"работите" ли върху брака/партньорството си?

И при нас е така, след 12 години сме наясно с много неща, не ги оставяме да се решават от само себе си. Разговор му е майката . Не си играем номерца, не прибягваме до хитринки, намеци и т.н.

За  5 години семеен живот доста неща променихме в отношенията си.
За изслушването- и аз и той сме хипер емоционални. Нашият начин да не повдигаме тон е да отложим разговора за сутринта. Това означава, че да- лягаме скарани и че говорим, когато страстите са отшумели. Но проблемът винаги се обсъжда. Разговорът е диалог.
*
Даваме си лична свобода- аз с приятелки, той с приятели. Обикновено неделя. За мен и събота сутрин.
*
Петък вечер е нашата вечер. Ако времето не позволява само тогава уважаваме къщата. Иначе сме на вън. Събота вечер през лятото също. Пътуваме много. Вечеряме през седмицата заедно - независимо кой кога се е прибрал. Това е единственото време през деня, в което можем да се видим за по- дълго и да говорим. Никога пред ТВ.
*
Приела съм, че мъжкото мислене често се разминава с женското (как беше "Жените са от Венера, мъжете от Марс" ) и вече не обръщам внимание на това как го е казал и защо го е казал.

Завиждам ви  , ние не сме стигнали оЩе до тоя етап във връзката ни. Заедно сме едва от година и половина, а и сега бременността ми не помага особено много. Мъжът ми е много раздразнителен и избухва са секунди, от мухата може да направи слон, минава му съЩо толкова бързо и после естествено съжалява и се извинява, но аз пък се 4увствам в такива моменти засегната и наранена и не ми минава толкова бързо, просто мразя след вси4ко едно извинявай и да се ухиля като ряпа и да кажа да мило няма ниЩо ти не се притеснявай, да ама има и тъй като той привидно се е успокоил но при най малкото е готов да избухне отново аз си премъл4авам, но тежи. И в момента в който наистина ве4е се е успокоил се опитам да поговорим той само се обръЩа и казва нали го разрешихме тоя проблем пак ли го подхваЩаш и така си оставаме с разрешен според него проблем, но дефакто проблема си остава до следваЩия път и така, незнам дали с времето Ще свикне 4е не е сам а сме двама ( скоро и трима) и Ще запо4не да приема разговори, но така е трудно и изморително 

Звучи много удачно. Аз редовно благодаря подробно и той го възприе от мен.

За 10 години, в които сме заедно се убедих, че любовта въобще не е отговор на всички въпроси.
Специално нашата "система" за разрешение на конфликтите се обновява непрекъснато, за да стигнем до това положение, в което се разбираме без думи буквално обаче бяха нужни години на работа, на желание да работиш за връзката, на търпение.
Не си спомням да сме разсъждавали лековато за брака и нашите отношения. От самото начало се постарахме да се опознаем достатъчно добре, да "човъркаме" в душите си и където не ни се иска много много. Признавам си без бой, че инициатор на това бях в началото аз, но пък срещнах пълното съдействие на съпруга ми. При нас беше още по-трудно, защото по-голяма част от времето не бяхме заедно ( и друг път съм разказвала, да не повтарям), та аз се запасих с каквато литература можах да намеря по въпроса, четох, премислях, правихме упражнения какви ли не, научихме се да общуваме, научихме се да разбираме, да прощаваме и да показваме истинските си лица един пред друг. Няма човек, който да ме познава толкова добре, колкото половинката ми, същото важи и за него. Конфликтите се разрешават веднага ( освен ако физически не ни е възможно в този момент по някаква причина), обидните имена са забранени както по отношение на нас, така и по отношение на децата, цитиране на стари конфликти няма ( каквото има се решава в момента и повече не се гледа назад).
Въобще не искам да звуча идилично обаче! Имали сме ( и ще имаме ) много трудни моменти, важното е да намери човек път към другия и да се преодолее препятствието, което се изправило на пътя.
Мога да кажа, че за мен лично ( а може би и за нас като семейство) беше най-трудно изоставянето на емоционалния багаж от семействата на родителите ни, от предишни връзки и т.н. И двамата сме живели в условия, които хич не са за завиждане и всеки си носеше белезите от там, дори сега на моменти се хващаме как се намесват тези неща в отношенията ни, но разликата е там, че сега много по-бързо и адекватно ги "разпознаваме" като такива и вземаме съответните мерки.

