Случи ми се нещо странно..

   Познавам от една година младо, работещо момиче. Един ден чува глас, който и казва, че я дават по телевизията. Излъчват я непрекъснато. Гласът е убедителен, момичето започва да съобразява действията си с това. В резултат едно денонощие не е ползвала тоалетна. Накрая влиза в кухнята и се опитва с кухненски нож да пререже вените си. Спасява я тъпият нож и идването на хазайката й.
   Това което описвам е третият опит. Не ми е известно защо у нас се смята за срамно човек да се консултира с психолог, психиатър, психоаналитик.
   Можете да живеете цял живот с проблемите си. А може и в един момент да стане невъзможен. По-рано е по-добре. Никой не може да ви накара да отидете насила на лекар, освен ако не пречите на останалата част от обществото.

Моя сиамец постоянно следеше с поглед Нищото, все едно, че има нещо там, което се движи, ама те котките са си мистична работа. 

на мен сащо ми се случи нещо странно преди години и дори го бях пуснала в един друг форум за да чуя и други мнения
пускам го и тук и моля да ме извинят тези които вече са го чели:



Преди няколко години ми се случи нещо много странно, което не можах да си обясня и все още не мога да изтрия от съзнанието си. Бяхме на море с моя приятел и сина ми, който тогава беше на 10г. Бяхме взели отделна стая за него.

След първата вечер той каза, че не иска да спи там защото не се чувства добре и някой го наблюдава и го е страх. Аз не обърнах голямо внимание на това. Казах му че това са глупости, никой не го гледа. Реших, че просто го е страх от новото място, но това продължи и следващите дни. На третата или четвъртата вечер докато го прегръщах и целувах за лека нощ усетих огромен страх и сякаш нещо ни наблюдава. Дори сега като го пиша ме полазват тръпки.

Не се противих на това чувство за да разбера точно какво и от къде идва. Това беше нещо кръгло , в коридора към стаята, което ни гледаше, направо ни пронизваше. Погледнах на там и естествено че беше празно. Повече не исках да гледам за да не усети че съм го усетила. За да изляза от стаята трябваше да мина през това място.

Събрах кураж и излязох. Като трезвомислещ човек си казах че това са глупости и плод на въображението ми, но страхът ме преследваше и на следващия ден накарах сина ми да ми опише точно какво усеща. Той ми каза, че е нещо кръгло и е в коридора. Бях потресена и веднага го преместих в нашата стая.

Същата нощ телефонът извъдя в 5 сутринта и когато го вдигнахме никой не се обади. Между другото забелязах, че вратата на другата стая е била изкъртвана.

Мисля си, че нещо е ставало в тази стая и съжалявам че не попитах тогава, но пък едва ли щяха да ми кажат.

Momi4eta,na moia priatelka bawta i e precedent v medicinata.Za nego ima napraven film v U.S.A. Izleze ot posledna faza na koma sled mnogo vreme.To4no kato izliazul ot tova sastoianie 3 dni govoril bez da si zatvaria o4ite s niakakva svetlina da go pusne pri semeistvoto mu,4e te mnogo stradat za nego.Kazva,4e ne mogul da si otide,zawtoto semeistvoto mu mnogo hubavo mu peeli,a te vseki den mu peiat v bolnicata!Opisva vsi4ki stai i proceduri,koito sa mu pravili.Pribirat se v kuwti/toi vse owte na invalidna koli4ka/ i izlizat na razhodka,a toi kazva:''mamo,otivai si az sum dobre".Pribirat se v kuwti i im se obajdat ot BG.,4e maika mu po4inala!!!Predi ne viarvah na takiva istorii,no sega.......     /izviniavam se,ako sum go publikuvala 2 puti,no sum mnogo zle s kompiutrite/

Ужас!!! Как можах да отворя тази тема и то по това време 
Направо се побърквам от страх.... как ще си легна сега ?! 

Такам... изчетох темата, после направих най-скоростното пишкане, което някога сте предполагали че може да има!  100% подобрих нечий рекорд  Ама какво да направя, любопитство ме гризеше, прочетох я, а после... какво да направя... апартамента тъмен, всичко живо спи... на мен ми се пишка безумно пък си умирам от страх!  Не е истина, какво причинявате на хората... 

аз започнах да чета темата и уж да спра, щот` -  страх, ама страх, не страх - изчетох всичко......

