Здравейте, никога не съм мислел че ще пиша тук, но ето...
Разделих се с приятелката ми преди около месец и всеки ден се обвинявам и не спирам да мисля за нея...
Ето я и моята история:
Един нормален ден след работа излезнах навън с приятели и я видях и се влюбих от пръв поглед, без да съм го очаквал, искал или нещо подобно но тя беше обвързана тогава и нищо не направих, след време разбрах че е свободна и й писах и всичко започна...
Тя за мен беше изпратена от ангелите, най милото, най красивото, най доброто момиче което съм срещал...
Връзката ни продължи почти 3 години, години изпълнени със радост, смях, тъга и всичко останало, споделях й всичко, тя беше моята опора, както и аз нейната, но последните месеци всичко тръгна назад, тя започна много да ревнува и да прави проблеми че съм харесал някаква снимка на друго момиче или нещо подобно, за тези три години никога не съм си позволил да й изневеря, да изляза с друго момиче или нещо подобно, преместихме се да живеем в друг град но заради родителите й, живеехме в отделни квартири но нищо, пак си бях с нея постоянно, но в течение на времето на мен ми стана тежко в другия град от към работа и наеми и получих оферта за шефски пост в родния ми град, тя ме подкрепи и каза да приема офертата и да се върна и че ще се виждаме постоянно, като почивам аз ще ходя при нея и тя като няма лекции в университета ще си идва.
Всичко беше наред, но тя започна да се заяжда и да добавя момчета в социалните мрежи и да ме кара аз да изчистя моите профили, направих го, изчистих всички и я помолих за същото но тя не се съгласи, каза че заслужавам това, нищо, приех го...
Преди месец се скарахме, понеже съм говорил с моя много добра приятелка към която нямам никакви чувства, тя ми е като психолог, а и е омъжена, но тя не го прие...
Разделихме се, а аз през тези три години правех всичко за нея, лишавах себе си само за да има тя и да не я лишавам от нищо, за мен нейната дума беше закон, каквото и да поиска го правех...
Опитах се няколко пъти да се съберем, правех й подаръци, постоянно ходих в града в който учи, стоях пред тях с часове и нищо..
Аз влезнах в много тежка депресия, спрях да ходя на работа, спрях да ям, започнах всеки ден да пия и да плача по цял ден, всичко ми напомня за нея а тя ме блокира навсякъде и нямах никакъв контакт с нея...
Преди седмица разбрах че е започнала да излиза с мой приятел който се опитваше да ме утешава, но в същото време й е писал, никога не се бяха виждали на живо, излезнали са два пъти и започнали да се държат за ръце и да се целуват, на третото излизане го е поканила в града който учи да спи утях и мисълта че е спал при нея ме изяжда от вътре, защото знам че не е било само спане... За една седмица и три излизания се събраха и вече са заедно, а аз със всеки изминал ден потъвам все повече и повече, моите приятели се опитват да ме накарат да си стъпя на краката но ми е много тежко, има огромна рана в мен която ме убива всеки ден, не спирам да мисля за нея, от две седмици всяка вечер без изключение я сънувам, започнах да се самонаранявам и да мисля всякакви неща с които да приключа живота си, защото не виждам път напред без нея, а тя дори се радва че съм в това състояние...
Не мога да си обясня как толкова бързо продължи напред и започна нова връзка с човек който познава от една седмица, акъла не ми го побира...
Ще се радвам да чуя вашите мнения и съвети какво да направя!
Разделих се с приятелката ми преди около месец и всеки ден се обвинявам и не спирам да мисля за нея...
Ето я и моята история:
Един нормален ден след работа излезнах навън с приятели и я видях и се влюбих от пръв поглед, без да съм го очаквал, искал или нещо подобно но тя беше обвързана тогава и нищо не направих, след време разбрах че е свободна и й писах и всичко започна...
Тя за мен беше изпратена от ангелите, най милото, най красивото, най доброто момиче което съм срещал...
Връзката ни продължи почти 3 години, години изпълнени със радост, смях, тъга и всичко останало, споделях й всичко, тя беше моята опора, както и аз нейната, но последните месеци всичко тръгна назад, тя започна много да ревнува и да прави проблеми че съм харесал някаква снимка на друго момиче или нещо подобно, за тези три години никога не съм си позволил да й изневеря, да изляза с друго момиче или нещо подобно, преместихме се да живеем в друг град но заради родителите й, живеехме в отделни квартири но нищо, пак си бях с нея постоянно, но в течение на времето на мен ми стана тежко в другия град от към работа и наеми и получих оферта за шефски пост в родния ми град, тя ме подкрепи и каза да приема офертата и да се върна и че ще се виждаме постоянно, като почивам аз ще ходя при нея и тя като няма лекции в университета ще си идва.
Всичко беше наред, но тя започна да се заяжда и да добавя момчета в социалните мрежи и да ме кара аз да изчистя моите профили, направих го, изчистих всички и я помолих за същото но тя не се съгласи, каза че заслужавам това, нищо, приех го...
Преди месец се скарахме, понеже съм говорил с моя много добра приятелка към която нямам никакви чувства, тя ми е като психолог, а и е омъжена, но тя не го прие...
Разделихме се, а аз през тези три години правех всичко за нея, лишавах себе си само за да има тя и да не я лишавам от нищо, за мен нейната дума беше закон, каквото и да поиска го правех...
Опитах се няколко пъти да се съберем, правех й подаръци, постоянно ходих в града в който учи, стоях пред тях с часове и нищо..
Аз влезнах в много тежка депресия, спрях да ходя на работа, спрях да ям, започнах всеки ден да пия и да плача по цял ден, всичко ми напомня за нея а тя ме блокира навсякъде и нямах никакъв контакт с нея...
Преди седмица разбрах че е започнала да излиза с мой приятел който се опитваше да ме утешава, но в същото време й е писал, никога не се бяха виждали на живо, излезнали са два пъти и започнали да се държат за ръце и да се целуват, на третото излизане го е поканила в града който учи да спи утях и мисълта че е спал при нея ме изяжда от вътре, защото знам че не е било само спане... За една седмица и три излизания се събраха и вече са заедно, а аз със всеки изминал ден потъвам все повече и повече, моите приятели се опитват да ме накарат да си стъпя на краката но ми е много тежко, има огромна рана в мен която ме убива всеки ден, не спирам да мисля за нея, от две седмици всяка вечер без изключение я сънувам, започнах да се самонаранявам и да мисля всякакви неща с които да приключа живота си, защото не виждам път напред без нея, а тя дори се радва че съм в това състояние...
Не мога да си обясня как толкова бързо продължи напред и започна нова връзка с човек който познава от една седмица, акъла не ми го побира...
Ще се радвам да чуя вашите мнения и съвети какво да направя!
