Аз ли искам много?

Много често съм споделяла за майките в Германия на 40+ години бутащи бебешки колички (или още по-страховито - бременни!!!).

Имам колежка на 25 с репродуктивни проблеми. Два спонтанни аборта и мъртво раждане.
Каза, че вече нямат достатъчно пари за процедури и изследвания - изнемогвали.
Шокирана я попитах не се ли поема всичко от здравната каса. Тя ми се изсмя и ме попита дали не съм луда?

Та не е до години.

Аз грешно съм разбрала, че той работи 2/2,'2 дни почивка след 2 дни работа, но 5 дни по 10 часа физически труд си е доста натоварване. Може и да брои и пътя от и до работа в тези 10 часа, но пак си е изморително, а не е добре платено. Явно и той е като нея, без подкрепа. Хваща се на първата работа, на която го вземат, от отчаяние и липса на подкрепа, и то е такава работа, че на практика няма как да търси друга работа, ако е на работа. Не е на бюро, да прецъква джобса, като му остане свободно време, не го пускат в работно време да ходи по интервюта и търси друга работа единствено, ако остане без работа. Сигурно и той няма висше, защото на повечето млади след завършването им трябва родителска подкрепа, за да следват, свекъри не се споменават. Книжка трудно ще изкара, като не може да отдели няколко хиляди и да има свободно време и доходи, за да кара курсове. На 30 е решил, че му е време, по-добре няма да стане, той до тази възраст не се е разсипал от екскурзии, почивки и удоволствия за млади хора, работи, колкото да преживява и не му остават време, сили и пари за друго. Тя е в същото положение, тежест за семейството си, направили са всичко възможно да поиска да се отърве от тях. Двамата, ако се подкрепят, имат много по-добри шансове за по-добър живот, отколкото поотделно. И да не беше родила, и тя щеше да се хваща на подобна работа, за да оцелява, нямаше да учи в университет и да се развива. Сега детето им е стимул.

Моника, браво на теб. Написах още снощи за позната, родила на 18. Ами толова сладко беше как майката извираше от енергия и имаха симбиоза с малкото синче, че не мога да го нарисувам като усещане отстрани. Чудесна хармония.
Не съм нито за ранни, нито за късни бременности. Но е грозно да се заклеймява.
Моника на 25 вече ще има шестгодишно дете, ехе, и приятелче и по акъл сходни. Нека и е зле. Ще започне работа, ще завърши и висше, ако иска. И с детето ще си бъдат приятели. Много ми харесват младите майки с бебетата,  може да ми е само емоция, но го предпочитам. Майка с дете , над 40, с количка. Да се чудиш майка ли е, или баба. Извинете, може да звучи дискриминационно.

"За" или "против" ранната бременност са съфорумките, няма никакво значение, защото детето вече е факт - живо и здраво да е, сега основният въпрос е, как да бъде отгледано в що-годе спокойна среда, от удовлетворена майка и присъстващ баща.
Така че съветите трябва да са по-скоро в посока как това младо момиче, въпреки липсата си на опит, да успее да обърне ситуацията в своя полза в името на вече роденото дете.

От скандали, претенции и ултиматуми няма нито смисъл, нито полза. Като начало, предлагам авторката да обсъди с мъжа всичко това, което написа тук, но не като нападки, а просто като загриженост - "Знам, че си изморен, знам, че правиш всичко това за нас, и за да живеем добре. Но семейството е и общуване, любов, топлота. Детето трябва да има връзка с теб, да правите неща заедно, да ти има доверие. Бащината фигура е много важна за изграждането му като личност. И аз имам нужда от теб, от прегръдка, от подкрепа. Важно ми е да ме желаеш, да имаме нашите си моменти, не като роботи, изморени от ежедневието, а като двойка, като мъж и жена. Раждането на детето промени много неща, но защо трябва да променя нашите отношения? Дай да си организираме времето и задачите така, че да имаш време и за детето, и за мен, и за себе си - никой не иска да ти отнеме това. Но наистина имаме нужда от теб, и аз, и детето. Ако искаме да избягаме от модела на нашите родители и да не повтаряме техните грешки, трябва да положим малко усилия. Умората води до отчуждение, отчуждението води до самота, самотата поражда неудовлетвореност, а тя избива в какво ли не - зависимости, изневери, насилие... Това ли искаме от живота си? Това ли искаме за нашето дете?"
Нещо в този дух, една съвсем искрена изповед. Без упреци, но и без прекалено много емоции - нещата такива, каквито са.

Може на него също да му е трудно. Никой от нас не е научен как да бъде родител. Майките имаме някакви инстинкти, но на бащите в повечето случаи им е нужно време и насочване. Ако мъжът също е израсъл в семейство с лош модел или изцяло липсващ баща, откъде да знае как да постъпва. На този етап, най-важното е да възстановите и доизградите връзката помежду си, и връзката между бащата и детето.
Всичко друго - образование, професия, планове за бъдещето, ще дойдат от самосебе си, когато и двамата сте уверени и спокойни, и имате взаимната си подкрепа.

