Случи ми се нещо странно..

А какво мислите за датите?
Аз съм се замисляла,че датата на смъртта на даден роднина доста често съвпада  с рождената дата на някой близък или ако не,се случва с няколко дни разлика...

        Всичките ми близки починаха около рождените си дни! Пример, татко е роден на 29.09 почина на 25.09., дядо е роден на 05.04. почина на 10.04. и една близка точно на рождения си ден  не знам, но съм чувала че има връзка 

Аз обожавах баба си.
Когато почина, бях в пълен траур 40 дни.
Тогава се зарекох и си обрекох веждите.
Никога повече не ги оскубах.

Беше ме яд, че не разбра, че си смених името - на нейното!
От Милена се прекръстих на Мина - официално!
Десет години след смъртта и,
отидох на една известна гледачка - беше ме извикала 
Казала на свекърва ми - снаха ти да дойде!
Имах сериозен здравословен проблем, но не вярвам на гледарици.
Отидох от любопитство
Грабна ме от вратата, че не съм отишла с вяра, а да я проверя - така беше 
Взе да пише нещо, позна, че родих много тежко,
позна, че съм родила преди голям празник,
че беше секцио и каза нещо, което ме втрещи
"Баба ти е довела Богородица и двете са ти помогнали.
Направила си нещо за баба си и мислиш, че тя не знае,
но тя знае и е много щастлива от това!
Нямаш рак и няма да умреш скоро!
И няма Милена от 1990г., ама не е умряла - сменила си си името!"

Повярвайте ми, щях да припадна
нямаше откъде да знае!!!
А и смяната на името беше адски трудно и чаках цели две години 

Никога не съм сънувала баба, което е повече от изненадващо,
тъй като зная, че имам сетива и съм сънувала мъртъвци.
Когато кучето ми умря, нощта будувах, неотлъчно до него,
към 5 сутринта преди смъртта му,
при мен "дойде" един съсед, който почина 4 месеца преди това,
погали ме по главата и ми обеща да се грижи за Джаспи ...
Бях ужасена и .... будна.
Дори се развиках и плачех с глас, че няма как Джаспи да е с него - та той е мъртвец .......
Кучето ми умря точно след 12 часа - 17.00ч.

Майка ми казва, че не сънувам баба,
защото ВСЕКИ божи ден се сещам за нея.
И наистина е така - погледна ли се в огледалото,
си виждам веждите и зная, че са в памет на баба.

п.с. Писала съм и друг път за баба си, та ако се повтарям - извинете ме 
А дядо ми почина точно на 70 си рожден ден 

Казват, че около датата на раждане е критичен момента, за болен на легло човек....

На моят мъж майка му е родена на 12.02... починала е на 21.02...
Баба му и тя ня някаква подобно съчетание на цифрите си отиде...

Няма случайни неща в тоя живот. За нищо. Запомнете го!

От всичко прочетено аз имам само един въпрос: Защо само на някои хора се случват такива неща?
Да не би ,защото са по-чувствителни,по-витални...? Момичетата,които са се сблъсквали с тези неща явно имат неподозирани заложби,защото тези "духове" не се явяват на всеки...

Значи не си въобразявам...
Аз съм родена на 12.10 и когато съм навършвала годинка е починала пра-баба ми,моята баба почина на 14.10,месец след рождения си ден и 2 дни след моя.Още си спомням какво и подарих за последния рожден ден.Вазичката стои на нощното шкафче до ден днешен,никой не я е местил оттам, а са минали 13 години.
Дядо ми пък си отиде малко след рождения ден на баба...Станала съм параноичка...като се зададе рожден ден и изтръпвам... 

Аз доколкото знам изгонените от рая ангели са паднали ангели или - дяволи.

Не знам,но ме устройва,хич не ща и да видя  

Ще споделя и аз една случка от преди няколко седмици,още ми смразява кръвта като се сетя.Случи се на мъжът ми.Както си спи,изведнъж се стряска на сън от страхотен удар в гърдите,каза,че имал чувството,че нещо е влязло или преминало през тялото му.Надига се от леглото и поглежда в огледалото,а там не вижда своя образ,а някакъв старец.След малко се събуждам и аз,поглеждам го,а той милия пребледнял не смее да ме събуди.Обикаляше много време апартамента да се успокои,пи разни чайова,а аз се опитвах да го убедя,че е сънувал.Категорично не се съгласяваше и беше убеден,какво е видял.Да спомена,че е млад човек на 31,да не си помислите,че е видял себе си
Та колкото и да се опитвах да го успокоя,треперех,и само се молих да не разбере в какъв шок съм изпаднала.Гледах го тайно,питах го уж небрежни неща да се убедя,че си е все още той.И до сега ми смразява кръвта тази случка,не усещам да е друг човек,но знам ли...

