не става дума за принципи. просто идва един момент в живота, когато нямаш физически силата и подвижността за възможности за соц. контакти и за създаване на връзка с хора ... а хората от блока колкото и да си приказват на пейките отвън , в един момент се прибират по домовете . Също на теб ти става все по-трудно да идеш до магазинчето, да разходиш кучето, да купиш храна на котката ... камо ли да я заведеш на ветеринар ... И идва една възраст в която е по-добре да сте поне 2 ма души един за друг. Не става дума непременно мъж и жена , но самотата вече не е просо понятие, тя е жизнено застрашаваща.
Това ми напомня един виц на Слави за един човек, който бил наплашен от бабите, че ще остане сам като куче и като заумира няма да има кой една чаша вода да му подаде, та човека се оженил, имал деца, изгледал ги и т.н. всичко по реда си, и един ден като се озовал на смъртния си одър рекъл - тц тц тц, ей ме на, умирам и не ми се пие вода!
Звучи тъпичко вица (защото е такъв), но ми харесва, че осмива страха от едни Х години, в които евентуално няма да можеш нищо сам без помощ (то по-добре без теб тогава) и на който страх ще подчиниш къде по-дълга и качествена част от живота си, докато той (живота) е още в разцвета си и се случва тук, сега, на и за силата на момента.
А има и хора, които създават деца, за да има кой да се грижи за тях един ден. И такъв да продума нещо за егоизъм към тия, които нямат деца (или какъвто ще да е чужд егоизъм)....такава топка за гол от воле в неговата врата ти подава.
А да имаш идея защо тези Х години да е задължително да си ги изкараш, както го описваш? Не може ли да ги изкараш далеч по-добре и разбирайки се с човека до себе си ?
