Почина приятелят ми

  • 3 461
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15
Здравейте, преди няколко месеца почина приятиля ми бяхме доста години заедно и бяхме много близки ..сродни души.. !Той беше най-добрия и мил човек  ... Откакто е починал почти всяка нощ го сънувам ,не е минал и ден без да мисля за него ..знам ,че вече го няма,но ми е трудно да приема този факт всичко стана толкова бързо никога не съм си мислела ,че може да се случи такова нещо .. Ясно ми е ,че това нещо цял живот няма да го преодолея най-много с времето да го приема и да ме боли по-малко .. Та  въпроса ми е как се продължива напред дори самата мисъл ,че трябва да продължа без него  и  мисълта дали по натам бих допуснала нов човек в живота си..мисля си ,че по този начин бих го предала едва ли не..Мисля си.. и знам ,че такъв човек втори няма да има и моето семейство все ми казва ,че повече няма да срещна такъв добър мъж  😭 Дала съм си време и каквото е писано ,но тези въпроси ме измъчват ..Държа се  и не показвам много емоции пред хората ,ноо истината е ,че само аз си знам колко ми е тежко ..Аз съм на 30г.,ако това има значение ..

# 1
  • Мнения: 29 090
Потърси добър психолог.

# 2
  • Мнения: 5 631
Съболезнования за загубата ти.
Потърси психолог.

# 3
  • Мнения: 6 829
Съболезнования!
Траурът има етапи, не се насилвай.
Потърси професионална помощ.
Сигурна съм, че твоят приятел би искал да продължиш да живееш и да си щастлива отново след време.

# 4
  • Мнения: 1 753
Съболезнования. Случилото се е ужасно.
За моите загуби ми помагаше това да съм сред хора, с които мога да говоря за това. И такива, които са на друга вълна в момента, но ме изслушват, не се товарят, а остават позитивни и такива, които са минали през същото. Много сме си говорили и много са ми помагали.
Другото нещо, което помогна, беше работата ми, която много ми харесва и ми помагаше да не мисля.
Също ми помагаха бягства от моя град за малко.
Твоят приятел би искал да не си сама.
Иначе е вярно, че травмата ще си остане, но ще е по-леко. Ежедневието ще те поеме. След време ще си изградиш нова рутина. Шокът при теб е бил огромен, защото това е трагедия с млад човек, но по принцип младите хора се справяме по-добре със загубите. Просто животът ще те поеме, но трябва още време. Не мисли от сега, бъди сигурна, че след известно време ще се почувстваш по-добре.

# 5
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 278
Съболезнования

# 6
  • Paris, France
  • Мнения: 17 403
Моите дълбоки съболезнования. В мир да почива любимият ти мъж!

Съжалявам за тежката ти загуба. Трябва да си дадеш време. Времето наистина лекува, но не винаги може да те излекува. Дай си време, плачи, мисли за него! Нормално е. Много е тежка загубата, но е прекрасно, че си живяла голяма любов, срещнала си правилния, била си щастлива. Не всяка жена има такава връзка.

Същият мъж няма да срещнеш, но не е невъзможно да намериш отново сродна душа, да се влюбиш, да си щастлива. Никой не знае кога, но няма да е сега и няма да стане докато не преживееш траура.

Желая ти много кураж, много сила и в бъдеще и радости и щастие.

# 7
  • Мнения: 13 238
Съболезнования за твоята голяма загуба момиче!

Разбирам какви въпроси те измъчват. Мислиш си свърши ли хубавата част от живота ти? Но не е! Той ще остане за винаги МЪЖА НА ЖИВОТА ТИ и ще потъне в сърцето ти. Ще помниш датите свързани с него - рожденния ден, смъртта, първата целувка, кога се събрахте ... ваши си неща, които ще преживваш всяка година сама или по-скоро с него, някъде дълбоко в себе си.

После живота някак пак ще се върне. Отначало празен и самотен. После ще се забърза, ще имаш огризения че живееш, че не мислиш всеки миг за него, когато се зсасмееш истински ще се стряскаш в началото.

