Публикувана: 2 апр. 2007, 17:41 ч.
Последно мнение: 18 май 2007, 17:16 ч.

Забравяме ли българския

4 430
105
1

# 15 2 апр. 2007, 20:58 ч.

Германия
Мнения: 8 099

При писане нямам "издънки", но при говорене, особено със състудентки и нещо за учене става въпрос, тогава е направо безобразие от немско-българска реч с безумна граматика.
Мен ме впечатляват пък чуждиците в българския, и тук се дразня от масовата употреба на англицизми в немския.
Това децата ми какви езици ще говорят, ще оставя на тях, основата обаче, ще им я "набия" в мозъчетата.

# 16 2 апр. 2007, 21:16 ч.

Мнения: 810

Аз да ви кажа с тоя кредор голям проблем имам- опитвам да включа на БГ, то ми се привключва на английски Laughing

.

Пепеляшка, то когато става върпос за неща като работа, училище просто е невъзможно да го караме само на български. Все пак учим терминологията на езика и дори не ги знаем на български тези неща. При мен професионалния език прави изключение.

А за БГ знаем всички, че е смешно. Сякаш си нямаме думи. "Хоспитализацията" мен най-ме дразни.

# 17 2 апр. 2007, 21:29 ч.

Мнения: 811

И аз ще отговоря с да на въпросите ти.Вмятам по някоя и друга 4уждица и аз,но тук,на 4ужбинската земя.Като си отида в Бг и превклю4вам Mr. Green

.
Ина4е и мене ме дразнят 4уждиците в бг.Навсякъде са.И като гледам бг тв си викам...Добре,4е знам искански,4е да разбера за какво иде ре4 Mr. Green

.Дразнят ме думи като фрустрирал,саниране,моп...и тем подобни Twisted Evil

# 18 2 апр. 2007, 21:50 ч.

Мнения: 1 526

За живеещите в чужбина е нормално в една или друга степен да смесват двата езика. Особено след дълъг престой. В разговорите ми с мъжа ми и повечето бг приятели тук определено присъстват и чужди думи- къде защото са по- къси, по- удобни, по- лесни или по- ясно характеризират обекта, за който говорим. Разбираме си се и дори не ни прави впечатление. Доста смешно обаче се получава с пряк превод на даден израз: вчера се изцепих `сложи сърце на ляво`- което би трябвало да значи обърни внимание на ляво... В стремежа си да го кажа на български се получи Mr. Green

, та в такива случай предпочитам да си го кажа както ми дойде или по- правилно на който език първо ми дойде.
С децата обаче е нещо друго. В разговорите с тях всячески се стремя да говоря ясен и правилен български- нали от мен най- вече го учат. И мога да кажа че го предпочитат помежду си, което ме радва.
Иначе за използването на чуждици в разговорната бг реч и особено по бг новините Sick

- ужасно е. Повечето мислят че са оригинални, а са просто смешни.
Но това не е нещо ново. Нали за това Паисий Хилендарски говори в своята `История славянобългарска`. Само дето тогава на `мода` е бил гръцкия, а сега инглиша...

# 19 2 апр. 2007, 21:58 ч.

Мнения: 4 399

Всичко което си изброила ми се е случвало. Някои неща са ми се случвали и преди да замина в чужбина, стои ми думата на върха на езика, но не мога да я кажа и това си е. Като че ли някаква малка връзчица ми се е скъсала в мозъка. След половин час когато не се опитвам да мисля за думата, тя сама си идва.

А откакто живея в чужбина разбира се ми се случва да вмятам чужди думи. Разни документи и статути, изобщо нямат превод на БГ, какво да кажа освен чуждата дума. Други просто ги предпочитам на чуждия език. Не виждам каква е разликата дали ще кажа хенди или Джи-Ес-ЕМ #Crazy

Хенди ми звучи поне по-логично, така че го употребявам.

За съжаление чуждиците много стремглаво навлизат в БГ език и понякога се чудя как баба Пена в някое село е в състояние да си чете вестника като не е изучила 3 чужди езика. Sad

# 20 2 апр. 2007, 23:05 ч.

Мнения: 7 605

За 4уждиците. Аz вярвам, 4е до голяма степен е нормално, 4е един еzик се раzвива и да ги има. Пък и отдавна ги има. Колко думи от турски проиzход има (4анта, килим, кибрит, 4орба и мн. др.), от немски (фасунг, Шнур, Шаблон,...) или от френски (перфорирам, тротоар, портфейл, бордюр,....).
Раzбира се, вси4ко е относително. СмеШно ми е когато някой употребява 4уждици, zа да се прави на голяма работа, а не ги употребява по преднаzна4ение или не ги проиzнася правилно ooooh!

От друга страна ме драzни и тенденцията, да се бори с всякакви 4уждици както примерно във Франция, където по zакон вси4ко трябва да е преведено на френски. И така има реклами на Nike и пиШе Just do it* и от долу *френски превод ooooh!

# 21 3 апр. 2007, 00:17 ч.

Мнения: 2 093

Всичко от това което питаш ми се е случвало, да не говориме че бьркам правописа на бьлгарски думи, но не мисля че мога да забравя бьлгарския. Когато общувам на бьлгарски, внимавам да не използвам чужди думи, дори и когато те ми идват по бьрзо от бг еквивалент, изключение правя само с специфична терминология, която губи смисьл ако се превежда. Сигурна сьм че дори и да не използвам бьлгарския за години, ще ми трябва много малко време за да привключа отново. Мога да дам за пример моя свекьр, който е повече от 30 години тук и бьлгарския не му е изобщо развален, единствено се усеща слаб акцент.

