Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 89

Марсиан,задължително ще споделя за операцията .Да,тя е на Верзенио,същата терапия която на съпругата ви.Скоро намалиха дозата на 100мг.По принцип докато беше в бг, се консултирахме с 2-3 специалисти и те вероятно от добри намерения ,твърдяха едно...Золадекса на практика е химическа кастрация,но е обратимо...може да решиш след 2 г да имаш още деца ..предвид възрастта и,в момента е на 29г.Но ние това вече сме го приели и решението и е, без повече бременности,ако иска още деца,има други варианти.Онколога в САЩ ,уважи решението и но каза,че трябва да го обсъди с гинеколог.И сега чака срещата.
Относно отказа от лечение,въобще няма да коментирам...
Само ще кажа ,че личния лекар,който избрах за дъщеря ми в бг,около 35 годишна млада и наперена,изговори толкова гадости по отношение на решението и да приеме цялата палитра от лечение ,..че направо ме втрещи...слава богу,бях сама при това посещение...и я смених преди седмица..
Но хора различни,познавам и други,които на 55 смятат че са взели всичко от живота...
Една позната наскоро ми се вайкаше ,че дъщеря и няма нужда от нея...успешна,здрава ,щастлива,с две дечица...та
тя се чувствала излишна..
Като и казах за моята дъщеря,първо се втрещи...после ми заяви...ето ,ти имаш мисия,за която да живееш..
Дали някой без мисия иска да се разменим...

Мен ме интересува защо не както тук да са я посъветвали първо да приключи курса с верзенио.... И щом ще прави операцията как се спира верзениото или не се спира. Тук обясниха че трябва да се спре за месец, после операция, после възстановяване, и тогава пак да се започне.
Целия този процес ми е интересен защото не знам дали жена ми няма да реши да прави операции преди изтичането на курса с верзенио. А поне при нас верзенио ще трябва да се спре защото белите кр.телца са ниски - не опасно но са ниски за човек който ще му правят хирургическа планова операция. Иначе при жена ми гинеколога каза да се обсъди с онколога и ако той разреши за нула време ще извърши каквото е нужно и след 1 вечер ще си е в къщи.....обаче онколога се опъва....според него сега всичко е нагласено, понася се добре и нали знаете "едно нещо като работи - не се пипа"

През април дъщеря ми прави реконструкция,и нещата протекоха по следния начин..14 дни преди операцията спря Верзенио,7 дни след операцията го започна отново.В САЩ хоспитализациите продължават 3-4  часа след операцията.Само при мастектомията остана през нощта,защото самата операция беше в следобедните часове.През февруари поради паднали много кръвни показатели Верзениото беше спряно за 14 дни,възстанови ги и ги започна отново.Тя бързо въстановява и много бързо,отново сваля левкоцити ,неутрофили...така е от бебе.
Окончателно,намалиха дозата,предвид стомашните проблеми които станаха проблем...почти като страхова невроза,спря да приема повечето храни, не смееше да излезе сама от вкъщи...Всъщност отдавна онколога го предлагаше,но тя все опитваше и отлагаше..защото смяната на дозата е окончателна.
В момента се чувства добре Скоро ще прави контролни тестове,вярвам всичко ще е наред и ще я прегърна след няколко седмици ..
П.п.Аз лично,не бих приела мнението на онколога ви ,не и в тази му част...конспиративната,както споделих,в САЩ онколога разчита на гинеколога и не вижда нещо нередно,той ще каже какво и как да се промени в терапията,около операцията.

Аз съм на същата схема. За афти те в устата ползвам прополис (помага ми). За гъбичките долу мажа канестен (също помага), отделно пия редовно Пробиотик... И като цяло съм ок. Минах три вливки... Остават още три... Дано са по-малко (дано има пълен патологичен отговор и може да са общо четири).
Успех на вас! Таргвтната терапия ще продължи една година, но доколкото знам страничните ефекти от нея не са тежки.

