Няма традиции, които да са се появили случайно, по хрумването на някой "традициосъчинител".
Традициите са обичаи, които са се повтаряли толкова дълго, колкото го налагал животът, поне няколко поколения.
Когато животът се променял и не изисквал повече "традиционно поведение", въпросната традиция или е отмирала, или си е оставала, но не "по целесъобразност".
А защото, например, е приятна и носи някакво очарование...
Аз лично за първи път чувам повечето от "традициите", обявени за такива тук.
Като например "върхът на простащината" - "т.н. кичено хоро/т.е. когато младоженците подхванат хорото и гостите се юрнат да ги кичат с банкноти",..
Ако "киченото хоро" е някаква традиция, на него ще се е хванала младоженка, окичена с пендари, върху ръчно изплетени дантели.
Няма да развява двайсетолевки на конец върху силонова дантелка тип холско перде.
Т.е. традицията е в даруването, а не в киченето, и то - с банкноти.
Другите "традиции" по списък:
7.Да се юркат момичетата да раждат до 20,25,30,щото после щели да са стари (на 35 стар )
Генетиката на 21 век обяснява, защо е по-препоръчително да раждаш до 35, а не след това.
Явно баба Сийка не е знаела за генетично кодираната информация във всяка клетка на организма, която се копира като на ксерокс най-много 50-55 пъти в целия живот на човека. Като при всяко следващо копиране рискът от случайни мутации и грешки нараства.
Това не го е знаела кака Сийка, но явно се е знаело, че родените от по-млади майки деца са, в повечето случаи, по-здрави.
Също бабите са забелязали, че родилите по-късно често са изправени пред дилема - малкото си бебе ли да гледат или болните си родители.
16.Това с 'мамо"на свекървата...нямам думи.
Традицията е да се казва "майко", а не "мамо" на свекървата.
Това е ставало по времената, когато "младата булка" била наистина млада - 17-18 годишно почти дете, което отива в къщата на родителите на мъжа си и те би трябвало да имат отношение към нея като към собствено дете.
Уверявам те, на такава възраст можеш се научиш да казваш "майко" на свекърва си, без никаква опасност да се заблудиш, че това е родната ти майка - точно както не би си помислила, че имаш предвид майка си, ако говориш за "майка" Тереза например.
Ясно е, че ако се ожениш на 35 няма как и в преносен смисъл да викаш на някого "майко", още повече, ако живееш отделно с мъжа си и виждаш въпросната си "майка" само, ако й отидеш на гостили.
11.Да се кръщават децата с идиотски имена- на баби, на дядовци....
Даже няма нужда от коментар.
Кръщаването на някого е, за да е "живо" името му, за да покажеш уважението си към родител, който го заслужава.
Ако "уважението" може да бъде "идиотско", то и обичаят да го показваш ще е "идиотска традиция"...
С две думи - "традициите" са това красиво, мъдро и оцеляло през времето нещо, което го пише по сборниците и енциклопедиите.
Ако не е толкова красиво и мъдро, то рядко би оцеляло.
А ако е некрасиво и тъпо, то със сигурност не би оцеляло.
Като не е оцеляло, ясно е, че не е традиция.
Традициите са обичаи, които са се повтаряли толкова дълго, колкото го налагал животът, поне няколко поколения.
Когато животът се променял и не изисквал повече "традиционно поведение", въпросната традиция или е отмирала, или си е оставала, но не "по целесъобразност".
А защото, например, е приятна и носи някакво очарование...
Аз лично за първи път чувам повечето от "традициите", обявени за такива тук.
Като например "върхът на простащината" - "т.н. кичено хоро/т.е. когато младоженците подхванат хорото и гостите се юрнат да ги кичат с банкноти",..
Ако "киченото хоро" е някаква традиция, на него ще се е хванала младоженка, окичена с пендари, върху ръчно изплетени дантели.
Няма да развява двайсетолевки на конец върху силонова дантелка тип холско перде.
Т.е. традицията е в даруването, а не в киченето, и то - с банкноти.
Другите "традиции" по списък:
7.Да се юркат момичетата да раждат до 20,25,30,щото после щели да са стари (на 35 стар )
Генетиката на 21 век обяснява, защо е по-препоръчително да раждаш до 35, а не след това.
Явно баба Сийка не е знаела за генетично кодираната информация във всяка клетка на организма, която се копира като на ксерокс най-много 50-55 пъти в целия живот на човека. Като при всяко следващо копиране рискът от случайни мутации и грешки нараства.
Това не го е знаела кака Сийка, но явно се е знаело, че родените от по-млади майки деца са, в повечето случаи, по-здрави.
Също бабите са забелязали, че родилите по-късно често са изправени пред дилема - малкото си бебе ли да гледат или болните си родители.
16.Това с 'мамо"на свекървата...нямам думи.
Традицията е да се казва "майко", а не "мамо" на свекървата.
Това е ставало по времената, когато "младата булка" била наистина млада - 17-18 годишно почти дете, което отива в къщата на родителите на мъжа си и те би трябвало да имат отношение към нея като към собствено дете.
Уверявам те, на такава възраст можеш се научиш да казваш "майко" на свекърва си, без никаква опасност да се заблудиш, че това е родната ти майка - точно както не би си помислила, че имаш предвид майка си, ако говориш за "майка" Тереза например.
Ясно е, че ако се ожениш на 35 няма как и в преносен смисъл да викаш на някого "майко", още повече, ако живееш отделно с мъжа си и виждаш въпросната си "майка" само, ако й отидеш на гостили.
11.Да се кръщават децата с идиотски имена- на баби, на дядовци....
Даже няма нужда от коментар.
Кръщаването на някого е, за да е "живо" името му, за да покажеш уважението си към родител, който го заслужава.
Ако "уважението" може да бъде "идиотско", то и обичаят да го показваш ще е "идиотска традиция"...
С две думи - "традициите" са това красиво, мъдро и оцеляло през времето нещо, което го пише по сборниците и енциклопедиите.
Ако не е толкова красиво и мъдро, то рядко би оцеляло.
А ако е некрасиво и тъпо, то със сигурност не би оцеляло.
Като не е оцеляло, ясно е, че не е традиция.
Съответно не ги и спазвам. Казвам само това,което спазвам, това е общото-взето и това, което познавам.
