ФаХир 
- Публикувана: 5 юли 2025, 14:14 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2025, 14:14 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 440
https://www.facebook.com/EnginAkyurekRD/posts/pfbid022QjeK4JtMzp … 8hzL4UAHXXpRwT9yl
ЕНГИН АКЮРЕК. НЕГОВАТА ПИСАТЕЛСКА СИЛА ДОПЪЛНЯВА ВЪЗХИЩЕНИЕТО И ПОДКРЕПАТА НА НЕГОВИТЕ ФЕНОВЕ. Хронология на книгите му:
SESSİZLİK (ТИШИНА).
Книгата на Енгин Акюрек „Тишина“ е публикувана на испански през 2020 г. от MC Ediciones Uruguay. Оригиналното произведение, озаглавено „Sessizlik“ на турски, е публикувано за първи път на 19 ноември 2018 г.
Испанското издание на „Тишина“ е превод на оригиналното произведение, което съчетава кратки разкази, много от които вече са били публикувани в списание Kafasına Göre, и два непубликувани досега разказа. Преводът и публикуването на испански език предизвикаха голям ентусиазъм сред почитателите на Енгин Акюрек в испаноезичния свят. Предлага се както във физически, така и в дигитален формат.
Книгата на Енгин Акюрек „Тишина“ е преведена на осем езика: испански, английски, френски, немски, арабски, персийски, италиански и румънски.
Испански:
- Заглавие: Тишина.
- Издадена от Ediciones MC Ediciones Uruguay през 2020 г.
- Предлага се на испаноезичните пазари, като Испания, Мексико и други латиноамерикански страни.
Преводът е добре приет, като отзивите подчертават емоционалната дълбочина на разказите.
Английски:
- Заглавие: Silence.
- Публикувано през 2023 г., достъпно на международни платформи като Amazon.
- Насочено предимно към читатели в англоезичните страни, с дигитално и физическо разпространение.
Френски:
- Заглавие: Silence (или френският му еквивалент).
- Преведено за френскоговорящия пазар.
- Преводът е споменат в публикации, свързани с международната популярност на автора.
Немски:
- Заглавие: Stille/Тишина (възможен превод).
- Насочено към немскоезичния пазар (Германия, Австрия, Швейцария).
Арабски:
Преведено за пазара в Близкия изток, където Енгин Акюрек има голяма фен база благодарение на телевизионния си сериал.
- Публикувано през 2023 г., с разпространение в страни като Египет и Ливан.
Персийски (фарси):
- Преведено за иранския пазар, където авторът е много популярен с работата си по турски сапунени опери.
- Преводът е споменат във фен форуми и публикации в социалните медии.
Италиански:
- Заглавие: Silenzio.
- Публикувано през 2025 г., с разпространение в Италия (това е най-скорошният превод).
- Преводът е представян на литературни събития и от италианските фенове на автора.
Румънски:
- Преведено за румънския пазар, където турските сериали също са широко приети.
ZAMANSIZ (БЕЗВРЕМИЕ).
Книгата на Енгин Акюрек „Zamansız“ (Безвремие), публикувана първоначално на турски през май 2023 г., е преведена на три езика до момента: испански, френски и немски (последният е в процес на преработка). По-долу подробно описваме наличната информация за всеки превод, базирана на публикации в интернет и социални медии:
Испански:
- Заглавие: Безвремие.
- Детайли: Издадено от MC Ediciones, Уругвай през 2024 г. Преводът на испански е насочен предимно към испаноезичните пазари, включително Испания, Мексико и други латиноамерикански страни.
- Прием: Преводът е добре приет, особено от феновете на поредицата ѝ, които подчертават емоционалния и поетичен разказ на книгата, подобно на предишното ѝ произведение, „Sessizlik“ (Тишина). Предлага се във физически и дигитален формат на платформи като Amazon и местни книжарници.
Френски:
- Заглавие: Nuit Perdue/Изгубена нощ.
