Варна 
благодаря за информацията и превода
Честито на Халит, напълно заслужена награда!
благодаря за информацията и преводаЧестито на Халит, напълно заслужена награда!
- Публикувана: 9 юли 2025, 11:44 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2025, 12:04 ч.
ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 52
Здравейте! 
Честита награда на Халит!
Поздравления!!!
Заслужена награда за един прекрасен актьор! 
За да успееш в живота са нужни три неща: мечти, постоянство и чувство за хумор.
Не ги губете....Хубав ден Вторник!
Не ги губете....Хубав ден Вторник!
Озет и снимки за еп. 26.
Скрит текст:
✔️Кенан, вступающий в самый сложный период своей жизни, не может найти внимания, которое он ожидал получить от терапии, чтобы преодолеть свой психический срыв. Движимый гневом отвержения, он начинает причинять вред как окружающим, так и себе.
✔️Тем временем Фади стремится полностью вырваться из тени прошлого. Пытаясь построить новую жизнь, они снова сталкиваются с Кенаном. Однако Фади полна решимости не возвращаться к своему прошлому и не поддаваться разрушительному влиянию Кенана.
✔️Тем временем Хандан переживает болезненный период, в котором и её терпение, и её любовь будут подвергнуты испытанию. Отчаявшись вернуть Кенана к жизни, Хандан находит способ записаться на новый приём к доктору Гюльсер.
✔️ Кенан, который верит, что у него всё под контролем, не осознаёт, что на самом деле его переполняют собственные эмоции; Он вступает в эпоху, когда его трон шаток.
✔️Тем временем Фади стремится полностью вырваться из тени прошлого. Пытаясь построить новую жизнь, они снова сталкиваются с Кенаном. Однако Фади полна решимости не возвращаться к своему прошлому и не поддаваться разрушительному влиянию Кенана.
✔️Тем временем Хандан переживает болезненный период, в котором и её терпение, и её любовь будут подвергнуты испытанию. Отчаявшись вернуть Кенана к жизни, Хандан находит способ записаться на новый приём к доктору Гюльсер.
✔️ Кенан, который верит, что у него всё под контролем, не осознаёт, что на самом деле его переполняют собственные эмоции; Он вступает в эпоху, когда его трон шаток.
Привет 
Който иска, може да гледа награждаването на PRODU тук : https://www.premiosprodu.com/
Нова реклама за натурална козметика с Бергюзар Корел
https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?from=groups&z=video-1581237 … l_wall_-158123700
Който иска, може да гледа награждаването на PRODU тук : https://www.premiosprodu.com/
Нова реклама за натурална козметика с Бергюзар Корел
https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?from=groups&z=video-1581237 … l_wall_-158123700
Видео с Халит, излъчено на латиноамериканските телевизионни награди PRODU 2025.
Той получи почетната награда "Мост между две култури".
https://www.instagram.com/p/DQ8L2RNDdgA/
Халит: Онур беше първият герой, който ме направи известен по света. Изиграх тази роля с голямо вълнение и дълбока връзка с персонажа. Това беше началото на историята. Така станах известен извън пределите на ТУрция. Сюлейман беше различно пътуване. Да дадеш живот на толкова значим герой в световната история, от възкачването му на престола на 26 години до неговата смърт на 72, беше голяма привилегия за мен. Неговите емоции, неговият живот бяха трогателни за мен. Това задълбочи връзката ми с публиката по целия свят, особено със зрителите от Южна Америка. В един момент разбрахме, че турските сериали се приемат много добре в Южна Америка, че се организират екскурзии до местата, където снимаме сериалите. По онова време Бергюзар имаше малко кафене в Истанбул. Хора от Южна Америка идваха там, имахме разговори изпълнени с толкова радост и веселие с тях, снимахме се заедно, имахме страхотни мигове. Фактът, че хора идват от толкова далечни места от нашата страна дълбоко ни впечатли, защото всичко това свързваше културите на нашите страни. Ние създавахме нашите истории, като актьори се опитваме да провокираме определени емоции и осъзнахме, че сме успели да докоснем сърцата на хора, живеещи на другия край на света. Това ни накара да си дадем сметка, че сериалите, които правим имат способността да прекрачват граници и да въздействат върху живота и сърцата на хората. Ще държа тази награда в специално кътче в моя хол, защото да бъдеш мост между две култури носи и огромна отговорност. Благодарен съм на всички, които проявяват интерес към нашите сериали и които ни дават своята любов. Благодаря ви. Тази награда означава много за мен, за моето семейство, за колегите ми. Благодаря ви за всичко!