Без работа по връзката, на една "гола любов", за съжаление нещата не отиват на добре. Затова и толкова много връзки се провалят, просто хората не са свикнали да работят за отношенията си, а по-скоро да ги приемат като даденост. Докато не си обвързан официално с такъв подход караш на принципа- абе не стана, друг/а ще намеря ,като се взираш в дребните детайли, а не оценяваш цялостния характер на човека насреща и това дали ти виждаш бъдещето си с този човек, а по-скоро дали стиска пастата за зъби през средата на тубата и дали прибира CD-тата в опаковките им. Да, ама като се обвържеш с "идеалния" и една сутрин осъзнаеш, че не е чак толкова идеален и какво? Хайде на развода.
Разбира се има изключения, когато хората са тотално несъвместими, но поне моя опит показва, че 90% от проблемите на хората биха могли да бъдат разрешени при желание от двете страни, но за съжаление едва половината ( да не кажа по-малко) от хората с желание за разрешаването на тези проблеми, знаят как да го направят.

Много се надявам ние със съпругът ми да сме по-добри поведенчески модели от нашите родители, защото за нас нашите родители като поведение, съвети и житейски опит бяха по-скоро пречка за преодоляване, отколкото помощ и това е много жалко.
Не е необходимо да се открива топлата вода с всяко поколение, но в нашия случай беше така.
Много бих могла да пиша по темата, но засега спирам, че стана твърде дълго и без това

Малко офф

Кейси, явно не се усещаш сама, но този тон на даскалица пред ученици никак не ти подхожда. Имаш се за голям специалист, авторитет... или? Малко е смешно отстрани.

ние не сме много остри камъни, затова няма нужда от много работа, напоителни изяснявания и много бизнес-мислене в брака ни. освен това сме се оженили на 'стари години' - аз на 32, той на 44.
аз съм наясно с какъв човек съм се свързала, той също.
благословени сме с голяма любов, която не 'замазва' отношенията ни.
така или иначе има неща, които не преминават само през сърцето -  но при нас не е имало някакви предварителни уговорки, нещата сякаш се подразбираха:
и двамата още от начало спазваме личното си пространство. негови моменти, мои моменти.
диалогът, за който говорите е абсолютно важен. 
засега се радваме на времето без деца и излизаме често.
веднъж седмично и хапваме навън, винаги използваме случаи за  културни мероприятия.
ежедневно излизаме следобяд по разни задачи.
аз засвидетелствам уважение (и обич) към родителите му, той съответно към моите.
същото важи и за приятелите му/ и моите.
всяка вечер преди да заспим си казваме красиви думи, а през деня усилваме на мах целувките и прегръдките.
друго... ако се сетя ще добавя.

Уфф,офф, споделям си Броненосец.
Връзваш ли се  Харесва ми...

И без да ти звуча даскалски, ще кажа, че, като ти е по-лесно да си излееш мъката пред чужди хора, а вкъщи да мълчиш като пукал, проблема не е в другите 

Интересна тема! Преди 2 години в едно изследване проучвахме, каква е връзката между това каква е една двойка и как комуницира помежду си. Част от предположениеята ни се потвърдиха, друга пък напълно отговаряше на познатото "жените така, мъжете онака"
Иначе с половинката си даваме и вземаме взаимно така, че да няма сътресения, а като нещо е неясно се дискутира докато и двете страни са доволни.

Лени, така като те чета от най-много 2-3 години сте заедно, познах ли? Това, че сте улегнали е плюс, но и минус. В момента все още ги няма всички малки и големи неща, по които да имате различия, затова изглежда, че " знаете с какъв човек сте се свързали". Когато набере стаж брака, хората могат да се изненадват неподозирано един друг с реакции, мнения, изисквания. Именно затова е хубаво човек да е подготвен за тази промяна, а не да мисли, че тя няма да се състои.
Особено след децата, а и по-важни житейски моменти, пречки, емоции, които ви предстоят нещата изглеждат по съвсем различен начин. Хубаво е да се започне безоблачно едно съвместно съжителство, но то трябва да се поддържа ( както ти сама спомена ) с диалог, с желание, с търпение.
Пиша това не с цел поучение или да се правя на голяма специалистка, далеч не съм и нямам такива амбиции. Просто ми стана много мило като прочетох как си описала отношенията ви, защото в първите години на нашия брак мислех точно като теб.  И ако обсъждахме тогава тази тема, сигурно щях да напиша това, което ти си написала сега.
Пожелавам ви успешно развитие и занапред, малко облачни дни за по-доброто ви "прилепване" към другия и много любов и щастие, които да предадете на децата си! 

