Здравейте. Искам да отправя предупреждение, защото съм сигурна, че има много родители като мен, които вярват на децата си и си мислят, че тяхното дете не може да направи това.
Съвсем наскоро, случайно, открих, че синът ми практикува нещо много опасно, ужасно и страшно. Т.н. urbex, за който не бях чувала доскоро. Това е увлечение сред тийнейджърите и явно доста актуално. Състои се в ходене по изоставени сгради, завиране по всевъзможни странни и опасни места, ходене по покриви, по ръбове и парапети, строежи, кранове, канализации и всички най-гадни места, за които не бихте искали да си представяте, че съществуват, а още повече, че може вашето собствено дете да прекарва време там. Успяват някак да избягат от охраната, където изобщо има такава, промъкват се по разни тесни места или се катерят. Документират го със снимки и клипове, които публикуват в социални мрежи като инстаграм и тик ток. Различни профили, разбира се, не от официалните си. Снимките са такива, че откакто ги видях, умирам бавно всеки ден, не мога да спя, не мога да ям, не мога да функционирам нормално , а най-вече не мога да повярвам, че детето ми може да ми причини това. Не съм подозирала какво прави и даже бях доволна, че не седи вкъщи пред компютъра, а има приятели, с които споделя времето си навън. Приятелите - съвсем нормални момчета като моя син - учат в хубави гимназии, добри семейства, усмихнати, любезни, интересни. Той ми казва и се кълне, че се разхождат само и си говорят. Познава тези деца отскоро, откакто е в новото си училище след 7клас, т.е от октомври. Тогава е стартирало всичко. Как е станало не знам и не искам да знам. За мен в момента е най-важно да опазя детето си живо. Той за малко да не бъде, защото пострада много тежко при една от тези експедиции. Паднал е от 3м височина и цяло чудо е, че не е уцелил железа или други боклуци, които могат да се намерят на един строеж, както и че не се е покатерил още малко нагоре. Сигнал от Вселената, за да взема мерки и да опитам да предотвратя най-страшното за един родител.
Когато картите са свалени вече и го питах защо го прави, той казва, че търси адреналин и му харесва. Не изглежда да съжалява и не осъзнава опасносността, въпреки че за малко не умря. Вече с него работи психолог и се надявам да се осъзнае. Казва, че ще спре, но заради мен, защото вижда, че се тревожа и съм съсипана, но не заради себе си.... Ако зависи от него, би продължил, защото му харесва. Това му било хоби......
Откакто разбрах, изгледах много клипове, много снимки, много профили..... изумена съм колко деца го правят. Сигурна съм, че родителите не знаят. Хора, моля говорете с децата си, проверявайте тях, приятелите им, социалните мрежи, не им се доверявайте на 100%. Знаете ли какво точно правят децата ви, когато са навън?
Съвсем наскоро, случайно, открих, че синът ми практикува нещо много опасно, ужасно и страшно. Т.н. urbex, за който не бях чувала доскоро. Това е увлечение сред тийнейджърите и явно доста актуално. Състои се в ходене по изоставени сгради, завиране по всевъзможни странни и опасни места, ходене по покриви, по ръбове и парапети, строежи, кранове, канализации и всички най-гадни места, за които не бихте искали да си представяте, че съществуват, а още повече, че може вашето собствено дете да прекарва време там. Успяват някак да избягат от охраната, където изобщо има такава, промъкват се по разни тесни места или се катерят. Документират го със снимки и клипове, които публикуват в социални мрежи като инстаграм и тик ток. Различни профили, разбира се, не от официалните си. Снимките са такива, че откакто ги видях, умирам бавно всеки ден, не мога да спя, не мога да ям, не мога да функционирам нормално , а най-вече не мога да повярвам, че детето ми може да ми причини това. Не съм подозирала какво прави и даже бях доволна, че не седи вкъщи пред компютъра, а има приятели, с които споделя времето си навън. Приятелите - съвсем нормални момчета като моя син - учат в хубави гимназии, добри семейства, усмихнати, любезни, интересни. Той ми казва и се кълне, че се разхождат само и си говорят. Познава тези деца отскоро, откакто е в новото си училище след 7клас, т.е от октомври. Тогава е стартирало всичко. Как е станало не знам и не искам да знам. За мен в момента е най-важно да опазя детето си живо. Той за малко да не бъде, защото пострада много тежко при една от тези експедиции. Паднал е от 3м височина и цяло чудо е, че не е уцелил железа или други боклуци, които могат да се намерят на един строеж, както и че не се е покатерил още малко нагоре. Сигнал от Вселената, за да взема мерки и да опитам да предотвратя най-страшното за един родител.
Когато картите са свалени вече и го питах защо го прави, той казва, че търси адреналин и му харесва. Не изглежда да съжалява и не осъзнава опасносността, въпреки че за малко не умря. Вече с него работи психолог и се надявам да се осъзнае. Казва, че ще спре, но заради мен, защото вижда, че се тревожа и съм съсипана, но не заради себе си.... Ако зависи от него, би продължил, защото му харесва. Това му било хоби......
Откакто разбрах, изгледах много клипове, много снимки, много профили..... изумена съм колко деца го правят. Сигурна съм, че родителите не знаят. Хора, моля говорете с децата си, проверявайте тях, приятелите им, социалните мрежи, не им се доверявайте на 100%. Знаете ли какво точно правят децата ви, когато са навън?