А после, дано Бог е добър към теб,  ще срещнеш друг човек. Ще го обичаш по друг начин - не по-малко или повече. Няма да се получи. После друг и накрая ще намериш пристан и пак ще се почувстваш у дома. Хубаво е да не сравняваш предния и новия - това раняа всички вкл. теб. Няма как да сравниш идеализирания с този пред теб. В трудни моменти ще молиш него за помощ, понякога ще усещаш, че е до теб, ще идва в сънищата ти дорде си жива и това ще са мигове на щастие. Няма да е само болка! Ще видиш!

После ще родиш децата си. Ще се взираш в тях и ще виждаш частици от него в тях - сякаш е намерил начин пак да сте заедно.

И така ден след ден, като прах раната ще натрупа коричка и няма да боли толкова много. Пак ще си щастлива. Ще обичаш и ще си обичана и това няма да е предателство, а ще обичаш истински, защото той ти е показал какво е истинска любов и знаеш, че не иска да живееш без нея!

И някога, някъде там пак ще бъдете заедно! 

Прегръщам те!

# 8
  • София
  • Мнения: 16 508
Шерил Сандбърг и Адам Грант имат една много хубава книга "Вариант Б" ("Option B"), аз я имам в оригинал, не можах да я открия онлайн на български. за да ти дам линк. Писана е след внезапната смърт на съпруга на Шерил, Дейвид Голдбърг. Ще ти помогне много. Ако четеш на английски, направо си я сваляй от oceanofpdf. com

# 9
  • София
  • Мнения: 2 688
Моите искрени съболезнования. Никой не е застрахован от подобна загуба и никой не е готов за нея.

Имам позната, която за съжаление изгуби своята любов в катастрофа, трябваше време, подкрепа от семейството, дори кратки пътувания, за да може да преодолее случилото се. Двамата имаха много силна връзка и голяма любов, това дойде много шоково за нея.

Мина се известен период, може би две години и срещна нов партньор. Сега са заедно и имат две дечица.

Приеми подкрепата на приятели, близки, при нужда посети психолог, чети книги. Ако имаш възможност - пътувай, потъни в работа, опитай се максимално да се разсееш. Той ще бъде част от живота ти - видяла си какъв човек искаш до себе си, добрия пример. Говори за емоциите си, изговори ги, изреви ги.

Всяка любов, която срещаме в живота си е различна, трябва да я изживеем и да продължим напред.

Прегръдки!

# 10
  • Мнения: 23
Здравейте, преди няколко месеца почина приятиля ми бяхме доста години заедно и бяхме много близки ..сродни души.. !Той беше най-добрия и мил човек  ... Откакто е починал почти всяка нощ го сънувам ,не е минал и ден без да мисля за него ..знам ,че вече го няма,но ми е трудно да приема този факт всичко стана толкова бързо никога не съм си мислела ,че може да се случи такова нещо .. Ясно ми е ,че това нещо цял живот няма да го преодолея най-много с времето да го приема и да ме боли по-малко .. Та  въпроса ми е как се продължива напред дори самата мисъл ,че трябва да продължа без него  и  мисълта дали по натам бих допуснала нов човек в живота си..мисля си ,че по този начин бих го предала едва ли не..Мисля си.. и знам ,че такъв човек втори няма да има и моето семейство все ми казва ,че повече няма да срещна такъв добър мъж  😭 Дала съм си време и каквото е писано ,но тези въпроси ме измъчват ..Държа се  и не показвам много емоции пред хората ,ноо истината е ,че само аз си знам колко ми е тежко ..Аз съм на 30г.,ако това има значение ..
Никой никога не умира, защото има друг живот след смъртта и всички, които са имали преживявания близо до смъртта, свидетелстват за това и всички разказват едни и същи истории.

Трябва обаче да продължите, докато и вие не завършите изпита си.

Има много други добри хора, потърсете добре и ще намерите друг.

