Малка ли съм за дете?

Моята майка казва-"Ще дойде ден в който много ще искаш да имаш дете"
На мен ми се случи,така,че възраста според мен няма никакво значение.
Това е много хубаво,че го искаш..дано да се осъществи.
Успех 

Разбира се, че не е лошо да си мислиш за деца, какво като си на 20
Има обаче една подробност: това дете трябва да си имам и тати, така че не се ослушвай
Когато намериш подходящия мъж и когато и двамата го искате - тогава мисля, че моментът ще е подходящ наистина.
 

Здравей,
чак пък за психиатър .. Няма нищо лошо в това да искаш дете, но разбирам и реакцията на околните ти приятели. Със сигурност тя е продиктувана от това, че нямаш сериозен приятел и си наистина много младичка. Ако имаш гадже и представяш нещата от ъгъла "ние вече искаме дете"- няма да има такива остри реакции. А и не пишеш дали още учиш или смяташ да следваш- това също може де бъъде повод да те обявят за "луда". Но предполагам, че ти доверяваш желанието си бебе ей така и всички си представят- младо само момиче с бебе на ръце = край на дискотеките, край на кафетата, затворена в къщи и по градинките с плачещото бебе, смяна на памперси и готвене на манджи вместо да работиш или учиш, да пътуваш и т.н. Всъщност аз на твоите години също мечтаех за малко сладко бебче, но в реда: първо мечтая да срещна голямата любов и после - да си направим прекрасно бебе.
Ей, върна ме в най-хубавите ми млади години!    

Аз съм на 22.
Дете искам от както се помня. Казвах, че като завърша и дойда в София, ще си родя. На 19. Ми не си родих, нямах си подходящ татко
Сега татко си имам , обаче и други фактори има  , та и аз за мое съжаление не съм тръгнала да забременявам и раждам още.
А това със съсипването на живота и на мен са ми го казвали. Аз лично не мога да разбера какво толкова ще си съсипя, като и без това нито кариера искам да гоня, нито научни звания. И сега ми го казват. Ще ми го казват сигурно до 25, после ще казват - ама защо нямате бебе, ама проблеми ли имате. То угодия на хорския акъл няма.
Така че ако се чувстваш сигурна в себе си, достатъчно силна и отговорна, и имаш бъдещия татко до себе си - няма лошо и сега да тръгнеш да раждаш

аз също съм на 20г и искам бебе,имам си и кандидат татко, но има и други неща за сега нямаме собствено жилище ,аз искам и да следвам,но пък не сме спирали да мислим за бебе  намери човека и действай по въпроса и то с отговорност това ще ти кажа,а възрастта няма значение поне за мен!

Няма значение на колко години си.
Важно е до колко си осмислила решението си за бебе,дали има двама които го искат и готови ли са да поемат целоживотна отговорност за това дете.
Едно бебе си е сериозна крачка.
А относно годините-аз ще имам първото си на 27;братовчедка ми роди своето едва на 17,но не съм чула да съжалява за появата му...Вече 13 години се радват на непланираното щастие,което ги сполетя...Общо взето,който когато се почувства готов.

не слушай хората! В един момент ти сама се усещаш готова да станеш майка, без значение на колко години си!

Що се отнася до съсипването на живота,може да го направиш и без дете,нали!?!?!?
Така че майната на тези,които смятат децата за врагове

Всеки узрява различно за това.Не може да се каже, че има някаква възраст, просто е много индивидуално.Щом го чувстваш и го искаш, предполагам си готова.Виж моят биологичен часовник чак сега зазвъня - на 29г 

Ми на 20 съм и аз. Искам бебе и обожавам децата - май затова съм и в този форум... И съм с човека от който искам да го имам. Спирам се обаче сама с малкото здрав разум който ми е останал, в смисъл такъв че съм още първи курс, редовно, специалност която изисква ужасно много труд, работа нямам, на квартира сме с приятеля ми с още 3ма човека - петима общо в двустаен... Да не говорим и че искам да съм сигурна, че съм достатъчно подготвена психически за едно дете.
Не че ако забременея ще го махна - оставям го до две и ще си го гледкам и разнасям даже из университета Ще му пея и ще му свиря на пиано. Ау-у, стига че се размечтах!
Все пак искам всичко да си е подред... да си имаме жилище, да се оженим и тогава...

Едно бебе не е импулсивна прищявка. Трябва добре да се обмисли подобна стъпка.
 

