Приятелки ли сте с майките си?

  • 3 114
  • 73
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 10 825
Да, приятелки сме. Споделям и си говоря за много неща с нея.

Може би твоята майка не те пита какво става с изследванията с мисълта, че ти ако искаш ще споделиш.

# 16
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
За съжаление отношенията ни са повече от хладни.

# 17
  • Мнения: 3 537
Ми горе-долу да, ама повече сме приятели с баща ми .

# 18
  • Мнения: 6 993
Аз не мога да споделям почти с никого. И мисля, че идва точно от това,че майка ми едно време не успя да ме предразположи. Да, много я обичам, но не мога да споделям с нея. Сега се опитва да ме предразположи, ама малко късничко. Не се получава и дори ме дразни понякога това желание да си вре носа в моите работи Rolling Eyes

# 19
  • София
  • Мнения: 5 285
Съжалявам, но не мога да кажа да  Embarassed

# 20
  • Мнения: 3 914
Майка ми е била единствения човек,който ме е искал ,още докъто съм била в корема и,и вече 31 години ми го доказва.Причакваме се вечер в кухнята, да пием по едно питие заедно и да си разкажем всичко случило се през деня,въпреки че до тогава сме си дрънкали по телефона 10-15 пъти Laughing
Често се чудя защо така,та аз бях тинейджър ужааааасен,всичко което правех беше погрешно,но..... незнайно защо тя го одобряваше Thinking
Как да не я обожавам,а кажете ми? Heart Eyes
П.п. И мъжа ми я обича,даже много/завидях си Joy/

# 21
  • Мнения: 2 407
Не, никога не съм си споделяла с нея.Като тийнеиджър си споделях с дядо ми.С него бяхме много близки и си му казвах всичко.Мир на праха му Sad

# 22
  • Мнения: 13 191
Още от малка майка и татко са ми казали, че ме обичат много силно и каквото и да направя тази любов няма да намалее. Винаги съм знаела, че мога да разчитам на тях. Имам им доверие и споделям всичко, ако имам нужда. Имала съм щастливо детство, абсолютно нищо не са ми забранявали, може би затова бях изключително спокойно и кротко дете, и не съм им създавала никакви проблеми.
Мисля, че най-голямото богатство е да показваме, ако обичаме. За кога да го пазим и да се правим на незаинтересовани- за когато си отидем ли?

# 23
аз много оби4ам мама и тати ! ама 4увствата ни май не са взаимни.

# 24
  • Мнения: 6 315
Не само, че сме близки и приятелки, ми дишаме в един и същ ритъм даже... чувстваме се по всякакъв начин... не можем една без друга...
Подписвам се Simple Smile.

# 25
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Не. Като бях дечко и през пубертета ми беше най-близка - заедно по магазините, задължително пиехме по кафе веднъж на ден, когато страдах тя беше до мене, когато пропуших тя разбра на другия ден, когато станах на 14год тя беше тази, която ми каза "Ама всичките ти съученички ходят по дискотеки, няма ли поне да видиш какво е там?". След това обаче ми дойдоха в повече някои проблеми (свързани с нея) и нейни постъпки, и се отдръпнах. И до сега сме си така, живеем като съседки - радваме си се като се видим, но не сме си близки...

# 26
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 695
аз съм от хората,които не споделят,дори и с майките си.просто такава съм.отвътре може да ми се дере сърцето,но лицето ми грее с усмивка.единствено с половинката си споделям,но само част от нещата
много съм потайна  Blush
И аз. То си личи и от аватара ми  Mr. Green

# 27
  • Мнения: 3 453
Да страшно много си споделяме.

# 28
  • Мнения: 17 546
Не, майка ми е била винаги такъв деспот, че е убивала и малкото ми желание да я приема близка. Беше ми много трудно, защото нямам брат или сестра, но за това пък имам приятелка от 31 години, която ме познава повече от собствената ми майка във всяка една ситуация и нерядко ми е бела като заместител на майката, тогава, когато тя ми е била най-нужна.

# 29
  • Мнения: 125
Отдавна не споделям с нея по-важните неща,т.к. смятам ,че не би могла да ми даде адекватно решение на проблемите,та затова не я затормозвам излишно.Иначе се обичаме много,но споделям най-вече положителните неща за другите си трая.Пък и не съм от хората които споделят много.

Общи условия

Активация на акаунт