МНОГОДЕТНИ МАМИ 13

Добре дошла на Радето и фамилия! Идвайте ще ви чакаме! И аз се радвам че ни намери!
Активна, да ти е жива и здрава племенничката, да радва семейството си, и да проправя път за още поне едно бебенце (по избор)!
Рениса, радвам се за вас! Дано повече нямате перипетии, и най после да се успокоите!
Добре дошли, на всички скитнички, "у дома" във форума! Чакаме подробни разкази и снимки! Иначе пращам сватята с тоягата!
Дидке, не може ли като направят виното...да идем?

Добре сте си дошли скитнички и мързелани!
От всички чакам снимки, но Хела от теб- веднага. Това наше море ме побърква... Интересно ми е ,Активна , каква е твоята връзка с Тетевен. И това е един мноого специален град за мен...

Ето ме отново у дома.
активна, честита ви радост! Най-хубавите моменти са това - когато новият живот идва, изпълнен с надежди и обещания.
рениса, успех в начинанието!
Дидке, браво на момата! Да си намери пътя в живота, да работи това, което й е на сърце - какво по-хубаво?
радеток, добре дошла!
Честито на всички, празнували, докато ме нямаше! Много радост и усмивки в домовете ви!

Ние се прибрахме тази вечер. Сварихме топла вечеря на масата, прането изсъхнало, но още несгънато, децата ходили на училище и се върнали - браво на каката! Камен дори успял още първия ден да донее 6 по природознание и 4 по математика - последното било на възпитателно контролно - 8 задачи за 5 минути, най-висока оценка в класа - 4.05. Синковецът много спокойно ми обясни, че явно госпожата е решила да им напомни да не се отпускат. Очевидно се справя без мен и с психологическата обосновка на издънките. Така че направо се замислих защо се прибрах, можех да изкарам още една седмица в Гърция, те щяха да си се справят и без мен.

А в Гърция беше много хубаво. Нашите приятели се отказаха в последния момент, защото им се отворила работа, така че ние си изкарахме истински меден месец (или поне 9 дена) - само двамата, с къщурката на гърба и безкрайни пътища пред нас - точно както си обичаме. Друг път се спускаме колкото може по на юг, за да хванем летни температури, палми, портокали и плажове, но този път бяхме обладани от приключенски бяс и се забихме из дебрите на Северна Гърция. Минахме през зима, пролет, лято, та чак и прегръдката на есента с пролетта успяхме да хванем. Изкачихме чутовни върхове, спуснахме се в омайни долини, посетихме спиращи дъха каньони, минахме по скоростни магистрали, паянтови мостчета и кози пътеки, открихме за себе си колко много езера, реки, рекички, водопади има в тази страна, която винаги сме смятали за засушлива. Видяхме антични градове, улици, бани и тоалетни, църкви, които не си знаят годините от старост, живописни селца и необикновени градове - като кацналата над водопадите си Едеса или покатерилата се на полуостров Кастория - обградена отвсякъде с вода, с крайбрежна алея, опасала целия полуостров и ята от диви патици, гмурци, пеликани и гъски, които живеят под прозорците на гражданите. Видяхме Натура 2000 в действие - едно спокойно, добронамерено отношение към природата. Убедихме се колко незначителни изглеждат човешките дела през погледа на боговете на Олимп. Видяхме как гърците чистят, мият улиците пред домовете си, боядисват прозорци и огради и лъскат всичко до блясък за Великден, та чак в кокошарниците окачат украса - и как безобразно изхвърлят боклуците си на незаконни сметища край пътищата. Видяхме как чинно отиват на служба на Разпети Петък - и чакат реда си в претъпкания двор на претъпканата църква - някои, облечени като за сватба, други - по анцузи и маратонки, но всички с проповдигнато настроение и чувство за общност. И видяхме как на Великден изкарват пред домовете си едни епични преносими барбекюта и се започва едно печене на 1-2-3-4 агнета - непременно на показ: кой в двора пред къщата, кой на улицата, кой пред работилницата насред полето - въртят шишовете с бясна скорост и предвкусват пиршеството, но и се оглеждат дали всички са забелязали какво правят. Иначе, направи ни впечатление, че освен с обичайното си занятие - търговия и рибарство, в цяла Гърция правят алуминиеви профили, а и се захващат с твърде неочаквани за нас занимания: отглеждане на щрауси или токачки, пренасяне на дърва с кервани от мулета, добив на тръстика... За пореден път се възхитихме от гръцката държава: как е успяла да докара пътища навсякъде, че и да ги поддържа, че и нови да строи; как можеш безпогрешно да откриеш училището - то винаги е най-приветливата и спретната сграда във всеки град, в най-забутаното село дори. И никак не е за чудене, че гледката на гъркиня, повела 3-4 дечица въобще не е рядкост. Много неща видяхме и над много неща се замислихме. Някои - не особено приятни. Но така или иначе, дойдохме си, и слава богу, че както се бяхме засилили да влезем в Албания, можеше още да сме си там. Добре, че опашката на граничния пункт ни вразуми. Но в Македония прескочихме, поне на Дойранското езеро.
Е, разбира се, не се мина и без палми, портокали и плажове.

