Не мога да свикна с кучето на приятеля ми — нормално ли е това?

Бум! Дискусията рязко се обърна.
Сравняват се ябълки с круши.
Човек, живял и живеещ с животно, който с лека ръка може да го захвърли … абе какво се обяснявам ….

По-добре да бяхте замълчала.
Утре-в други ден авторката ще има дете, дето също ще мирише лошо, ще цапа и ще проси храна. И приятеля (мъжа ѝ) ще трябва да избира между нея и детето ли? Или и детето да дадат на роднини с къща на село?
Куче/котка е живо същество, което зависи изцяло от хората. Изцяло. Взел си го-грижиш се за него. Идва няква......кифла и айде животното аут.

Хайде, за не се правим на светци. Всички защитници на кучета, котки и т.н. вечер сядате на по свинска пържолка или сладко агнешко. Няма разлика между прасе, куче, агне и коте. Всички душа носят, но си похапваме избирателно едни, а други боготворим. Животното си е животно. Да, не трябва да ги измъчваме и трябва да ги уважаваме, но хората са по-важни, по мое мнение. Да не говорим, че масово се мажете с кремчета тествани вържу животни, а мишките заслужи ли са да ги мацотат за експерименти? Детето е друго, то е човек, както казах хората са на първо място.

"Приятелят" да си прибере друга до де е време. Ти си вземи котка.

Знаеш ли, не е нужно някой да се прави на светец, за да има съвест. Ти избираш да наричаш грижата за животни „лицемерие“, защото не съвпада с твоето усещане за свят, в който хората били по-важни „по дефиниция“. Но това, което казваш, звучи като рационализация на безразличието – не като морална позиция.

Да, много хора ядат месо и в същото време обичат животните – защото живеем в свят, в който това все още е културна норма. Но разликата е, че някои от нас си дават сметка за това противоречие, правят избори, търсят алтернативи, страдат понякога, спасяват, хранят, гледат в очите. Други просто махат с ръка и казват: „животното си е животно“.
Но не – не е просто „животно“. То е живот. Чувство. Страх. Обич. Болка.

Ти говориш така, сякаш мишката в лабораторията е просто „нещо“, което няма значение. Сякаш кучето и прасето нямат стойност, освен ако не ни служат или не са достатъчно „сладки“, за да заслужат милостта ни.
Но точно това мислене води до насилие – когато започнем да подреждаме живите същества по това колко ни вършат работа или колко сме свикнали с тях.

Детето – да, то е човек. Но състраданието не е състезание. Има място и за детето, и за уличното куче. И ако ти не можеш да обичаш и двете – проблемът не е в останалите, а в теб.

Масово мажем с кремчета, тестувани върху животни? Да. И това е проблем. Не аргумент.
Нормално е да не си перфектен. Ненормално е да се гордееш с това.

Не се иска геройство, за да не си бездушен. Само малко честност.
И по-малко високомерие.

..И нещо последно – защото всъщност цялата тази дискусия се свежда до стойността на добротата.

„Величието на една нация и нейният морален прогрес могат да бъдат измерени по начина, по който се отнася към животните.“
— Махатма Ганди

Хората, които наистина са добри, не поставят любовта си под условие. Не делят състраданието на „важно“ и „незначително“. Не наричат едни животи „душа“, а други – „мръвка“.
Те знаят, че добротата се доказва там, където не се очаква нищо в замяна.

„Човекът е истински човек само тогава, когато е милостив към по-слабите от себе си.“
— Фьодор Достоевски

Затова не, няма да се срамуваме, че обичаме котките, спасяваме кучета или страдаме за животно, което никога не е проговорило с нашия език, но е казало всичко с очи.

Истинският човек се познава точно по това – как се държи с онези, които не могат да му отвърнат със същото.

