Кои бг традиции не харесвате и/или не спазвате?

То хубаво, ама, ако знаете колко е дълъг списъкът с обичаи и обреди на една истинска едновремешна българска сватба...
Хем обичаи преди, след и на самата сватба.
Пък и различни за различните краища на страната.
Само думичките, с които се наричат всички действащи лица в една традиционна сватба ще запълнят цяла страница.
То са „засевки”, играчи, кръстници, подкумници, заложник (за него вече си бъбрихме – човека с петела)...

То е засяване (през три сита), то е замесване (на медник и кравайче), то са  китки, венци, вода с босилек в нов котел, просо в нов сахан (за да ръси и хвърля булката), то е бръснене на момъка, пребулване на момата, „захранване” на младите (от кръстницата, от свекървата), то са сватбени гатанки (желанията на кума, които трябва да се разгадават напр. , когато кумът заговори за кибрит, ще го нарече „рилския манастир с калугерите”  и т.н и т.н.)
То е опрощаване на младите, които трябва и да мълчат — да "говеят" на кръстника и семейството му...

За „брачното съставяне” да не говорим сега, че нали се видя колко ужасени потребителки се изказаха за чаршафа (венчалната риза), сякаш ще им искат с полиция да спазят този обичай на сватбата си и всички ще слушат дали зетят ще гърми и ще чупи ли гърне в първата брачна нощ.

За „плащанията” (пак "кофти бг традиция")...
В ритуала те не са много истински. Като изключим парите за „бащино право” или пък „глобата” за  родителите на момата, ако зетят не гръмне и съответно – няма как да счупи гърнето (т.е. няма какво да оповести).
 
Другите „плащащи” на сватбата правят това символично: когато сватбата влиза у момини (да вземат булката) кръстникът „заплаща”, момините засевки му поднасят пита с цяла сварена кокошка, покрита с нов пешкир (поднасят му я със специални песни), кръстникът „купува” кравая...
Кръстницата пък „плаща” заедно със зетя и един музикант на засевките и влизат при булката (точно тук зетят настъпва булката по десния крак, изправя се от дясната й страна (във фолклорните представи винаги дясното се свързва с мъжкото начало, докато лявото е женски символ). Двамата пият вино от чаша, където зетят е пуснал една пара, но не изпиват всичкото вино — булката излива остатъка до стената, а като дойде и кръстницата момините засевки запяват на пребулване...) Пребулва кръстницата, ама това си е цяла отделна тема.

Да кажа и за даряването, при което толкова възмутително викал човека с петела (както разбрах от горните постове).
Това точно даряване (при което „се вика”) става при посрещането на младоженците в къщата на зетя. Ама не вика заложникът.
Тука в центъра на събитията са свекъра и свекървата.
Сватбата спира пред къщата, но булката не слиза от колата (ама не в смисъл на „мерцедеса”, а на каруцата).
Единият от музикантите извежда от къщи свекървата. Тя носи в ръце две запалени свещи и играейки пред младите, кръстосва ръце, като запалва едно повесмо, закачено нарочно навън.
След това тя се прибира и започва даряването (харизването).
Кой какво дарява на младите високо съобщава единият от музикантите или побащимът.
Понякога „бележи" даровете на стената или на оградата. Свекърът сваля булката от колата. А пък,  ако тя слезе сама, подкрепяна от него, старае се да не се хваща за ритлите...

Ама много станаха обясненията. Като знам темата, може да няма кой да чете.
Ако пък се обадят желаещи, ще им кажа кои ритуали лично на мен са ми най-интересни. Както аз ги знам – щото например за ритане на менче от булката не знам, знам, че тя ръси с босилек от ново котле, но пък на филмче добре стои как задига поли и с чисто новата си обувка обръща менче - да й върви по вода или да гадае по цветето, дето ще излезе от него какво ще е първото дете (и това не знам да го има в автентична традиция)...
Тогава мога да разкажа и защо в някои съвременни сватби бутат вратата на булката, за да влязат, пък и други работи – до изчерпване на запитванията...

Ясно. Изчетох последния ти постинг - целия. Надявам се да не съм единствената. Мерси за отговорите.   

Ми тогава да се пробвам и с отговор на това:


Младоженецът да бута вратата?
Знам за едно "силово изпълнение" на младоженеца пред нечия врата.
Обаче то е "на уж", при това - на собствената (бащината си къща), когато влизат с булката след венчавката.
Значи: след венчавката в църквата младоженците отиват и ги посрещат в бащината му къща. Тук е бялото платно, по което влизат, тук е хлебчето, което изнася свекървата за булката и виното, с което уж я "запойва"  ()
Младоженците се въвеждат от кръстницата (помайчимата), така че да влязат едновременно, престъпвайки през прага с десен крак.
Е те тук младоженецът уж се опъва и сватбарите го "бутат с кросно".