# 22 3 апр. 2007, 06:45 ч.

Мнения: 1 593

Роден език според мене може да се забрави, само ако изобщо не се ползва.
Смесвам английския и българския през изречение и нямам нищо против ако някой прави същото. Полагам неимоверни усилия да се изразявам правилно, когато говоря с човек от България, но иначе предпочитам да не губя сън по тази причина. В крайна сметка, ако някога се върна в България, съм сигурна, че точно за 6 месеца няма да остане грам английски в моя изказ Laughing

но защо да го мисля още отсега.

# 23 3 апр. 2007, 09:18 ч.

Ne mi se sluchva da se zamisliam, kogato pisha. Prez poseldnite sedmitzi se usheshtam, che vmesto na angliski mi idvat dumi i izrazi na drugiat ezik, koito govoria.
Nadiavam se da vuzpitavam deteto si s lubov kum Bulgaria + ezik, taka che sus sigurnost shte triabva da go govori.

# 24 3 апр. 2007, 09:40 ч.

Мнения: 11 315

Дали от ЕГНто или от факта, че съм тук вече повечко годинки, ама като говоря ми се случва да не се сетя тая или оная думичка. Улавям се, че вече мисля на местния език, което за мен дори е по-страшното.
А как смесвам само речта и слагам български окончания... ooooh!

# 25 3 апр. 2007, 10:09 ч.

Мнения: 1 630

Да случвало ми се е.
Има теми, на които ми е много трудно да говоря на български.
Примерно за работата ми, в която цялата литература ми е на английски и на френски ми е ужасно трудно да говоря или пиша на български.

Обратното, въпреки смея да твърдя много доброто ми ниво на френски, преди да да се събера да живея с френско езичен се оказа, че не знаех никакви домакински термини. Просто никога не ми се беше налагало да говоря на френски за тигани, тави и черпаци Joy

# 26 3 апр. 2007, 10:12 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

да се вклЮ4а оЩе веднъж преди да ми запо4не работния ден. сноЩи, като 4е ли наро4но, в едно психологи4еско списание (не строго нау4но, популярно) ми попаднаха няколко реда то4но по темата. зна4и, у4ените твърдят, 4е при нау4аването на нов език, влизал в действие процес на "стратеги4еска адаптация", при който е нормално да се "забравят" някой думи от родния език, докато не се възприемат добре идиомите на новия. и втори процес, наре4ен "cultural switching", свързан с разли4ната културна реалност на новия език, жестиколация, на4ини на изразяване, словоред, патос и мелодия на фразите и т.н.
това е накратко, съжалявам, 4е нямам време добре да преразкажа, но мисля се разбра какво имат предвид.
така, 4е струва ми се, вси4ки сме нормални. Laughing

тези, които твърдят, 4е не забравят по никакъв на4ин българския, да се замислят доколко владеят 4уждия език и какво е нивото им на интеграция Twisted Evil

# 27 3 апр. 2007, 11:06 ч.

Мнения: 7 914

Много често ми се случва, когато говоря със сънародници автоматично да пускам по някоя английска или холандска дума....И затова първите ми дни в БГ винаги съм много концентрирана... и се дразня на себе си като смеся езиците...
Иначе тук в Холандия с познати си ги меся .. дори и английски с холандски..
Но съм се примирила с факта... както има хора на които им е лесно да не смесват езиците.. така има и такива като мен....

Да забравя българския език за мен означава - не в момента да не се сетя някоя дума, а да не мога да не мога да изкажа това , което искам и не мисля че ще позволя това да се случи...
Тревожи ме до каква степен моето потомство ще говори български.. но си обещавам, че каквото зависи от мен ще го направя Peace

# 28 3 апр. 2007, 12:42 ч.

Мнения: 1 909

За мен връщането към българския започна с раждането на сина ми - дотогава нямаше на кого да говоря на български тук и наистина се хващах, че забравям и че понякога даже не мога да отлепя една дума на български. Особено в началото, когато дойдох тук - направо се чувствах удавена във френския, а и не се опитвах да се спасявам.

Размишлявам сега, като чета и отговорите ви - на кой език човек се изразява най-добре?

Колкото и добре да знае чужд език, като че ли емоционално човек никога не може достатъчно да го усвои - просто липсва предисторията, липсват детските години, никога не може да бъде пълна информацията и всичко, което е свързано с хората, говорещи този език.
А и от смесването на толкова езици - не ставаме ли хора без език?

# 29 3 апр. 2007, 13:03 ч.

ами според мен зависи: неща които сам учила в България, са ми по-лесни на български, за работата ми и за живота ми тук ми е по-лесно да се изразя на италиански
не ме притеснява мешането на езиците, в работата ми ползвам английски и понякога руски, в общи линии отговарям на езика, на които ми говорят, без да се замислям кой е, случвало се е с колеги да си пишем на английски, вместо на италиански, без да се усетим
тук като добавиш и диалектите става съвсем весело положението
абе в момента английският е доминиращ навсякаде и освен това, според мен, навсякъде обедняват и се опростяват езиците

Последна редакция: вт, 03 апр 2007, 13:33 от gioia

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Преместване в Шотландия

Живот и учене на език в Нидерландия

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Причина:

Причина: