За Най - Големите Деца в семейството

Това го знаех, опс, да знам го. Мисли си "О, не, .... пак ли?"

Доста години сме заедно с моето голямо дете, познаваме се доста добре, и само едно мога да кажа, че ние имаме доста разминавания по отношение на душевните преживявания, той е по земен и при него няма лирика и размисли. За него живота е борба и няма място за вживявания и разнежвания. Така, че няма смисъл да сядам и да разговарям за неща които не го влекат. А това че сме ви забравяли понякога е така,  но и вие ни забравяте, или ни виждате като пералня, тенджера или прахосмукачка, много рядко като жени, но това е живота, какво да се прави като те погълне сивото ежедневие забравяме за чисто човешките отношения да не говорим за други неща. Има много неща които мога да кажа но. . . . 

Миииии, ако съм научила нещо от живота, този реалния, не онзи от мечтите ни е, че очаквания спрямо един зрял индивид е равно на разговор.
Аз мними очаквания нямам. Нито приемам той да ги има спрямо мен. За жалост, още рядко успяваме да си четем мислите. За някои неща - да, ама те са на бая първично ниво. 

И какво като е БГ-МАМА? Ми в бг-мама, ако държите толкова на формата има подфорум 'Татковци"! Ааааа, по гръб не падаме!

Поради липса на повече участие, ние с Мама Галя, завишаваме активността.

Иначе, аз лично отказвам да смесвам понятията "мама", "тати", "дете", "жена", "мъж", "индивид".
Те съществуват съвместно, но не е полезно да се смесват.

Има време да си играем с децата и да бъдем тяхната опора, има време да си играем с тати и да останем сами със себе си, ако ще да са 10 минути, в които обаче децата знаят, че това е нашето си място и нашето си време. Пък, ако ще и да се налага да се свираме като ученици по ъглите...

Например, ние единодушно със скъпия (ей, и сто години да минат, няма да ми хрумне как да го наричам, освен по име...) решихме, че за невинни ласки, не трябва да се крием от децата. Може и да грешим, но поне по мои наблюдения, след първия момент на любопитство и някои весели въпроси, дечурлигата много се радват на подобни гледки. Е, обикновено завършва с една обща прегръдка и смях! Не искам да растат с нездрав интерес към това що е близостта между двама души.

Знам от една мъдра жена, че възпитанието не е това, което говориш, а това, което показваш. Затова държа да им покажа какво е любовта.

Да го кажа просто: тати е само за джуджетата. За мен е мъж. Както и, ако забрави, че аз освен мама и осигуряваща домашен уют съм и жена, много бързо му го напомням!
Децата са най-голямата ни грижа и любов, но са и индивиди, които някой ден трябва да си наложим да "пуснем" от обятията си за да станат мъже и жени. И мама и тати на някой друг.

това му го написах на Магьосника, още преди да се отдели темата

мисля също, че едни зрели отношения изискват разбиране и взаимност(и търпимост де )

ако това го нямааа - к`во търсим заедно

една моя близка, когато се жених едно време ми каза - да живееш с някой е цяло изкуство, на което се учиш цял живот

какви очаквания има мъжът ми спрямо какво , че нещо не разбрах въпроса, извини ме Маг от Оз

мамче Галя, и на моя направо му става лошо като почна отдалече с нЕкои мои "очаквания"

Разбирам смисъла който влага Магьосника във въпроса и хич не ме е срам да си призная че по отношение на реакции, очаквания и разбирания ние просто не се противопоставяме - допълваме се, изглаждаме ръбчетата, лекичко поотстъпваме, но не броим, статистиката е табу.

Вярно е че като се съберем компания на жени аз много често мълча /да не повярваш/ ама като не мога да се включа нито в плюенето по мъжа, нито по свекър и свекърва, какво да направя 

Просто съм гледала като съм се женила. Кой му е крив на моичкия, че му е слабо зрението /майтап/

А с какво аз съм го разочаровала - оставям на теб да разбереш като се видим в Стара Загора 

Официално се предавам.

Отказвам се. Наистина прекомерно амбициозен проект от моя страна.

Най- странното е, че посланиято, което се опитвам да вложа май си остава ясно само за мен:)

Може би сте прави. Бг Мама си е за мами. А даже и в татковци пишат основно мами.

Май темата е много дебела и всеобхватна и касае повече отношенията мъж-жена.

Знаеш ли, Магьоснико, обобщи го - въпрос на чувствителност и склонност да се ровим в себе си.
Някои я имат в излишек, други я пазят само за себе си.
Май още от край време мъжете са учени да не показват чувствата си - не да ги нямат, да не ги показват. И в момента - колко мъже стискат зъби като ги заболи само за да не изохкат, да не станат по-малко мъже. Ето го отговора. /Лично мое скромно мнение/

Ми ето ти и отговора (може би) на въпросите ти.
Жена с жена, колкото и да са различни, все ще намерят начин да дъвчат и предъвкват едно и също, ама накрая ще се изяснят. Вие се отказвате прекалено лесно. Не ви се говори много. Не си падате по емоционалните изблици и демонстрации.
Това сигурно, защото някой, някога е казал, че момченцата не плачат...

Не ни разочаровай. Нали затова ти се възхищаваме, че си тук, въпреки гракналите 100 жени!

Виж сега. Проблема (ако има такъв) е прост. Щом мама и тати са ок, няма какво да чудим къде и защо е мястото на децата. То си е там - до тях, не между тях.

