Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 89

Прочети за тройнонегативния и пак ми говори🤣

А за възпалителния въобще не се говори....най-много един абзац че съществува.....

Аз какво да кажа стадий 2Б и 3,2 см тумор и заразени възли, ти обречена си се почувствала с първи стадий, дето има 5 годишна преживяемост 97 процента
Хер е изключително агресивен рак, НО има таргетни терапии за него, Херцептина обръща играта, неслучайно му казват "miracle drug" - чудното лекарство. Чета по форумите, жени с метастатичен ХЕР рак от 1998 година на Херцептин и си живеят живота. Смятай колко години са това...Неслучайно казах преди 20 години. Пак повтарям-преди 20 години е бил с лоша прогноза. Сега има сумати таргетни терапии, и още няколко във фаза клинични проучвания. Затова като видят ХЕР и онколозите хвърлят химиотерапиите + таргетните терапии безкомпромисно. Атакуват го агресивно, щото е агресивен. Затова и 1 см ХЕР задължително минава химиотерапия.

В едно свое интервю доц. Консулова обяснява: "защото е в кръвта"

Е,ако ще си ги мерим...аз до тук,не чух някой да надскочи хормонозависимия на дъщеря ми...и не искам да чувам за онези 13%,които се повлиявали от химиотерапия....и колко ненужна била мастектомията,че даже и лъчетерапията...
В общи линии,всяка болест щом има лечение,и може да бъде овладяна,ще е с добра прогноза ...друг е въпроса,че има пациенти ,които въртят сучат ..
За светилата няма да коментирам,само ще им пожелая успешен бизнес ..
Коралче,за теб...целувки и по-малко чети,повече живей:heart:

Ей, мацки!
Минавам да ви се скарам малко 😀
Няма една с една да сме еднакви. Какво са  хер, мер и разни ки-та.

Аз съм на 58 год. Бях с тройно негативен, с Ки 80%. Изгълтах 4 червени, от които нямаше абсолютно никакъв ефект. Даже рачето увеличи размера си по време на химията.  А уж тройно негативния умирал най-бързо от химията. Ами не. Моят си имаше друго мнение по въпроса. Даже си му хареса ЦЕФ-а
 Включиха ми тежката артилерия- карботакс. И нея я глътнах като стой та гледай.
Операция, лъче, изгарания и то от уж най-модерния апарат и отличен лекар лъчетерапевт.
Иииии... хей живот  здравей, здравей!
Здрава съм като бик! Поне така се възприемам. Ще живея поне до 90
Чакам внуче през септември и изобщо не мисля за себе си като болна.
Казвам ви едно 'наздраве" и не му се давайте на говедото да ви смачка!.

БЪДИ ЗДРАВА!!!!

Molly, наздраве! Подкрепям, че няма какво да се мерим раците. Не се знае, знае ли се.

Хайди,тоя пост много повече ме кефи!От време навреме пускай по една такава надъхваща история.Че интернет е залят с кофти информация,която може да те побърка!
Помисли си На тридесетгодишен човек колко е “достатъчно” 5г преживяемост на 97%…Ама пак е нещо де…Че нали знаете утре пък кола може да е!
Желая да станете всичките много стари баби!
Дълголетие да имате!🌹

Имам познато семейство, в което жената е с хер позитивен рак и се бори години наред, вкл. с метастази в костите, още си е жива жената, живее сравнително нормален живот, а съпругът й /уж здрав/ междувременно почина за 3 мин. на масата една вечер.
Така че... правете си терапиите и го живейте този живот, Божа работа е /и малко наша - да изпълним всичко, което казват лекарите, без шарлатании/.

Моли, наздраве!

Преживяемостта на ранните стадии я мерят на 5 годишна база, защото се смята, че прескочиш ли тия 5 години, си прескочил рисковите години и си здрав...има си обяснение. Не си изкривявай мисълта в обратна посока, да мислиш откъм лошата страна. Има си просто обяснение за тия 5 години. Четох един случай за дете 4 годишно четвърти стадий на не знам кой точно рак, сега е на 38, жив и здрав възрастен. Неведоми са пътищата Божи. Друго дете на 7 години с рак на костите, ония ужасни саркоми, години лечение,операции, сега на 40 години, здрав, собствен бизнес си върти...
Но това е просто една статистика. Всеки случай е индивидуален, всяко тяло е различно. Аз много четях статистики, влизах в индивидуални случаи описани по клинични проучвания, изпадах в ужас като видех някой с моя стадий как се усложнил....
После си казах край. Започнах да чета как може да въздействаме на тялото си, да му помогнем. Много пъти съм писала, че спорта снишава риска с 30-60 процента , сега съм се съсредоточила върху спорта. 3-4 пъти в седмицата, тежести, качване на стълби, силови упражнения, гледам да ям предимно растителни храни и да правя неща,които ми носят удоволствие. Вчера разучавах магистратури. Учи ми се. Пътувам, ходих до Париж, Рим, обещала съм си прескоча ли двете критични години след приключване на лечението, да ида до Шанхай и Сеул. Градя си планове. Понякога се случва нещо,което рязко ме разтърсва, но това е живота. Цикъла ми прескочи един месец, вчера ходих на АГ, видя нещо в матката, киста на яйчника, реши да ми пусне РОМА индекс, каза че за да се подсигури, с оглед на онкологичната ми история, докато чаках резултатите бях тих ужас, повтарях си че имам чист скенер преди два месеца и половина, че нямам БРКА положителна. Разумът ми шепне в съмнение, че "какво от това, че имам чист скенер и медицината не е точна наука и всичко  с лоша прогноза е възможно", опитвах се да го боря с позитивно мислене и дишане...Дойде една ужасно мила сестра и започна да ме успокоява, че и тя е онкоболна и знае колко е трудно, и че всяко отклонение при нас е съмнително за тази болест. Излезе тази РОМА - нисък риск, тум маркер даже нисък, малко се поуспокоих. Сега ще ходя да ме следят да видим кистата дали ще се резорбира и дали ще ми дойде цикъл. Аз съм в пременопауза, такива колебания били нормални.
ПС. Пуснах си документи за ТЕЛК с електронен подпис. То много лесно било онлайн. Даже вече имам дата на 11 юли. Много бързи тия. Да им се ненадяваш 😀