Заведи го на църква да се пречисти. Прекарай го през всичко- икони, кръстове, светена вода...Ако има вселение на нечиста сила, то ще си покаже, ще се дърпа от всички църковни обряди и святи неща.

 
Според мен е добре да отидете на църква
Аз ме им вярвам много,много на тези вселявания,ама на твое място така бих направила...

Я да се самоцитирам 
 

mery_79  още днес сложи икона в стаята (ако нямате),може някъде около мястото,където спи

P.S. A може и чесънче под възглавката

Аз знам,че като се сънува покойник или пък виждаш силует/образ/ на някой в тъмното,трябва да се иде на църква на следващия ден и да се запали свещичка за Бог да прости.

Имала съм много реални сънища,до толкова,че се чудя после сън ли е или истина.
След като почина баба ми преди около 3 г. съм я сънувала 3-4 пъти,исках да знам много къде е ,добре ли е  и т.н.Отдавна не съм я сънувала и искам пак ,ей така да си поговориме просто за много неща. Много си я обичах.

А най-фрапиращата ми случка е отпреди няколко месеца.Все още не мога да си дам обяснение,бях умряла от страх просто.
През ноща спим с мъж ми в спалнята сме, детето спи в отделна стая.Аз спя много леко,ама много леко,бях се нещо събудила и почвам пак леко да задремвам.Лежа по гръб,ръцете ми на гърдите помня бяха ,единия ми крак изпружен другия свит.По едно време усещам как една ръка ме хваща за крака левия изпружен и ме натиска не много силно ,но така,че да не мога да го мърдам.Усещам как с другата си ръка същия този човек/незнам как да го нарека / си поставя ръката над главата ми,над челото по точно.Това в просъница и се събуждам с триста мъки защото едвам успях да си отвора очите,нещо все едно ми ги натискаше,започнах да викам мъжа ми до мене,той спи като темерут и не мърда, отварам си очите и в тъмното до мен виждам,че има над главата ми ръка и ме е страх да погледна силуета, само с периферията мернах,че е човек който стои да леглото ми,  не можах да разбера мъж или жена, но формата на ръцете бяха големи, и ме натиска по крака и не мога да мръдна, сърцето ми щеше да изхвръкне и продължавам да викам мъж ми да се събуди.И така 2-3 минути и ме отпусна,отварам още по широко очи ,тъмно никой няма, събудих мъжа ми ,треперех от страх.Станах и запалих лампата в коридора и оттогава съм казала да не се гаси и да стои светната и леко открехната вретата,че да ми влиза светлина малко в стаята.
Не го обяснявам,но съм сигурна 99%,че не беше сън
На следващия ден си запалих свещичка за Бог да прости, но все пак няколко нощи след това спях гушната в мъжа ми. Не си го обяснявам.

И аз сънувам много умрели хора, роднини, познати. Понякога си приказваме, понякога само се гледаме. Не ме е страх, явно търсят контакт с мен, нещо искат да ми кажат. Сънувах свекъра ми, който почина внезапно, каза ми, че ще родя момче, да го кръстя на мъжа ми. Е, все още няма изгледи за наследник, а мъжа ми е категоричен, че не иска да се казва, като него. Един роднина, който ми каза, че му липсват внучетата му, разплака се и го прегърнах. Абе като се замисля, все ми се оплакват, все се прегръщаме, докосваме. Чувала съм, че не е хубаво да се сънува умрял да докосва човека, но каквото е писано това ще стане.

О, аз имах много подобна случка и съм я разказвала някъде. С тази разлика че не ме докосваше, а само стоеше и втрещено ме гледаше. Видях ясно човека, по-точно лицето- другото беше силует от бял дим. Нямах сили гък да кажа, та не да викам. Изобщо не бях способна да си отворя устата. Честно казано, беше ме страх видението да не изчезне прекалено бързо и после да се чудя сън ли е било. Не се помръдвах, но го наблюдавах с любопитство. Бях изплашена, но не за себе си, а за детето, което спеше в нашата стая. Той ме погледа, после се обърна и тръгна към прозореца. На нивото на вратата и прозореца се обърна, пак ме погледна и се разнесе като цигарен дим. Чак тогава ми се отвори устата и започнах да бутам мъжа си и да викам. Толкова дълбоко спеше, че едва се размърда недоволно. Виках и бутах буквално няколко мига, после ме налегна ужасна слабост и съм заспала. Този вампир вероятно моята енергия е ползвал за да стане видим. Сънувах кошмар и бях много емоционална и възбудена. Убедена съм че такъв човек в живота не познавам. Изглеждаше не особено дружелюбно, по-скоро строго. Мисля, че имаше мустаци и свъсени вежди. Какъв беше този още не съм си отговорила, но такова видение не се забравя.