Чудя се как да постъпя

  • 2 008
  • 32
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 491
Тя си познава мъжа, но аз смятам, че ако направи компромис тя, то човека насреща ще го забележи, ще го оцени, рано или късно, а с времето може и да превъзмогне своето "табу"... Виж и това са човешки отношения... не е нужно да наливаш масло в огъня, за да го загасиш, може да използваш вода за тази цел.

Хипотетично да, но я си представи, че първо той не й оцени компромиса, второ-следващият път като изникне проблем, той ще очаква тя пак да му направи копромис и така...да не обяснявам повече.
Аз правя компромиси, но рядко и примерено и ако реша, че наистина си заслужава, не искам след време да ми се качат на главата.
И съм сигурна, че никои по-умен човек не налива масло в огъня, ако иска да го загаси, все пак, щото всички знаят какво става  от комбинацията масло-огън

Желая ти лек ден!   bouquet

# 16
  • Мнения: 4 733
Всъщност наистина дълго време бях толерантна относно проблема. Стисках си езика зад зъбите и си мислех, че с търпение и доста непосилна за мен дипломатичност той сам ще го осъзнае. Резултатът е, че явно е изтълкувал търпението ми погрешно и като проява на безхаберие може би ( което него напълно го устройва ), защото днес желязно си стои зад позицията, че не е нужно да се говори за това.
Ако не го обичах толкова хич нямаше да си правя труда да упорствам

# 17
  • София
  • Мнения: 48
... и когато се заговори за проблема, става ужас - всеки си говори без да чува другия, емоциите взимат връх  и нараняваме другия, докато се пъчим, а на всичкото отгоре започваме да говорим и за други проблеми .... познати състояния

ако наистина не иска да говори и да те чуе, напиши му каквото искаш да му кажеш. Внимавай обаче да не напишеш обвинителен лист с присъда накрая. Просто и ясно - нека личи твоето искрено отношение и защо е важно не за теб, а за двама ви развитието по спорния проблем. Не го обиждай и обвинавяй. Предложи му няколко решения....

но преди всичко му напиши, че той е човекът, при когото искаш всяка вечер да се прибираш и д авиждаш усмихнат. Разбира се, ако наистина е така - ако не - мисля, че знаеш какво трябва да направиш.

Успех!

# 18
  • Мнения: 236
Всъщност наистина дълго време бях толерантна относно проблема. Стисках си езика зад зъбите и си мислех, че с търпение и доста непосилна за мен дипломатичност той сам ще го осъзнае. Резултатът е, че явно е изтълкувал търпението ми погрешно и като проява на безхаберие може би ( което него напълно го устройва ), защото днес желязно си стои зад позицията, че не е нужно да се говори за това.
Ако не го обичах толкова хич нямаше да си правя труда да упорствам
с риск да прозвуча невъзпитано,много трудно можем  да ти дадем съвет във форума,а само общи приказки просто защото само ти знаеш какъв е проблема,зависи много каква е ситуацията всеки спор има две страни,може ти да не си права и той за това да не иска да говори,а може ти да си правата,но пък на него така му е по лесно да е кон с капаци.по скоро поискай съвет от близка твоя приятелка или майка,баща разбира се ако те са наясно за какво става дума,иначе без да се знае проблема много общи неща могат да се напишат без да се даде адекватен съвет.

# 19
Пробвай се да го поставиш в аналогична на твоята ситуация. Може би като усети от "първа ръка" какво е, ще се замисли. Или може да си каже "сега сме квит" и да стане още по-зле.

# 20
  • Мнения: 236
Пробвай се да го поставиш в аналогична на твоята ситуация. Може би като усети от "първа ръка" какво е, ще се замисли. Или може да си каже "сега сме квит" и да стане още по-зле.
да,бе така до никъде няма да стигнат ако си правят на инат за да разрешат проблема.

# 21
  • Мнения: 1 425
Щом става въпрос за периодичен проблем, един от възможните компромиси е да постигнете сългасие да се проявява по-рядко, ако честотата зависи от вас. Наистина с такова мъгляво описание е много трудно да измислим нещо по-конкретно като съвет.

# 22
  • Мнения: 4 733
И това пробвах, не на пук , а по-скоро да му онагледя, да го накарам да усети как се чувствам аз в аналогична ситуация. Дикривя му и след ден вече беше забравил.

# 23
  • Мнения: 473
Струва ми се, че той няма да отстъпи и остава ти за себе си да прецениш можеш ли да живееш така с него или не. Ако проблема е нещо с което не можеш да се примириш значи нещата са доста сериозни, ако е нещо с което ще свикнеш някога не се ядосвай толкова. Ако става въпрос за изневяра нещата стават още по-сериозни. Успех!

# 24
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Касиди, този проблем онзи проблем ли е? Преди време беше пускала пак теми тук. Или е нещо друго? Ако е това, което си мисля, не мога да повярвам, че нещата все още продължават. Може би трябва да вземеш по-радикални мерки, колкото и да го обичаш. Не е нормално партньорът ти непрекъснато да те наранява, а ти непрекъснато да прощаваш. То бива компромиси, но до едно време. На твоя човек май му е добре така и хич даже не мисли да променя статуквото. Помисли си добре.

# 25
  • Мнения: 4 733
Разсмя ме Simple Smile Колкото ми беше криво и се усмихнах...  bouquet
Не, онзи проблем вече не съществува. Отдавна го елиминирах Wink

# 26
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Е, поне съм те разсмяла  Grinning
И все пак независимо, че проблемът е друг написаното от мен си важи. Май доста неща си изтърпяла вече  Confused

# 27
  • Мнения: 420
Касиди,
тук във форума не сме ясновидци и така зададен въпроса ти не би могъл да намери адекватен отговор.
По-добре пусни анонимна или скрита тема - така ще можеш да си кажеш проблема, без да се притесняваш от публичност.

# 28
  • София
  • Мнения: 3 421
 Вече е късно за анонимна тема...

# 29
  • Мнения: 1 849
не е късно за анонимна тема, поне тогава за конкретна ситуация конкретни отговори.

Лично аз не правя компромиси с проблеми, всичко трябва да се изчопли до последно, но с времето се научих, че за всяко нещо си има правилното време и правилния начин. Реакцията точно на момента не върви при всеки човек. При моя съпруг нещата стоят така, аз казвам, че това което е направил ме е наранило и  нищо повече, когато и двамата се успокоим и започнем да си говорим весело и да се майтапим започвам на майтап да обръщам нещата и всичко се изяснява. но докато този чоевек се научи да говори за себе си минаха поне две години, не може да стане изведнъж и да го натиснеш да говори и да му обясняваш колко е важно това за вашите отношения само ще заема отбранителна позиция и губиш. Дори дълготърпението да не ти е част от характера, ако искаш един ден да имаш добро семейство с този чоек просто трябва да го придобиеш....За мен беше така, не казвам, че е лесно, но си заслужава....А и това което пропуснах, не гледай само на това което прави, а търси мотивите за това и нещата които пораждат поведението! ...

Успех!

Общи условия

Активация на акаунт