- Детайли: Издаден през 2024 г., френският превод е насочен към френскоговорящия пазар, включително Франция, Белгия и Канада.
- Прием: Преводът е предизвикал интерес сред европейските фенове на Енгин Акюрек, въпреки че няма подробна информация относно конкретното му разпространение или продажби.
Немски:
- Заглавие: Непотвърдено (в процес на превод).
- Детайли: Според X публикации и фен сайтове, немски превод се разработва за немскоезичния пазар (Германия, Австрия, Швейцария). Не е посочена дата на издаване или издател, но се очаква да бъде наличен през 2025 г.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:
Информацията за преводите на „Безвремие“ е по-ограничена от тази на „Тишина“, тъй като е по-ново произведение (публикувано през 2023 г.). Трите потвърдени превода отразяват продължаващия интерес към Енгин Акюрек като автор, подхранван от славата му като актьор.
Популярността на поредицата на Енгин Акюрек остава ключов фактор за търсенето на книгите му на международните пазари, особено в испаноезичните и европейските региони.
НЕГОВАТА ПОПУЛЯРНОСТ Е КЛЮЧОВ ФАКТОР ЗА ПРЕВОДА НА КНИГИТЕ МУ.
Популярността на телевизионните сериали с участието на Енгин Акюрек е ключов фактор за международното разпространение на книгите му, тъй като славата му като актьор е засилила интереса към литературното му творчество.
Испаноезични пазари: Огромната популярност на „Каква е вината на Фатмагл?“ и ”Мръсни пари и любов”, в Латинска Америка и Испания, допринесе за испанския превод на „Тишина“, публикуван от Ediciones MC Ediciones Uruguay през 2020 г.
Пазари, говорещи арабски и персийски езици: Емоцията около „Каква е вината на Фатмагл?“ и ”Мръсни пари и любов” в Близкия изток и Иран, където феновете изразяват възхищение от изпълнението им, доведе до превода на книгата на арабски и персийски език.
Европа (италиански, френски, немски, румънски): Износът на сериали като „Брак с чужденец“ в Гърция и популярността на „Дъщерята на посланика“ и „Бягство“ в Източна и Западна Европа допринесоха за превода на „Тишина“ на тези езици, като се възползваха от европейската фен база.
Английски: Присъствието на „Бягство“ в Disney+ и номинацията за награда „Еми“ за „Мръсни пари и любов“ увеличиха видимостта му на англоезичните пазари, което оправда превода на английски.
Глобалното пазарно въздействие на „Дъщерята на посланика“ засили присъствието му на пазари като арабски и испански, подкрепяйки превода на книгата му на тези езици.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Популярността на поредиците на Енгин Акюрек, особено „Кква е вината на Фатмагюл?“ и „Мръсни пари и любов“, е ключов двигател за превода на книгите му на гореспоменатите езици. Глобалният му обхват, воден от сериали и филми, разпространявани на платформи като Netflix, Disney+ и международни телевизионни канали, е създал фен база, която е поискала литературните му произведения на съответните им езици.
ЗАБЕЛЕЖКА: Тази публикация е ограничена до писателската кариера на Енгин Акюрек и успеха на книгите му на международния пазар, обусловен от актьорската му кариера. Тя не се ограничава само до безспорния международен успех на сериалите и филмите, в които е работил. Такъв анализ би трябвало да бъде разширен до прекрасната работа, извършена от актрисите, участвали във всеки от тези сериали и филми, и екипите, които са го подкрепяли в тези успехи.
*Не споменаваме „Казвам се Фара”, защото датите на публикуване на книгите са непоследователни.
Източници: Текстове, публикации (AI) и преглед на предишни статии, които сме споделили на тази страница. Може да съдържа някои грешки.
Съставено и коригирано от Ингрид Лавандие.
Историята разказана ни от Енгин в бр.63 на списание Kafasına göre на български.
Превод Barisea, с блаодарност.