да взема й аз да разкажа  

преди 5 или 6 години ме нападна един мъж някъде около полунощ. Прибирах се към квартирата си, уличната лампа беше изгоряла, оставаха ми няколко метра до вкъщи. Трябваше да изкача едни стълби; бях някъде по средата им, когато отгоре изникна един мъж и когато се изравни с мен допря нож до гърлото ми. Искаше да му направя свирка. Направих му...и останах жива......бях девствена тогава...много тежко го преживях, ходих и на невролог и на психолог, изписаха ми куп "розови" лекарства.....както й да е. Тогава не отидох в полицията, защото не видях лицето на този мъж, беше януари, той беше облечен с шуба, която покриваше долната част на лицето му, а нагоре имаше шапка, абе нищо не видях, тъй като както казах уличната лапма беше изгоряла..., но отидох в църквата, която беше в квартала, не знам защо, просто имах такава потребност. Разказах на отчето какво ми се беше случило, няма да разкавам в подробности, но на следващия ден беше сложена нова крушка и цялата улица грееше, както и да е, разказвам това, защото мисля, че има връзка с последвалото....2-3 месеца след това реших да постя за Великден; постих и се изповядах в един манастир наблизо......върховно изживяване (преди това, нито съм се интересувала от църкви, нито ннищо, дори за първи път тогава разбрах, че в православието има изповед).....След великден май някаква ваканция имаше или сесия, не си спомням, но всичките ми съквартиранти си заминаха по роднит е градове, останах само аз в цялата къща, защото тъкмо бях започнала работа... Къщата имаше двор и беше на два етажа. Аз обитавах долния с едно момиче. На горния - в една от стаите живееше момиче иконограф........Никога откакто се нанесе, не съм виждала в стаята й библия, въпреки, че те изучават и богословие......та сега ще ви арзкажа какво се случи с мен, може и да не е за тази тема, но сега ми дойде вдъхновението и ще го разкажа....Както си седях навън на двора под навеса в един късен следобед и си пиех коктейла изведнъж чух в главата си глас - Петя иди в стаята на Еми (иконографката) и вземи библията под бюрото й......и някаква сила ме вдигна буквално от пейката и ме заизкачва по стълбите към втория етаж...Влязох в стаята и наситина имаше библия под бюрото (оказа с епо-късно, че тази библия вече година била в един неин колега и той няколко дни преди това й я върнал).....Взех библията и я отворих напосоки, попаднах на някакъв текст, в който пишеше, за една жена,  в която бил се вселил дух и тя трябвало да бъде на хляб и вода за да  се избави.....и аз така се уплаших, че два  - 3 дни ядях само хляб и пиех вода. Много ме беше страх, нямам думи да ви опиша.....на третия ден май беше като се прибрах от работа в квартирата (пак сама) и изведнъж тялото ми започна да се тръска чак до земята, аз нищо не правех, то само, но толкова се тръскаше, леле, не мога да ви опиша, едва ли не чак главата ми щеше да се удари в земята. Това продължи много дълго. нищо не можех да направя, не можех да спра въобще, това все едно не беше мое тяло.....и изведнъж спря...и се почувствах толкова лека, но същевременно толкова ме беше страх, че си събрах набързо нещата и заминах за вкъщи.........забравих и работа и всичко...Не знам какво точно се случи тогава с мен. Но ето, все още съм жива, имам любящ съпруг и невероятно детенце, което много ме радва....

 абе всъщност много преживявания съм имала, почти всичко, което сте писали и дишането и шумове и топлина до мен, но никога дотогава не бях изживяла нещо директно върху мен.....

тази история не си я измислям.......дори понякога досега мъжо ме бъзика за нея..............

