но разбрах, че щастието е наистина вътрешно усещане и е достъпно за всички и безплатно
Въпреки трудностите, трябва да намерим сили и да търсим хубавите неща и в най-дребните работи, защото всичко е преходно.
- Публикувана: 29 март 2007, 07:13 ч.
- Последно мнение: 9 май 2007, 12:23 ч.
Това ли е щастието?
но разбрах, че щастието е наистина вътрешно усещане и е достъпно за всички и безплатно
Въпреки трудностите, трябва да намерим сили и да търсим хубавите неща и в най-дребните работи, защото всичко е преходно.
Щастието е в това,че ги имаме 
Теди го е казала вместо мен. Яни е най-голямото щастие в живота ми. Всеки негов поглед, усмивка, прегръдка, дори и щуротия ме прави невероятно щастлива
Щастието е в това,че ги имаме
Всеки малък напредък, е повод за голяма радост! Щастлива съм че ме гушка и ме целува! И че ме нарича:"Маме!" Това за мен е ЩАСТИЕ! 
Щастлива съм, че ги имам дечицата, като Гери и Дони ме гушнат, когато ми се усмихнат, сякаш цял живот съм ги имала и се питам как съм живяла без тях.
Ние, мисля, че осъзнаваме повече какво е щастие, за разлика от другите родители - родителите на нормалните деца, защото ние чакаме нещо да се промени в децата ни и на едно малко нещо, на една думичка дори, казана от тях скачаме от радост.
Ние знаем цената на щастието!
Ние, мисля, че осъзнаваме повече какво е щастие, за разлика от другите родители - родителите на нормалните деца, защото ние чакаме нещо да се промени в децата ни и на едно малко нещо, на една думичка дори, казана от тях скачаме от радост.
Ние знаем цената на щастието!
betz добре дошла. Надявам се да се решиш да пишеш при нас.
С времето осъзнах, че детето ми е щастливо. Щастливо е когато се храни, когато го подмятам, когато види нещо шарено, когато вятърът духа в лицето му. Радва се когато ме види. Е, понякога се сърди или плаче....но е щастливо. Никога няма да може да прави много други хубави неща -да играе, да тича. Но няма и да му липсват. Защото в неговия специален свят щастието е в най-простите неща. Аз съм щастлива заради неговото щастие. И то ще бъде винаги цел в живота ми. Неговото щастие и това на братчето му.
С времето осъзнах, че детето ми е щастливо. Щастливо е когато се храни, когато го подмятам, когато види нещо шарено, когато вятърът духа в лицето му. Радва се когато ме види. Е, понякога се сърди или плаче....но е щастливо. Никога няма да може да прави много други хубави неща -да играе, да тича. Но няма и да му липсват. Защото в неговия специален свят щастието е в най-простите неща. Аз съм щастлива заради неговото щастие. И то ще бъде винаги цел в живота ми. Неговото щастие и това на братчето му.
Здравейте момичета и момчета. Аз също не съм писала от доста време въпреки че не пропускам да прочета писаното от вас но реших да да пиша по тази тема. И аз като всички смея да кажа че съм щастлива с моите две макар и различни по своему дечица. Е не мога да отрека и факта че понякога ми идва и да заплача но пък съм безкрайно щастлива когато видя напредъка при всяко едно от тях. Да си призная /може и да не съм права/ но като че ли свикнах с факта да донася само отлични оценки каката и не ме впечатлява толкова много колкото това да видя напредъка макар и по бавен при малкия. Но съм щастлива и си ги обичам те са мойта гордост мойте прекрасни слънчица 
Щастлива съм. Странно е, но един форум и присъствието на всички в него ми донесе по- бързо мъдростта да разбера къде е щастието. Като разбрах това- то ми донесе спокойствие. Мир със себе си. Покой на душата ми, успокоение за тревогите ми и цяла вселена от нови чувства. Научих се къде да търся тези чувства и как да им се насладя. Мда...
Слава богу за сега всичко е наред , с изключение на един малък инцидент с каката , но за щастие с добър край.Решила сутринта да се глади и какво става забравила ютията включена вечерта в девет и половина едва виждаме че е включена в детската стая. Косата ми се изправи само като си помислих какво е щяло да стане ако е била паднала на килима. Това е риска в пубертета , мислите витаят съвсем на друго место, Малкия и той е добре очаква с нетърпение неделя за да отиде на гости при баба си. Само дано всичко да е наред . Е това е пооплаках се и аз малко от мойта госпожица, живи и здрави да са ви и ваште дечица и вие да изживеете заедно с тях пубертетските емоции.
Щастие винаги има около нас, дори не само в децата. проблема е, че все ни се иска да го задържим завинаги, а то не се получава . Така, че трябва да се примирим с кратките моменти на блаженство. И аз се понаучих на това, доста години ми отне, да разбера, за какво живея и на какво да се радвам, но все пак успях. Сега дишам по-леко. 
Винаги съм си задавала въпроса: "Защо ние- хората, оценяваме нещата, които притежаваме едва след като ги загубим?"
Аз самата се научих да изпитвам щастие, едва след като преживях безграничното нещастие.
А то, щастието е около нас, в нас, пред нас, трябва само да си отворим очите за него и ще го видим, да вибрираме на една честота с него и ще го почувстваме, да се протегнем и ще го докоснем...
Човек може да придобие знания отвсякъде, стига да иска, но мъдрост-не. Щастието е мъдростта, към която всички се стремим.
Аз самата се научих да изпитвам щастие, едва след като преживях безграничното нещастие.
А то, щастието е около нас, в нас, пред нас, трябва само да си отворим очите за него и ще го видим, да вибрираме на една честота с него и ще го почувстваме, да се протегнем и ще го докоснем...
Човек може да придобие знания отвсякъде, стига да иска, но мъдрост-не. Щастието е мъдростта, към която всички се стремим.