П.П. А и той (мъжът) не пише, защото е на работа в офис. Аз работя от вкъщи и сама си избирам колко време да потурча по форумите през деня...ама вместо да пуша, по-добре да пиша.

Споменавала съм го из постовете си.Да.....рядко но това е защото през деня той не е до мен,за да знае какво се случва.
Креми по-горе го е написала много точно.
Не искам нито да готви,нито да мие чинии,нито да пуска прахосмукачка.От опит знам,че тези неща хич не ги умее.Пък и  във крайна сметка,той е по-цял ден на работа,аз във къщи остава още от вратата прибирайки се от работа да го емна,да почва да готви.
Какво искам от него ли?????Може би малко повече време да прекарва с нас.Знам,че работата му е важна и работейки ние не биваме лишавани от абсолютно нищо.Знам,че прави усилия и всяка една свободна минута прекарва с мен и  децата,но това време на мен лично ми е малко.

Стигнах с четенето и дотук. Кога ли ще изчета всичко.
Моето най-голямо е за някаква награда. Търпи ме и много носи на капризи и нерви.
Аз малко се чувствам виновна пред него - най-лесно ми е за него да не намеря време или да не ми стигне "нервата". Знам, че не е добре, ама той знаеше в какво се забърква.
Иначе, да ми е жив и здрав, е с две леви, но пък страхотно простира и му е някаква мания да изхвърля кофата с боклук.

МЪЖЕ-ГОЛЕМИТЕ ДЕЦА. Нали са силния пол и са големи деца. значи могат и да говорят и когато ние някъде стъпваме малко накриво и им липсва внимание да ни кажат.Да много често нямаме достатъчно врем за тях но децата се деца имат по голяма нужда от внимание. Аз моето голямо дете си го отглеждам вече почти 15години и мисля че се е ред на малкото.
ДА МИ Е ЖИВ И ЗДРАВ ЧЕ МЕ ТРАЕ !!! Щастлива съм че имам такъв мъж до себе си !!!

За моите очаквания:
Да ме обожава, да спира дъхът му, когато ме погледне, да разбира какво искам без да има нужда да обяснявам... и т.н.
А вместо да се караме за чиниите да вземе най-сетне да ми купи една миялна и да се научи да я пуска. А прахосмукачката може да не пипа.

Аз знам какво очаква моето голямо дете! Между нас цари пълна хармония и допълване (затова вече толкова години сме заедно - безпроблемен розов живот). Разбира ме се без думи.
Той обича децата, домошар е, и когато преди години разбрахме, че шансовете ни за още деца са нулеви, тихо - мълком страда. Нищо не каза, но аз виждах. Но той знаеше аз как се чувствам и правеше всичко възможно да ме успокой.
И когато миналото лято, една неделя сутрин му казах "Хайде да си осиновим дете", той отговори простичко "Ами добре". Във вторник донесе две препоръки от негови колеги. 
Да, не е многословен, не роптае и не мърмори, но всичко преживява. Познавам го добре - като видя, че му е излязъл херпес ми става ясно. Такъв си е, няма да го променя - да започне да излива потоци от мнения и становища. Или да пише във този форум. 
Самия факт, че се старае максимално да ми угоди и успокои ми говори за неговата съпричастност към процеса. Да, аз съм изнервена. Жените сме по - многословни, повече се "тръшкаме" - такива сме. Но ако и мъжете ни се "тръшнат", това ще промени ли нещата? Не! Затова, мисля, те просто тихо стоят до нас, помагат с каквото могат (дори и с факта, че не ни преча). А, понякога малките жестове - кафето сутрин в леглото, пускането на прахосмукачка, изхвърлянето на боклука (Вальо вече 18 години го прави без да му казвам), само потвърждават моето становище. И мисля, че неговите очаквания са, аз да съм всеотдайна майка за децата ни. Във никакъв случай, не смятам, че ще се чувства пренебрегнат от това, че вниманието ми е насочено не към него, а към детето.
А моите очаквания - да е все същият. Всеотдаен!!!  Знаете ли, искам да Ви дам един елементарен пример от вчера. Моят скъп съпруг не мие чинии (не че не може, просто не мие). Вчера си попарих ръката страшно. Дясната! В един момент влизам в кухнята, въоръжена с ръкавици - и какво виждам - Вальо мие чиниите от обяда!
Ето за това говоря - дребните жестове. Благодарна съм, че го имам Да ми е жив и здрав!

Като се замисля си давам сметка какви късметлийки сме, че ги има Големите деца до нас! Наистина понякога вглъбени в своите проблеми и грижите около децата забравяме за това, че те също се нуждаят от нашето внимание. Свикнали сме винаги да ни помагат,  да са нашата опора, да са силните, когато ни е трудно. Но те също страдат с нас, преживяват проблемите, макар и вътре в себе си и единственото, от което се нуждаят е малко нежност и внимание от наша страна за да имат сили да ни обичат все така безрезервно. И като гледам това е валидно за всички тук, защото Големите ни деца са съумели да преминат през всички болки и препятствия ЗАЕДНО с нас. И съумяват да са с нас, гледайки отстрани как в живота ни вече има друг, с който да делят нашата любов и ласки.
Ето защо аз казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на моето пораснало дете за всичко и едно още по-голямо ИЗВИНЯВАЙ  за всички моменти, в които съм го пренебрегвала (макар, че той едва ли някога ще прочете това).  

Понякога си мисля, че аз му давам сили и точно ние с децата го правим по-силен. Всъщност мъжа е мъж, когато има до себе си жена, а жената е жена, когато има до себе си мъж. Сами по себе си сме индивиди от единия или другия пол.