Лошо влияние от "приятел"

Странна история. На колко години са тия деца? Как разбрахте, че са говорили по телефона? Телефона ли му проверявате?

   Благодаря, че си направихте труда да изчетете ромата. На 17 г. са . Естествено, че не му пипам телефона, и той знае. Връщам се нося, вкусни неща за хапване и пийване. От врата го усещам, наежен, мълчи, ще избухне всеки момент. Питам нормално как си, какво има, мълчи, а напрежението се реже с нож. Хапваме, обяснявам неща за училището, той ми наглее, проокира появява се непознатият и чака удобен случай да избухне, просто усещам, аз се правя, че не забелязвам и опитвам да поддържам нормален разговор. Избухна естествено ей така от нищото. И понеже единствено изпада в това състояние, както обясних след общуване с "приятеля", го питах, опита се да отрича, но ми каза- да, говорихме, нищо е станало. Викам добре, на няколко пъти не му вдигна, той ми показа- виж звъни ми еди- кой си, не вдигам 2-3 пъти се съгласи да не излиза без излишни драми,, всичко точно. И днес пак. Тук не става въпрос за обичайната пубертетска нервност, избухвания, усещане за неразбиране и всички нормални състояния на бушуващия от хормони организъм, при тях се стъпва по тънък лед, гледаме да задушаваме зараждащия се огън още при първите искри- спокоен разговор и т.н. Става въпрос за някаква ярост, която бълва докато го държи отровата. И никакви опити за потушаване не минават, разговори, аргументи, спокойно- не. Докато не избълва отровата не мирясва. Ако аз му кажа, нека да поговорим като се успокоиш, продължава и я пренася върху сестра си. Баща му е много горд, че са близки като приятели, никога не е от позицията на аз баща, аз командвам- никога, напротив обратното. Обгрижван е, говорим с него много, пита ме за много неща, разказва ми за приятелите си, за случки, за гаджета- без да го питам, даже се налага да поставя някои граници за подробностипоказва обич, загриженост, не смея нещо да изохкам- веднага- какво ти е, добре ли си? Чете исторически и философски книги по собствено желание, хобито му върви добре, жъне успехи. Компанията му го търси постоянно, момичета не липсват, известен е в своите среди. Другото момче няма и частица от това, даже обратното дори в семейството си среща омраза, така поне твърди, дали е вярно не знам. Как успява да го манипулира не знам. Говорили сме за това, питала съм каква е причината да изпадаш в такова състояние, дай да открием причината и да се приключи. Отрича, но известно време прекъсна взаимоотношенията и всичко беше ок. До днес, до поредния разговор. Цяло лято търпях вечерните изблици, на сутринта гузен съжалява, без никой да му е натяквал нещо за предишната вечер. Днес също, в нас беше да учи, не излизал, не е пил бира да речем, просто един разговор и не мога да го позная.  След един час пак се завърна към нормалното си състояние на добър син, усещам го че съжалява, кротна. Ей така от нищото като цунами, връхлита, опустошава и изчезва, все едно не е било, а след себе си оставя разруха. А енергията и нервите има къде да си ги излее- в страничните си занимания, за които сме подсигурили всичко необходимо, това което си е харесал, без да питаме за цената.

А опитахте ли да му обясните за това, че той попива тази енергия и се напряга по някакъв начин от нея и докато не я излее, не може да си намери място? Вероятно е афектиран от това, че има такива семейства, тотално различни от неговото и иска по някакъв начин да е съпричастен. Може би така се усеща, че подкрепя приятеля си. Явно е доста емпатипен, но не успява да канализира емоциите си, вероятно и да ги дефинира откъде се зараждат. Друг вариант е просто да опипва границите на търпението ви с провокации. Поговорете за това, че не всички семейства живеят в цветя, рози и кюфтета, но и че не можем да спасим всички и за някои неща сме безсилни. Че може да оказва подкрепа, но не като се гневи и той, а като е упора и остров за бягство. Може да е в ролята на кошче за душевни отпадъци, но това да е непосилна за емоционалния му капацитет задача. Вероятно ще е добре да му напомните, че приятелството е хубаво нещо, но понякога! трябва да приоритизораме собственото си добруване.

