Яси, Честит Рожден Ден! 
Много здраве и късмет
Много здраве и късмет
- Публикувана: 21 апр. 2025, 22:11 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2025, 13:21 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 - професионален и личен живот /Тема 46/
Яси, честит празник! Пожелавам ти да си здрава, щастлива, близките ти винаги да са около теб и да се чувстваш безкрайно обичана!
Интервюто на Керем
ELLE MAN Турция
КЕРЕМ БЮРСИН: „НАЙ-ВЪЛНУВАЩАТА ЧАСТ ОТ АКТЬОРСКАТА МАСТЕРСТВО Е КОЛЕКТИВНИЯТ ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС“
Керем Бюрсин, който стана актьор, чието творчество се следи от целия свят, след като засне романтична комедия по време на пандемията, се появи пред нас миналата година с филм, за който той написа и сценария. Докато напредва в кариерата си, наслаждавайки се на всички творчески процеси, той с ентусиазъм очаква нови преживявания и вече е заявил ясно, че писателската му дейност няма да се ограничи само до един проект.
Как върви 2025 г. за теб? Вършите работа, която изисква креативност и е свързана с емоции. Влияе ли цялостното ви настроение на мотивацията и продуктивността ви?
2025 е малко странна година. Ниската колективна енергия, както на всички останали, ме засегна и мен. Събитията по света са много тъжни. Обичам също да съм свързан с природата, да прекарвам време на открито и не мога да разбера защо това не е достатъчно. С цялата красота, която светът ни предлага, ние продължаваме да се стремим към изкуственост. Аз също не разбирам накъде искаме да стигнем с изкуствения интелект. Оказваме се заседнали в процеса на преход към нова система на глобално ниво.
Споменахте преди, че имате и други творчески амбиции освен актьорството, а миналата година написахте сценария за филма „Синята пещера“ заедно с Осман Кая. Какво беше преживяването? Как започна историята?
Беше невероятно преживяване... Процесът на писане и съвместната креативност според мен са най-приятната част от работата - защото всичко, за което мислиш, е на тези страници и след като си го написал, вече всеки може да влезе в този свят. Чувството да имаш власт над света, който си създал, да си в него и да изпитваш емоциите, които обсъждахме на снимачната площадка от дни, беше невероятно емоционално и сюрреалистично. С Осман пишем заедно от много години. Когато ни помолиха да създадем любовна история за дигитална платформа, в „Синята пещера“ разказахме за любовта по наш собствен начин. С помощта на невероятния екип на платформата и нашия директор Алтан Дьонмез, доведохме проекта до крайния му резултат и наистина се насладихме на този колективен процес. Взехме история, която можеше да бъде разказана по милион различни начина и, като добавихме наши собствени „подправки“, я доведохме до желаното от нас състояние.
Ще продължите ли да работите като сценарист или продуцент?
Да, определено ще продължа. Осман Кая и аз продължаваме да работим, да продължаваме да пишем. След „Синята пещера“ осъзнахме, че ни е приятно да правим това и въпреки ограниченията, имаше теми, по които можехме да пишем и говорим. Производството също ще продължи, въпреки че това не е лесна задача.
Вашият маркетингов опит помага ли ви да пишете сценарии, да поддържате интереса на зрителите и да популяризирате проектите си?
Лично аз не съм много добър в промотирането на името си, за мен това е най-трудното нещо. Но използвам голяма част от знанията, които придобих в маркетинга, в работата си. Планирането на бранд стратегия за компания и стратегия за гледане на филми за аудитория са почти едно и също нещо. Има един прекрасен маркетолог на име Клотор Рапай, той има книга, която все още пазя в библиотеката си. Мисля, че е полезно за писатели и продуценти да четат подобни книги, защото маркетингът е свързан и с психологията на хората и управлението на възприятията.
През декември по кината излезе филмът „Разглезен“, който събра 3 милиона долара в Русия. В Турция кината често не носят голям успех на филмите, а броят на зрителите не надвишава 50 хиляди. Какъв е проблемът според теб? Ще оцелеят ли нашите филми само благодарение на международните продажби, като телевизионните сериали?