АРИФ
Kafasina Gore, 63
July-August, 2025
„Всяка история се разказва, за да прикрие друга история.“
Маргарет Атууд
Бяха минали двайсет и пет години.
В такива моменти мозъкът изчислява бързо, всички спомени възкръсват в най-големи подробности. Видях Метин след двайсет и пет години на една сватба. Аз бях откъм страната на булката, а той – откъм младоженеца. Между нас се виеше халай, танцьорите се наслаждаваха на ритъма, дансингът се беше превърнал в детска площадка. За последен път бях видял Метин в училище, на абитуриентския ни бал. Ъгълът, под който го виждах сега, постоянно се променяше в зависимост от темпото на водача на халая, но аз го познах още от пръв поглед. Не свалях очи от него, усетих, че и той ме е забелязал. Стори ми се, че до него седят жена и деца със същия цвят на лицето, същите носове и сериозност... По езика на тялото му отгатнах, че полага усилия да не гледа в моята посока.
Танцьорите от халая се разотидоха по местата си, на дансинга излязоха булката и младоженецът. Гледах Метин без да мигам. Ако получех какъвто и да е сигнал, щях да намеря смелост да ида при него. Той изглеждаше, сякаш са му откъснали пагоните, душата му се е заключила и той е загубил всички цветове. Не мисля, че някой от нашия клас би го познал. В училище той беше от най-готините и талантливи ученици. Пишеше разкази, четеше много, свиреше на китара, всички момичета се усукваха около него.
Тялото ми, облегнато назад със самочувствие, идващо от признанието в писателската професия, се напрегна. Бях влязъл в ресторанта един такъв нахакан, седнах на най-хубавата маса, но като видях Метин, всичките ми пясъчни кули рухнаха. Вълнáта придойде от неочаквана посока; ако я очаквах, щях да съм подготвен за нейната неминуемост, а не така разсеян и погълнат от други неща. Украсата в центъра на церемонията подгизна от всичко, което смятах за отдавна забравено.
Запознах се с Метин през същата година, в която почнах да пиша за училищното списание. Той пишеше в него вече две години, познаваше всичко в детайли; именно той вземаше решение какво да бъде публикувано и какво не. Имаше лидерски потенциал и го носеше с достойнство. При някои хора неназованите качества, които сякаш изглеждат безсмислени ако ги назовеш, са по-силни от очевидните им добродетели.
Като се запознахме, усетих, че той има добро отношение към мен. Каза няколко учтиви думи за първия ми разказ, макар той да не бе някакъв шедьовър, и одобри публикуването му. Благодарение на него открих писатели, за които не бях и чувал, и книги, които не бях чел. Стилът му на писане беше великолепен. Умението му да пише така добре, без да полага никакви усилия, предизвикваше у мен искрена завист и за да не се издам, опитвах да я прикрия с демонстриране на прекалено добро отношение. Знаех, че той го усеща, но тази ненужна привързаност му харесваше.
Всички, с които дружеше, бяха просто тълпа, подхранваща раздуването на егото му. Приятелството ни съществуваше благодарение на училищното списание и усещах, че колкото повече опознавам Метин, толкова по-добре ми се получава писането. Нямах амбиции да ставам писател, най-вероятно щях да стана инженер, но толкова ми беше приятно да пиша, че почнах да си строя нов свят.
Само като видех Метин, на лицето ми разцъфтяваше усмивка за това, че ми е приятел и го подкупвах с одобряване на всичко, което каже. Въобще не ми пукаше, че някои ме смятат за подмазвач, това беше двустранно споразумение. Увереността, която придобих, докато работех за училищното списание, се отрази на облеклото, на походката, дори на начина ми на общуване с момичетата. За всички пишещи в списанието Метин беше не просто другар, а отправна точка. Непрекъснато мислех какво да напиша, преследвах истории, които не смеех дори да си представя. Бях сред малцината, които той канеше в дома си. Веднъж слушахме албума на Металика „Reload“ на касетофон. Той се се беше облегнал, опитвайки да хване ритъма на китарата си.
