Боледуване на децата ни-тема 88

7 години при нас

Така като ви чета донякъде се успокоявам, че не съм само аз шаш и паника. Мъжът ми все гледа на нещата отгоре-отгоре и постоянно ми обяснява, че прекалено много се притеснявам. Радвам се, че имам близначки, защото не знам дали щях да се навия за второ дете. В яслата боледуваха супер много и всеки път тежко и от тогава се наплаших. Най-гадно ми е като ги усетя, че се разболяват и стоя в напрежение. После е ясно - не се спи, не се яде. И по болници сме лежали, с пенвмонии, пиелонефрит, обезводняване. Едната ми дъщеря беше на 3 месеца, когато трябваше да се оперира, близо 4 часа операция в пика на Ковид. Почти не помня как ги изкарах тези часове..
За Дегана, за първи път им сложиха венозно като бяха на 2 г. След това мисля, че още веднъж са им слагали венозно, наскоро на едната и сложиха мускулно. През устата не давам, защото ме е страх, че ще го повърнат.

Възможно е от стрес да има аномалии в цикъла. На мен така ми дойде веднъж по-рано с 10 дни. Тогава наистина бях под огромен, ама ОГРОМЕН стрес. Даже като видях кръвта си помислих че умирам буквално.

Аз за себе си мога да кажа, че заради определени събития в живота ми развих паническо разстройство. Това че семейството ми е пълно с лекари, не прави положението по-добре, а точно обратното.
Имам едно детенце на 3г и още от преди да се роди бях под стрес дали всичко му е наред, като се роди дали се развива правилно, като боледува дали няма да се усложни. Да ви кажа форума хич не ми помаха, тук много хора влизаме и пишем предимно точно когато "сме най-долу" и сме отчаяни, когато търсим помощ. Така се срещаме с много кофти лични истории, което според мен ни кара и да се чудим дали няма и при нас да се случи.
Колкото по-информиран е човек, толкова повече се панира, ако е лабилен. На работа постоянно се шегуват с мен. Сигурно ме мислят за луда. От 10+ човека, само аз поддържам набор от тестове, лекарства и тн, молейки се да не се наложи да ги използвам. Половината ми колежки лекуват децата си предимно с хомеопатия, доверяват се сляпо на 1 лекар, не търсят 10837472 мнения и живеят спокойно. Техните деца също боледуват, къде леко, къде сериозно. Но някак си не го приемат толкова тежко.
От както бяхме в болница преди няколко месеца се чувствам съсипана. Наистина съсипана. Детето седя месец вкъщи след това (какви ли не схеми правихме, за да не го пуснем на ясла). Тогава си казах "какво второ дете искаме, ние това не може да опазим"...
От този случай всяка сутрин преди да тръгне за градина му пипам челото. Честно казано бих му гледала и гърло и мерила с термометър 😅 но не искам да му прехвърлям тревожността си.

Тази седмица си е вкъщи, понеже има кой да го гледа и утре ще му слагам ваксината нименрикс. Няма нужда да казвам че от сега го мисля как ще я понесе. Прочетох че е лека ваксина. Много от вас се включиха и в темата за ваксините и казаха че вс е било наред. Обаче аз се панирам.

Шегувахме се с мъжа ми, че ако можеше да им инсталирам по един датчик за температура подкожно, да съм го направила и да ги следя денонощно 🫣🫢🤫🫥 иначе наистина мисля, че трябва да ида да си поговоря с някого, тази тревожност ме съсипва. Ей го, откакто голямото ходи на детска, сме го чипирали с gps tracker в якето, това ако не е лудост не знам… взехме го за една екскурзия, първата й, за първи път пътува някъде без нас, и съответно пак притеснения. Новините за катастрофи на автобуси не помагат. От тогава тракера си седи в якето, само го местя в следващото… абе ужасна съм, не ми се говори даже

Аз имам проследяващо устройство също.
Да попитам зашива ли се в якето.
Как се поставя.На коя част от якето

Бяхме днес на контролен преглед след болницата,където лежахме с РСВ бронхиолит.Гърдите са чисти,гърлото не е червено, казаха ,че нищо не ги притеснява,но сополите продължават

