Спинална упойка

  • 735
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 458
Здравейте,
Може ли вече родили мами със спинална упойка при секцио  да споделят какви усещания са имали по време на операцията. При първото ми раждане ивах задух и тежест в гърдите- тогава доста се уплаших. Сега се двоумя дали да не сменя болницата. Непосредствено след секциото бях много жълта в лицето.

# 1
  • Мнения: 3 130
Т.е. болницата е виновна, че сте имали леки странични ефекти и като я смените всичко ще е 6?!
Това е упойка, не маникюр и другаде няма да ви я направят “по-добре”. Това, че сте била много “жълта” в лицето как решихте, че е било от упойка. Консултирайте се с анестезиолог.

# 2
  • Мнения: 2 196
При някои хора реакциите на упойката са по-травмиращи, както при вас - с чувство за задух . Ако не ви обяснят, че е нормално идва паниката и страхът.
Прежълтяването е в резултат на загубата на кръв по време на раждането, не е от упойката.
И да смените болницата резултатът едва ли ще е по-различен.
Мислили ли сте за естествено раждане?

# 3
  • Варна
  • Мнения: 38 446
А за пълна упойка? За мен беше благословия.

# 4
  • Мнения: 2 196
А за пълна упойка? За мен беше благословия.

Ако се налага - да. Обаче изпускаш момента.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 38 446
Лично моето мнение е, че при секцио трябва да е пълна.

П.п. Бях с жестоки астматични пристъпи и знам какво е да не можеш да дишаш. Усещането е ужасно, панираш се против всякаква логика, физически също е кошмар. Хайде няма нужда да си го причинява пак като знае как е било първия път. Пък то голямото значение на тоя "момент" щото... После цял живот с това дете ще има куп други моменти, далеч по-хубави.

Последна редакция: нд, 22 юни 2025, 10:57 от HighSpeed

# 6
  • Мнения: 11 964
И аз получих някаква криза. Задух, бумтене в ушите, имах чувството, че някой ми е стъпил върху гръдния кош и цялата ми кръв е в главата. Всичко ми пулсираше... Никой не ми каза преди това, че може да ми стане така зле.

# 7
  • Мнения: 96
Освен, че ми трепереше челюстта по време на операцията и след това за около час, нищо друго не съм усещала.
Ама си поплаках, но то беше защото се шашнах, понеже се наложи спешно секцио.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 7 589
Ако се налага - да. Обаче изпускаш момента.
Какво му е толкова на момента?
Стресирана гледам тавана. Чувствам се невероятно сама.
Умирам от студ. Пулсът ми е скочил до небето, направо сърцето ми ще се пръсне. По някое време ми пада кръвното и ми причернява, бият ми нещо (май адреналин, за да не изгубя съзнание) - всичко това странични реакции от самата упойка.
Някой ми скача зверски на корема и ми изкарва въздуха, едва си възстановявам дишането. Показват ми детето от разстояние буквално за една секунда и го отнасят.
После усещам цялото ръчкане в корема, докато ме чистят. Но в същото време пулсът продължава да ми е до небето, все едно спринтирам. След това се започва с неконтролируемото треперене/втрисане.
Да, невероятен и незабравим момент. За това третия път исках да ме упоят поне след като извадят бебето, че да си спестя поне чистенето и шиенето.
С удоволствие бих пропуснала този момент. Винаги съм искала пълна упойка за секциото, но винаги са ми отказвали.