Жени20, много рядко жените на тези години осъзнават какво е детето! То не е просто сладко, пухкаво бебче, на която да се радваш, а е голяма отговорност. Обикновенно след ранна бременност децата страдат - или спят в другата стая по купоните или пък стават постоянни посетители на бабин дом. На всичкото отгоре това е и скъпо удоволствие - не е лесен избора дали да купиш примерно антибьотк за 2.50 лева и да му повредиш стомаха ама да имаш пари за тока или да купиш този от 50 и да стоиш на свещи. Или дали да купиш кило нитратни картофи от пазара за 1 лев за да имаш пари или да купуваш пюрета от 2.50 бройката и да нямаш пари за нищо. Затова за да имаш дете трябва на първо място да си добре материално, за да можеш да му осигуриш това, от което има нужда - добра храна, добро здравеопазване \което за съжаление е платено\, добро образование или пък да си достатъчно дебелокожа, че да не ти пука! Отделно трябва да имаш свестен човек до себе си за да можеш да разчиташ на него и по отношение на възпитание, на финансова и психическа подкрепа. Изобщо непосилни задачи, освен ако нямаш богати родители, които да те подкрепят з да не мислиш за тези прозаични неща.
Аз лично също отдавна мечтая за дете, но имах здрав разум, че да осъзная отговорността от подобна постъпка. Никога не съм си представяла, че ще бъда кариеристка, но на финала станах - пак заради бебето!По много причини - първо, за да може да има спокйно детство, а и добър пример в наше лице.

Жената усеща кога е готова!
....но трябва да знае че това е голяма отговорност!
И да си даде сметка-сега ли е момента!!!???

Не ти е рано за дете - стига това да не е моментна прищявка, а осъзнато решение . . .
Аз до преди година и половина дори не си и помислях за дете, в случаите на закъснение с треперещи ръце държах тестовете, молейки се чертата да е една . . . сега обаче нямам по-голямо желание от това да разбера, че чакам бебче . . .
Много е индивидуално - при някои това осъзнато желание и решение идва по-рано, при други, като мен - по късно . . .

Според мен е още раничко, поживеи си, виж различни неща, работи, образовай се допълнително. Има време за всичко, животът е пред теб.
Детето е един много сериозен ангажимен , които промена живота завинаги, трябва да си не само узрял психически, но да си и материално подплатен ....особено днес.
 

аз родих на 21 ,сега съм на 23 и искам второ.Гер4о много добре го е казал,както и другите момичета.Бебето не е моментна прищявка,а отговорност за цял живот.Намери човека с когото искаш да споделиш тази си мечта и като поживеете заедно ще разберете дали сте готови за дете:)Пожелава ти успех!

И аз мисля,че ти е раншко.Просто се връщам и сравнявам аз на 20 години и аз-сега /32/разлика огломна.На 20 вятър ме вееше на бял кон-партньори несериозни,работа-несигурна,доходи-несигурни-детинска му работа.Сега се чувствам 100% жена.Намерих си Василчо,който е мъж-мечта-човек,на когото може да се разчита,който ще се грижи за мен и за детето ни и в това съм сигурна.Работата ми е стабилна със стабилен доход.Зная,че като родя,9 месеца след това ще взимам пари,каквито много хора не взимат и работейки.
Изобщо седи,грей се.
Походи си,както викаше баба ми,находи се,че после да си седнеш на д-то да си гледаш детето,намери подходящ мъж,който да те обича и също толкова силно да иска бебе като теб и тогава му мисли.

Подкрепям! 

Аз родих на 18години, 3месеца след като завърших езиковата. Сега, на 31год имам прекрасна пуберка (красавица, умница и отличничка) с която пораснахме заедно  Сама си я отгледах, допреди 5години бях сама и пак се справих. Но съветът ми е: намери достоен татко, подреди си живота и тогава. Сега ми е по-лесно да гледам бебчо - без притеснения, лишения и тревоги 

След като си убедена в желанието си да станеш мама ти трябва само един стабилен татко!  Вярно е,че на 20 много малко хора са си стъпили здраво на краката,но пък ако имаш стабилен човек до себе си,който да ти дава всичко от което ти  и бебето имате нужда/и материално и духовно/,тогава можеш спокойно да станеш мама!  Това е най-вълшебното нещо на света!Не се сравнява с нищо друго!
Аз родих на 22,но имах до себе си мъжът-мечта,който и до днес ни обича безкрайно и се грижи за нас много всеотдайно! Връзката ни беше дълга-4г,така че не се решихме лесно да имаме дете.Трябваше ни време да се почувстваме готови-аз психически,а той финансово/той от първият ни месец заедно искаше бебе-само финансите го спираха/,защото това си е ГОЛЯМА отговорност!Помисли добре и като намериш "твоят" татко-действайте!!!УСПЕХ!!