– Смяташ ли да участваш в конкурса за разкази?
– Не знам, не съм мислил.
След два месеца имаше конкурс за разкази, важен за всички начинаещи писатели – журито беше от литератори и издатели. Ако спечелиш първо място, ти публикуват книга. Миналата година Метин остана втори. Това не го удовлетвори, никога не повдигаше темата, държеше се така, все едно никога не е участвал. Продължи да напипва ритъма на китарата си.
– Тази година съм намислил страшно силна история.
Той повдигна въпроса. Значи, можехме да говорим и за миналата година.
– Тази година имам истинска история. Ти не мислиш ли да се пробваш?
Всъщност, не мислех нищо. А и нямах разкази, които мога да пратя за конкурса. Нямаше начин да спечеля с разказ, написан за училищното списание.
– Не знам, не съм мислил.
– Имаш два месеца. Помисли, ако искаш.
Какво можех да напиша? В главата ми нямаше нито една история. И не вярвах за два месеца да се появи някоя.
– Ще помисля. Естествено, ще те държа в течение.
– Добре, става.
Обикновено никога не му задавах въпроси за това какво смята да пише, но явно той искаше да обсъжда с мен. На практика прошепнах:
– Каква ти е идеята?
Той остави китарата отстрани и спря касетофона. Стаята се изпълни с очакваща отговор тишина.
– Не съм сигурен, но смятам да опиша собствената си история. На десет години разбрах, че съм осиновен. До този ден бях затворено дете. Не знам... новината сякаш ме превърна в друг човек.
Бях потресен. Метин откровено сподели с мен нещо много лично от живота си.
– И ще пишеш за това?
– Не знам. Може и да се откажа. Главата ми е пълна с още много истории.
Всъщност ми се струваше, че на него повече му се иска да сподели, отколкото да го напише. Видях в очите му едно малко ранено дете, сякаш вече уморено да крие разни неща.
Казаното от Метин дни наред се въртя в главата ми. Знаех продължението на историята за детето, на десет години разбрало, че е осиновено. Осъзнах, че Метин няма да я напише. Дори отдавна беше почнал да пише друга история. Не ме питаше за какво ще пиша, а аз пазех своите мисли за себе си. Не знам защо постъпих така, но без да кажа на никого, написах историята на Метин и я пратих на конкурса. Дълбоко в себе си може и да изпитвах някакъв срам и страх, но мислех, че скоро всичко ще бъде забравено.
Не хранех никакви надежди относно конкурса. Докато учителят по литература не донесе новината. Моят разказ със заглавие „Ариф“ (мъдър) беше спечелил конкурса. Новината бързо се пръсна из училище. Разказът ми почна да обикаля от ръка на ръка, публикуваха го в училищното списание. Всички ме поздравяваха, смятаха, че съм чест за училището и бъдещ писател. С всяко поздравление страхът и чувството за вина в душата ми нарастваха, разкъсвайки тялото ми на парченца. Чудех се какво ще каже Метин. Той ме гледаше отдалеч, в очите му се четеше само разочарование, което не можех да разтълкувам. Същия ден ме поздрави беззвучно. По мълчанието му усетих, че е прочел разказа и ме смята за крадец.
Пред себе си имах съвсем логично обяснение – в края на краищата, разказа написах аз, изреченията си бяха мои, аз бях създал героя Ариф. Но от този ден нататък Метин повече не ми проговори. А аз не събрах смелост да го срещна очи в очи. Може би, ако се изправя пред него, щеше да ми забие един юмрук в лицето и да каже: „Ти открадна моята история!“ И тогава щях да стана за срам и позор пред цялото училище. Много пъти исках да обсъдя всичко с него, но така и не го направих. В известна степен, това ме устройваше. Всички виждаха в мен блестящ автор, написал оригинален разказ, спечелил първа награда.