Кога спрях да се интересувам от статистика,анализи и проценти...когато преди година,активно ровейки и четейки всичко ,което ми попадне ..открих и нещо като "калкулатор"...попълваш една анкета и тя ти"отговаря",какъв е шанса да се разболееш от РМЖ ..клонеше към 0,вероятността детето ми да попадне в армията,на жените с рак на гърдата...после тръгнах да изчислявам ,колко вероятно е болестта и, да е с параметрите,които е....и отговорът беше 0,01%...
И когато си дадох сметка ,че обективният отговор,на всички въпроси е...100%
Спрях да се интересувам от риск и проценти..
Вълнувам се от тук,и сега...чета само което ми е нужно за да съм полезна и вярвам...на..100%,вярвам и съм безкрайно благодарна,на всеки успех,за всяка спечелена битка,за всяка усмивка на детето ми...и нищо друго в тази Вселена няма значение...

Наздраве, Моли! Предстои прекрасно събитие и ти пожелавам да му се насладиш с пълна сила! Дълги години още, в здраве и щастие!
Момичета, кой колко, ще живее нито една статистика не може да прогнозира. Кой какъв рак имал и каква била прогнозата?! Само Бог може да ти определи началото и края. А за него невъзможни неща няма. Има една хвалебствена песен в която се пее: " Всичко, ще бъде наред, щом Аз съм с тебе". Когато мисълта ми започне да клони съм мрачни мисли или ме обземе безпокойство, обичам да си я пея.
Когато ми стартира лечението, лекарите ми казаха да не чета в нета нищо, статистики и прочие. Да си се фокусирам върху себе си и да мисля положително. Послушах ги.
Не съм чела абсолютно нищо, за да не се сдухам повече.
Момичета, радвайте се на живота днес. Мечтайте! Правете си планове!

Аз съм с хер 2 положителен, хормонално-независим. Трети стадий... Тумор 5см минимум.... неправилна форма (мултифокален), най-малко три метастатични лимфни възли. На 40 съм... Ами.... Не ми се мре в следващите 5...10...15 или 20 години... Не искам и да си помисля за това цял живот (колкото толкова) да ми мине от онкото до леглото.... Мисля си... Да минават терапиите, операция, лъчетерапия... Таргетна една година.... И да се маха...ще го умора... Да съм го забравила... И хич да не ми се мярка повече, че много съм му набрала на този рак... Минавам през хт (тежка артилерия) високи дози карбоплатина, паклитаксел и фесго.... Като ме удари да втори трети ден... Не знам къде съм.... Но като ме поотпусне... Пей сърце... Добре дошъл живот! Разделих положението на три етапа след хт.... Понеже са през три седмици.... Една седмица лежа, една седмица ходя, една седмица летя... Каквото и да е... Вярвам... Ще мине.... Ще мине и време, но ще мине и тази работа.... И понеже се научих да летя... Вече само ми се лети... И ще го правя... Пак да става каквото ще става....
А в началото не ми се говори даже през какво минах... Но човек се учи на всичко... ❤️ Бъдете здрави!

Тази работа с годините трябва да се чете така - най-малко 5 години, а не само 5 години. От там нататък вече почва надграждането, а това не е малко, това са хиляди дни.
Не са малко, защото с майка ми чух "най-много 8 месеца". А много, много близък човек беше диагностициран с амилоидоза няколко месеца преди да си открия рака. Там пък след много изследвания,  в момента има двама лекари, които твърдят противоположни неща, той се позакрепи, но тази диагноза още виси над нас, въпреки че рядко говорим за нея.
Та така, светът е голям и лоши неща дебнат отвсякъде, и това без дори да броя, че всеки ден има някой идиот на пътя, който кара като камикадзе.
Мен например много ме успокоява приготвянето на хапчета колкото и да е неприятно иначе пиенето. Обаче като почна да си ги редя по кутийките и си казвам, ето, изхабих още един блистер, мина още една седмица, в която съм добре, сега ще имам още 7 дни, в които всичко ще бъде наред. И така, като вадя нова кутия с лекарства пък още по-добре ми действа, значи цял месец съм била добре и ще бъда добре. Луда работа, ама какво ли не прави съзнанието ни, за да ни успокои, че иначе наистина ще полудеем.

Да се похваля и аз с бързо излязло решение от телк-а.
Нали подадох със закъснение, по-късно от препоръчителните 3 месеца. Старото решение изтичаше на 1 юли, аз подадох на 16 май. Първо ми бяха определили дата за 8 юли. Обаче после са променили датата на 10 юни и вече имам решение, преди да изтече старото.
Свеки е ходила да вземе решението от пощата. Нали не трябва да го носи в НОИ?
И нали не би трябвало при това положение да ми спрат пенсията?
Ще има ли пак 4 месеца НОИ да решава или плащанията ще си продължат без прекъсване?