Да, за съжаление, това е вярно, но ние отдавна се движим в тази посока. Не мисля, че пазарът ни на телевизионни сериали е стратегическа ниша, икономиката играе огромна роля, а синдикатите могат да се намесват само до известна степен. Но въпреки това, ако погледнете данните за износа, нашите резултати са невероятни. Производството е област, която не е споделена и за съжаление екосистемата не се развива особено. Много жалко е, че кината се превърнаха от сфера, която предоставяше възможности за продуценти и актьори, в силно рискована и нерентабилна сфера. Турция е засегната много по-тежко от останалия свят след пандемията. В същото време дигиталните платформи, които привличат актьори като Робърт Де Ниро, станаха много по-силни и по-разнообразни, съдържанието им стана по-силно, а културата на гледане на филми у дома в Турция също повлия на това. Зрителите вече знаят, че филм, който се прожектира в киносалон, ще бъде пуснат на дигитална платформа известно време по-късно. Разбира се, високата цена на билетите и високият разход от семейния бюджет за посещение на кино и хранене или пиене също са важни фактори.
От търговска гледна точка, това води ли до избор на едни и същи теми и актьори за сериала в зависимост от търсенето в чужбина?
Мисля, че за да се създаде търсене в чужбина, е важно да се създават летни серии и да се дават възможности на нови таланти, нови лица. С появата на възможности, броят на имената с продажби в чужбина ще нараства.
Постоянното играене на едни и същи роли започва да омръзва на всички в един момент. Важното е как разказвам историята и как поставям тези герои в сюжета. Публиката не се влюбва в теб, тя се влюбва в този герой. Успях да се вживея в ролята на силен персонаж, който писателят създаде в своя свят. Надявам се, че в бъдещи проекти други писатели и актьори ще имат възможност да се възползват от тази възможност. В турските телевизионни сериали е невъзможно да се предвиди точно какво ще се превърне в международен хит, но винаги знаеш, че има потенциал.
Скоро ще излезе сериалът „Платонична любов“, в който играете заедно с Гупсе Озай и Йокю Карайел. Снимките се проведоха в Чешме. Как мина, забавлявахте ли се?
Да, много се забавлявахме. Въпреки че всичко започна с болести, първо Гупсе се разболя, след това, благодарение на нея, всички ние се заразихме, но това беше един много прекрасен процес на снимане. Нашият екип, актьорите, всички бяха много добри. Според мен Гупсе е невероятно талантлива и работата с нея е голяма радост и шанс не само за актьорите, но и за целия екип. Тя има невероятна енергия, обича работата си, мотивира всички и е страхотна в управлението на снимачната площадка. Много съм любопитен да видя какво ще излезе от това.
Според първите анонси, в сериала „Платонична любов“ играете харизматичен и богат бизнесмен на име Каан.
Смятате ли, че външният ви вид, маниерите и акцентът ви са пречка за разнообразието в ролите?
Продуцентите понякога не искат да поемат рискове и предпочитат да следват доказан път, разбирам това, но мисля, че е важно да не се повтаряш и да тръгнеш на ново място. Мисля, че видяхме в предишния ми сериал, който беше дълъг 13 епизода, че монотонността не работи. В „Синята пещера“ играх войник от SAT и не мисля, че това беше проблем за публиката. В проекта „Гупсе“, въпреки че героят може да изглежда клиширан, има невероятна трансформация, така че за мен беше важно да го изиграя.
Ще имате ли телевизионен проект?Повлияли ли са рейтингите на отношението ви към новите проекти?
Оценките не влияят на предпочитанията ми, защото, както вече казахме, е важно проектът да бъде успешен на международния пазар. Липсва ми телевизията и бих искал да участвам в добре обмислен, стратегически проект, който ще бъде различен от другите.
Какво ви мотивира, когато се подготвяте за роля? Склонен ли си да бъдеш по-интроспективен или предпочиташ да бъдеш наблюдател?