Мила да ти кажа-аз си мечтая да имам бебе от много малка...Винаги съм си мислила как някой ден ще порасна, ще бъда булка и след това ще си родя бебче и ще му се радвам... ...После като пораснах обаче възникна въпроса, че ще трябва да си намеря и татко за бебчето...И тогава като насъпи едно търсене...та чак до преди 2 години...когато се омъжих. . А когато бях на 20 (това беше преди доста време, тъй като сега съм на 30) наистина по онова време бях неспособна да гледам дете-учех, бях далеч от дома, ходех с едно момче, което далеч не съответстваше на представите ми за един всеотдаен баща...и въобще фактори, които ми пречеха да осъществя мечтата си на момента...Сега съм на 30 и не съжалявам, че не съм се замисляла по-рано за дете, тъй като мисля, че точно сега е времето, когато действително бих му се посветила с цялото си същество...
Исках да ти кажа, че желанието да имаш дете и възможността то да стане реалност не са две еднакви неща,...тъй като има вероятност преследвайки мечтата си да пропуснеш важни подробности или да допуснеш нежелани грешки...Съвета ми е да не се втурваш в живота през глава...Имаш достатъчно време. Помисли първо за себе си...От какво точно имаш нужда-да учиш, да развиваш кариера, да намериш подходящ човек точно сега-помисли кое е по-важно за теб самата на този етап...И ако това е наистина да имаш дете-постарай се да не се хвърляш на врата на първия срещнат (извини ме за острите думи) само и само да ти направи бебче, а се опитай да откриеш човека, който наистина ще обичаш...онзи който ще обича теб...не пренебрегвай любовта, защото тя е много важна в съвместния живот и особено в бебеправенето!!! А от психиатри, не мисля че в момента имаш нужда...Според мен ти имаш нужда от това да се изясниш със себе си в действителност. И не забравяй-децата са плод на любовта между двама души, а не на идеята да ги има...Иначе аз не съм против жените на 20 г. да раждат деца...Даже братовчедка ми, след 2-годишна луда любов със съпруга й се ожениха и след няколко месеца тя забременя, а беше на 20...Сега са едно щастливо семейсво с 3-годишно прекрасно момиченце...Искрено се надявам, че нещата при теб ще се подредят по-най добрият начин...Желая ти много щастие и късмет!!! и ме извини за дългата реч...

Аz съ6о от 20 годи6на си ме4таех zа дете,но си каЗах,4е то трябва да се появи след 3-4 години zа да напьредна със следването си,zа да може после като родя да не ми е толкова трудно с у4енето и детето..Е стана,както си и иска..На 24 родих и сега съ една 6астлива мама на едно тримесе4но слън4ице Микаелка.. Моя живот,моето най голямо 6астие..Татито е плътно до нас и много ни подкрепя и помага..Иzоб6о не съжалявам,4е прекъснах следването си zа една година,zа да родя бебенцето си..Сега наесен живот и zдраве отново се връ6ам към науките,а zа отглеждането на Мики 6е помагат бабите.

Едно време две мои приятелки ми казваха, че искат да имат деца!  Бяхме на твоите години - и трите. И аз им виках, че са луди. 
Ger4o е напълно права. Обаче, докато си наредим живота, понякога идват проблемите. Миналото лято мисълта, че след години мога въобще да не мога да имам дете, ме съсипа. Въпросните ми две приятелки ме мислят за работохоличка и не можеха да повярват, когато им казвах, че като си реша проблемите смятам да за бебе. Да, 7 г. по-късно.

Пожелавам ти да си намериш достоен татко и всичко ще е прекрасно ,за това няма възраст.Аз го поисках на 27,но се оказа ,че не става пожелание и се борих повече от 3 год. за детенце и сега ще го родя на 32год. така,че миличка ,попаднеш ли на точния човек не му мисли ,има ли го желанието ще се справиш!