Той получи почетната награда "Мост между две култури".
https://www.instagram.com/p/DQ8L2RNDdgA/
Халит: Онур беше първият герой, който ме направи известен по света. Изиграх тази роля с голямо вълнение и дълбока връзка с персонажа. Това беше началото на историята. Така станах известен извън пределите на ТУрция. Сюлейман беше различно пътуване. Да дадеш живот на толкова значим герой в световната история, от възкачването му на престола на 26 години до неговата смърт на 72, беше голяма привилегия за мен. Неговите емоции, неговият живот бяха трогателни за мен. Това задълбочи връзката ми с публиката по целия свят, особено със зрителите от Южна Америка. В един момент разбрахме, че турските сериали се приемат много добре в Южна Америка, че се организират екскурзии до местата, където снимаме сериалите. По онова време Бергюзар имаше малко кафене в Истанбул. Хора от Южна Америка идваха там, имахме разговори изпълнени с толкова радост и веселие с тях, снимахме се заедно, имахме страхотни мигове. Фактът, че хора идват от толкова далечни места от нашата страна дълбоко ни впечатли, защото всичко това свързваше културите на нашите страни. Ние създавахме нашите истории, като актьори се опитваме да провокираме определени емоции и осъзнахме, че сме успели да докоснем сърцата на хора, живеещи на другия край на света. Това ни накара да си дадем сметка, че сериалите, които правим имат способността да прекрачват граници и да въздействат върху живота и сърцата на хората. Ще държа тази награда в специално кътче в моя хол, защото да бъдеш мост между две култури носи и огромна отговорност. Благодарен съм на всички, които проявяват интерес към нашите сериали и които ни дават своята любов. Благодаря ви. Тази награда означава много за мен, за моето семейство, за колегите ми. Благодаря ви за всичко!
Последна част на интервюто на Ибрахим Селим с Халит.
Ибрахим: „1001 нощ“ залепваше зрителите за екраните в продължение на 3 години.
Халит: Да, имаше много висок рейтинг.
Какво място има за теб този сериал? Аз още си спомням много добре първата серия. Началото беше много въздействащо.
Халит: Да, и за нас беше така. За мен „1001 нощ“ е много специален сериал. Обичах „Алие“, това беше предишният проект, в който бях участвал. Сценарият на „1001 нощ“ беше много добър. Под ръководството на покойната Айла Aлган бяха разработили много детайлно миналото на четирите основни персонажа и ни изпратиха дебели папки с цялата информация. Прочетохме ги, познавахме сценария, знаехме как ще се развива историята. Но получихме допълнително много задълбочена разработка на миналото на героите. Този сериал беше пълен с метафори. Ако щеш в реквизита, в ъгъла, под който се снимаха някои сцени. Прекрасен проект беше. Случи се в ранния период на кариерата ми, но научих много неща от Айла. Дори след края на „1001 нощ“ поддържах връзка с нея. Последваха дълги сериали, имаше моменти, в които се чувствах загубил мотивация, отегчен, като заклещен в улица без изход. Вдигах телефона, обаждах й се и можехме да разговаряме до сутринта. Такива неща ми казваше, че отново се чувствах зареден с енергия и желание за работа.
Във филма „Нашият урок Ататюрк“ беше в ролята на Ататюрк. Спомняш ли си какво чувстваше след като с грима и всичко останало те преобразяваха в Ататюрк?
Халит: Там доста се бяха престарали с грима, в началото идеята беше друга. Ако сега трябваше да изиграя тази роля, бих се подготвял за нея по съвсем различен начин, по друг начин бих подходил.
„Великолепният век“ си остава все още един от най-гледаните сериали в Близкия изток и на Балканите.
Халит: Много гледан сериал наистина. В Африка, в Южна Америка също.
Аз ти бях споменал. Миналата година бях на сафари в Африка. Всички говореха за „Великолепният век“. В парка Серенгети, срещу нас лъвът яде антилопа, местните хора ми говорят за „Великолепният век“ и Сюлейман. Невероятно. (смеят се)
Халит: 90% от хората по света ме познават благодарение на „Великолепният век“. За мен този проект е много ценен от тази гледна точка- много рядко един актьор има шанса да изиграе един персонаж в такъв дълъг период от живота му – от 26-тата му година до 72-та. Четири сезона, 139 серии, една от най-значимите личности в световната история. Имах страхотен късмет. От 26 до 72 години- толкова много неща преживяхме. Започнахме със сценаристката Мерал Окай, в един момент от снимките тя се сбогува с живота, загубихме и други хора – Тунджел Куртиз, например, имахме контузии на снимачната площадка, какви ли не перипетии. В рамките на 4 години, докато следвахме житейския път на Сюлейман, и в нашия живот се промениха много неща. Незабравимо преживяване беше. Вкъщи живеех с героя си, особено последния сезон, живеех заедно с един 70-годишен мъж, защото се прибирах , поглеждах се в огледалото и отсреща ме посрещаше един побелял старец с дълга брада. Влизам да си взема душ, за първи път в живота ми, пръв и последен, използвах балсам за коса, защото ми боядисваха с едни специални продукти брадата, отнемаше близо час и след като се изкъпвах, за да не прилича брадата ми на четка , използвах балсам за коса. Беше интересно, защото Сюлейман е имал труден живот. И пресъздаването на този образ ме вкара в емоции и преживявания, за които дори не съм подозирал.
