Едното е егоистичното отношение на сестрата на един от второстепенните герои. Побесня, че приятелката ѝ и брат ѝ се обичат. Според нея брат ѝ, когото лично била доотгледала, когато загубили родителите си, заслужавал нещо по-добро и по-отбрано от най-добрата ѝ приятелка
Другото - майката на починала при инцидент медицинска сестра, предизвикан от бащата на Главния, приравняваше самия Главен на убиец, въпреки че момчето нямаше никаква вина. И изобщо не се церемонеше да му го заявява и да го обвинява. За бога! Че той какво общо има с постъпките на баща си?!
Ама, на, тяхното общество не мисли така. Хвърлят веднага вината и върху сина. Той просто става син на убиец, обществото го сочи с пръст като такъв и животът му се катурва по нанадолнище. Без значение им е невинността му. Нещо повече, той самият почва да се чувства виновен. И после, що имат толкова самоубийства!Не съм стигнала още до разкриването на разни забулени тайни, а е ясно, че има такива. Но, по подсказките, не са от степен да имат отношение към горния начин на поведение, който искрено ме възмущава.



















.