Такааа...Секстет е извинена, други  .... Май ще има  ...

Цвете  чудесно е било явно!Благородна завист ме изпълва!Много обичам Гърция!
........ другите са на ред за отчет
аз след обяда ще пусна снимки от рожденният ден в неделя на младежа,сега ще ходя да ги взема от фотото

Aktivna, честита малка племенничка! Да расте весело и здраво детето, мама и татко да са много щастливи покрай нея и кака й!

Renisa, честито че нещата са потръгнали. Като гледам работата не ви плаши, дано да е спорна и ползотворна!

Секстет, страхотен разказ със снимки! Никога не съм била в Гърция, така че четох и разглеждах с голямо удоволствие. Щом децата са се справили сами, май ви чакат още много такива хубави ваканции! 

Колоездачката, как е дупето?  Порция благородна завист от мен - колелото ми си седи от есента в мазата недокоснато, но ... и на него ще му дойде пак времето. 

Лек и усмихнат ден на всички от уви, мрачна и дъждовна Варна!

 Здравейте момичета , и аз се завърнах....още в събота , но чак сега имам време да попиша, че след едноседмично отсъствие къщата беше с краката нагоре .
Секстет  , май с тебе наистина сме от една порода -"гъркини"ха ха ха . Наистина Гърция е прекрасна страна .Въпреки , че бяхме само за 5 дни ,обродихме доста места и още не мога да си подредя мислите в главата .Ходихме на остров Тасос(с ферибот - изпитвам ужас от вода , но се оказа приятно ), с корабче около Атон (блазя им на мъжете - само те имат право да стъпват на полуострова , корабчета с жени на борда на 500м. разстояние .За жена дръзнала да стъпи там - 1г. затвор.Манастирите или поне това което успяхме да видим от тях са впечатляващи .Само ми стана жал за нашите монаси - представяте ли си  всички манастири имат ток -с изключение на нашия ,явно нашите управници отново не си вършат работата .... ).Бяхме на гости на монахините от манастира Св.Лидия-много сърдечни  и интелигентни   жени .Приютът към манастира дава подслон на деца- сираци от цяла Европа .Храма към манастира е невероятен - величествен и много , много красив .Ходихме и на друг манастир на Тасос - мисля че се казваше Св.Архангел Михаил (не съм много сигурна ), там не влизат жени облечени с панталон - дадоха ни по една дълга пола да си я облечем върху дънките .Последния ден оставихме за Солун - храма Св.Георги , Ротондата .... И още много , много... А , забравих да спомена , че на тръгване спряхме в Благоевград - много хубав град , видях доста семейства с по три  дечица и още познайте кого - тризначките... .Оттам отидохме на Рупите - красота ,спокойствие и нещо свещено- необяснимо ,но осезаемо .
 Изобщо една седмица си починах качествено - без деца , мъж  ,беше СУПЕР...искам пак . Сега се организира друга екскурзия - до Дубровник , ще видя как ще се подмажа на съпружеското тяло , за да мога да отида ,( ама има време ...ще измисля нещо ) , че на него нещо не му се остава много- много сам .И снимки имам ,като ми  ги презапишат ще се отчета подобаващо .

Секстет,браво за видео репортажа  Изглежда много приятно.

Активна,да ви е жива и здрава малката племенничка!

Да ви подсетя и тук за рисунките.Моля ви да насърчите децата да рисуват.
Секстет,какво стана с наградите?

Страхотни разкази на посетилите Гърция! Пожелайте и нас да ни "прикачи" тази болест - да се разходим и ние - кой само с мъжа си, кой - даже без него! Изобщо добре почиваме многодетните мами! Сигурно ни се полага!

Още не знам. В 16 на срещата ще дойде Ники, тогава ще се изясни картинката.

aktivna - честита племенница и от мен! представям си каква радост е! Дано да има още племенници!!!!!!!!!!

Радвам се че всички сте си отпочинали добре!

Спорен и ползотворен ден на всички!
 

Секстет, радост и мъка ме изпълват след постинга ти. Страхотно!
Вече половин час е въпрос и на коментар с пловдивски приятел. Неможах да се сдържа и да не го споделя с "Външен" човек.
Прощавай!

Секстет, мерси за пътуването, което ни организира. Беше ми много интересно и явно и вие сте си изкарали добре. Чудесни снимки и няма как да е иначе при тази природа. Аз също съм с впечатлението, че Гърция е по-суха страна в буквалния смисъл на думата, но явно това се отнася по-скоро за южната й част.

Радеток, добре дошла сред нас. Ако искаш може да напишеш нещо повече за вашето семейство.

Илиева се позагуби. Явно много работи. Стискам палци!

Аз все още не мога да кача снимки, Didush. Обновявали сайта, а аз не знам друг.
Пропуснах да ви кажа нещо: Не можете да си представите каква нерпекъсната колона от румънски коли беше пътят Каварна-Варна. Не можах да повярвам на очите си. Имах чувството , че цяла Румъния се е изселила за празниците в България и когато ние се прибирахме към Варна, те в обратна посока се прибираха за Румъния. Наши приятели, които си бяха тук за празниците казаха, че целият град е бил окупиран от румънци - магазини, барове, ресторанти, курортите, паркове... просто от всякъде само румънска реч. Та значи и те са по-напред от нас де.