„Ти си моята Родина“ беше история за последните години на Османската империя. В този сериал си партнираше с Бергюзар. Как беше да работите заедно?
Халит: Беше много хубаво. След „1001 нощ“ не бяхме се срещали на снимачната площадка. Хем беше познато усещане, хем имаше нови неща, плод на професионалния път, който бяхме извървяли междувременно и това ни носеше допълнително удоволствие.
И гордост.
Халит: Много често, докато се ровим из разни социални платформи, ютюб, например, изскачат видеа с откъси от сериала. Все още очите ни се насълзяват, когато ги гледаме с Бергюзар. Все още ни носи емоции този проект.
„Azizler” е първият ти проект за интернет платформа. След толкова години работа в ефирните телевизии как усети този по-различен формат?
Халит: Това беше филм на братя Тайлан. Ние с Бергюзар се включихме много за кратко, просто за забавление. Разбрахме се, че няма да обявяват имената ни, няма да се говори за нашето участие, никой няма да знае. Един ден разговаряхме с Ямур и Дурул за филма, как да направят това, така ли да подходят, иначе ли. Казаха „Я, вие изиграйте тази сцена“ и ние с удоволствие приехме. Беше просто като забавна закачка между нас двамата с Бергюзар.
Значи „Анонимни любовници“ може да приемем за първия ти интернет сериал.
Халит: Преди него беше „Вавилон“. Той беше замислен като дигитален проект, но нещата се промениха и го излъчиха по една от ефирните телевизии.
За мен „Анонимни любовници“ е един от най-хубавите интернет сериали, които съм гледал. Двамата с Фунда бяхте влезли идеално в ролите си. Беше много нестандартен сериал.
Халит: Благодаря. Тук трябва да отдадем заслуженото на Башар Башаран. Той е сценарист с много нетрадиционен стил на писане. Също и режисьорът Умур Турагай. Аз много харесвах героя си.
Беше образ, в който никога не сме те виждали, много различен. Има ли разлика между работата в дигитален проект и такъв за ефирните телевизии?
Халит: Да. Основната разлика е, че в телевизионните сериали за много кратко време трябва да заснемеш един куп неща. Режисьорите, актьорите трябва бързо да снимат, сценаристите бързо да пишат. При тези обстоятелства колко можеш да се задълбочиш? Колкото можем, толкова. При интернет сериалите всичко е много по-обмислено, по-шлифовано. Приятно е да се работи в дигитални проекти. Може да се обсъди по-добре една сцена, да се подготви по-добре. Ние имаме късмет сега и с „Ако кралят загуби“. И тук, и в още два проекта – „Великолепният век“ и „Ти си моята родина“ работя с братя Тайлан като режисьори. Те са много педантични, взискателни. Преди да заснемем нещо водим дълги разговори. Много специални хора са, много ги обичам. Обсъждаме, спорим, мислим върху сцената. Това не се случва често. Но в телевизионните сериали е трудно. В дигиталните много неща могат да бъдат обмислени предварително. От друга страна, дългите сериали развиват други рефлекси в актьора. Научаваш се бързо да влизаш в роля. Започва сцената и пат-пат-пат трябва да я заснемеш, трябва да съумееш в един миг да създадеш нещо. Прочел си сценария, подготвил си се за сцената, познаваш много добре героя, но понякога виждаш, че написаното не пасва на атмосферата, която се е създала в хода на снимките на сцената. В такива моменти трябва да можеш да импровизираш.
И „Ако кралят загуби“. Невероятен сериал. Следя го без да пропусна епизод. Обикновено гледам първата серия на проектите, в които участват мои приятели, за да имам някаква представа, случва се да обменим мисли като се видим. И тук направих така, но не можах да се огранича само с първата серия, защото ми стана интересно как ще се развие историята. Следя внимателно актьорската игра – твоята, на Мерве, на Аслъхан, в миналия сезон на Нилпери. Мисля, че може да се видят много добри актьорски изпълнения в сериала.
Халит: Всички работим с огромно удоволствие.
Наистина си личи. Имаше ли нещо, което те впечатли, когато прочете сценария?
Халит: Аз прочетох и книгата. Не помня първо книгата или сценария прочетох. Прииска ми се да изиграя тази роля. Постепенно се надигна това чувство, развълнува ме този герой. Интересен персонаж е. Мисля, че всеки човек трябва да има поне 10 процента от самочувствието и самоувереността на Кенан Баран. Много е полезно. Да можеш спокойно, открито да казваш какво мислиш, да умееш да защитаваш себе си. Но дотам. Без неговата склонност да прекрачва границите, да нахлува в личното пространство на хората, да ги тормози.