# 9
  • Мнения: 230
Аз също категорично държах на пълна. Страхлива съм, нямах проблем да видя бебето няколко минути по-късно и никой не може насила да ме накара да съм в съзнание.
Когато казах на анестезиолога, той отговори - "Ако някога ми се наложи каквато и да е операция, аз също бих избрал пълна."Joy

# 10
  • Мнения: 1 593
Не съм имала никакви негативи от спиналната упойка. Имам две раждания секцио с такава.
За разлика от тях, при друга интервенция преди години ми се е налагало да излизам от пълна упойка. Никак не бих го предпочела.
Това със скачането на корема не са ми го прилагали нито преди 8 години при първото ми секцио, нито при това сега 2025.
Всички показатели по време на операция се следят и дори да получиш учестен пулс в следствие на страх и т.н ще те "успокоят". На мен лично ми дадоха да си дишам нещо леко, за да се успокоя в началото на операцията. Предполагам че беше райски газ.
Между другото на мен всички родилки ми се струват прежълтели в родилния дом. Може би наистина е от загубата на кръв при раждане или от самия неприятен болничен престой, медикаменти и т.н.
Не си набивай паранои, макар че очите на страха са големи.

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 7 589
Само да вметна, че при мен учестения пулс не беше от страх. Беше реакция от упойката - говорили сме затова с АГ. Дишах бавно и дълбоко, опитвах се да игнорирам всичко, което се случва около мен, особено втория път не бях толкова шашната, защото знаех какво е - но нямаше никакъв ефект върху учестения пулс. И той не беше просто учестен, беше адски учестен. Никога през живота си не съм имала толкова ускорен пулс. И нищо не ми дадоха или направиха, за да го забавят.
Все едно да твърдите, че съм треперила от страх - ами не, и втрисането/треперенето с часове пак беше реакция от упойката. И от студ не е - завиха ме с две одеяла и пак се тресях неконтролируемо.

# 12
  • Мнения: 1 593
Аз нищо не твърдя, просто посочих евентуална причина за учестения пулс. Със сигурност има някакви реакции от самия медикамент на упойката, но тях ги има и при пълната упойка, просто сме приспани и не ги усещаме. А вече защо не е приложен медикамент за високия пулс не знам, при положение че такива се прилагат при хора които са с физиологично учестен пулс. Съответно при интервенции има начин да се контролира състоянието.
Просто няма защо да се плаши момичето с неща, които са напълно нормални.
Втрисането и усещането за студ го има и при двата вида упойки. Затова е реанимация завиват с няколко завивки.
Конкретно на въпроса на момичето, аз имах сърбеж когато започна да ме отпуска упойката, сърбеж по лицето и носа. Беше доста неприятно.
При всички случаи излизането от пълна упойка лично за мен е било в пъти по - неприятно и трудно.

# 13
  • Мнения: 2 196
Само да вметна, че при мен учестения пулс не беше от страх. Беше реакция от упойката - говорили сме затова с АГ. Дишах бавно и дълбоко, опитвах се да игнорирам всичко, което се случва около мен, особено втория път не бях толкова шашната, защото знаех какво е - но нямаше никакъв ефект върху учестения пулс. И той не беше просто учестен, беше адски учестен. Никога през живота си не съм имала толкова ускорен пулс. И нищо не ми дадоха или направиха, за да го забавят.
Все едно да твърдите, че съм треперила от страх - ами не, и втрисането/треперенето с часове пак беше реакция от упойката. И от студ не е - завиха ме с две одеяла и пак се тресях неконтролируемо.


Това "втрисане" го има и при раждане по нормален път. Реакция на организма към шока - рязка промяна в състоянието на тялото, загуба на кръв, изхвърляне на всякакви хормони в кръвта включително адреналин. Продължава от няколко минути до часове. Много е плашещо и най-вече никой нищо да не ти обяснява, да не ти дават нищо, която да облекчи това състояние.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 38 446
Какво означава "не си набивяйте паранои"?! Това не е параноя, факт е, жената го е преживяла. Очите на страха могат да бъдат големи при хора, които не са минали през това. А относно страничните ефекти, нали идеята е да избегнем дискомфорта в крайна сметка? Затова слагат упойка. А вместо това, на мястото на един дискомфорт (болката) идват няколко други. Ами малко танто за кукуригу ми звучат нещата. При пълната може и да е имало такива неща. Аз не съм ги усетила. Точно, защото упойката е свършила това, за което е предназначена. А излизането от нея далеч не беше толкова зле, помня отлично.

Общи условия

Активация на акаунт