Има доста такива теми, но моя случай има лека специфика за това търся директно мнение:
Аз и партньорът ми се опитваме за дете през последната година. След инвитро процедура и 3ти трасфер най-сетне чудото стана и в момента съм 8гс+2. Това е първата ми бременност и съм на 36г. Бременнопстта ми на този етап протича по мое мнение сравнително леко - леко гадене и подуване на корема + газове; плода е с нормите си и има сърдечни тонове.
Със съпруга ми говорихме кога да кажем на семействата ни - решихме, че е най-добре да се изчака до 3ти месец и да мине 1вата фетална морфология, за да сме сигурни че всичко е наред.
Проблемът се появи вчера, когато свекърът ми е споделил със съпруга ми, че майка му е на успокоителни, има неврологични и психологически проблеми, които докторите отдавали на стрес. Стресът естествено се дължи на липсата на новини за потенциалното и внуче. Препоръчвали и да влезе в болница за изследвания.
Сега аз нямам проблеми да им кажем веднага, но решението да изчакаме беше взето точно, за да не ги разочароваме - винаги има риск от спонтанен аборт или плода да не е в норма по време на морфологията, което би означавало по-голям стрес за свекървата отколкото ако се изчака да и се каже като е сигурно че всичко е наред.
Въпросът ми е, как бихте постъпили на наше място? Аз съм силно прагматичен човек и ми е трудно да се поставя на мястото на емоционален човек като свекърва ми. Искам директно да и кажем, че всичко е наред и да се успокои, но потенциално това може да доведе до по-лош резултат отколкото да си мълчим.
Имате ли мнение?