Оо ние имахме период в който си мислехме за 2 дете около 6,7 месеца ,бях ме тръгнали да опитваме, минаха 2 ,3 цикъла мой не стана и си казах край.Няма да мъча нищо не ме интересува причина защо не става.Сега вече септември дъщеря ми ще е 1 клас и тотално се отказах за 2 просто училище няма как да пропуска ,съответно всеки вирус ще е наш и новородено бебе да лекувам не немога,а когато аз самата не чувствам че мога не се хващам.А и другото което е може и да не съм права ,но на тея години смятам че на моменти детството на децата се краде предвид тези болести ,онзи ден една майка прибра детето си да не играе с моето щото я взех от градина пък тя го пазела и не казвам че не е права аз също го правех с моето дете да не играе с това че има сополи ,да не играе с приятелчето й че вчера е било на градина пък в групата имаха Корона и колкото и да виждам че не съм права немога да се пречупя някакси.Сега вече тая година по я пускам на градина,но мисля че още едно дете по този начин не мога да изгледам с тоя стрес и съм се опитвала да бъда ларж е нищо един сопол той за 3 дни ще мине и като вида че не минава почвам с най черните вариянти ,а сега като се оказа отит ,няма да Ви казвам колко дни се мъчих че ако не бях чакала 4 дни да идем на лекар нямаше да стане.

4г и 4 м
Две момичета
Добра разлика е за мен голямата е напълно самостоятелна
Има малко ревност разбира се,примерно като се върне баща им и тя иска да е първа на врата му-голямата
Но и мн се обичат личи си...малката е палава обаче щипе ни, драска ни🫢
Месец преди секциото спрях голяма от градина и цялото лято .... септември  я пуснах бебето беше на 4+м зимата също я спрях дек.и ян.беше супер нямахме болести,иначе лудвах вкъщи с двете😁но сама си го избрах
И така 😁😇
П.с.Иначе чаках да навърши три г голямата и да опитваме....то пък свеки почина същата г и имаше паузи и така..аз пък като се бях притеснила дали съм карала варицела и си правих тест още преди да забременея между някои отрицателни тестове хаха може да съм споменавала тук,ваксинирах каката лятото и ми е спокойно за всички

При нас големият без да е имало кой да му носи вируси, сам си хвана на 4м и правеше бронхиолити един след друг цели два месеца. Изпи няколко антибиотика и тонове вентолин сироп, тогава не знаех, че може с инхалации, бях на 23г. млада и неопитна, чак година по-късно като стигнахме до болница ми се скараха защо личния лекар на детето е го лекувал по този начин и аз я смених. Малкият също се отчете с първо боледуване на 4м, но мина по-леко от при големия. Но той пък на 8м направи пиелонефрит и тогава пи антибиотик. Така че ако детето си е боледуващо, ще боледува и без по-голямо дете. А между другото малкият много рядко хваща вирус от големия( обичайно си ги хваща в яслата).

И на моя няма кои да му носи вируси,но на 40 дни направи първия си бронхеолит и лежахме в болница.Тогава бях на 30 години аз и той ревеше,и аз с него.На всичкото отгоре и е с лека астма и 3 сливица и от най-малкото се разболяваше.С първо дете,неопитна и си мислех,че аз не правя нещо както трябва и се разболява.После до 2 години и по плащадки ходихме,и с деца го събирах и не се разболяваше.Тръгна на ясла и се започна.Една седмица ходи,две болен.Излекувам го,задържа го колкото мога вкъщи,пусна го и до седмица-две всичко се повтаряше.В градината беше същата работа.Тръгна на училище и в 1 клас беше една идея по добре,но към края изкара Ковид и пак се започна.Тази година вече на 12 години за сега е добре.Изкара само РСВ и от него направи бронхит.Но не знам израстна ли го или е от ходенето на Трявна.
От стрес може аномалии в цикъла.На мен сега ми закъсня с 10 дни,но аз си мисля,че е от стреса покрай смърта на баща ми.

От вчера вечерта правим инхалации с физиологичен разтвор и има разлика още с първата инхалация започна да му се отпушва носа тръгнаха да текат зелените сополи.
Кашлицата я стопирахме.
Видимо е по добре.
Давам му Биозин кидс, Стодал сироп и Мупироназал маз плюс инхалация с физиологичен разтвор.
Имаме голямо подобрение.На обяд си поспива и това също има значение.