Ако героят е нещо, което мога бързо да разбера и разгадая, тогава започвам да наблюдавам, за да видя какво мога да добавя. Но ако героят е сложен и трябва да го разбера по-задълбочено, се опитвам да се дистанцирам от реалния живот и да се съсредоточа върху това да прекарвам време с героя и да разбирам вътрешния му свят. Сега съм по-зрял в кариерата си и искам да работя с такива герои.
Кой проект ви е научил най-много през цялата ви кариера?
Много проекти, но Синята пещера беше много поучително преживяване, защото постигнахме много, но и направихме много грешки, които се превърнаха в уроци за мен.
Имате ли „идеална роля“?
Последните ми два проекта бяха комедии и наистина ми хареса да работя по тях, защото в този свят, пълен с проблеми, да чуя как хората се смеят също ме прави щастлив. В момента бих искал да изиграя неочакван „лош“ герой, така че идеалната роля за мен е да играя злодей.
Кои са любимите ви филми и кинематографични икони?
Израснах в семейство, което ценеше филмите и си спомням, че бях очарован от тях като дете. Така че изборът на един филм е труден, защото има толкова много от тях. „Ще се лее кръв“, „Великият диктатор“, „Креймър срещу Крамер“, „Престижът“, „Апокалипсис сега“, „Куката“, „Обир на казино“, „Няма място за старци“ - това са тези, които веднага мога да се сетя. Даниел Дей-Луис, Виола Дейвис, Халук Билгинер, Робърт Редфорд, Мат Деймън и много други могат да бъдат наречени икони.
Кой те вдъхнови?
Много хора, книги и речи ме вдъхновяват, понякога намирам нещо полезно в речта на непознат човек и това е много ценно.
В едно от старите ни интервюта говорихте за плейлиста за Серкан Болат, че създавате плейлисти за всеки герой. Продължавате ли да използвате музика в работата си?
Да, това ми се е превърнало в навик. Когато анализирам и се опитвам да разбера даден герой, мисля за неговия плейлист; какво би слушал, когато е стресиран, когато е щастлив или тъжен, аз правя неговия плейлист и след това му се наслаждавам дълго време. Но аз не съм от хората, които се прибират вкъщи и веднага пускат музика.
Днес много креативни директори проектират колекции, които предават послания за случващото се в света. Какво е отношението ти към модата и твоя стил, интересуваш ли се от нови тенденции?
Не съм човек, който следи особено тенденциите, аз съм привърженик на вечната мода. Моят стил е семпъл и сбит. Що се отнася до стила, аз съм от хората, които казват, че по-малкото е повече. Когато бях млад, не разбирах това, но сега вярвам, че модата не трябва да представя човек, а да съпътства неговата личност и да я допълва.
Знаем, че имаш един аксесоар, който не можеш да пропуснеш дори в публикациите си в Instagram: шапка.
Бейзболните шапки, шапките и кепките са нещата, които носите често. Ако отворим гардероба ти, кое е първото нещо, което ще видим?
Обикновени тениски, карирани ризи, дънки... тоест, съвсем основни неща.
На снимачната площадка в Дубай носехте аксесоари от мъжката колекция на Cartier. Обичате ли да носите бижута и часовници?
Бижутата за мен са нещо смислено, обичам да нося неща с история, неща, които имат смисъл. Снимките за Cartier също бяха много приятни: това е марка, която вярва във вечната елегантност и е чудесно, че чрез модата можеш да изградиш мостове между държави и култури.
В края на миналата година обявихте, че сте в щастлива връзка. Какво ще кажеш за любовта сега?
Мога да говоря с часове за работата си, но се опитвам да запазя в тайна онази част от живота си, която е специална за мен. Пазенето на една връзка в тайна я прави още по-уникална и аз вярвам в това.
Какъв е процесът за теб да видиш отвъд това, което ти показва жената, която обичаш, да разбереш душата ѝ и да се свържеш с нея?
