Ей, жени, защо търпите и си мълчите докато се случи това? Ама ядосвам се!

    Евала Алиса Едно умно изказване 

истината е ,че наистина са нужни строги закони.ако наистина мъжът е този с пари : е то в нашата държава всичко можеш да купиш с пари така че..........
другия момент е ,че ще мине делото и ако не е съден ,ще му дадат условно и като причака някъде ,ще й смеле кокалите.
ето от това ги е страх жените.ако знаят ,че при първото оплакване още,въпросният ще бъде закопчан и ще му бъде показано за какво става въпрос когато посяга.
да усети и той болката от удара,тогава ще се замисли.
ако знае че ще бъде наказан строго,ще мисли повече.
но ако знае,че нищо няма да му се случи,то тогава ще си бие колкото си ще.

Такава тема вече имаше  и аз се изказах твърдо против вината на жените! Но, двете неща нямат нищо общо. Ако изнасилването става ненадейно, не може да се предвиди, просто някой изскача от тъмното, и ти се нахвърля /облеклото няма да намесвам, защото е абсурдно според мен/, то съпруга си можем да изберем съвсем съзнателно, след множество контакти, "на светло"  освен този първи избор, винаги можем да поправим грешката си, като се разделим, разведем и т.н. И в този смисъл, тези, които търпят побой, сами си избират това!
Относно полицията.. не съм предполагала, че ще защитя някога бездействието им.. но съм била свидетел по такъв случай, и наистина започнах да им съчувствам.. след един побой множество свидетели писахме цял ден обяснения как е станало, какво е станало, взимаха отпечатъци, направиха всичко необходимо, и накрая, ТОЙ се появи с букет цветя, подаръци, и пламенни обещания как това няма да се случи никога повече... и тя му прости. И, както каза полицаят, в 90% от случаите работят ето така, за този дето духа, защото в крайна сметка никога не се стига до жалба, още по-малко до съд.. незная доколко ще помогне и осъждането на един насилник.. но в случай че не се прави никога, дори и законът да се промени, едва ли ще има полза и от това. Явно с основание е казано, че ако сам не искаш да си помогнеш, и Господ не може да ти помогне.

Никой не ги съди тези жени, просто много хора, които са се опитвали да им помагат са се отказали. Никой не заслужава насилие, но всеки сам си избира съдбата. Как да помогнеш на жена, на която се осигурява помощ, подслон, някакви пари, психолог, адвокат... От нея се иска само да се успокои известно време и да реши накъде да поеме. Тя умира от страх от насилника, но все пак се връща при него. Защо??? Тя сама ИЗБИРА да бъде малтретирана.

А връзката с изнасилването и домашното насилие и меко казано неуместна. Едното е еднократен акт, престъпление, което може да ти се случи, както да те ограбят или пребият на улицата. Домашното насилие нещо, което се повтаря многократно и ти сам си избрал колко дълго ще продължи то.

С това съм съгласна. 

Аз си мисля, че нещата хич не са прости. Първо мъжът преди да ти посегне обикновено периодично, бавно и постепенно ти смачква самочувствието и ти заживяваш с мисълта, че за нищо не ставаш, няма да се справиш и т.н.
Второ много голяма част от обществото- включително и млади и интелигентни хора считат, че е нормално мъж да поступва жена си.
Трето повечето жени просто няма къде да се дигнат и да отидат, защото вземат 250-400 лв, което само за наем няма да им стигне, а дори и от роднините си не срещат подкрепа. Майка навремето като е отишла при майка си и тя и е казала- "имаш си дом, върви си там".
Наситина го има и моментът, че някои жени имат нещо като психически мазохизъм, но не мисля, че са преобладаващата част.
Абе кофти тръпка. Аз винаги съм се молила да не ми се налага да минавам през подобен ужас, щото човек си мисли, че ще направи едно, но на практика може да постъпи по съвсем друг начин. А домашното насилие е МНОГО разпространено. Просто за това не се говори почти.

Без да обиждам никого, но мисля, че повечето жени, които търпят насилие са прости/необразовани/неинформирани или луди. Ако една жена е със самочувствие, знае си цената, произхожда от нормално семейство, което ще застане зад нея и ще я подкрепи, а няма да я натири обратно при мъжа й, защото "хората ще ги одумват", има професия или поне е бързоадаптивна и е сигурна, че ще се оправи и сама, едва ли ще се прибере при насилника си. Не мога да я разбера и тезата "бие ме, но го обичам, а като не ме бие е много добър". Имах такъв случай, споделих го в някоя от темите, но голямата ми любов умря на секундата и въпреки хилядите извинения и уверения от негова страна, че това никога повече няма да се повтори, му теглих ритника незабавно. Не съм си намерила живота на улицата, за да позволя на някакъв комплексар да си прави експерименти с мен колко дълго ще оживея при подобен режим. Мога да се самоубия по много по-интелигентен начин, ако това е целта ми. А да не говорим, че ако имаш и дете, си просто длъжен да се ометеш още след първото посягане. Малко съм драстична, но към тази тема не мога да подходя спокойно.