Здравей мила,
мисля, че те е обхванало онова странно майчинско чувство...което и мен ме беше обхванало преди известно време (аз съм на 23)...Толкова много ми се искаше да имам бебе, че тайно се надявах всеки месец на 2 черти на теста, без дори да работим по въпроса с приятеля ми. По едно време се осъзнах, че а) все още нямам стабилни доходи и б) бъдещият може би татко още учи. Казах си - какво бъдеще мога да предложа на малкото същество?
Задай си и ти този въпрос, според мен за да станеш майка не е необходимо да си на еди колко си години, а просто да се почувстваш готова за това събитие - както емоционално, така и материално, за да можеш да дадеш най-доброто на малкото човече.
И внимателно подбери човека, с който искаш да създадеш семейство, както и са те посъветвали и другите момичета 

Аз искам бебе от както се помня,можеби дори преди да стана на 18, но така се случи че момента доиде чак сега когато съм на 25 ,не че сега е късно,но можеби по - рано щеше да е по добре.Защото през тези години не съм постигнала нищо освен работа, работа и пак работа,незнам защо трябваше да чакам толкова.В момента нямам нищо повече от преди ( с което да осигуря по добър живот на бебето)  освен едно малко сладко бебенце , а той е всичко в моя живот.

 С моя мъж започнахме опитите за бебе когато бях на 20г забременях на 21г и живот и здраве ще стана майка на 22г  не се замисляй ако наистина го искате   

Отлагахме бебето заради какво ли не -дом , работа , пари и накрая когато се роди ....ами човек може и криво да си направи сметката от финансова гледна точка , може непредвидено животът и да се обърка ..за това колкото и прозаично да звучи важни сте вие -ти и човекът до теб , обичта ви и осмисленото желание за дете.
Другото се постига и се губи , има го и го няма...аз бих заложила единствено на човешкия фактор и любовта.  

Ако тръгнеш да си търсиш приятел с мисълта да е баща на бъдещия бебчо, най-вероятно няма да го намериш още дълго време - момчетата усещат "сериозните намерения" на девойката и бягат... Тъй че по-правилно би било да срещнеш първо Човека, Мъжа, Бащата....

Иначе възрастта няма голямо значение. Ако родиш на 20, ще можеш да дадеш на детето си нещо, което може би няма да му дадеш на 30. Както и обратното също важи. Важното е да е желано детето .

Аз родих дъщеря си на 19, тя е много желано дете и нито секунда не съм съжалявала за тогавашното ми решение.  Напротив, щастлива съм, че я има - слънчева, лъчезарна, мъдра за възрастта си. Понякога се чудя, кой от двете ни е майката... 

Аз съм на 21.От 20 годишна искам бебче.Този път се решихме с мъжът ми да опитаме.
Не мисля че ти е рано.но както каза denis едно бебе не е импулсивна прищявка. Трябва добре да се обмисли подобна стъпка.

Аз съм също на 20 години.Умирам за едно малко бебче,а и най-сладкото татенце съм му намерила дето кажи речи му е време да става такъв.Но осъзнавам ,че освен едно малко пухкаво сладкишче се натоварвам с огромна отговорност ,която като студентка към момента немога да поема...Така,че с мойто бъдещо татенце си чакаме подходящото време (вярвам и той няма търпение) тия 2 3 години бързо ще минат.Смятам ,че на тия години бебето няма къде да избяга ,но също не смятам ,че ще съсипан живот е живот без купони.
Иначе ... всеки месец малко като закъснее освен тревогата има... малкоо лека радост...,а дойде ли-тъга.
Мисля,че 2 3 години отстрочка.. на тази възраст не са фатални,особено като си няма тате.
Така ,че работи по въпроса с таткото  
Лично смятам ,че ще ми е по лесно да гледма бебе докато съм още по-зелена,че имах двудневен опит и е мнооооогооо изморително

Те 2-3 години вярно бързо минават, ама после се намират и други глупости, за които пак се отлага...още 2-3... И така до към 50

хехех да така е... ,но конкретно нашето отлагане е за да си завърша аз спокойно образованието ... след това... бебето .А това ,че сега не му е времето знам ,че ще го има оттук на сетне...ама  аз как да кажа имам си ...планове и смятам ,че така ще са ни по-добре нещата и бебо няма да го отлагам току тъй  .Както казах мисля ,че докато съм по -зеленка ще ми е по-лесно...примерно на към 23,24.... повече сили.Аз търчах 2 дена след едно бясче на 2 години и половина и да ви кажа... майка му много ми се чудеше как съм успяла да го приспя ,а аз бях по-уморена и от него .
Иначе... аз и на моя съм му казала...,че само бебето ми е в главата,но ако сега дойде какво ще стане?Аз с тоз втори курс,доникъде не съм на гръба на нашите още.
Той сам е казвал ,че ако...сега бях малко по-голяма (т.е. завършила) бебето щеше да е на път.
Незнам как мислите вие.... ,но аз пък съм на мнение ,че наистина има неща заради ,който бебето може да почака малко особено пък на 20...
Иначе минат ли тия 2 години ... директно се .. задействам в "Искам бебе"   
Аз съм ги степенувала образованието,бебето ,кариерата
Пък да видим ....   човек предполага,Господ разполага ...