Аз имах такова неприятно изживяване близо седмица преди да разбера, че съм бременна с второто си дете. Както си спях призори, усетих, че не мога да дишам. Чувството беше все едно някой е седнал върху мен. Събудих се, огледах се, но в стаята нямаше никой. После изведнъж, нещото стана от мен и отново дишах спокойно, но цял ден ме полазваха тръпки
Когато дъщеря ми беше на 4-5 месеца се случи пак нещо странно. Седяхме си в нашата спалня със свеки и бебата. Нещо си говорехме, а свеки гушкаше бебата и я премяташе, говореше й и й се радваше. Изведнъж детето се обърна рязко към гардероба и впери поглед натам. Седя така около една-две минути много концентрирана. Аз понечих да я викна, да се обърне към мен, но свеки, която си пада по окултното, ми направи знак да не правя нищо. Шушулката гледа много съсредоточено пустия гардероб /и аз гледах, но нямаше никой!/ след което започна да се смее и да гука, като през цялото време гледаше в една точка, сякаш там някой й говори и я закача, а тя му се радва Всичко продължи към 10мин. В началото като й видях отнесения поглед се стреснах, но след това ми стана много странно и знаех, че това е майка ми, която е дошла да й се порадва. Шантаво е, но просто си го знаех. Загубих мама когато бях на 17 и още ми е много трудно и ми липсва.
В същото време, откакто майка ми е починала я сънувах всяка нощ, но тя никога не говореше с мен, просто присъстваше, а когато аз я заговарях се усмихваше и изчезваше . До преди една година. Тогава я сънувах млада, весела и засмяна с непознати хора /мъж и две момченца/. Погледна ме и ми каза, че вече има ново семейство и се чувства добре с тях, а аз се разплаках насън и ми стана много мъчно. Обърна се и си тръгна и вече не я сънувам така често, а ако я сънувам все едно ме отбягва. Дали ми е сърдита? Или е започнала нов живот и иска да ми каже, че е добре и е време да спра да страдам, за това, че я няма?
Темата е хем интересна, хем подтиква към размисъл.

ами да, как не се сетих за това. Радост всеки ден както си играем, ей така, изведнъж зяпва в пространството наоколо и започва да ръкомаха, да се смее, преди гукаше, когато беше по-малка, сега чак думички пелтечи срещу въздуха, пък е на 11 месеца. Аз с емайтапех с мъжо, че сигурно дядо ми, който почина, когато разбрах, че съм бременна, сега й прави разни маймунджулъци и я развеселява. Мъжо пък вика, да бе, да...някой полтъргайст сега ще изкараш, че има вкъщи.......

ох, да ви разкажа и нещо весело, че едвам ще отида да се изпишкам........

като студентка има няма (особено когато не съм учила) и си сънувах кой въпрос (единия, никога и двата обаче) ще ми се падне. Доста често. Но имам една случка, която още ми "отеква" в главата". Учех археология и изпитът беше по тракийска археология. Есествено аз цяла вечер на купон, след като се прибрах какво ме беше треснало да чета тогава Достоевски, за да не ми е скучно и вместо д апопрочета нещо за изпита - аз естествено се приспах с Братя Карамазови, май четях тогава......и четох почто до сутринта....ама ми с едоспа и съм задрямала и изведнъж едни гонгове започват да ми тряскат в главата. преброих ги насън - 13 удара на чинели ли бяха, гонг ли беше, но бяха 13 и след всеки удар някакъв глас казваше някак тържествено "Севтополис"...на последния удар се събудих с отскок, едва не си ударих главата в тавана (живеехме тогава в таванска стая)....
Отидох в универистета за изпита и ествествено разказах на няколко колеги съня си и един от тях ме посъветва да взема да си прочета за Севтополис преди да влезем. Познайте от първия път кой номер въпрос ми се падна и за какво беше  . Писаха ми 5 и 1/2, дотогава нечувана оценка......и досега като се сетя ме напушва такъв смях, ама истина си беше....

  fiflyasha, сигурна съм, че не ти е сърдита.
 

Темата е много болезнена за мене. Не знам защо, малко преди да почине близък/познат/приятел, сънувам го като малко дете, което ми разказва живота си. От години не съм се прибирала в БГ, но всеки път този сън е бил предшественик на лоша новина. За последната година- бившия ми свекър  , татко .....Преди години-бабите ми, дядо ми....съученици..... ( с които не съм била много близка)
Иначе съм си абсолютно нормален човек. Спя непробудно, сънувам обикновенно хубави неща (или спейки,  намирам разрешения за служебни проблеми).

удивително е колко от вас са с отворени сетива за свръхсетивното. Тези гласове, шумове, които чувате, не са измислица, а част от света, с който временно сме изгубили връзка. Препоръчвам първите книги на Лиана Антонова , както и филма "Тhe Others" с Nicole Кidman  като отговор на въпросите. Не се страхувайте от мъртвите, те са тук, за да ни закрилят, а другите същества просто трябва да се игнорират. Ако показваме, че се страхуваме от тях, те ще продължат да идват. Задължително се освещава нов дом, особено ако е в стара къща, където са живели и умирали хора.