Най-лесно е така да подходиш, но и най-елементарно...

И без да искам да те засягам, ще ти кажа, че за да се държиш арогантно-всезнаещо тук значи ли, че вкъщи си мълчиш като пукъл или те карат да мълчиш?
То не беше ''пораснете, че пораснете'', сега и било омръзнало да обяснява, ами почини малко.

И теми аз тук рядко пускам, никога анонимни, но не мисля, че някой е застрахован, друг е въпросът колко полза има.

Няма универсална рецепта за брака, нито за човешкото поведение. Едни не се уморяват да прегръщат. Аз пък, за да не ме уморяват и да ми крадат енергията, отдавна не чета там.

Затова пък, всеки е добре да си казва мнението. А как го приемат околните, особено, когато не познават някого, е символ на предубеденост към определена личност. И при мен го има...

п.п. Сори Анет...

тандоори, да, ние имаме 3г връзка.
сигурно си права, че тепърва предизвикателствата предстоят. 

Лени, хубаво е да има предизвикателства! Те правят живота по-интересен. Представяте ли си каква скука щеше да е ако всички бяхме идеални и идеално си пасвахме с половинката в едни идеални семейства. УЖАС!
Има един много хубав израз: Мъж и жена се събират да създадат семейство за да разрешават по-лесно проблемите, които ще възникнат от създаването на семейството.
 

За мен истината е по средата. Не смятам, че любовта е отговор на всичко, но не смятам че една връзка (с брак или без) е къртовски труд. Малко офф -- чат-пат като си изпусна влака купувам Космополитън или други женски списания и винаги ми е чудно като започнат едни статии тип брака е много сложно нещо и трябва мноооого труд. Едва ли не или цял живот ходиш по пантофи на тънък лед, или се развеждаш  .

По темата - при нас отворен конфликт от типа да си крещим и да се караме никога не е имало, защото темпераментите ни са на двата края на спектъра. Мъжът ми е кибритлия, пали се за 2 секунди, но пък му минава за 3  . Аз съм много търпелива и дебелокожа и се ядосвам веднъж на 2 години, но пък ми държи за седмица  . Досега (8 години и половина) не ни се е случвало да се засечем да сме ядосани по едно и също време. По едно време бяхме решили, че и двамата ще се постараем да сме по средата - той да не пали толкова, аз да си казвам малките обиди преди да се натрупат. Ами, не стана. С времето приехме, че другият е такъв, така си изкарва яда и просто трябва да го изчакаш да му мине и после да говорим.

По повод комуникацията: в началото много ме дразнеше, че мъжа ми говори в пасивен наклон. Няма да каже "Защо си оставила чашата на края на масата?", ами "Чашата е оставена, така че да падне". Особено пък като беше негова вината -- веднъж дойде с виновна физиономия и каза "Сладкишът се обърна и падна на земята". Човек ще каже, че сладкишът сам е скочил от плота, направил е тройно салто с половин винт и се е разпилял по пода в кухнята.   Сега обаче забелязвам, че и аз съм започнала да се изразявам така. Къде от навик, къде че ако кажа "Ти не си измил чиниите", се започва "Уморен съм. Остави ме. После ще ги измия." Ако кажа "Чиниите не са измити", те много бързо се измиват (почти самички) . На теория винаги съм знаела, че рointing fingers не е разрешение, ама ми трябваше малко практика, за да се убедя че е така.

От една страна и двамата знаем, че на теория трудното тепърва ще идва. Сега няма деца да ни държат заети, няма родители да се мешат. От друга страна, и двамата идваме от здрави бракове. Понеже само това познаваме, инстинктивно не ни се струва вероятно, че бракът ни може да се разпадне по каквато и да е причина.