Да научаваш нови неща за някого е изключително вълнуващо и аз ценя процеса. Няма нужда да бързате за никъде, прекарвайте време заедно и се наслаждавайте на процеса.
Вярвате ли, че любовта запознава човек с нови пластове от душата му?
Абсолютно вярвам в това. Много е ценно да разбираш в живота кое е важно за теб и кое не. Когато съм щастлив, срещам по-спокойна, по-умиротворена версия на себе си.
Когато погледнете назад към пътя си и наближаващите 40-годишни, можете ли да кажете, че сте постигнали всичко, което сте искали?
Не всичко, което исках. Желанията се променят постоянно и това винаги ще бъде процес на промяна и се надявам никога да не свърши. В сравнение с миналото, станах по-спокоен във вътрешния си живот, сега се отнасям към много неща с по-голямо спокойствие. Ако не беше този хаос в света и външните дразнители, които носят толкова много тъга, щях да бъда още по-спокоен, но за съжаление не мога да не мисля за състоянието на света.
Чувствате ли, че сте разбрани правилно?
Разбира се, има много хора, които ме разбират погрешно, но не се чувствам сам, мислейки си, че „никой не ме разбира“.
Мислите ли, че успехът и славата могат да направят човек по-самотно или предпазливо отношение към другите?
Наближавам 40-те, имам малък и ценен кръг от хора и съм щастлив с това. Социалните връзки и срещите с нови хора също са важни, но понякога, когато станете по-предпазливи, може да се почувствате самотни. Но ако имаш хора около себе си, които те разбират - семейство, близки приятели - това чувство не трае дълго.
Ако можеше да бъдеш някой друг за един ден, кой би бил и защо?
Вероятно бих избрал живота на човек, работещ в Антарктида, защото много се интересувам от този регион. Или бих искал да стана някой, който притежава много секретна информация!
Какво ви вдъхновява най-много за бъдещето? Това се отнася до живота ти или до света като цяло...
За мен това вероятно е следващият ми проект. Що се отнася до света, мисля, че бъдещето ме вдъхновява, че най-накрая трябва да се движим в положителна посока.
Ако планетата можеше да ви каже едно изречение, какво бихте казали на човечеството?
„По-добре се наслади на присъствието ми, отколкото да ми навредиш. Разбери как мога да ти бъда полезен и как мога да те направя щастлив.“
💬 БЛИЦ ОТГОВОРИ:
Кой е най-красивият комплимент, който някога си получавал/а?
Някой, когото много обичам, ми каза, че наистина харесва очите ми.
Какво извинение чувате най-често?
„Има задръствания, хайде да ги отменим!“
Какъв цвят виждаш, когато затвориш очи?
Жълто.
Какво бихте казали като „добре, че не се случи“?
Много неща, но не мога да си спомня всичко точно.
Кои трима режисьори бихте поканили на вечеря?
Андрю Доминик, Робърт Егърс, Куентин Тарантино, Мартин Скорсезе…
Ако беше песен, каква песен щяхте да бъдете?
В момента вероятно бих бил „В сантиментално настроение“ на Дюк Елингтън.
Интервюто на Керем
ELLE MAN Турция
КЕРЕМ БЮРСИН: „НАЙ-ВЪЛНУВАЩАТА ЧАСТ ОТ АКТЬОРСКАТА МАСТЕРСТВО Е КОЛЕКТИВНИЯТ ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС“
Керем Бюрсин, който стана актьор, чието творчество се следи от целия свят, след като засне романтична комедия по време на пандемията, се появи пред нас миналата година с филм, за който той написа и сценария. Докато напредва в кариерата си, наслаждавайки се на всички творчески процеси, той с ентусиазъм очаква нови преживявания и вече е заявил ясно, че писателската му дейност няма да се ограничи само до един проект.
Как върви 2025 г. за теб? Вършите работа, която изисква креативност и е свързана с емоции. Влияе ли цялостното ви настроение на мотивацията и продуктивността ви?