Аз кариерата въобще съм я зачертала, ама като го гледам моя, май няма да ми се размине проклетата работа
Иначе, Happy Girl, казах ти го това от опит Защото аз съм точно с тези 2 ( може би 3, защото ставам на 23 през лятото) години по-голяма от теб. Демек изчаках ги да минат...и то с колко надежди "да стане случайно" , е, нещата така се извъртяха, че се наложи да започна хапчета и да го отложим за поредните "2-3" години...

Да разбирам те...,но си мисля че тука няма какво да спорим.
По върпоса 20 години са нормална възраст да си имаше детенце.Но също така е според обстоятелствата-да имаш поне минималната финансова възможност да го гледаш,да си намерила човека и прочие.Аз откровенно казано,ако сега не учих ,а работих щях активно да бебеправя,но съм се хванала на едно хоро вече.
Зависи много от това как човек иска да си построи живота ,то че рядко става така както го искаме е вярно,но пък може да го направим по-лесен .Както всички сме на мнения то не е пухкава кукличка ,а отговорност,грижа ,безсънни нощи,възпитание,лишения.
Аз лично се моля на Бог по-скоро да дойде момента ...а също и за теб 

Благодаря Аз последно реших поредните 2 години да ги запълня с някое поредно безсмислено учене
А и не съм искала да споря, а просто да кажа да не отлагат много хората, ако го искат и имат възможност, само защото някой им е казал, че са малки

Да точно така смятам и аз 

Миличка,аз съм на 21год. и вече сериозно се опитваме да забременея,
така че няма лошо стига да си готова да поемеш отговорностите,които следват от раждането на едно бебе.
Ако смяташ че си,успех и да се похвалиш скоро 

здравейте,всички!
аз скоро ще навърша21 и искам да ти кажа,че да желаеш бебе е нормално на тази възраст!споко!
просто идва момент в който ти се иска.за всеки идва различно!

Vesse има разлика между нямаш достатъчно и нямаш изобщо... за пари нали

До някъде съм съгласно, но всичко си е до човек. Например аз като бях на 22 си мислех за бебе, но си казвах че мога да почакам още малко. Сега обече съм на 27 и много съжалявам, че съм мислила така. От 2 години все искам бебе и винаги изскача някакъв здравословен проблем който трябва да се реши преди да си направим бебче. И сега когато вече уж нямам проблеми половин година се моля и пак няма резолтат. Така че според мен щом си намерите половинката в живота няма какво да му мислите, за да не стане после късно! 
Лично мнение ! 

В това на 20 години да имаш дете, няма нищо лошо, дори според мен е хубаво. Но първо намери МЪЖА, който е готов да има дете.

 За всяка жена желанието за дете идва по различно време. Това, че си на 20 г. не е болка за умиране, но и бебто си е сериозна отговорност.  Просто си задай въпроса дали си готова да отглеждаш дете? Да се лишаваш от много неща и да подчиниш цялото си време на него. Когато отдовора на тези 2 въпроса е 100% - ДА, тогава значи наистина ти е дошло време за бебе.

Какво значение имат годините....???

Заложено е в природата и психиката на всяка жена да иска да бъде майка, съпруга , да се грижи за дом(или поне в повечето случаи). Така че не мисля че е ненормално на тези години да искаш дете, по важното е дали си готова за това. Това е отговорност за цял живот, не само да се храни и да се обича, това е друго човешко същество за което си отговорен до края на живота си! Определено не си луда, нито за психиатър. Важното е да си подредиш приоритетите в жuвота. Кое е по важно в момента...Моята баба все ми казваше(беше да не бързам да се женя) че женена ще бъда, но мома няма да бъда пак ...и малко да го перефразирам за твоя случай-майка ще бъдеш, но никога няма да бъдеш на 20 отново, казваш че си минала през много неща, така че се наслаждавай  на младостта и живота сега и използвай това време да се подготвиш един ден да бъдеш майката, за която мечтаеш да си!И най важното е да срещнеш човека, с който да остареете заедно и да се радвате на вашите деца!