Ибрахим: Ти си един от актьорите, които първи изведоха турските сериали на световната сцена. На какво отдаваш успеха им? Докъде можем да стигнем? Можем ли да пробием и в световното кино? Възможно ли е актьорите ни да пробият в световни продукции?
Халит: Възможно е, но това е много специфична сфера. Първо не трябва да губим постигнатото с телевизионните сериали. При тях процесът на създаването им, продажбата и гледането е много ясен. Много е важно да запазим водещите си позиции там, защото можем да ги загубим. И ще ти кажа каква ще е една от главните причини за това. Мисля, че най-високо качество постигахме, когато правехме сериали с дължина между 80 и 100 минути. Сценаристите можеха спокойно да пишат, пишеха много интересни истории. Такива, които можеха да задържат интереса за дълго време. Актьорите играеха добре. Режисьорите можеха да проявят креативност. Когато минахме на сериали дълги 130, 150, понякога 160, 180 минути, започнахме да губим всичко това. А е много важно да запазим онова, което сме си извоювали. И да правим още по-добри сериали от преди. Някои наши актьори биха могли да играят в чуждестранни продукции. Защо не? Някои дори го правят. В киното не е лесно. Но и актьори, и режисьори, и технически работници с натрупания опит биха могли да се пробват и в чуждестранни филми или дигитални проекти. И това да им донесе успех. Но лично за мен най-важната ни задача е да продължим да правим нашите сериали и филми добре. Защото можем да изгубим всичко постигнато и хората трябва да си дават сметка за това.
С Бергюзар сте се запознали в едно кафене. Ти случайно си дочул разговора й с нейните приятелки и си се включил. Опита ли се след това да се свържеш с нея и да продължиш връзката?
Халит: Този период попада малко в сивата зона. Запознахме се, поговорихме малко, след това имахме някои кратки срещи. Нашата история е много дълга.
Имаме достатъчно време.
Халит: Не, и то няма да ми стигне да ти разкажа цялата ни история с Бергюзар. (смее се) Но наистина първата ни среща беше тази, за която ти спомена. Ядохме кешкек.
Кешкек ли? Това сигурно е най-неромантичното име на ястие. Представяш ли си? „Деца, с майка ви се запознахме, ядейки кешкек“. (смее се)
Халит: Да. Беше на едно прекрасно място.
Къде?
Халит: В Бейоглу. Имаше едно кафене „Анатолия“.
О, вярно.
Халит: Помниш го, нали?
Разбира се.
Халит: Там се запознахме. На горния етаж на кафенето. Седяхме с гръб един към друг. Тя беше с Есра Рушан. (приятелка на Берг). Мисля, че беше Есра.
Имате двама сина – на 15 и на 5 години и една дъщеря на 4.
Халит: Дъщеря ни след няколко дни ще влезе в петата си година.
Каква ви е стратегията като родители? Едното дете е тийнейджър, другите две са още малки.
Халит: Опитваме се да оцелеем. (смее се) Стараем се да планираме нещата, да има някакъв ред, но не е лесно, защото децата са на различна възраст. Али е много нестандартно дете, с подчертана индивидуалност. Не е възможно едновременно да крепиш баланса с трите деца, трябва да подхождаш индивидуално към всеки. Нямаме някаква стройна стратегия като родители, към която да се придържаме във всеки момент. Да, създали сме определени правила, които държим да се спазват вкъщи. Не ги оставяме на произвола на съдбата, да си правят каквото си искат. Учим ги какво е редно, какво не. Извън това, просто си живеем живота.
Знаем, че не обичаш да бездействаш, да оставаш дълго време без работа.
Халит: Да, става ми скучно.
Как поддържаш баланса между работата и семейството? Има ли моменти, в които завиждаш на Бергюзар, че прекарва повече време с децата?
Халит: Липсват ми децата, когато не мога да ги виждам често заради работата. Спомням си, когато Али беше единственото ни дете, отиваме някъде и той постоянно „мамо, мамо, мамо“. Ти най-после си намерил време за него, а той постоянно „мамо, мамо“. Става ти тъжно, направо си казваш „Да си вървя ли, дали не съм излишен?“ Разбира се, малко преувеличавам, но искам да кажа, че е имало моменти, когато съм имал усещането, че пропускам неща от живота на децата. Но така е в нашата професия. Отиваш на снимачната площадка и от сутринта до вечерта си там. Преди няколко дни Хан идва при мен и ми казва: „Татко, напоследък много работиш. Изобщо не можем да те видим“. Прав е. Наистина не можем да се видим. А това време никога няма да се върне. Чакай, как се казваше онзи човек в “Better Call Saul”?
O, гледах го скоро, но не знам какво имаш предвид.