Малкото е с 38°, но спря да кашля..Лекаря вчера изписа един сироп за суха кашлица за през ноща, от тези дето блокират. Реших, че първо ще пробвам с хомеопатичното като ляга и ако няма ефект ще дам сиропа по някоя време. Не давам по принцип никакви сиропи, но вчера беше някъв ужас, мислех че е с пристъп. Взе че спря да кашля след хомеопатичното. Обаче днес цял ден е с 38°. Специално питах вчера за температурата ако има и после няма и после пак вдигне дали си води усложнение. Каза, че няма такова нещо. В рамките на едно и също боледуване температурата може да е на зиг заг, тоест нагоре надолу. Няма такова свалило детето и после пак вдигнало след ден, два и да се отчете като бактериално. Разбира се трябва да се следи и води евентуално на преглед.
Голямото пък се прибра с асматичен пристъп. Инхалирал е веднъж, явно недостатъчно. Сега дано оправя нещата, задръстен от секрети от хвърчащите. Чакам си лекарствата му утре уж. Лошото е, че покрай това неговото не добре прекъснахме терапията за цъфтящи цели 2 седмици.
Толкова се замаих, че му дадох да си пръска от спрея за нос на малкото. Та и да не е прихванал още сега няма как вече.

Танчето,радвам се,че е по добре детето.
Рейна,дано не се е заразило и голямото от малкото.
Ние сме добре да не казвам голяма дума.Правим процедурите и след това сме по разходки нищо,че днес валя.

Рейна, ценно нещо си написала. Аз се шашнах, когато моето дете вдигаше няколко дни след сваляне. Тук също дамите ми казваха, че е усложнение, но пулмологът каза, че е от вируса. Наистина след няколко дни детето беше добре. Кой сироп изписаха?

Танчето, радвам се, че детето е по-добре. При моя рядко действа физиологичен, действа, но супер бавно.

Danaeka, добре да изкарате и да бъдете здрави!

Между н°1 и н°2 има 2г и 3 месеца разлика.
Веднага щом синът ми се класира за ясла, започнахме опитите и забременях веднага. Идеята ми беше, тъй като нямаме баби и дядовци, които да могат да помагат, да мога да разчитам поне на ясла за първото, докато гледам второто.... Голяма грешка 😂! В момента, в който стъпи в яслата (на 1г и половина) се започна с болестите и антибиотици всеки месец. Той боледува и аз с него бременна. Накрая стигнах и до пневмония в 8-ми месец и го спрях от ясла.
Дъщеря ми се роди края на май, което беше идеално - от края на април бях спряла баткото по семейни причини, след това цяло лято не ходи на ясла, сменихме яслата и отложихме максимално тръгването му в новата ясла, докато дъщеря ми не стана почти на 6 месеца. Докато и тя не тръгна на ясла (2г и половина), не беше боледувала. След това всеки път си боледуваха дружно - винаги купувахме лекарства в два комплекта.

Между н°2 и н°3 има 7г разлика, съответно между н°1 и н°3 - 9г разлика.
Миналата година се случваше и тримата да са болни едновременно. Този сезон мина по-леко. Есента сложихме и на тримата противогрипни и менингококови ваксини, а зимата спрях малката за два месеца от ясла. Нищо общо с миналата година. Откъм болести беше много по-спокойно, но за сметка на това ми се разказа играта да работя с 2-годишно на главата.

Иначе по отношение на тревожността и притесненията, съм имала 4 ситуации, в които имах чувството, че ще си изгубя разсъдъка от притеснение и паника:
1. баткото беше на 1г и половина, когато хвана за пръв път ангина - 40° Т, която не пада. Един антибиотик не действа - беше паднала температурата, след три дни пак я вдигна с пълна сила. Втори антибиотик и пак температурата продължава.
2. каката беше на 2г - озовахме се в Инфекциозна болница заради Ротавирус. Обезводнена, спи постпянно и не особено контактна.
3. Малката - две хоспитализации още преди да е навършила 2г. с хипогликемия (отпусната и неконтактна) и после с пневмония.
4. След месеци - ужасен ларингоспазъм, но без хоспитализация.

През останалото време се притеснявам в рамките на нормалното, когато са болни, но без да изпадам в такава паника, както в по-горните случаи. За сметка на това ми се случва нерядко да водя малката на 3-ма различни лекари за едно и също нещо, защото все ми се струва, че не чуват нещо както трябва на слушалката. Много се наплаших след тая пневмония, още не мога да се отърся.

Иначе 7г/9г разлика с големите се оказа добра при нас. В училище големите боледуват значително по-рядко и по-леко. Давам лекарства (много рядко се стига до антибиотик) и отсъстват най-много седмица. Тоест сега вниманието е насочено най-вече към ясленчето. Този месец става на 3г и се надявам да започне да разрежда боледуванията, че не знам докога ще ме търпят в работата да работя с нея вкъщи. А дано, ама надали!