Здравейте!
Влизам в редиците, в бойна готовност.
На 40 съм. В началото на месеца, т.е. преди 3 седмици, напипах топче, с размерите на грахово зърно от външната страна на дясната гърда. "Опипах" се хубаво, но друго не открих. Направих си час при гинеколога за следващата седмица и с борда крачка, убедена, че е някаква киста отидох. Прегледът с ехограф показа плътна маса- "всичко е наред, по всяка вероятност фиброаденом". Показа обаче още 2 образувания, около сантиметър, в лявата гърда, доста надълбоко- няма как да се напипат. "Кисти сигурно". За всеки случай получих направление за мамография и 3Д ехограф. Там се видя, че "фиброаденомът" вдясно е със замъглена част, а "кистите" вляво имат, освен течност, и твърдо ядро, а и не са със съвсем правилна форма... откриха и още 4 образувания. BI- RADS 4c с препоръка за биопсия. Биопсията мина в сряда, но на ехографа вече се видяха промени, спрямо миналата седмица ( бързичко явно) , лекарката е почти убедена, че е злокачествено, сложи и титаниев маркер.
Все още не знам вид, стадий и пр.,  а само, че е почти сигурно, че имам рак. До края на следващата седмица вече трябва да имам резултатите от биопсията.
Шокирана не съм, не съм плакала... Не знам кога ще ме "удари" по психиката, когато баща ми имаше рак ( преди 15- 20 години, да е жив и здрав) бях доста по- уплашена. Сега се притеснявам по- скоро за семейството ми- как ще го понесат, как да кажа на сина ми- на 20 е, скоро му е сесията и не искам да го стресирам допълнително. Но пък колко време мога да крия подобно нещо?
Сега отивам да правя сладко от ягоди.
Rock on!

Поздравления за духа и организираността !Казват че рака бавно расте,но аз ще ви кажа,че времето е от значение...вие сте се взели в ръце,което е безценно.Щом имате всички детайли ще продължите в правилната посока Вярвайте,семейство сигурно ще е в шок в първия момент,но ще ви е най-силната подкрепа.И детето ще разбере,когато види и вас увереност.Кога е подходящия момент,ще прецените вие...може би, когато самата имате яснота,и отговори на много въпроси...Сили,дух и вяра в успеха,пожелавам!

Marie_curie, да запазиш духа пожелавам! Половин победа е това. Като излязат резултатите от имунохистохимията, ще има яснота какво ще е лечението. Относно детето - моето беше на 12 години, когато дойде ракът при мен. Крих в началото, обаче започна да се усеща и един ден само ме попита дали имам рак. Все пак, според мен, докато няма потвърждение от биопсията, няма нужда да се притесняват децата, но не обвързвам никога с мнението си.

marie_curie, когато сме се сблъсквали семейно с родител, някакси тме ваядно с диагнозите, леченията и пй-леко ги приемаме нещата. Ранвам се, че си се събрала бързо🤗
И аз съм на 40г, сина ми е на 19г.
Изчакай хистологията да излезе и така му кажи.
Преди това няма смисъл. Преди 7г изчаках да ми мине операцаята и така му казах, уш беше фиброаденом. Сега му казах веднага след ЯМРто.

Marie Curie, много съжалявам, че ти се налага да преминеш през това!
Аз ти пожелавам да се окаже нещо безобидно!
Поздравявам те за силният дух!
За това как и кога да кажеш на близките си, вярвам че ще избереш подходящ момент. Истината е, че трябва да знаят. Подкрепата на близките е много важна в този момент.
Аз съм на 46 години. Точно миналата година по това време ми направиха биопсията и на 25 юни ми се обади хирурга и ми каза :"Съжалявам имаш рак". Съпруга ми още от преди това знаеше, че имам проблем. Още повече, че ЯМР преди биопсията показа категорично, че е рак, само не се знаеше точно какъв е. На никой друг не бях казала от близките ми. Дъщеря ми, тогава на 16 , също не знаеше в началото. Реших, че ще изчакам края на учебната година и тогава да ѝ кажа. Само Бог ми помогна да запазя самообладание и да продължа да се усмихвам и да се правя, че нищо не се случва. Обаче, дъщеря ми заподозря, защото знаеше, че ходя на прегледи и колкото да я уверявах , че ходя на профилактика, тя не ми повярва. Може би е усещала, въпреки че наистина се постарах да не ми личи.
Започнах химиотерапия на 8 юли и месец по - късно казах на майка ми. Баща ми до ден днешен не знае цялата истина.
Според мен, ако любимите ни хора виждат, че ние не се тръшкаме, отчайваме и потъваме в мрачни мисли, а сме усмихнати, позитивни, щастливи, че сме тук и сега; много по- лесно приемат новината. За мен е много важна  вярата в Бог, че Той е с мен и ще го преодолея. Просто един труден етап от живота ми, какъвто имат много други хора около мен. И не трябва да се поддавам на отчаяние.
Признавам си, преминах през всички емоции. Важното е все пак да се стегнеш.
А при теб я има точно тази сила на победител!
Пожелавам ти от сърце да е фалшива тревога!