Свате, да върим у Гръцко тогаз,а? А?


Отговорила съм, но не е там въпросът! Това май е нещо като болест - гонорея, сифилис, СПИН !

Я не бързайте с тупалките, че каквато съм чувствителна ще взема да  Снощи преди полунощ тъкмо ви написах един кратък разказ и ни изключиха нета, щото като я няма мама, няма кой да го плати . Добре, че успях да го запиша и ето сега само го копирам. Май Хела и тя като мен е регистрирана в снимка.бг, щото и аз не мога да качвам снимки в момента, та за тях ще почакате.

Ето разказа:
Тъкмо реших да кача снимките, обаче ядец, сайта не работи . Затова напърво време ще се задоволите с кратък разказ.
В деня, в който пристигнах в Улм (там живее моята приятелка Милена) тя пък се върна от Лондон, но по-късничко вечерта. Посрещна ме една нейна приятелка и следобяда спах, мотах се, гледах телевизия и като се върна Миленчето към 11 вечерта, като започна едно дъра - бъра докъм 3 часа. На другия ден я измъкнах от тях по възможно най-бързия начин и обикаляхме града. Улм се намира в провинция Баден-Вюртенберг на река Дунав, на 130 км от Мюнхен и на 90 км от Щутгард, има ок. 130 000 жители. Провинцията е много богата - в Мюнхен е завода на БМВ, а в Щутгард се произвежда Мерцедес. Самият град Улм е известен като университетски град. Освен това градът е известен с най-високата в света църква - Мюнстер. Църквата е уникална с това, че през втората световна война не е била засегната от английските бомбардировки. Всички сгради в центъра на града около нея са били разрушени, само тя е останала непокътната. Има две версии за това оцеляване - християните вярват, че Бог е запазил църквата, а невярващите имат друга версия. А и освен това църтвата е строена от протестанти и се стопанисва от протестантската общност, макар да е имало периоди, в които е принадлежала на католиците. Та първия ден си направихме една голяма разходка из Улм, разгледахме всички забележителности в центъра, направих много снимки. Вторият ден посветихме на Мюнхен. Мюнхен е прекрасен град, една очарователна смесица между миналото и настоящето. Обиколихме почти всички забележителности в центъра - Мариенплатц, Ратхауза, Стара и Нова енотека, сградата на баварското правителство, двореца на управителя на провинцията, един известен пазар (обаче му забравих името сега), сградата на операта и театъра, площадът на който Хитлер е вършил едни от най-ужастните си престъпления, трите порти на града (преди войната са били повечко, но само три са останали).  Возихме се на туристически автобус, но и доста пешеходствахме. За съжаление нямахме време да посетим художествените галерии, но се надявам, че ще има и следващ път. Баварците са много богати хора (а според моята приятелка също така надменни и студени). Разходихме се и по Максимилиан щрасе, където се намират много луксозни магазини, а по улиците са паркирани само Мерцедеси и БМВта и все последни модели. Понадникнахме тук и там, та да видя и аз какво има по белия свят . Вечерта се върнахме късно, вечеряхме суши (което купихме от гарата) във влака.  Третият ден посветихме на пазаруване в Улм. То като имаш голяма фамилия и подаръците за вкъщи бяха много. Направо ми идеше да изкупя магазините за играчки . Добре, че не летя с частен самолет, ами с обикновен полет на България Еър, където има ограничения за багажа. Миленчето, каза че толкова не ходи по магазините даже за период от една година и следващото и ходене ще е за Коледа, евентуално.  В петък беше почивен ден и затова се отдадохме на мързелуване. Ходихме на пикник на р. Дунав, после в Медицинския университет, където една българка докторантка имаше нужда от доброволци за изследване силата на раменната става за докторската си работа, а вечерта ходихме пеша в съседното село на закрит минерален басейн. Мислехме да ходим и на бар вечерта, да пием по един коктейл, обаче от ходенето и водата много се бяхме уморили и го пропуснахме. В събота донапазарувахме лакомства за децата, боядисвахме яйца, разгледахме стария град и хапнахме в едно ресторантче, като аз черпих Милена за гостоприемството и вниманието, което ми отдели. В неделя се припичахме на полянката пред апартамента на Милена, а вечерта ходихме на гости на българи в едно съседно село послучай Великден. В понеделник станахме раничко и си отпътувах за вкъщи.

Има още доста неща, които бих могла да ви разкажа и които ми направиха голямо впечатление, но сега нямам време пък и да не ставам досадна. Като пуснат снимка.бг ще напиша още нещо, което се сетя. Нещата, които най-много ми харесват в Германия са реда, чистотата, спокойствието. Някак си по-организиран и по-лесен е живота в някои отношения. Разбира се, че хората са различни като манталитет и възпитание и разбиране за живота и си мисля, че въпреки всичките им хубавини не бих могла да живея там. Това не ми пречи да си мечтая обаче и у нас да има някои от техните удобства, а пък ако може и всичките най-добре