Имам чувството, че този форум действа по този начин... Аз съм почти на 21. От около половин година си мисля за бебче.    Имам си сериозен приятел, с който живеем заедно... Много ми се иска да си имам бебо и още повече откакто влизам в този форум...
И желанието си го имам, и кандидат татко си имам, и той би се радвал колкото мен ако евентуално месечния цикъл реши да ме прескочи за 9 месеца... Но и двамата сме все още студенти... 
И аз споделих с приятелки, че искам бебе и мен ме отрязаха, че съм луда и не знам какво говоря...    В интерес на истината аз момента с малък бебо  в къщи го преживях преди 7 години когато мама роди на 33, а аз тогава бях на 13. И естествено голяма част от грижите по мъника ги поех аз като добра кака. Така че знам какво значи един такъв малък бандит в къщи, защото все още живеем под един покрив... (Ей тоя дребосък на аватарчето ми)  Знам от какво бих се отказала в името на малкото същество, но знам и каква радост носи то в къщи...
Така че се чувствам готова за бебо, но не мога да се откажа току-така от следването... 
И така... Живеем си с кандата който съм си харесала за татко... Изживяваме си ходенето по джумбарета, кръчми и дискотеки и като завършим след 2 години тогава ще мислим сериозно за бебче... 

И аз съм на 20 и искам бебе Всъщност поисках след като започнах да влизам тук, а от тогава минаха почти две години. Но напълно осъзнавам какво искам и знам от какво ще се лиша. Имам си и кандидат татко, но и двамата сме студенти. Имаме къде да живеем (поне на първо време за едно дете е напълно достатъчно), но не сме финансово независими и това ме спира. Надявам се обаче, че това скоро ще се промени.
Така че не, не мисля, че си малка или нещо такова

Напълно подкрепям казаното от Рожбо

Не годините са важни за да искаш дете. Важни са условията, който може да му предоставиш за да расте спокойно и щастливо.

Нормално е на 20 да искаш дете. Аз съм на 24 и много искам дете. За съжаление по медицински причини ми се налага изчакам малко...
Теорията на майка ми е, че една жена иска да прави много секс първо, когато е на 20-21 и след това, когато е на 24-25. И точно тогава си мисли, че иска да има дете, а всъщност иска да прави любов. Аз приемам твърдението й за вярно, тъй като при мен беше (е) така.
Мисля, че като откриеш човека, с който искаш да бъдеш дълго време заедно, детето ще стане от самосебе си. Е, от вас си зависи де. Но не бързай! Поживей си първо. За всичко има време. 

Без да ми се обиждаш ама изобщо не съм съгласна с това !!!

Е НЕ СИ ЗА ПСИХИАТЪР , НО СПОРЕД МЕН ПЪРВО НАМЕРИ ПОДХОДЯЩИЯ БАЩА НА БЕБЧО И ТОГАВА.ЗАЩОТО СПОРЕД МЕН ДЕЦАТА ИЗПИТВАТ ОГРОМНА НУЖДА ОТ БАЩА,ЗАЩОТО КОЛКОТО И ДА СЕ ОПИТВАТ НА МАЙКИТЕ ИМ Е ТРУДНО ДА ЗАЕМАТ ДВЕ РОЛИ.ИНАЧЕ МНОГО Е ХУБАВО ТОВА ДЕТО ИСКАШ ТОЛКОВА СИЛНО ДЕТЕ.ДАЙ БОЖЕ МНОГО МОМИЧЕТА ДА МИСЛЯТ ТАКА КАТО ТЕБ. 

Що за логика е това?!
Желанието за секс няма нищо общо с желението да родиш и отгледаш дете!

Едно дете си е голяма отговорност та ти си на 20 помисли добре не казвам НЕ но............... аз на 20 мислех за други неща да не ги изброявам, че ще ме поругаят. 
УСПЕХ ВСЕ ПАК РЕШЕНИЕТО Е САМО ТВОЕ но ако искаш да се измъкнеш от вас това не е решение да имаш бебе

Абсолютно..
Аз искам да имам дете от 1 конкретен човек...защото го обичам и мисля ,че ще бъде най-прекасния тати на земята...
А ако беше само и единствено секс мисля,че нямаше и да е фокусирано върху точно определен човек нали?

Изобщо странна ми е тази мисъл!

Аз родих дъщеря си на 21,но се омъжих на 19 г. Чувах страшно много неща от рода "Браво на теб ,вместо да си гледаш живота ,сега ще се поробиш"Не ми и пъкаше.Но моето мнение ,първо да намериш достоен човек и да знаеш,че той ще бъде баща на децата ти.