# 11
  • Мнения: 14 624
Моите съболезнования! Не е лесно да изгубиш близък. Все пак погледни на случилото се от друга гледна точка. Имала си късмет да срещнеш този човек и да прекарате време заедно. Мисли за хубавото, което сте преживели и за това, какво би искал той за теб. Трябва време, дай си това време, не бързай. Говори за това, което те мъчи, било с близките си, било с психолог.
Наистина, този човек си е отишъл и друг такъв няма да срещнеш, защото всеки от нас е уникален. Но ще срещнеш много други хора в живота си и можеш да намериш щастието отново, с друг човек или  даже и с някого, когото  познаваш и до сега не си оценила.

# 12
  • Raleigh, NC
  • Мнения: 61
Здравейте, преди няколко месеца почина приятиля ми бяхме доста години заедно и бяхме много близки ..сродни души.. !Той беше най-добрия и мил човек  ... Откакто е починал почти всяка нощ го сънувам ,не е минал и ден без да мисля за него ..знам ,че вече го няма,но ми е трудно да приема този факт всичко стана толкова бързо никога не съм си мислела ,че може да се случи такова нещо .. Ясно ми е ,че това нещо цял живот няма да го преодолея най-много с времето да го приема и да ме боли по-малко .. Та  въпроса ми е как се продължива напред дори самата мисъл ,че трябва да продължа без него  и  мисълта дали по натам бих допуснала нов човек в живота си..мисля си ,че по този начин бих го предала едва ли не..Мисля си.. и знам ,че такъв човек втори няма да има и моето семейство все ми казва ,че повече няма да срещна такъв добър мъж  😭 Дала съм си време и каквото е писано ,но тези въпроси ме измъчват ..Държа се  и не показвам много емоции пред хората ,ноо истината е ,че само аз си знам колко ми е тежко ..Аз съм на 30г.,ако това има значение ..

съболезнования.

Приятелят ти го има, можеш да провериш предишните ми постинги писал съм за тези неща, и преживявания които съм имал на тази тема, но на кратко, баба ми почина докато бях извън България. Починала е малко след като съм заспал. Яви се както я знаех, галошите, забрадката, тичаше към мен, започна да ме гали и да се радва, а аз бях като сънен. Каза "бабе дойдох само да ти кажа, че като се прибереш няма да се видим. Но ще се видим по-късно. Айде, и всичко ще бъде наред не се притеснявай."

Та, той е там където ти в момента не помниш, че си била. По-интересно е, че го сънуваш интензивно.

Сега ми изкочи спомен за нещо което чух във интервю с Вера Кочовска, тя казва, че тези които наричаме мъртви са по-силни от другата страна и могат да помогнат повече. Примера й беше с това как вървиш, речеш да пресечеш улица и аха да те блъсне кола, но нещо те блъска или дърпа силно назад, това е близкият починал който се намесва.

Все пак, минали са няколко месеца, имате дълбока връзка, но е хубаво да се обърнеш към специалист който работи с такива ситуации по-интензивно и има опит. Ако не за нещо, то поне да не го стискаш в теб за да си криеш емоциите. Пък и е доста отпускащо да изговориш някои неща пред непознат.

Цитат
Той беше най-добрия и мил човек  [...] мисълта дали по натам бих допуснала нов човек в живота си..мисля си ,че по този начин бих го предала едва ли не..


и аз бих мислил така, но опитай да обърнеш въпроса. Сама казваш, че приятелят ти е "най-добрия и мил човек". Ако намериш някой с когото си щастлива дали приятеля ти би предпочел да плачеш по цял ден и да страдаш, или да бъдеш с някого с който си щастлива?

Моят приятел е с 14г напред от мен, и аз се чудя ако той е първи аз как ще я карам след 20г+ заедно, съчувствам ти за това което преживяваш и се надявам вътрешният мир който търсиш и имаш нужда да дойде скоро.

# 13
  • Мнения: 1 417
Потърсете психолог наистина. Мъжът ми почина преди година, мислех, че се справям, но се оказа, че не е така и ми е нужна помощ от външен човек - професионалист . Намерих, нещата тръгнаха по - добре. 

# 14
  • Great Britain
  • Мнения: 2 215
Съболезнования!

Общи условия

Активация на акаунт