2025 е малко странна година. Ниската колективна енергия, както на всички останали, ме засегна и мен. Събитията по света са много тъжни. Обичам също да съм свързан с природата, да прекарвам време на открито и не мога да разбера защо това не е достатъчно. С цялата красота, която светът ни предлага, ние продължаваме да се стремим към изкуственост. Аз също не разбирам накъде искаме да стигнем с изкуствения интелект. Оказваме се заседнали в процеса на преход към нова система на глобално ниво.
Споменахте преди, че имате и други творчески амбиции освен актьорството, а миналата година написахте сценария за филма „Синята пещера“ заедно с Осман Кая. Какво беше преживяването? Как започна историята?
Беше невероятно преживяване... Процесът на писане и съвместната креативност според мен са най-приятната част от работата - защото всичко, за което мислиш, е на тези страници и след като си го написал, вече всеки може да влезе в този свят. Чувството да имаш власт над света, който си създал, да си в него и да изпитваш емоциите, които обсъждахме на снимачната площадка от дни, беше невероятно емоционално и сюрреалистично. С Осман пишем заедно от много години. Когато ни помолиха да създадем любовна история за дигитална платформа, в „Синята пещера“ разказахме за любовта по наш собствен начин. С помощта на невероятния екип на платформата и нашия директор Алтан Дьонмез, доведохме проекта до крайния му резултат и наистина се насладихме на този колективен процес. Взехме история, която можеше да бъде разказана по милион различни начина и, като добавихме наши собствени „подправки“, я доведохме до желаното от нас състояние.
Ще продължите ли да работите като сценарист или продуцент?
Да, определено ще продължа. Осман Кая и аз продължаваме да работим, да продължаваме да пишем. След „Синята пещера“ осъзнахме, че ни е приятно да правим това и въпреки ограниченията, имаше теми, по които можехме да пишем и говорим. Производството също ще продължи, въпреки че това не е лесна задача.
Вашият маркетингов опит помага ли ви да пишете сценарии, да поддържате интереса на зрителите и да популяризирате проектите си?
Лично аз не съм много добър в промотирането на името си, за мен това е най-трудното нещо. Но използвам голяма част от знанията, които придобих в маркетинга, в работата си. Планирането на бранд стратегия за компания и стратегия за гледане на филми за аудитория са почти едно и също нещо. Има един прекрасен маркетолог на име Клотор Рапай, той има книга, която все още пазя в библиотеката си. Мисля, че е полезно за писатели и продуценти да четат подобни книги, защото маркетингът е свързан и с психологията на хората и управлението на възприятията.
През декември по кината излезе филмът „Разглезен“, който събра 3 милиона долара в Русия. В Турция кината често не носят голям успех на филмите, а броят на зрителите не надвишава 50 хиляди. Какъв е проблемът според теб? Ще оцелеят ли нашите филми само благодарение на международните продажби, като телевизионните сериали?
Да, за съжаление, това е вярно, но ние отдавна се движим в тази посока. Не мисля, че пазарът ни на телевизионни сериали е стратегическа ниша, икономиката играе огромна роля, а синдикатите могат да се намесват само до известна степен. Но въпреки това, ако погледнете данните за износа, нашите резултати са невероятни. Производството е област, която не е споделена и за съжаление екосистемата не се развива особено. Много жалко е, че кината се превърнаха от сфера, която предоставяше възможности за продуценти и актьори, в силно рискована и нерентабилна сфера. Турция е засегната много по-тежко от останалия свят след пандемията. В същото време дигиталните платформи, които привличат актьори като Робърт Де Ниро, станаха много по-силни и по-разнообразни, съдържанието им стана по-силно, а културата на гледане на филми у дома в Турция също повлия на това. Зрителите вече знаят, че филм, който се прожектира в киносалон, ще бъде пуснат на дигитална платформа известно време по-късно. Разбира се, високата цена на билетите и високият разход от семейния бюджет за посещение на кино и хранене или пиене също са важни фактори.
