Случи ми се нещо странно..

    Бях бременна в 5 месец с първото си дете и сънувах, че раждам момче и го кръщавам Иван.  Разказах на мъжа ми за този сън. И двамата бяхме много учудени, защото нямаме близки роднини, които да се казват така. Терминът ми беше на 28 декември. Преносих 10 дни и родих на 07 януари (Ивановден) момче.  Не успях да го кръстя Иван...
    За сметка на това пък дъщеря ми я кръстих Йоана. Сега и двамата празнуват на Ивановден.Той - рожден ден, тя - имен ден. 

Не ме е страх от духове. Баща ми почина преди 4м. и 10 дни но все още не мога да го сънувам .Всяка вечер си лягам с мисълта за него, но за съжаление не идва в сънищата ми.... а толкова много искам да го видя и да го чуя.
Брат ми живее в Канада и три дни преди да почине татко /татко почина съвсем внезапно - получи инфаркт докато беше на работа, нощна смяна/ каза че го е сънувал, че е починал. По принцип знам, че ако сънуваш , е някой ще умре е на хубаво - да ама не.
Между другото, забелязвали ли сте , че на някои снимки има бели петънца като кръгчета, а на други не. Казаха ми, че тези кръгчета са духчета.....

На мен ми се е случвало да усетя
много силно присъствие и да се събудя.
След като почина дядо ми.
Сърцето ми щеше да изскочи.

 Не ми се е случвало,но не за първи път чувам за такива неща.Моя приятелка скоро ми разказва за подобно нещо

Много се чудех дали да го споделя?!

Вече няколко пъти - в период от 4 години,
абсолютно точно усещам земетресение ...... в Индонезия 
Дори сега на 10.02 - през нощта събудих съпруга си,
че има земетресение!
Той ме гушна и каза че сънувам,
но на утрото остана втрещен като чу, че в 2.43 е имало
земетресение .... пак в Индонезия 
Гледаше ме като изкопаемо и дори взе да ме
убеждава да заминем за там.

Говорих с моя близка астролог, каза че е нормално
и че може би съм била преродена ....

Сега се халосваме да проверим,
дали не ме чака някое богатство някъде там или пък ......
Но колкото и да се шегувам и да го обръщам на майтап
факта си е факт - само не предусетих цунамито 

Мине,

колкото и странно да звучи аз сънувах
първото голямо земетресение там.

Сънят е покъртителен и не искам да го пуша тук.

На следващата сутрин пускам ТВ-то и 


 

Имай предвид, че 2004 не го сънувах,
а направо ме разлюля - в буквалния смисъл!!!
Беше точно на Коледа и бях в един магазин.
Някъде след 15.30 направо се раздрусах,
дори се изплашиха, че ще припадна
а аз им казвах да са спокойни - земетръс!
Но никоя от тях не го усети.
Дори не се замислих, реших че съм колабирала или е било хипогликемична история,
обаче след седмица продавачката
ме видя и ме гледаше с истински респект 
"Госпожа ВИЕ усетихте земетресението "

И пак нямаше да се впечатля чак толкова,
но след едно лято - пак съвпадение ....
А сега направо се събудих и взех да крещя.
Чувах си стъклата на секцията да се тресат 

Това лято летувахме в една вила във вилната зона на Балчик. Всяка вечер си правехме скара на двора и седяхме и си говорихме до късно. Правихме и снимки. На една снимка (ще я публикувам довечера) имаме заснето нещо, което на мен ми прилича на дух на малко дете. Снимката по погрешка е направена без светкавица на бавна скорост(не се изразявам фотографски правилно) и като качество е доста лоша, но се личат мъжът ми, гаджето на сестра ми и този субект между тях..
От време на време успявам да предвидя нещо малко преди то да се случи. Единствените ми случки, които са интересни са, че докато учех в гимназията за една година на 2 пъти сънувах сънища, които имаха физическо отражение - веднъж сънувах че ми гори лявата ръка, не усещах болка в съня си. На сутринта ноктите на ръката ми бяха покафенели.., а от сън в който бях окована с белезници на краката на сутринта имах белези на глезените.

Сега се сетих още нещо.

Една вечер сънувам. Какво не помня, но в съня си чух чукане.
Толкова беше силно, че осъзнах, че се чука на вратата на спалнята.
Само я погледнах и отново заспах.

На сутринта в кухнята на няколко места имаше локви с вода.
Все едно някой е мил с не отцеден парцал.
Локвите бяха на места на които е невъзможно да е протекло от съседите,
мивката или хладилника. С мъжа ми бяхме в шах,
но логично обяснение не можах да намеря.

На следващата сутрин нямаше нищо.