  Много благодаря за търпението и смисления отговор! Мисля, че ми помогнахте да разбера защо по някакъв начин му влиза в положението освен с емпатия.  Приятелите му са от различни семейства, има и други тормозени, има и от прекрасни семейства с възможности или без такива, както и да е. Много помогнахте като страничен наблюдател, който си направи труда да вникне в тази каша със съпричастност и Човечност. Открихте ми разковничето за допирните точки, за които досега нямах обяснение. А тя е, че заради дългата коса, която си пуска още от втори клас и музиката, която слуша и изпълнява, постоянно войнствено настроен заради обидите, с които го обсипват непознати, все пак не сме 90-те. И въпреки всичко въпреки обидите, въпреки имиджа на лошо момче олд скуул, сам си го избра, носи си кръста и не протестира, винаги му се примъква някой просяк, 20 човека да има в близост, от него ще иска. Да извинявам се се многословието, и отново благодаря, мисля че разбрах върху кое трябва да се наблегне и да си избие от главата, че има  нещо общо с тегобите на "приятеля", истински или измислени. Да, емоционалният капацитет явно съм го надценила, случиха се и трагедии, включително и в неговия клас. .....Здраве и успех, пожелавам

Може би се опитва да разреши ситуацията на приятеля си, като я изживява той вкъщи. Или се чуди как би се чувствал на негово място в ролята на жертва.
Иначе и ние с дъщерята имаме сходни емоции, но тя е малка, на почти 13. Като влезе в серия е в пълно отрицание, заяждане, не се търпи. Но не е така крайно като при вас. И аз вкъщи съм "лошото ченге" и като ми прелее в един момент правим един скандал и след това нещата си идват на мястото за определен период, после малко по малко се пуска отново по нанадолнището, до поредния скандал.

Да, точно! Пускането по нанадолнището и спешните мерки това да не се случи, с кристално ясната мисъл какви последствия ще има откъм нерви и т.н., но няма да го оставиш да се пребие или потъне. Ще помисля отново и за чувството за справедливост и как да се говори, иначе знам защо се чувства онеправдан в някои отношения, въпреки, че винаги сме заставали на неговата страна и защитавали, аргументирано при това, не просто, както сега е модерно "да, маменце, прав си, целият свят ти е длъжен".

Какви купони на по 17 години?!
На тази възраст приятелите на сина ми идваха у дома, слушат музика, играят на плейстейшън, с нас на монополи и най- много да са оставали за вечеря.
След това с класа и класният започнаха да ходят по хижи - момчетата правят скара, момичетата - салатите. Имало е и танци и алкохол, но възпитанието у дома си е изиграло ролята - моят пие по чаша вино и толкова. Класният с тях , никакви изцепки!
На 18 години само за Коледа наеха къща за гости с приспиване, този път сами. Видях клипове - нищо притеснително. На почти всички познавам родителите. От тази пролет отиват в къща за гости за нечий рожден ден. Схемата е винаги една и съща - барбекю, салата, компанията на сина ми дори безалкохолна бира или сайдер не пият - вода, сок и това е. Компанията е малка - 3 момчета и 2 момичета. Спят в стаи разделени по пол. Тези деца идват и у дома - готини, интелигентни и с чувство за хумор. Утре правим РД на сина, пак в къщата за гости. Ние ще сме там да сготвим, хапнем и кажем наздраве и ги оставяме, защото им имаме доверие.
Още в 7 клас синът ми започна да отбягва съученици с лошо поведение - пушене, чалга и т.н. и с времето си откри неговите хора. Винаги съм му казвала - по добре сам отколкото зле придружен, явно и той е стигнал до този извод.

Изключително интерес въпрос за купоните. Отговарям, чалгата и простаците са в друго измерение, съсловието е коренно различно. Между другото, въпреки, че минаха  3 десетилетия още се носят легенди за купоните на определени випуски от Френската и Испанска тогава, за СМГ да не говорим, на още по- крехка възраст, в ония години. Винаги си вдига телефона без да протестира за проверките и се връща във вечерния час.  Имаме антипримери и в двете крайности, които сме обсъждали за да аргументираме старанието си за златната среда. А те са именно едната детето, на прага на пълнолетието, буквално държан на каишка от мама и баба във всеки един аспект от живота му, бутане и сравняване с другите, несъобразяване с неговите желания, възможности и потребности, резултатът е апатия към всичко, без приятели, интереси, желание за развитие, куха обвивка, има живец горкото, но буквално е задушаван от контрол. И обратното слободията- има съученик 2 пъти в  токсикологията и пак го оставят не само да излиза, но и по цяла нощ да скита. Те са родители, добри лоши те отговарят, аз отговарям за моите деца, само нас имат, затова търся баланса и истината.

Безспорно заобикалящата среда /приятели, съученици/  дават своето отражение върху поведението и на нашите деца.
Но според мен проблемът е комплексен.
Просто момчето вече е навлязло в разгара на пубертета, когато разбирателството с родителите е трудно постижимо.

Малката ми дъщеря е на 16 и половина. Честно казано до този момент не сме имали сериозни кавги. Сравнително спокойна тийнейджърка. Тя не си пада по компании и купони. Закъснявала е единствено с гаджето си.
Тя също страни от чалга-персони и т.н. Като цяло сме се разбирали много добре.
От известно време обаче и аз я забелязвам, че е по-избухлива, по-арогантно си позволява да се държи. На моменти. В следващия момент пак си е добро дете. Явно, че преминава през вихъра на пубертета.
С голямата ми дъщеря имахме доста по-сериозни неразбирателства и същински драми.