Когато задавах въпроса, бях далече от мисълта
" правя ти компромис сине, защото си осиновен. "
Това устата няма да ми се прекърши да го изрека. Но....винаги има едно "но" - идеята беше дали ви минава през главата мисълта да си затваряте очите за някои неща, за да не го травмирате допълнително, за да му дадете повече време да се отърси и да осъзнае новото - хей такива неща.
Ох, май не съм ясна - ще опитам с пример - драстичен, не особено подходящ, но това ми хрумва в момента - тича към шосето, там коли бол, заплеси на волана, също - аз изхвърчам след него, хващам го и го разтърсвам като земетресение - чак след като ми мине притеснението се замислям дали не е имало по-тактичен начин да реагирам в момента.
Ей такива ми ти работи ме терзаят. Хем важни правила, хем няма време за реакция, а накрая и желание за харакири