Друго, заради което младоженецът може да се "подпре" на някоя врата е, ако не е сватосан по правилата и се стигне до крадене на булката и приставане.
(Краденето на моми и приставането били вариант на млади влюбени да се оженят и да останат в селото дори против волята на някое от семействата. Понякога си приставали и по уговорка - за да избегнат големите разходи по сватбата, за да принудят църквата да даде разрешение за брака.)

Иначе младоженецът не знам да дава някакви пари по сватбата (освен парата в чашата на булката, за която вече споменах преди).

Плащанията са работа най-вече на кума (и родителите - при подготовката на даровете).
Което ме подсеща и защо кумът в някои съвремени сватби все вади едни пари като отиват да вземат булката от дома й: навремето ергените от селото или махалата на момата (когато не са на сватбата и тя не се жени с техния кръг) имали право да спират сватбата и да искат откуп. Пари за почерпка им давал точно кръстникът.
"Откупването" обаче най-вече е проявата на "бащиното право". То пък се запазило толкова трайно, заради разбирането, че добро семейство създават еднакво имотни млади - хора "от една черга".
Така се пречело на стремежа на по-бедни семейства да вземат за снаха богатска мома.
Обратното обаче се считало за нормално - по-"личен ерген" да вцеме по-"бедна мома".

Мисля, че е съвсем ясно, защо във времето на "еднакво равните" тези обичай наистина бяха съвсем символични. Всякакво "разбиване на врати" при вземане на булката, наддавания, в които младоженецът стои на вратата и предлага едни дребни стотинки за откупуване, а хората на булката не я даваха за толкова, бяха само за купона, да се каже: "Хайде, хайде - момата ни е лична, май по-лична от ергена, трябва да я откупувате".

Като гледам някои други теми във форума (напр. "С колко пари живеете на месец?" и от този род), май има хора, които с удоволствие биха "върнали традициите" съвсем не на майтап, при това - със закон  .

 

Много интересно наистина.   Пиши Холограма, барем се ограмотим малко.  Не съм знаела символиката на много от описаните от теб ритуали. Любопитно ми е това, което още имаш да кажеш,....хайде не стой, ами пиши!

                   Понеже гледам, че сте овършели сватбите и раждането, на мен ми остава да се възмутя само от погребенията  ... И аз ще се възползвам, няма да пропусна. Предварително се извинявам, ако нещо не е точно традиция.

               1. Целуването на трупа в деня на погребението, включително от малки деца  ;
               2. Черпенето на погребения (независимо от различните думи, с които се нарича в различните краища) - то ясно, че евентуално ще черпиш, ако умре някой много лош човек, ма за майка си и баща си да черпиш грубо ми се види  ;
              3. Обичаят цяла нощ при трупа да седят съседи/съседки  ... По възможност да плачат цяла нощ  ...
              4. След погребението освен, че се черпи и става веселба голяма (нали и алкохол включва менюто), настава сезонът на черпенията като цяло: 3 дни, 9 дни, нам си колко дни... Абе голям празник, голямо нещо... И естествено всеки път се ходи на гробища (нинам за къф чеп, но ходенето е ежедневно), пие се и се яде неккво специално меню - задължително месенце, друго... абе добре си кара тайфата...
              5. Нощем трупа се 'покрива', пак от незнайни съображения;
              6. Като се ходи на погребение задължително се носят леща, боб, брашно и др. подобни, само дето не обикаля покойника да ги събира  ;
              7. В ковчега се слагат бутилки с олио и вода май  ;
         
               и т.н.т и т.н.т... Повечето неща никой не можа да ми ги обясни защо се правят - нито вярващи, нито невярващи. Пък всички ги спазват. Не ги спазвам (нито някога бих), и ме дразнят, да  .
                 

                   100% съм съгласна, .


                 Аз пък мисля, че възрастта дава такива, пък и други привилегии. Също така разсъждавам по отношение на майчинството  .

на мен пък ми допада да се дава "гощавка" за Бог да прости, както и раздавките по Задушници. разбира се, не бих го правила за пра-пра баба ми. и не искам да кажа, че са ми някакъв любим ритуал, по-скоро точно един вид да се почетат мъртвите и да си спомним за тях.
има, обаче много ритуали относно погребенията ,които не ми допадат. Мечо Пух е посочила някои от тях - например целуването на мъртвеца. не че по принцип има нещо лошо , ако искаш да го целунеш, но да го правиш против волята си , защото е традиция...
също- не ми харесва носенето на черни дрехи и негледане на тв дни или месеци наред. няма да забравя как баба ми караше майка ми да носи черно цяла година. като хвърли черните дрехи, направо все едно товар се смъкна от раменете й. 
не къпането до 40тия ден просто няма какво да го коментирам 
не обичам също разлепените навсякъде некролози - по дървета, дори по магазини или заведения понякога.
Повечето ритуали, свързани със смъртта са за да се покаже, колко много се скърби за мъртвеца. но все пак животът продължава. това , че гледаш тв не значи , че ти е много весело и не ти пука, че някой близак е умрял. мисля, че е изключително вредна и депресираща точно тази традиция и подобните на нея. може да е модерницзирано това с тв, едно време сигурно не са свирили на кавал или гайда