Няма голямо значение дали животно ще е куче, котка или друго. Не си допадате с него и това е. Може би някога да се случи но изобщо не е сигурно. Примерно от 50 кучета може да ви допадне едно, а може и нито едно. Вашето животно да е от други случайно избрани 50 или 100 или просто да е друг вид.
Ще ви дам пример с мои близки - имали са разни домашни животни вкл. постоянно кучета и котки. Доста се грижат да не се цапа в къщи и много рядко са ги допускали и то за малко.
Но им попадна отнякъде едно куче и нещата тотално се измениха. Споделят ми че никога не са предполагали че може така да им хареса животно, до степен да им се качва на главите, да стои при хранене на масата, да спи в леглата и въобще навсякъде с тях. И нито забелязват че цапа, нито ги бъркат косми, миризми и прочие.
На мен да речем не ми допада толкова, макар че ми е симпатично, но пък други кучета наистина са ми допадали много и съм имал голямо съвпадение с тях, дори да са били чужди.

Разбирам те чудесно, но си пуснала темата в грешния раздел. Тук ще получиш само нападки.

Това беше ирония. За авторката предполагам,  в светлината на написаното от нея. За нея кучетата са като невъзпитани деца а децата все пак порастват и стават възрастни, сиреч търпими. Но ако види един "чужди" тийнове, то със сигурност няма да е във възторг - краката им миришат повече и са ужасно шумни, с изблици на настроения, лошо възпитани, мързеливи, грабят от масата, искат внимание  и т.н.

Аз пък, като човек гледал кучета, мога да кажа, че авторката е права. Това куче е невъзпитано! Да проси храна и да спи в леглото са неща, които се отработват още в бебешка възраст.
Има кучета, които НЕ го правят и с тях се живее много по-лесно.

Пък най-лесно е да са вързани на двора, а?

Пак някакви крайности. Има кучета, които не влизат в спалнята и не скимтят, ядат си само тяхната храна и не дивеят вкъщи.

А има стопани, които искат кучетата им да спят до тях в леглото.

Каквото и да си говорим, кучето в случая има нужда от възпитание. Ако никой от стопаните не поеме лидерството, ще го поеме то и следващата стъпка е да започне да пишка тук-там или да гризне някой ако му пипне паницата докато яде.

Е да, но тя не иска да спи с тях в леглото. Прави се излишна драма от всяко нещо и се поляризира нарочно темата.
Ако прочетете внимателно ще видите, че кучето дори и на приятеля ѝ не е, той го дава на роднина да си правят компания … сорЕ. Те само го разхождат и той “му прави забележка”. Кучето ако гризе през деня предмети е от скука и липса на занимание, вечер е нормално докато са на дивата и си говорят то да си гризе играчка долу. Няма нищо лошо и не е липса на любов ако кучето не се качва на дивана и не спи в леглото.
Ако момичето, момчето и кучето ще живеят за напред заедно е хубаво кучето да се тренира, да работят и двамата за по-добрата му хигиена, тя да започне сама да прави неща с него за да види дали може да го заобича. Може да се получи, а може да не се получи, но усилия трябва да се положат. Всеки друг съвет: той да я зареже, тя да му постави условие, да изхвърлят кучето при роднината са извън нормалните отношения, а именно любовта изисква компромиси. Остави тая кълка с приоритета на човека над кучето.

Аз затова казах че авторката трябва да се държи като възрастен. Това е реална ситуация и тя се решава разговор и мерки,  а не с тема "дразни ме кучето, кажете че съм права".

Сяда на масата с приятеля  и се обсъждат кучето, държанието му, планове и мерки.  Разписват кой какво го дразни ( в отношенията между тримата между-другото ) и  какво смятат, че трябва да се предприеме, кой какви компромиси иска и може да направи. Ако стопанинът иска кучето да спи в кревата му и не му пречи да храни кучето с тях на масата,  а авторката не иска, очевидно че трябват компромиси, ако искат да са заедно. И така по всяка една точка . Ако стигнат до консенсус почват да изпълняват обезателствата си по плана, възпитават ли, къпят ли, разхождат ли, не пускат в леглото ли. Каквото са се договорили. Иначе - кой откъдето.