От търговска гледна точка, това води ли до избор на едни и същи теми и актьори за сериала в зависимост от търсенето в чужбина?
Мисля, че за да се създаде търсене в чужбина, е важно да се създават летни серии и да се дават възможности на нови таланти, нови лица. С появата на възможности, броят на имената с продажби в чужбина ще нараства.
Постоянното играене на едни и същи роли започва да омръзва на всички в един момент. Важното е как разказвам историята и как поставям тези герои в сюжета. Публиката не се влюбва в теб, тя се влюбва в този герой. Успях да се вживея в ролята на силен персонаж, който писателят създаде в своя свят. Надявам се, че в бъдещи проекти други писатели и актьори ще имат възможност да се възползват от тази възможност. В турските телевизионни сериали е невъзможно да се предвиди точно какво ще се превърне в международен хит, но винаги знаеш, че има потенциал.
Скоро ще излезе сериалът „Платонична любов“, в който играете заедно с Гупсе Озай и Йокю Карайел. Снимките се проведоха в Чешме. Как мина, забавлявахте ли се?
Да, много се забавлявахме. Въпреки че всичко започна с болести, първо Гупсе се разболя, след това, благодарение на нея, всички ние се заразихме, но това беше един много прекрасен процес на снимане. Нашият екип, актьорите, всички бяха много добри. Според мен Гупсе е невероятно талантлива и работата с нея е голяма радост и шанс не само за актьорите, но и за целия екип. Тя има невероятна енергия, обича работата си, мотивира всички и е страхотна в управлението на снимачната площадка. Много съм любопитен да видя какво ще излезе от това.
Според първите анонси, в сериала „Платонична любов“ играете харизматичен и богат бизнесмен на име Каан.
Смятате ли, че външният ви вид, маниерите и акцентът ви са пречка за разнообразието в ролите?
Продуцентите понякога не искат да поемат рискове и предпочитат да следват доказан път, разбирам това, но мисля, че е важно да не се повтаряш и да тръгнеш на ново място. Мисля, че видяхме в предишния ми сериал, който беше дълъг 13 епизода, че монотонността не работи. В „Синята пещера“ играх войник от SAT и не мисля, че това беше проблем за публиката. В проекта „Гупсе“, въпреки че героят може да изглежда клиширан, има невероятна трансформация, така че за мен беше важно да го изиграя.
Ще имате ли телевизионен проект?Повлияли ли са рейтингите на отношението ви към новите проекти?
Оценките не влияят на предпочитанията ми, защото, както вече казахме, е важно проектът да бъде успешен на международния пазар. Липсва ми телевизията и бих искал да участвам в добре обмислен, стратегически проект, който ще бъде различен от другите.
Какво ви мотивира, когато се подготвяте за роля? Склонен ли си да бъдеш по-интроспективен или предпочиташ да бъдеш наблюдател?
Ако героят е нещо, което мога бързо да разбера и разгадая, тогава започвам да наблюдавам, за да видя какво мога да добавя. Но ако героят е сложен и трябва да го разбера по-задълбочено, се опитвам да се дистанцирам от реалния живот и да се съсредоточа върху това да прекарвам време с героя и да разбирам вътрешния му свят. Сега съм по-зрял в кариерата си и искам да работя с такива герои.
Кой проект ви е научил най-много през цялата ви кариера?
Много проекти, но Синята пещера беше много поучително преживяване, защото постигнахме много, но и направихме много грешки, които се превърнаха в уроци за мен.
Имате ли „идеална роля“?
Последните ми два проекта бяха комедии и наистина ми хареса да работя по тях, защото в този свят, пълен с проблеми, да чуя как хората се смеят също ме прави щастлив. В момента бих искал да изиграя неочакван „лош“ герой, така че идеалната роля за мен е да играя злодей.
Кои са любимите ви филми и кинематографични икони?