сигурно е бил и дечицата  милите, дано се намери някой да ги обича 

Не съм съгласна   Много жени с "професии, бързоадаптивни ...от нормални семейства и т.н" са останали в къщи и по стечение на обстоятелствата са напълно зависими от съпрузите си, за съжаление имам такава приятелка, която заряза кариера, развитие, родителите и са далече, тя има 3 деца и от 6 години е домакиня. Няма лични доходи, съпруга и издържа къща, коли, деца, всичко, но я бие най-редовно, бил я погледнал някой тя била погледнала, забравила да му се обади, че е на фитнес...причина винаги има.... На въпроса защо го търпи, тя отговаря, защото е подсигурил децата и се грижи добре тях, така както аз никога не бих могла, плюс това те го обичат .....свикнала съм...  и той иначе не бил лош, само нервите му понякога не издържали  
Познавам тази жена от 15 години и мога кажа, че нито е глупава, нито неинформирана, нито луда, а точно обратното, но търпи защото е зависима и не иска да рискува!

Предполагам, че всички сладурани, които се изказват така крайно за "страхливите безволеви жени" са все късметлийки, чиито мъже ги гледат в очите и не биха ги обидили дори с думи. Смешно е да се ерчите така. Бунтът във вас против насилието е правилен, но е тъпо да кажете за ена жена ,която яде бой, че много и харесва така.
Ако хване някой мъж, примерно собствения ви, да ви пребие до смърт, после да се оплачете някъде /никъде никой не го интересува това/, какво следва? Следва нов побой, защото мъжът побеснява от оплакването. Ако е и пияница става още по-страшно.
Жените, които си мълчат  ГИ Е СТРАХ. ТОВА Е РЕАЛНО ЧУВСТВО, КОЕТО НЕ МОЖЕ ТАКА ЛЕСНО ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ.  Това е тяхната реалност в дадения момент и не е лесно тя да бъде променена.

По-добре си го казала от мен!   

Edelia, мъжът ти да не те бие е избор, а не късмет.
Мен не ме бият и малтретират, защото не позволявам да го правят. Имала съм приятел, който е  правил опити да ме тормози и познай дали е успял. Ако някой се опитва да те унижава или ти вдигне ръка, ти дали ще седиш дълго време и ще се самозалъгваш ли, че това се е случило само веднъж. Това не е късмет, а преценка, че с такъв човек работа нямаш. Вече има организации, които ги интересува, ако ги потърсиш. Всеки си прави преценката от какво го е страх повече - от боя всеки ден или от трудните моменти, които го чакат, за да избяга. По-лесно ли се търпи да те бият всеки ден? Това, че ако си траеш и не предизвикваш насилника, може и да ти се размине, не действа. Страхът се преодолява трудно, но се преодолява. Пораженията върху психиката на детето ти, например, не се преодоляват. Аз не бих ходила със синини и подутини от бой, само защото нямам друг избор. Избор винаги има и той зависи от нас, не от някой друг.

Проблемът е, че много жени си плащат цената за мнимата финансова сигурност, която имат.
Изборът за много жени изглежда така: Дали да спя при роднини и приятели и да се издържам с 400лв. заплата, докато си стъпим с детето на краката или да се прибирам всяка вечер в къщата с насилника и понеже им кой да ни храни, с детето можем да търпим бой, агресия, пиянски изпълнения, обиди и унижения. Още по-страшно е при жени, които тънат в разкош, но им е по-добре така, със синините и бой, отколкото със скромен живот и възможности.

Аз вече написах по-горе такъв пример. Когато има безисходица - нещата са ясни. Дали обаче някой може да отговори какви са мотивите да се върнеш при насилника, когато вече ти е помогнато да се махнеш от него и продължават да ти помагат със всичко, има къде да живееш, имаш работа, нямаш ангажименти към никого,  намираш се далече от него, той не те търси и издирва повече и нищо не те заплашва. Трябва само да работиш за да се издържаш и да продължиш напред, а "жертвата" се връща пак при него.
Ей на този въпрос така и нямам отговор вече толкова време.

Не разбирам тези жени!
Имам познати, които живеят в истински ад и въпреки, че знаят, че могат да разчитат на роднини и приятели, те намират извинението: Търпя заради децата! или другия вариант: Децата имат нужда от баща!
Не разбирам само дали децата им от малки имат нужда да стават свидетели на това, как баща им пребива майка им и да остават с трайни психически травми! Друг е въпроса, че у децата се изгражда един модел и в много случаи момченцата от такива семейства стават насилници, а момиченцата - жертви (те са израснали с този модел на поведение и не го смятат за НЕнормално)!