Халит: Попитаха го на кого завижда най-много. Той отговори: „На малките децата. Детството е невероятно нещо, живееш свободно, оставяш се на течението на живота. Единственият проблем е, че все трябва да подреждаш след тях, но иначе и ти се носиш по-леко през живота заедно с децата." Наистина има нещо такова.
Казваш, че ти липсва театралната сцена. Имаш ли някакви планове?
Халит: Липсва ми, да, но засега нямам планове, защото когато снимаш телевизионен сериал, темпото е толкова интензивно, че нямаш време за друго. Ако получа предложение, мога да прочета сценария, но нямам възможност да ходя на репетиции. Имало е случаи, получавал съм предложения след като съм приключил някой много дълъг сериал. Или на мен не са ми харесвали, или съм се чувствал толкова изморен, че съм нямал енергия да започна веднага нещо ново, искал съм да си почина. Но искам да играя на театралната сцена, имам някои идеи, но трябва да намеря и подходящия екип. А е възможно да попадна и на някоя добре написана пиеса и да играя в нея.
Ибрахим: „1001 нощ“ залепваше зрителите за екраните в продължение на 3 години.
Халит: Да, имаше много висок рейтинг.
Какво място има за теб този сериал? Аз още си спомням много добре първата серия. Началото беше много въздействащо.
Халит: Да, и за нас беше така. За мен „1001 нощ“ е много специален сериал. Обичах „Алие“, това беше предишният проект, в който бях участвал. Сценарият на „1001 нощ“ беше много добър. Под ръководството на покойната Айла Aлган бяха разработили много детайлно миналото на четирите основни персонажа и ни изпратиха дебели папки с цялата информация. Прочетохме ги, познавахме сценария, знаехме как ще се развива историята. Но получихме допълнително много задълбочена разработка на миналото на героите. Този сериал беше пълен с метафори. Ако щеш в реквизита, в ъгъла, под който се снимаха някои сцени. Прекрасен проект беше. Случи се в ранния период на кариерата ми, но научих много неща от Айла. Дори след края на „1001 нощ“ поддържах връзка с нея. Последваха дълги сериали, имаше моменти, в които се чувствах загубил мотивация, отегчен, като заклещен в улица без изход. Вдигах телефона, обаждах й се и можехме да разговаряме до сутринта. Такива неща ми казваше, че отново се чувствах зареден с енергия и желание за работа.
Във филма „Нашият урок Ататюрк“ беше в ролята на Ататюрк. Спомняш ли си какво чувстваше след като с грима и всичко останало те преобразяваха в Ататюрк?
Халит: Там доста се бяха престарали с грима, в началото идеята беше друга. Ако сега трябваше да изиграя тази роля, бих се подготвял за нея по съвсем различен начин, по друг начин бих подходил.
„Великолепният век“ си остава все още един от най-гледаните сериали в Близкия изток и на Балканите.
Халит: Много гледан сериал наистина. В Африка, в Южна Америка също.
Аз ти бях споменал. Миналата година бях на сафари в Африка. Всички говореха за „Великолепният век“. В парка Серенгети, срещу нас лъвът яде антилопа, местните хора ми говорят за „Великолепният век“ и Сюлейман. Невероятно. (смеят се)
Халит: 90% от хората по света ме познават благодарение на „Великолепният век“. За мен този проект е много ценен от тази гледна точка- много рядко един актьор има шанса да изиграе един персонаж в такъв дълъг период от живота му – от 26-тата му година до 72-та. Четири сезона, 139 серии, една от най-значимите личности в световната история. Имах страхотен късмет. От 26 до 72 години- толкова много неща преживяхме. Започнахме със сценаристката Мерал Окай, в един момент от снимките тя се сбогува с живота, загубихме и други хора – Тунджел Куртиз, например, имахме контузии на снимачната площадка, какви ли не перипетии. В рамките на 4 години, докато следвахме житейския път на Сюлейман, и в нашия живот се промениха много неща. Незабравимо преживяване беше. Вкъщи живеех с героя си, особено последния сезон, живеех заедно с един 70-годишен мъж, защото се прибирах , поглеждах се в огледалото и отсреща ме посрещаше един побелял старец с дълга брада. Влизам да си взема душ, за първи път в живота ми, пръв и последен, използвах балсам за коса, защото ми боядисваха с едни специални продукти брадата, отнемаше близо час и след като се изкъпвах, за да не прилича брадата ми на четка , използвах балсам за коса. Беше интересно, защото Сюлейман е имал труден живот. И пресъздаването на този образ ме вкара в емоции и преживявания, за които дори не съм подозирал.
„Ти си моята Родина“ беше история за последните години на Османската империя. В този сериал си партнираше с Бергюзар. Как беше да работите заедно?