След този конкурс моето писане сякаш бе докоснато от вълшебна пръчица. Ето какво значи да си уверен в себе си. Изведнъж пред мен се отвори врата към свят пълен с нови истории. В студентските ми години моите книги се публикуваха, започнах да получавам награди, да печеля пари. Не общувах кой знае колко с бившите си съученици, но знаех горе-долу кой с какво се занимава. За Метин обаче така и не се осмелих да разпитам. Макар да изпитвах безумно любопитство. От време на време надничах в социалните мрежи, но на негово име нямаше нито един акаунт. Беше ясно, че не пише, че е захвърлил писането напълно. След много години получих новини чрез Акън, когото познавах от училищното списание:
– Братле, Метин от нашия клас миналия месец опитал да се самоубие, но слава Богу, спасили са го.
– Защо?
– Не знам, но е жив.
Като затворих телефона, въпросите, които от години задушавах в себе си, оживяха.
След разрязването на сватбената торта червенобузите подпийнали роднини започнаха тихо-кротко да се разотиват. Това означаваше край на сватбата. Метин опитваше да разбуди спящите по столовете деца. Признанието, което преди години не успях да изрека, възнамерявах да направя сега, насред сватбения подиум. Метин вдигна децата, предаде едното на жена си, взе голямото на ръце. Не можех да допусна да си тръгне. Скочих от мястото си и застанах зад гърба на жена му, преграждайки пътя им:
– Как си, Метин? Помниш ли ме?
– Моля?
– От гимназията. Помниш ли ме?
– Сигурно ме бъркате с някого. Аз не се казвам Метин.
Докато казваше това, той понижи глас. Все едно не искаше жена му да чуе. Или поне така ми се стори. Но в погледа му се виждаше Метин. Разстроен, обиден.
Заедно със семейството си той мина през изхода. Не знаех Метин ли е това или не. Сякаш опитваше да ме накаже. Искаше да изживея целия си живот с тази вина? Първата мисъл, която ми хрумна, беше да разпитам разотиващите се сватбари кой е този, но отново така и не можах да го направя. Точно както се държах в гимназията, точно както отхвърлих новината за самоубийството му, точно така постъпих и сега. В главата ми имаше само една мисъл – да се върна вкъщи и да напиша истината за историята на Метин. Гласът на първото изречение вече кънтеше в ушите ми.
Бяха минали двайсет и пет години...
https://x.com/_denizsever/status/1943043499219189762
Кратко видео от Bilal Yiğit Koçak/Билал Иит Кочак за сериала "Плодородни земи:
„Нашата история е красива, екипът ни е страхотен. Ще играем заедно с Енгин Акюрек, Сарп Аккая и т.н.; ще играем братя... Мисля, че е страхотна семейна история. Смятам, че и нашата публика ще отговори, смятам, че ще предизвика отзвук.“
Той сподели и малка подробност за героя си: ще играе герой, който е бил отделен от семейството си и изпратен в Америка на 8-годишна възраст.
Благодаря за преведения разказ. Сега го прочетох , не знам как го прави Енгин, но всеки път края е неочакван, към средата се чувствам като че чета криминале, не знам кой е убиеца и не мога да спра докато не разберат 🙂 Много хубав разказ, за доверието, за етичните дилеми в живота ... Нищо не е черно и бяло, нищо не е такова каквото изглежда на пръв поглед, многопластов е всеки човек и съдбата му...
Нина, честно казано и аз имам желание да го срещна повече в това му амплоа като писател, отколкото като актьор.
Нина, честно казано и аз имам желание да го срещна повече в това му амплоа като писател, отколкото като актьор.
Добро утро момичета 💕
Хубав и ползотворен ден на работещите и пълен релакс на почиващите!
За мен другата седмица ще е супер натоварена, но след това - отпуска! Юли се оказа с много работни часове, има отпуски и на оставащите да работят им се струпва много. Чакат ме над 100 работни часа.
Сега да пием по кафе и да си подреждаме деня.
Препоръчани теми