Мислите ли за обезпечаване на детето си?

Извинете, ако темата ми ви разстрои или наведе на мрачни мисли.

Мираетта, май сега усещам какво значи да си останеш неразбран. Нейсе. Те мотивите ми не са толкова важни.
По-важно е да реша нещата свевеременно.

аз много се зарадвах на темата, мислех, че наистина ще си дадем практични съвети, ще си поговорим без напрежение

защо така става - една се чувства засегната, че е била наречена "гадна" , друга - неразбрана

и в друга тема го писах - много ми е болно, че в нашия форум е така изнервено

ако въобще става въпрос за емоции и чувства в едно общуване в интернет форум

жалко

Април, няма проблем. Никой, добре де, аз поне не правя драми. Просто отговорих на Мираетта.
На мен ми дотежава да се обяснявам във всеки пост, затова предпочетох за себе си да приключа темата. Ако свърши работа на някой, чудесно. Както ме посъветваха, по-добре да ида при адвокат.

Понеже не виждам нищо необичайно в събитие като смъртта (тежко, болно - да, но не и необичайно), се замислих къде ли отива детето ми и какво става с него, ако аз не съм се погрижила преди това. Не исках да ви навеждам на тъжни мисли.

Желая ви много хубав празник!

Мариета, извинявай, не обясних добре, сорри за спама в темата ви, но беше повдигнат такъв казус. Когато прехвърляш имот на малолетен с твое право на ползване това вече е тежест!!! Иначе за момента имота няма такива.

Дар, разбирам какво питаш, ама ме с трах да го опиша точно.


Ако почине само единият осиновител - детето си остава при другия и си има мама или тати. Има право на пенсия или други видове соц. подпомагане докато навършиопределена възраст или малко по-дълго - ако учи.


Ако друг осиновител няма, а само приятеля на мама /тата и този приятел е семейството на детето и то междувременно не е навършило пълнолетие - социалните разглеждат случая
и смятам, че трябва лицето да се бори да се установи, че осигурява на детето дом и закрила, грижи и т.н. и да бъде оставено при него да живее.

Ако детето е под 18 г. може да опита да го осинови, но няма отделна норма за предимство на кандидат-осиновителя в тези случаи.

Ако имаш жив родител, то бабата/дядото могат да осиновят детето. За тях има норма. Но тук се намесват евентуални интереси на братя и сестри на покойния (да не дава Господ) осиновител.

 Ако имате имот в съсобственост с приятеля/ката - детето ще наследи твоя дял и ще стане съсобственик на приятеля ти, т.е. и двамата ще са спокойни и ще има къде да имат дом, хралупка, тяхно си място и детето няма да е на улицата.



По закона за закрила на детето ако то е над 10 г. може да бъде разпитвано в присъствието на психолог и т.н. ик да се чуе и то как възприема нещата.

Остава и вариантът за назначаване на нстойник/попечител, който си епо закона и намирам, че морално едно волеизявление писмено на майката/башата би имало стойност при избора му, въпреки , че не е задължително.


Не знам дали съм ясна. Исках да ти помогна. Сори ако не съм разбрала точно.


Като ходите при адвокат - обяснете какъв ефект искате да постигнете в цялост, а не само да ви претупа и да говорите за една определена сделка.

Моля ти се, чети по-внимателно чл. 73 , ал. 2 СК.

Мираетта, спокойно. От какво те е страх!

Ще питам обстоятелствено, ясно.
Никак не съм в час с прочита на разни нормативни документи, объркват ме...затова рекох, да питам дали някой не знае да ми обясни по човешки.
Дала си ми добри насоки. Сега остава да разбера, дали мога приживе да посоча кой искам да се грижи за детето ми при моя евентуална кончина и дали това ще има тежест пред закона.

 Е нали ти казах, че можеш да посочиш и би имало морална тежест, не е правнозадължително да се изпълни.

Има правни системи, в които си има такъв институт (уредба на това) да можеш да определиш в случай на нещо (не дай Боже) кой да се погрижи за детето ти. У нас точно такова, което да се спази задължително от държавата  няма.


За пред социалните, както и аз избор нанастойник/попечител и пр. считам, че би следвало да се изтъква като показателно за това, каква е била  твоята воля.

Има много текстове, текстът от Конституцията е : "Деца, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото".

Тя (Конституцията) има непосредствено действие и  е резонно  да се твърди, че приятелят ти е в кръга на близките и детето не е останало без грижата му и статуквото следва да се запази.


Пак повтарям, дете с двама осиновители си остава при преживелия такъв и си има мама или тати.

А! Мерси!
офф: да ти отговоря на ЛС, ама много ти пишат, пълна ти е пощата...

Ееее, нали стана ясно колко ме бива в техниката, аз не съм си изчистила кутията. Свиркай на заплесчето, казвай навреме.

Е това от мен ако не са практични съвети ....... к#во са ?????

Абсурдно е да има чак такава огромна дупка в закона. Нелогично и гадно ми се вижда при евентуална кончина на  единствения осиновител детето да бъде върнато обратно в институция.
Останала съм с впечатлението, че Мерипопинз е юрист - може би ако тя прочете тези неща ще ни бъде от полза със съвет. Останалото са си наши напълно лаишки разсъждения, които мисля че по-скоро биха ни изнервили, напрегнали и притеснили, отколкото да ни донесат полза. В крайна сметка нашите деца са със статут изоставени до момента в който станат наши деца - след това би трябвало всички закони за децата на самотни родители да са в сила и за самотни родители-осиновители. Не съм чула до сега за настанено в институция дете на самотна майка след смъртта й. Но и не съм се интересувала за това кой се грижи за детето след това.