Халит: Беше много хубаво. След „1001 нощ“ не бяхме се срещали на снимачната площадка. Хем беше познато усещане, хем имаше нови неща, плод на професионалния път, който бяхме извървяли междувременно и това ни носеше допълнително удоволствие.
И гордост.
Халит: Много често, докато се ровим из разни социални платформи, ютюб, например, изскачат видеа с откъси от сериала. Все още очите ни се насълзяват, когато ги гледаме с Бергюзар. Все още ни носи емоции този проект.
„Azizler” е първият ти проект за интернет платформа. След толкова години работа в ефирните телевизии как усети този по-различен формат?
Халит: Това беше филм на братя Тайлан. Ние с Бергюзар се включихме много за кратко, просто за забавление. Разбрахме се, че няма да обявяват имената ни, няма да се говори за нашето участие, никой няма да знае. Един ден разговаряхме с Ямур и Дурул за филма, как да направят това, така ли да подходят, иначе ли. Казаха „Я, вие изиграйте тази сцена“ и ние с удоволствие приехме. Беше просто като забавна закачка между нас двамата с Бергюзар.
Значи „Анонимни любовници“ може да приемем за първия ти интернет сериал.
Халит: Преди него беше „Вавилон“. Той беше замислен като дигитален проект, но нещата се промениха и го излъчиха по една от ефирните телевизии.
За мен „Анонимни любовници“ е един от най-хубавите интернет сериали, които съм гледал. Двамата с Фунда бяхте влезли идеално в ролите си. Беше много нестандартен сериал.
Халит: Благодаря. Тук трябва да отдадем заслуженото на Башар Башаран. Той е сценарист с много нетрадиционен стил на писане. Също и режисьорът Умур Турагай. Аз много харесвах героя си.
Беше образ, в който никога не сме те виждали, много различен. Има ли разлика между работата в дигитален проект и такъв за ефирните телевизии?
Халит: Да. Основната разлика е, че в телевизионните сериали за много кратко време трябва да заснемеш един куп неща. Режисьорите, актьорите трябва бързо да снимат, сценаристите бързо да пишат. При тези обстоятелства колко можеш да се задълбочиш? Колкото можем, толкова. При интернет сериалите всичко е много по-обмислено, по-шлифовано. Приятно е да се работи в дигитални проекти. Може да се обсъди по-добре една сцена, да се подготви по-добре. Ние имаме късмет сега и с „Ако кралят загуби“. И тук, и в още два проекта – „Великолепният век“ и „Ти си моята родина“ работя с братя Тайлан като режисьори. Те са много педантични, взискателни. Преди да заснемем нещо водим дълги разговори. Много специални хора са, много ги обичам. Обсъждаме, спорим, мислим върху сцената. Това не се случва често. Но в телевизионните сериали е трудно. В дигиталните много неща могат да бъдат обмислени предварително. От друга страна, дългите сериали развиват други рефлекси в актьора. Научаваш се бързо да влизаш в роля. Започва сцената и пат-пат-пат трябва да я заснемеш, трябва да съумееш в един миг да създадеш нещо. Прочел си сценария, подготвил си се за сцената, познаваш много добре героя, но понякога виждаш, че написаното не пасва на атмосферата, която се е създала в хода на снимките на сцената. В такива моменти трябва да можеш да импровизираш.
И „Ако кралят загуби“. Невероятен сериал. Следя го без да пропусна епизод. Обикновено гледам първата серия на проектите, в които участват мои приятели, за да имам някаква представа, случва се да обменим мисли като се видим. И тук направих така, но не можах да се огранича само с първата серия, защото ми стана интересно как ще се развие историята. Следя внимателно актьорската игра – твоята, на Мерве, на Аслъхан, в миналия сезон на Нилпери. Мисля, че може да се видят много добри актьорски изпълнения в сериала.
Халит: Всички работим с огромно удоволствие.
Наистина си личи. Имаше ли нещо, което те впечатли, когато прочете сценария?
Халит: Аз прочетох и книгата. Не помня първо книгата или сценария прочетох. Прииска ми се да изиграя тази роля. Постепенно се надигна това чувство, развълнува ме този герой. Интересен персонаж е. Мисля, че всеки човек трябва да има поне 10 процента от самочувствието и самоувереността на Кенан Баран. Много е полезно. Да можеш спокойно, открито да казваш какво мислиш, да умееш да защитаваш себе си. Но дотам. Без неговата склонност да прекрачва границите, да нахлува в личното пространство на хората, да ги тормози.
Ибрахим: Ти си един от актьорите, които първи изведоха турските сериали на световната сцена. На какво отдаваш успеха им? Докъде можем да стигнем? Можем ли да пробием и в световното кино? Възможно ли е актьорите ни да пробият в световни продукции?