Израснах в семейство, което ценеше филмите и си спомням, че бях очарован от тях като дете. Така че изборът на един филм е труден, защото има толкова много от тях. „Ще се лее кръв“, „Великият диктатор“, „Креймър срещу Крамер“, „Престижът“, „Апокалипсис сега“, „Куката“, „Обир на казино“, „Няма място за старци“ - това са тези, които веднага мога да се сетя. Даниел Дей-Луис, Виола Дейвис, Халук Билгинер, Робърт Редфорд, Мат Деймън и много други могат да бъдат наречени икони.
Кой те вдъхнови?
Много хора, книги и речи ме вдъхновяват, понякога намирам нещо полезно в речта на непознат човек и това е много ценно.
В едно от старите ни интервюта говорихте за плейлиста за Серкан Болат, че създавате плейлисти за всеки герой. Продължавате ли да използвате музика в работата си?
Да, това ми се е превърнало в навик. Когато анализирам и се опитвам да разбера даден герой, мисля за неговия плейлист; какво би слушал, когато е стресиран, когато е щастлив или тъжен, аз правя неговия плейлист и след това му се наслаждавам дълго време. Но аз не съм от хората, които се прибират вкъщи и веднага пускат музика.
Днес много креативни директори проектират колекции, които предават послания за случващото се в света. Какво е отношението ти към модата и твоя стил, интересуваш ли се от нови тенденции?
Не съм човек, който следи особено тенденциите, аз съм привърженик на вечната мода. Моят стил е семпъл и сбит. Що се отнася до стила, аз съм от хората, които казват, че по-малкото е повече. Когато бях млад, не разбирах това, но сега вярвам, че модата не трябва да представя човек, а да съпътства неговата личност и да я допълва.
Знаем, че имаш един аксесоар, който не можеш да пропуснеш дори в публикациите си в Instagram: шапка.
Бейзболните шапки, шапките и кепките са нещата, които носите често. Ако отворим гардероба ти, кое е първото нещо, което ще видим?
Обикновени тениски, карирани ризи, дънки... тоест, съвсем основни неща.
На снимачната площадка в Дубай носехте аксесоари от мъжката колекция на Cartier. Обичате ли да носите бижута и часовници?
Бижутата за мен са нещо смислено, обичам да нося неща с история, неща, които имат смисъл. Снимките за Cartier също бяха много приятни: това е марка, която вярва във вечната елегантност и е чудесно, че чрез модата можеш да изградиш мостове между държави и култури.
В края на миналата година обявихте, че сте в щастлива връзка. Какво ще кажеш за любовта сега?
Мога да говоря с часове за работата си, но се опитвам да запазя в тайна онази част от живота си, която е специална за мен. Пазенето на една връзка в тайна я прави още по-уникална и аз вярвам в това.
Какъв е процесът за теб да видиш отвъд това, което ти показва жената, която обичаш, да разбереш душата ѝ и да се свържеш с нея?
Да научаваш нови неща за някого е изключително вълнуващо и аз ценя процеса. Няма нужда да бързате за никъде, прекарвайте време заедно и се наслаждавайте на процеса.
Вярвате ли, че любовта запознава човек с нови пластове от душата му?
Абсолютно вярвам в това. Много е ценно да разбираш в живота кое е важно за теб и кое не. Когато съм щастлив, срещам по-спокойна, по-умиротворена версия на себе си.
Когато погледнете назад към пътя си и наближаващите 40-годишни, можете ли да кажете, че сте постигнали всичко, което сте искали?
Не всичко, което исках. Желанията се променят постоянно и това винаги ще бъде процес на промяна и се надявам никога да не свърши. В сравнение с миналото, станах по-спокоен във вътрешния си живот, сега се отнасям към много неща с по-голямо спокойствие. Ако не беше този хаос в света и външните дразнители, които носят толкова много тъга, щях да бъда още по-спокоен, но за съжаление не мога да не мисля за състоянието на света.
Чувствате ли, че сте разбрани правилно?
Разбира се, има много хора, които ме разбират погрешно, но не се чувствам сам, мислейки си, че „никой не ме разбира“.
Мислите ли, че успехът и славата могат да направят човек по-самотно или предпазливо отношение към другите?