Бебето е вече на тази земя. Примери как някоя се подсигурила и родила на 30, нямат нищо общо и не помагат на авторката.

Взимай детето, ако си при него и бягай, ще стане по-зле, ако той е при теб го изгони още довечера. Шансовете да се оправи са малки. Направо развод/раздяла.

Паднал ти се е средностатистически балкански субект, който смята, че всичко вкъщи е женска работа. След като има някакви доходи и ходи на работа, редно е поне всеки ден да пълни хладилника и да плаща сметките, като не иска да сменя памперси и да готви и чисти. Поне да изхвърля боклука, да ви вози с колата, да прави някакви дребни подобрения в дома (базовите задължения на един мъж). Ако и това не прави, за какво ти е?
А, сега прочетох, че нямал и книжка...
Единствено мога да те посъветвам и аз да оставиш детето на ясла като стане на годинка, а ти да почнеш работа като сервитьорка, да си докарваш прилично пари от бакшиши. С тези 1000 лв на месец не могат да живеят трима души, за капак и на квартира.

Авторке, аз имам два съвета за теб:

1. Започни лека-полека в почивните дни да му делегираш задачи. Започни с дребни неща, не очаквай да ги свърши абсолютно веднага, но следи все пак дали ще го направи. Например да прибере нещо, което е по-тежко за теб. Постепенно увеличавай нещата.
Включвай го и в грижите за бебето, не чакай да се сети (няма да стане). Нека ти помага в началото, примерно да държи бебето, докато го миеш. Възможно е човекът да се чувства откъснат от вас с бебето, но да не му идва на акъла, че ако участва, ще се почувства по-добре.
Искай помощ с мил тон, не като настояване или с упрек.

2. Научи се да изразяваш чувствата си, а не да ги преглъщаш (той да вика, а ти да мълчиш). Ако ти е трудно по време на спор, изчакай да си успокоите, отиди при него и спокойно му обясни как си се почувствала от думите му. Това е колкото за вашата връзка, толкова и за теб самата. Когато премълчава, човек трупа в себе си и в един момент това избива в здрасловен проблем.

Имай предвид и, че този период е труден за двойките по принцип. Бебето носи голяма промяна в живота и съответно стрес. Докато е малко все ще има предизвикателства. Помни обаче, че ако искаш нещо (да ти помага, да си обърнете внимание) трябва да си кажеш, защото по принцип мъжете масово сами не се сещат. Не да тропаш по масата, ами по възможно най-човешкия начин да си кажеш, да обсъдите.

Като минала през почти същото, най-отговорно мога да кажа, че и перо да си забоде отзад, промяна няма да има. Той ако имаше амбиция поне малко, до тази възраст щеше да е хванал поне някакъв занаят и да няма финансови проблеми. Явно си е доволен и така - има покрив над главата, манджа в тенджерата, булката му слугува и това му стига.
Авторке, в тази ситуация сексът ти е последният проблем. Стягай се да получиш образование и професия, а на него не разчитай.
И друго - чета тук, че домакинската работа е бърза и лека, почти приятна. То ако беше така, щеше да стои опашка от желаещи да я свършат, ама такава не се вижда нещо.

Че кое точно е трудното на домакинската работа? Да сложиш едни дрехи в пералнята, малко препарат, да завъртиш копчето на програмата и натиснеш старт е много сложно сигурно. Ау, трябва висше образование.
По същия начин, защо ходите на фитнес? Нали уж се уморявате, нали уж се потите и т.н. Ааа, защото някой ви обяснява колко добре ще изглеждате след това. Ако така ви обясняваха за домакинската работа, друга песен щяхте да пеете.

А има жени, които вършат домакинска работа, но и ходят работа за пари.
И даже не са с основно образование.
И искат първо от себе си.

Ако беше лесно и приятно, а не досадно и изтощително, вие сами щяхте да я вършите домакинската работа, а не да й лепнете етикет "женски задължения" и да се правите на дръж ми шапката на дивана пред телевизора или в кварталната кръчма с приятели, докато жените леко и приятно се въртят вкъщи, вместо да губят същото това време на кафе с приятелки или по СПА центрове. Добре, че домакинската работа се изчерпва с пускането на пералнята... Хайде да не си приказваме фантасмагории.

Мъжете приемат, че домакинската работа е хобито на жените. Най-голямата заблуда на 21 век. И извор на всичките им страдания и "оле, ма кво станА, тя ме заряза от нищото" хахаха 😂

Ами като е толкова лесна, нека мъжете да я вършат. То слагането в пералнята е лесно, ама простирането, ако няма сушилня? Или пък сгъването и прибирането на дрехите? Ами готвене, чистене

Домакинската работа край няма и е досадна, а ако има и малко дете пък, съвсем.

С кофти мъже правите избори  .....ама 🤷🤷