Халит: Възможно е, но това е много специфична сфера. Първо не трябва да губим постигнатото с телевизионните сериали. При тях процесът на създаването им, продажбата и гледането е много ясен. Много е важно да запазим водещите си позиции там, защото можем да ги загубим. И ще ти кажа каква ще е една от главните причини за това. Мисля, че най-високо качество постигахме, когато правехме сериали с дължина между 80 и 100 минути. Сценаристите можеха спокойно да пишат, пишеха много интересни истории. Такива, които можеха да задържат интереса за дълго време. Актьорите играеха добре. Режисьорите можеха да проявят креативност. Когато минахме на сериали дълги 130, 150, понякога 160, 180 минути, започнахме да губим всичко това. А е много важно да запазим онова, което сме си извоювали. И да правим още по-добри сериали от преди. Някои наши актьори биха могли да играят в чуждестранни продукции. Защо не? Някои дори го правят. В киното не е лесно. Но и актьори, и режисьори, и технически работници с натрупания опит биха могли да се пробват и в чуждестранни филми или дигитални проекти. И това да им донесе успех. Но лично за мен най-важната ни задача е да продължим да правим нашите сериали и филми добре. Защото можем да изгубим всичко постигнато и хората трябва да си дават сметка за това.
С Бергюзар сте се запознали в едно кафене. Ти случайно си дочул разговора й с нейните приятелки и си се включил. Опита ли се след това да се свържеш с нея и да продължиш връзката?
Халит: Този период попада малко в сивата зона. Запознахме се, поговорихме малко, след това имахме някои кратки срещи. Нашата история е много дълга.
Имаме достатъчно време.
Халит: Не, и то няма да ми стигне да ти разкажа цялата ни история с Бергюзар. (смее се) Но наистина първата ни среща беше тази, за която ти спомена. Ядохме кешкек.
Кешкек ли? Това сигурно е най-неромантичното име на ястие. Представяш ли си? „Деца, с майка ви се запознахме, ядейки кешкек“. (смее се)
Халит: Да. Беше на едно прекрасно място.
Къде?
Халит: В Бейоглу. Имаше едно кафене „Анатолия“.
О, вярно.
Халит: Помниш го, нали?
Разбира се.
Халит: Там се запознахме. На горния етаж на кафенето. Седяхме с гръб един към друг. Тя беше с Есра Рушан. (приятелка на Берг). Мисля, че беше Есра.
Имате двама сина – на 15 и на 5 години и една дъщеря на 4.
Халит: Дъщеря ни след няколко дни ще влезе в петата си година.
Каква ви е стратегията като родители? Едното дете е тийнейджър, другите две са още малки.
Халит: Опитваме се да оцелеем. (смее се) Стараем се да планираме нещата, да има някакъв ред, но не е лесно, защото децата са на различна възраст. Али е много нестандартно дете, с подчертана индивидуалност. Не е възможно едновременно да крепиш баланса с трите деца, трябва да подхождаш индивидуално към всеки. Нямаме някаква стройна стратегия като родители, към която да се придържаме във всеки момент. Да, създали сме определени правила, които държим да се спазват вкъщи. Не ги оставяме на произвола на съдбата, да си правят каквото си искат. Учим ги какво е редно, какво не. Извън това, просто си живеем живота.
Знаем, че не обичаш да бездействаш, да оставаш дълго време без работа.
Халит: Да, става ми скучно.
Как поддържаш баланса между работата и семейството? Има ли моменти, в които завиждаш на Бергюзар, че прекарва повече време с децата?
Халит: Липсват ми децата, когато не мога да ги виждам често заради работата. Спомням си, когато Али беше единственото ни дете, отиваме някъде и той постоянно „мамо, мамо, мамо“. Ти най-после си намерил време за него, а той постоянно „мамо, мамо“. Става ти тъжно, направо си казваш „Да си вървя ли, дали не съм излишен?“ Разбира се, малко преувеличавам, но искам да кажа, че е имало моменти, когато съм имал усещането, че пропускам неща от живота на децата. Но така е в нашата професия. Отиваш на снимачната площадка и от сутринта до вечерта си там. Преди няколко дни Хан идва при мен и ми казва: „Татко, напоследък много работиш. Изобщо не можем да те видим“. Прав е. Наистина не можем да се видим. А това време никога няма да се върне. Чакай, как се казваше онзи човек в “Better Call Saul”?
O, гледах го скоро, но не знам какво имаш предвид.
Халит: Попитаха го на кого завижда най-много. Той отговори: „На малките децата. Детството е невероятно нещо, живееш свободно, оставяш се на течението на живота. Единственият проблем е, че все трябва да подреждаш след тях, но иначе и ти се носиш по-леко през живота заедно с децата." Наистина има нещо такова.
Казваш, че ти липсва театралната сцена. Имаш ли някакви планове?
