- Публикувана: 5 апр. 2025, 23:23 ч.
- Последно мнение: 6 май 2025, 23:11 ч.
Априлски книжен клуб - 2025
Аз съм почти накрая. Още 10% ми остават Много ми хареса книгата. Не виждам какъв край може да развали впечатлението ми от дотук прочетенето.
Само една друга книга започнах по време на тази и това е Георги Господинов "Градинарят и смъртта", която също ми допада, но ще изчака.
Не смея да пиша какво ме привлича в книгата и как я чувствам, понеже не искам да развалям интригата в романа.
Благодаря на който я препоръча, сама нямаше да я открия.
Само една друга книга започнах по време на тази и това е Георги Господинов "Градинарят и смъртта", която също ми допада, но ще изчака.
Не смея да пиша какво ме привлича в книгата и как я чувствам, понеже не искам да развалям интригата в романа.
Благодаря на който я препоръча, сама нямаше да я открия.
Аз тепърва започвам книгата и съм отметнала сам две-три глави, но ми се струва увлекателна.
От автора харесвам много "Живот назаем".
От автора харесвам много "Живот назаем".
ДНК не е лоша, Ирса на мене ми допада.
Книгата е под две заглавия - "Живот назаем" и "Снимката" (старото издание). Моето мнение е непопулярно, не я харесах за съжаление. Главният герой ми беше прекалено дразнещ и не можах да му съчувствам по никакъв начин.
Аз вече прочетох "Моментът" и с нетърпение чакам да се включи някой към дискусията. Ако не искате да разваляте удоволствието на другите, има опция "Скрит текст". [ spoiler] [ /spoiler] (без интервалите) иначе въвеждате ръчно, ако пишете от телефона.
Аз вече прочетох "Моментът" и с нетърпение чакам да се включи някой към дискусията. Ако не искате да разваляте удоволствието на другите, има опция "Скрит текст". [ spoiler] [ /spoiler] (без интервалите) иначе въвеждате ръчно, ако пишете от телефона.
Добре да пиша в скрит текст:
Скрит текст:
Много силно ме разтърси драмата. Много плаках, изход не виждах, нито за единия, нито за другия.
Може би приех присърце историята, понеже имах близки, вече покойнициот 20 години, които са живели там и когато говореха за службите ми се струваше, че преескпонират проблема, то и при нас не са били по-добре нещата поне докъм 80-те, след това някаква негласната свобода сякаш се усещаше.
По това време 84 съм ходила при тези моите близки - източен Берлин и местата, които се описват съм виждала, по булеварда ундер дер линден моята близка ми казваше "Виж тези, хора, са от западен Берлин," Гледам хора като хора. Тя подчертава, че държанието им е по-свободно, излъчват спокойствие. И стената в метрото съм вижадала и пропускатения пункт. А всъщност ГДР беше витрината на нашия лагер.. Тогава бях на години, когато всичко е слънчево и красиво. Такава грозна и с навъсени хора аз източна Германия не запомних.
Да се върна на книгата "Моментът". Харесах стила на Кенеди, наресах структурирането на историята, хареса ми повторението на издевателствата над хората, макар и да ми носеха такова душевно натоврване. Изживях болката на Петра. Насилието и от едната страна и от старна на бленувана свобода отвъд "Стената".
И илюзорния блян за Америка, мечтания свят, който всъщност може и да не е толкова свободен.
Харесах художника Аластър, картинините му. Фриц, така се казва моят близък от източна Германия беше художник и една от любимите му картини беше кобалтово синя морса шир.
Не харесах филосфстване на последни страници, Дъглас Кенеди не е Толстой.
Може би приех присърце историята, понеже имах близки, вече покойнициот 20 години, които са живели там и когато говореха за службите ми се струваше, че преескпонират проблема, то и при нас не са били по-добре нещата поне докъм 80-те, след това някаква негласната свобода сякаш се усещаше.