 

Ох, имах подобен случай.
Размразявам хладилника, есен е, хладно е - изчистила съм го целия, отцеден е до капчица, подсушен, но се чувствам ужасно уморена - почти полунощ е - и решавам да го оставя така отворен, а да го подреждам и включвам сутринта. Лягам си. След около час се събуждам от усещането, че някой чука на вратата на спалнята. Не се стреснах само защото бях ужасно сънена - в онова състояние, което почти ня емоции. Станах и отидох в кухнята където останах тресната  Върху плочките имаше локви, като че ли някой е лиснал един леген вода току що.
Нямаше никаква причина тази вода да бъде там - хладилника е сух, крановете на мивката затворени, пералнята - далече. Стената обаче беше мокра на равнище 20 сантиметра от земята - точно все едно си лиснал вода срещу нея.
Нищо не беше подгизнало
Подсуших абсолютно цялата вода, но стената остана влажна, колкото и да търках с кърпата.
Сложих найлони и кърпи, в случай че ако все пак нещо е предизвикало теча пораженията до сутринта да са по-малко
Ставаме - нищичко, стената суха, теракота сух. Хладилника все така отворен и сух. Реших, че може би съм сънувала, но не - мокрите хавлии се сушаха на простира.
Логична причина не намерихме

Почти цялата тема изчетох, ох.... Смях се и се натъжавах. На моменти настръхвах,
но нищо не ме очуди.
Та... чета, че не само аз съм усетила случващото се в Индонезия.
Въпреки всичко реших да ви напиша какво сънувах една нощ.

На брега на море съм. Пред фигури на хора съм, но не приличат съвсем на хора.
Облечени в дълги роби и наметала. Лицата им са с мъжки облик,
но на мястото на носа и устата имат животинска муцуна. Не ми казват нищо.
бяха трима. Помня само единият, който приличаше на куче.
Като си разсъждавах по съня после реших, че не съм сънувала хора....
Тръгвам след жена с черна права коса до раменете и с дръпнати очи.
Решавам, че е китайка....Плуваме в морето (а аз не съм умела плувкиня, даже хич).
Знам, че мога да й имам доверие. Безпрекословно и не ме е страх. Знам, че отиваме да вземем
лекарство с което да спасим хора. Както си плуваме тя започва да плува и да се
гмурка като делфин. Изведнъж до нас се появява истински делфин. Стигаме
до залив. Под паднала огромна скала стърчат два крака, чиито пръсти сочат земята.
Делфините са вече два и ни казват: "Не можахме да го спасим". Разбирам, че
това е техният син.
Тук ми се губи, но с "китайката" се катерим по фасадата на сграда. Висока.
Следвам я. В следващият момент се озовавам на перваза на прозорец. Стъпила на края му.
Не ме е страх. (А по принцип като се надвеся от прозореца у нас и ми се обръща стомаха
само като си представя, че летя надолу с главата...) Тя вече е взела въпросното лекарство,
което по спомен е инжекция, която аз така и не видях в съня. Това помня.
Връщаме се. Пак плуваме. Водата е мътна. А аз плувам по повърхността й.
Оглеждам се и виждам във водата - хора. Умрели хора. В този момент започвам да
усещам по колената си хората под мен. Повече не помня.
А с "китайката" не си казахме и една дума през цялото време.

Този сън никога няма да забравя. Още повече, че в сънищата много рядко човек
усеща физически неща.

На следващият ден, когато казаха по новините за цунамито 10мин не можех да си
събера мислите и всеки път като разказвам съня - настръхвам. 


И ако взема да си записвам всички сънища, дето ги сънувам мога с чиста съвест да кажа,
че мога да стана милионерка. Такива неща сънувам, че не знам от къде ми идват...

Места на които никога не съм била, а познавам доста добре. Срещам се с хора, които не
познавам, а в същност знам. Сънувам сънувани преди неща. Сънувам някакви психо-трилъри
със сюжети, за които никога не съм чувала, чела или гледала....

Абе, понякога ми се иска просто да легна и да се наспя. Без да сънувам. Но не.


Ей, на. Тази сутрин към 6 часа какъв ужас изживях, когато сънувах,
че синът ми падна с други хора я горяща бездна...
и чувах как плаче.... Виках го да излезе от там....Събудих се от плачът си.

и аз често сънувам хора и места които (уж) познавам. но не и наистина.

Ей това все едно аз съм го писала

Мама сънува,че умира на 05.12.Е,не почина тогава,
почина на 09.12.Все се надявах,че злото ще и умре...

Аз пък сънувах голям пожар,точно когато изгоряха вагоните...Е не бяха вагони,а нещо на улицата под нас,но така силно гореше,че си спомням че карах всички да легнат и да пълзят,защото очаквах да избухне нещото всеки момент...Сутринта се чувствах много изтощена...И когато чух какво е станало по радиото,се сетих за съня си...Не казвам че е ясновидски или нещо такова,просто съвпадение,но беше силно усещането на близост между нещата...