Marie Curie, добре дошла в темата, макар че ти пожелавам скоро да ни напуснеш и никога да не пишеш отново тук. Стиском палци за добри резултати от биопсията!

Като стана въпрос за гъбички, за пръв път в живота си имам такива. Явно ми се събра много последната година, имунната ми система падна, а и в края на зимата пих антибиотик без противогъбично. Досега никога не съм пила и никога не е имало проблем, но и явно организмът ми се е справял. Аз винаги съм обичала храни-пробиотици, като домашно подквасено мляко, ферментирали зеленчуци...
Сега трябва да свикна, че тялото ми е различно и да не го товаря толкова.
Гинеколожката ми предписа макмирор, но не само не помогна, но и се влошиха нещата.
Правих микробиология, излезе кандида грабата.
Сега се чудя какво да правя. Да се самолекувам ли, друг гинеколог ли да търся....
Все си казвам, че това са бели кахъри на фона на рака, но е сериозно влошаване на качеството на живот и се уморих вече да ходя по лекари.

Аз преборих кандида с ацидофилни таблети и ацидофилно мляко. Мъчеше ме години наред. Пих таблетките шест месеца, млякото една година всяка сутрин, и ввче 20 години както съм  забравила за нея. Иначе канестен крем или глобули ми помагат за временно облекчаване на гъбична инфекция.

Благодаря ви! Темата ми е полезна много, чета назад и събирам информация- от това какво да питам на следващия преглед, до страничните ефекти от терапиите. Концентрирам се върху спокойствието и силната храна на този етап.
Синът ми сега е горе- долу на моята възраст, когато баща ми се разболя за пръв път- спомням си какъв шок беше. Мисля да подходя спокойно и да му кажа когато и аз самата знам повече- така и на него ще мога да дам точна информация. Иначе ще търси в нета, а всички знаем какъв е Гугъл.
На родителите си не смятам да казвам, и двамата са много "драматични" и ще е по- добре и за двете страни ако им спестя информацията. Чуваме се веднъж в седмицата, мисля, че ще успея да се прикрия.
Кати Д, тогава е рожденият ми ден И аз очаквам резултатите си около датата.
Тук има един израз- Augen zu und durch. Т.е. затваряш очи и даваш напред ( както се преминава през водопад ). Понякога просто трябва да се действа.
Сладкото се получи чудно

eyeswideopen, благодаря за съвета.
А можеш ли да препоръчаш марка и гледам, че има разлика, на някои пише 1 billion, на други 2 или 8 или 10.
Какво да гледам освен цената?
И това ацидофилно мляко е кисело мляко, нали? Яде се като обикновеното? Какво количество си яла от него? И купуваше ли или може да се прави и в къщи с някаква подкваса?
Ето тези ацидофидни хапчета дали стават? Купувала съм витамини от тях, но не знам дали са добра марка или не.
Иначе гледам, че има доста видове в iherb, но не знам какво да гледам.

Marie Curie, още повече ти пожелавам да чуеш добри новини относно биопсията.

Също се притеснявах точно от това, че дъщеря ми е голяма и може да търси свободно из Гугъл информация и то на  английски. Беше ме страх да не прочете само кофти неща.  Не знам какво и как е търсила, но беше разстроена за няколко дни и после дойде при мен и ми каза, че е чела за много жени, които са преборили болестта и Бог, ще помогне и на мен. Когато, човек се уповава на вярата си, всичко е много по-различно. Точно чувството е такова от фразата, която казваш.
Наистина ти се възхищавам за силата ти! Никак не е лесно да приемеш смирено и смело трудностите, които идват в живота. С годините се убедих, че не е важно колко (като време ) живееш, а това как живееш. Да оставиш след себе си диря, която да е пример за детето ти.

Cambria 2 клинично проучване...
От известно време търся достоверна информация,за мое съжаление късно е за дъщеря ми...ако някой прояви интерес...
Хормонозависим,Her (-),до 3 стадий.До 1 г от операция,лъчетерапия,химиотерапия,ако е на хормонална ,до 12 седмици...след започването
Т.е. най-вече на вниманието на новите попълнения и тези ,които са в момента в процес на активно лечение.
Съжалявам,незнам как да кача линк...
И за всички,които като мен са го пропуснали...
Дано съм полезна,а онколозите ви са професионалисти и човеци...тогава имате шанс..