По това време 84 съм ходила при тези моите близки - източен Берлин и местата, които се описват съм виждала, по булеварда ундер дер линден моята близка ми казваше "Виж тези, хора, са от западен Берлин," Гледам хора като хора. Тя подчертава, че държанието им е по-свободно, излъчват спокойствие. И стената в метрото съм вижадала и пропускатения пункт. А всъщност ГДР беше витрината на нашия лагер.. Тогава бях на години, когато всичко е слънчево и красиво. Такава грозна и с навъсени хора аз източна Германия не запомних.
Да се върна на книгата "Моментът". Харесах стила на Кенеди, наресах структурирането на историята, хареса ми повторението на издевателствата над хората, макар и да ми носеха такова душевно натоврване. Изживях болката на Петра. Насилието и от едната страна и от старна на бленувана свобода отвъд "Стената".
И илюзорния блян за Америка, мечтания свят, който всъщност може и да не е толкова свободен.
Харесах художника Аластър, картинините му. Фриц, така се казва моят близък от източна Германия беше художник и една от любимите му картини беше кобалтово синя морса шир.
Не харесах филосфстване на последни страници, Дъглас Кенеди не е Толстой.
Скрит текст:
Започна обещаващо, но стилът на Кенеди не ми допада особено много, това е втората ми среща с него. И на мен точно това философстване не ми харесва, има го почти през цялото време. Остава ми още 1/3 от книгата и ако я четях, вместо да я слушам, може би щях вече да съм я зарязала.
Много добри предложения в анкетата, половината от тях съм чела преди години и ми харесаха. А съвсем скоро тези дни Ю Хуа беше в страната ни, само отбелязвам, ето тук може да прочетете, ако проявявате интерес (а аз една друга негова книга от известно време съм набелязала, но от други текущо не мога да стигна до нея)
Прочетох книгата! След като преминах 1/3 от книгата започна да става интересна и след средата я прочетох доста бързо. Хареса ми, ще дам 4* в ГР 
Все пак началото беше мудно.
Иначе, по темата. Аз съм родена в зората на демокрацията, така че нямам близка среща с комунизма. Звучи ми ужасно - страха, в който живееш, че всеки може да е доносник, че всеки те наблюдава. Параноята вероятно е изтощителна. Но пък обяснява защо манталитета ни е такъв. 500 години робство, които водят до страх, мнителност и подчинение, и след това 50 години комунизъм, в които очакваш предателство отвсякъде и отново си подтиснат. Липсата на справедливост и безнаказаността на властимащите са и до днес. Нищо чудно, че сме оскотяли. Докато се изчисти родовата травма ще мине много време.
За сюжета на книгата мога само да кажа, че липсата на комуникация води точно до това - години нещастие и постоянни въпроси 'какво щеше да стане, ако?'. Вие вярвате ли в тази любов, която е описана? Усещането, че знаеш още от пръв поглед, че това е ЧовекЪТ? Мислите ли, че е само една в живота?
Все пак началото беше мудно. Иначе, по темата. Аз съм родена в зората на демокрацията, така че нямам близка среща с комунизма. Звучи ми ужасно - страха, в който живееш, че всеки може да е доносник, че всеки те наблюдава. Параноята вероятно е изтощителна. Но пък обяснява защо манталитета ни е такъв. 500 години робство, които водят до страх, мнителност и подчинение, и след това 50 години комунизъм, в които очакваш предателство отвсякъде и отново си подтиснат. Липсата на справедливост и безнаказаността на властимащите са и до днес. Нищо чудно, че сме оскотяли. Докато се изчисти родовата травма ще мине много време.
За сюжета на книгата мога само да кажа, че липсата на комуникация води точно до това - години нещастие и постоянни въпроси 'какво щеше да стане, ако?'. Вие вярвате ли в тази любов, която е описана? Усещането, че знаеш още от пръв поглед, че това е ЧовекЪТ? Мислите ли, че е само една в живота?
И аз я завърших. Безмислено беше разказването два пъти на една и съща история, защото беше ясно (поне за мен) какво се случва и че изненади няма да има. Ако беше по-стегната, щеше да ми допадне много повече. Не харесах Петра - неубедителен, на моменти неадекватен персонаж. Не бих препоръчала точно тази книга за разбиране на онези времена и животът тогава. Достоверна е, но е по-скоро любовна история, отколкото нещо друго.