Халит: Липсва ми, да, но засега нямам планове, защото когато снимаш телевизионен сериал, темпото е толкова интензивно, че нямаш време за друго. Ако получа предложение, мога да прочета сценария, но нямам възможност да ходя на репетиции. Имало е случаи, получавал съм предложения след като съм приключил някой много дълъг сериал. Или на мен не са ми харесвали, или съм се чувствал толкова изморен, че съм нямал енергия да започна веднага нещо ново, искал съм да си почина. Но искам да играя на театралната сцена, имам някои идеи, но трябва да намеря и подходящия екип. А е възможно да попадна и на някоя добре написана пиеса и да играя в нея.
Много хубаво интервю. И много обширно.
Проследиха целият му живот- детство, студентски години, семейство, кариера...
Нямам спомен да е говорил за театър, но вече и такива мисли има в мечтите му...
Варна,
колкото и да благодарим, все ще е малко.
Бъди благословена със здраве и щастие.
Проследиха целият му живот- детство, студентски години, семейство, кариера...
Нямам спомен да е говорил за театър, но вече и такива мисли има в мечтите му...
Варна,
колкото и да благодарим, все ще е малко.Бъди благословена със здраве и щастие.
Здравейте на 13 ноември
- Световен ден на добротата!
- Световен ден на добротата!
"Добротата е най-прекрасната музика за душата."
Ромен Ролан
Ромен Ролан
Желая ви прекрасен ден, наситен с положителни емоции, много усмивки и добри дела!
От ИГ на Берг, 13.11.2025=============
Имахме удоволствието да се насладим на чудесното интервю на Ибрахим Селим с Халит.
Благодаря ти, Варна за преводите, за информацията, за ценното време,
което отделяш за темата в Този момент!
Благодаря ти, Варна за преводите, за информацията, за ценното време,
което отделяш за темата в Този момент!
Бъди благословена!
Превод на епизод 26
Добро утро 
Берг на снимачната площадка на "Пръв и последен"
14.11. 2025 г.
https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?from=groups&z=video-1581237 … l_wall_-158123700
Филмът "Лефтер. История на обикновеният човек" вече е пуснат в Netflix.
Халит и Хандан в ролите на родители на легендарния футболист.
Откъс от филма, с участието на Халит и руски превод/ за съжаление с лошо качество, защото е заснет от дом. телевизор, все още не е пуснат онлайн/
https://vk.com/video-158123700_456246941
https://vk.com/video-158123700_45624694
И пресата отрази реакциите от интервюто с Халит Ергенч.
" 1001 нощ" и "Ти си моята Родина" все още ни трогват до сълзи
Съпругът и сънът на Фулден Согют (Емине) ѝ гостуваха на снимачната площадка.
https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?from=groups&z=video-1581237 … l_wall_-158123700
Хубав есенен ден
Берг на снимачната площадка на "Пръв и последен"
14.11. 2025 г.
https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?from=groups&z=video-1581237 … l_wall_-158123700
Филмът "Лефтер. История на обикновеният човек" вече е пуснат в Netflix.
Халит и Хандан в ролите на родители на легендарния футболист.
Откъс от филма, с участието на Халит и руски превод/ за съжаление с лошо качество, защото е заснет от дом. телевизор, все още не е пуснат онлайн/
https://vk.com/video-158123700_456246941
https://vk.com/video-158123700_45624694
И пресата отрази реакциите от интервюто с Халит Ергенч.
" 1001 нощ" и "Ти си моята Родина" все още ни трогват до сълзи
Съпругът и сънът на Фулден Согют (Емине) ѝ гостуваха на снимачната площадка.
https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?from=groups&z=video-1581237 … l_wall_-158123700
Хубав есенен ден
От Берг:
Направих всичко, което трябваше през почивния ден- украсихме къщата, сложихме елхата, изпекохме джинджифилови сладки, къщата ухае на канела и спокойствие.
Клипче
https://www.instagram.com/reel/DRIAVd1iXNk/?igsh=MThqOWZuaXZkOTN6Ng==
Направих всичко, което трябваше през почивния ден- украсихме къщата, сложихме елхата, изпекохме джинджифилови сладки, къщата ухае на канела и спокойствие.
Клипче
https://www.instagram.com/reel/DRIAVd1iXNk/?igsh=MThqOWZuaXZkOTN6Ng==
Радост и празнично вълнение за децата!
И за Берг, разбира се
А Хан отново е без чорапки
Снимките от Африка също са интересни.
Берг е много смела, снимала е "цар Лъв". Много ме впечатли снимката на лъвицата с "бебетата".
И местното население, естествено, е вдъхновило Берг, толкова са колоритни
Варна
И за Берг, разбира се
А Хан отново е без чорапки
Снимките от Африка също са интересни.
Берг е много смела, снимала е "цар Лъв". Много ме впечатли снимката на лъвицата с "бебетата".
И местното население, естествено, е вдъхновило Берг, толкова са колоритни
Варна