                  Мда, аз тия ги писах към "и други"... Носенето на черни дрехи,  негледане на телевизия и непоглеждането в огледало, некролозите, некъпане и непране... и т.н.т и т.н.т... Може ли едно дете да не го изкъпеш толкова време? Идиотско.
                  Нямам нищо против всеки да следва инстинктите си в такива случаи - може да не ти се занимава с нищо и да ти е тежко много повече време, но не и някой да ти го налага  . При това без смислено обяснение, просто защото хората ще кажат нещо  ...

За разлика от веселите български обреди и ритуали, погребалните се свързват много повече с религията, с християнските вярвания. (В другите има и много езически моменти).

Другата разлика е, че празничните обичаи могат да ти се видят тъпи, защото не ги познаваш (а си виждал техни комерсиализирани полупародии), а тъжните ритуали ти се виждат тъпи най-вече, ако не си го преживял.

Не пожелавам на никого да разбира, защо не е тъпо да не си пускаш телевизора (с порнографията, риалитишоутата, "Ало-магазините" и другите простотии), когато току-що си погребал любим човек.
Аз не го правя вече шест месеца - и никак не ми е тъпо, друго ми е...

... Та мога да отговоря на повечето въпроси на MechoPuh и herelina, но, с извинение,  няма да го направя.

Единственото, което ще кажа е, че подавките ("черпенията" и пр.) не се правят точно като жестове, насочени към починалия човек. Правят се "в името на бога", при молбата ни за опрощаване на волните или неволни грехове на починалия.

Тук много могат да ви пишат SilIli, gerik, valieta. Все ще е точно обяснено според истинските християнски разбирания.

Но и абсолютен атеист да си, просто не знаете колко промени настъпват в главата ви, ако ви разтърси болката от смъртта.

Холограма , съжалявам за загубата ти.
мисля, че повечето хора, които пишат в този форум са на възраст, на която вече всеки има някой близък, който е починал, било чного близък или по-далечен. тези "ритуали" са нещо, което не трябва да се налага /то май и като всички/. ако ти имаш нужда в скръбта си да живееш н тишина - това си е твой начин да преживееш загубата. лично за мен, а и за повечето хора , които познавам, това е бреме и повече ги подтиска, отколкото им помага, да не кажа, че някои ги смазва и психически. не мисля, че това са неща, които трябва да са общо приети и традиционни

България е светска държава - никой на никого нищо не налага (по отношение на традициите поне).

                 1. Държа да уточня, че не говоря наизуст, тъй като единия ми родител почина преди три седмици.
                 2. Държа да уточня, че въпросните ритуали нямат нищо общо с цитирам "истинските християнски разбирания". Аз имам някакво протестантско възпитание, живият ми родител е православен, като почти живее в църквата. Горецитираните ритуали бяха внимателно отклонени по общо наше мнение. Разсъждавахме от гледна точка на Библията, където няма подобни... изцепки  ?
                3. Колкото до раздаването на храна - да, като жест на състрадание и грижа за бедните е ок, но няма нищо общо с погребенията - редно е да се прави през цялото време и да е насочено към бедните, нали... Да водиш познатите си в заведения 5 звезди не е милосърдие...

                Можеш да ми пишеш на лични, ако искаш. Съжалявам за загубата ти.

Не съществува християнска традиция "да водиш познатите си в заведение 5 звезди".
Освен това "раздаването" не е само милосърдие според християнските виждания.

                  А какво е?

Аз също съм съгласна с повечето от нещата, които е казала Мечо Пух. Погребах майка си, баща си и баба си преди 3 години. Не съм носила черно, освен на поглебенията, гледах телевизия, излизах, виждах се с хора. Не смятам, че с това по някакъв начин съм показала неуважение към родителите си или че съм скърбила по-малко. Не мисля, че да се почерниш означава, че страдаш повече. Човек преживява всичко вътре в себе си. Даже имам усещането, че голяма част от хората спазват всички тези ритуали за пред другите. Защото, какво ще си кажат хората, ако не направят панахида, не поканят 100 човека, не разлепят некролози из целия квартал. Честно да ви кажа, пука ми за хората. След 10 дена стават 3 години от смъртта на баща ми. Е, няма да правя панахида. Ще отида да запаля свещ в църквата и да се помоля, което правя и без това. Кой каквото иска да си мисли. Никой не може да ми влезе в сърцето и душата и да ми каже как трябва да се чувствам и какви традиции и ритуали трябва да спазвам.

Извинявам се, ако тонът ми е прозвучал рязко. Всеки има право да скърби, както намери за добре!