Наближавам 40-те, имам малък и ценен кръг от хора и съм щастлив с това. Социалните връзки и срещите с нови хора също са важни, но понякога, когато станете по-предпазливи, може да се почувствате самотни. Но ако имаш хора около себе си, които те разбират - семейство, близки приятели - това чувство не трае дълго.
Ако можеше да бъдеш някой друг за един ден, кой би бил и защо?
Вероятно бих избрал живота на човек, работещ в Антарктида, защото много се интересувам от този регион. Или бих искал да стана някой, който притежава много секретна информация!
Какво ви вдъхновява най-много за бъдещето? Това се отнася до живота ти или до света като цяло...
За мен това вероятно е следващият ми проект. Що се отнася до света, мисля, че бъдещето ме вдъхновява, че най-накрая трябва да се движим в положителна посока.
Ако планетата можеше да ви каже едно изречение, какво бихте казали на човечеството?
„По-добре се наслади на присъствието ми, отколкото да ми навредиш. Разбери как мога да ти бъда полезен и как мога да те направя щастлив.“
💬 БЛИЦ ОТГОВОРИ:
Кой е най-красивият комплимент, който някога си получавал/а?
Някой, когото много обичам, ми каза, че наистина харесва очите ми.
Какво извинение чувате най-често?
„Има задръствания, хайде да ги отменим!“
Какъв цвят виждаш, когато затвориш очи?
Жълто.
Какво бихте казали като „добре, че не се случи“?
Много неща, но не мога да си спомня всичко точно.
Кои трима режисьори бихте поканили на вечеря?
Андрю Доминик, Робърт Егърс, Куентин Тарантино, Мартин Скорсезе…
Ако беше песен, каква песен щяхте да бъдете?
В момента вероятно бих бил „В сантиментално настроение“ на Дюк Елингтън.
Привет, прекрасни момичета!🌸
Танцувай, Яси! Танцувай с плам, любопитство и много любов! В здраве и щастие!
Понеже се позагубих по Великден, сега, след Светлата седмица ви пожелавам - сила, мир и светлина по пътя!
Поли, благодаря за уютния дом!
Благодаря ви, мили момичета! За всичко, с което правите тази тема любимо кътче!
“Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”
Емили Бронте, “Брулени хълмове”
Танцувай, Яси! Танцувай с плам, любопитство и много любов! В здраве и щастие!
Понеже се позагубих по Великден, сега, след Светлата седмица ви пожелавам - сила, мир и светлина по пътя!
Поли, благодаря за уютния дом!
Благодаря ви, мили момичета! За всичко, с което правите тази тема любимо кътче!
“Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”
Емили Бронте, “Брулени хълмове”
Яси, честит рожден ден! Здраве и саааамо хубави моменти! 
Липсвала му телевизията на Керем…
И на нас ни липсва да го виждаме по телевизията. Доста време мина. Наистина очаквах да го видим през вече почти приключилия сезон.
По коя телевизия и в какъв проект искате да го видите? И партньорка може да си пожелаете
Липсвала му телевизията на Керем…
И на нас ни липсва да го виждаме по телевизията. Доста време мина. Наистина очаквах да го видим през вече почти приключилия сезон.
По коя телевизия и в какъв проект искате да го видите? И партньорка може да си пожелаете
Честит рожден ден, Яси! Пожелавам ти много щастливи моменти с внуците и повече време за пътувания! 
Благи, благодаря за интервюто.
Коко, той каза, че искал да е лош герой. Предлагам му роля на братя близнаци. Така ще може да се кефи, че е лош, а в същото време ние ще имаме главен герой, който няма да умре на финала. 
Пожелавам ти много щастливи моменти с внуците и повече време за пътувания! Благи, благодаря за интервюто.
Коко, той каза, че искал да е лош герой.
Предлагам му роля на братя близнаци. Така ще може да се кефи, че е лош, а в същото време ние ще имаме главен герой, който няма да умре на финала. Препоръчани теми