Елчин Сангу, Баръш Ардуч и колеги - проекти - настоящи и минали - тема 84

ATV-та адаптацията на „Queens of Tears“ с заглавие #AşkVeGözyaşı ще завърши само след седем епизода. (От рейтингите им беше ясно; но не си мислех, че ще е първата от новите поредици, която ще приключи, поне очаквах да стигне до 13 епизода.)

Всъщност не е изненада. Проектът, който за трети път събира най-високооплащаните две звезди в Турция – Баран Арудж и Ханде Ерджел, – този път, за разлика от предишните им две дигитални работи, се озова в мейнстрима, тоест пред напълно различна аудитория.

Аудиторията на мейнстрима е предимно над 45 години; и мъжете, и жените все още искат да видят „нещо от себе си“. Динамиките, които работят в дигиталния свят, тук не действат. Нито темпото, нито разказът, нито емоционалната връзка са същите.
Освен това вече много от звездните актьори взимат предварително заплащането си на епизод. Обикновено по договор за 13 епизода. Дори сериалът да приключи след седем, останалите шест епизода се заплащат. Значи финансовото натоварване е голямо както за канала, така и за продуцентите. Затова „да разчиташ на чуждестранни продажби“ вече стана много рисковано.

Защото и купувачите на чуждестранни сериали следят турските рейтингови данни. Добре представящите се проекти се продават, а онези с ниски рейтинг не намират такъв интерес, както си мислим.
В случая с „Любов и сълзи“ основният проблем не е популярността или актьорската игра нито на Баран Арудж, нито на Ханде Ерджел... Историята не беше наша. От трейлърите до дизайна на героите – нищо не напомняше за историята на този регион.

Да, зрителят може би вече не гледа толкова топли и искрени истории; но ако ще следи дългосрочен сериал, иска да намери нещо от себе си, да се свърже с героите. Толкова просто!

Продуцентите трябва да спрат да поръчват сериали само с мисъл за чуждестранните пазари, а каналите – да престанат да пренебрегват собствената си аудитория в името на това.

Защото не можеш да спечелиш едновременно и външния, вътрешния пазар.
https://x.com/tvdizisinema/status/1984604866367381856

Сънливецът“ се появи във време, когато дори хора като мен, които обичат да ходят на кино, които нямат манията „не ходя сам, трябва да има някой с мен“, които сядат с пуканките си и са спрели да ходят на кино.
Духът на времето, свят, обсебен от дигиталните технологии, младо поколение, което пита: „Снимат ли се все още филми?“, истории, които са жертва на алгоритми…

Да, съгласен съм, времената са бързи
Но има някои неща, които намират смисъл в светлината на екрана, а не в светлината на екрана.

Да видиш амбициозен филм като „Сънливата глава“ в такъв момент, кара човек да си каже: „Добре, киното не е мъртво, историята още не е приключила“.

Миналата година в AKM се проведе великолепно гала събитие.

Не бях ходил на премиера от много години. Освен това, тя се проведе в същия ден, в който в Истанбул беше обявена жълта тревога, предупреждавайки хората да си останат вкъщи, и небето се разкъса.

Червен килим, великолепна организация и майсторски имена са на рецепцията.

Щом влязохме през вратата, ни посрещнаха червени рози, висящи от тавана, и послание, написано вътре в червените рози, което гласеше: „Какво е любовта, ако не двама души, които си показват раните?“

Точно като дните, в които ще говорим и ще пишем „Любовта е различна през ноември“.

В Културния център „Ататюрк“ (АКМ), навън вали дъжд, вътре аромат на любов и кино. Точно като в онези стари времена. Има тръпката от филма, онзи вид момент и атмосфера, които бихте открили, когато сте били дете и сте усещали миризма на царевица. И когато продуцентът Полат Ягджъ каже: „Трябва да поддържаме киното живо“, а имена като Чагатай Улусой и Елчин Сангу кажат: „Поемаме риск, но си заслужава“, всичко, което трябва да направим, е да кажем: „Браво“.„Събужда спящия; не затваряй завесата!“ - Изображение: 1

И разбира се, не бива да забравяме киното.

Защото създаването на филм за големия екран не е лесно в днешно време. Да напуснеш комфорта на дигиталната платформа и да стъпиш на големия екран изисква смелост. Защото никой вече не иска да пълни киносалони.

Билетите за електронни филми също са много скъпи.

Разбира се, не свършва само с билет за кино. Ще ходите на театър, така че ще трябва да изядете и пуканките, които са задължителни, когато сте на кино.

Когато всичко се събере, това се натрупва в сериозна цена за зрителя.

Но продуцентът Полат Ягджъ също улесни това, казвайки: „Фиксираната цена на билета е 120 турски лири.“ Какво повече бихте могли да поискате?

Трябва да подкрепим екипа, който направи това възможно в такъв момент.

Затова казвам: „Ходете на кино, не позволявайте на завесата да се спусне.“

За какво е филмът? „Sleepyhead“ с участието на Елчин Сангу и Чагатай Улусой разказва историята на две ранени души в сенките на Истанбул. Това е добра история. Няма да издавам спойлери, затова ви препоръчвам да го гледате. Има както екшън, така и психологическо напрежение. Но мисля, че истинският смисъл е духът зад историята: вдъхването на живот на киното.

Неслучайно се казва „киното е живот“.

Тези, които обичат живота, не позволяват завесите да се спуснат. И когато завесите се отворят, светлината озарява не само театъра, но и сърцата ни. Стига да уважаваме труда, който е вложен, и да не забравяме да ходим на кино.

Междувременно, се появи огромна реалност относно актьорската игра, светлината и харизмата на Чагатай Улусой, който през последните години спечели сериозно признание с „Ешреф Руя“.

Не мога да се въздържа да не кажа това.

Човекът изглежда сякаш е роден за това. Определено заслужава аплодисментите и похвалите.

И не можем да не споменем елегантността на гала вечерта.

Продуцентът каза, че повечето, но не всички, актьори от мъжки пол са изглеждали фантастично в смокинги. Наистина е нужно уважение към собствения труд на такова щателно събитие. Иска ми се да бяхме видели всички актьори в смокинги, но не се случи.
https://www.elele.com.tr/blog/esin-ovet/uykucu-uyandiriyor-perde-kapanmasin?s=09

Супер е че ще има втори сезон ,но то и при този завършек на първи сезон според зрителите си е наложително да има продължение историята.
Много се радвам за Аслъ ,че се завърна с такъв добър проект и напомни на всички коя е тя.