Каква предучилищна форма сте завършили 
- Публикувана: 6 апр. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2007, 23:30 ч.
Ходили/неходили на ДГ, отчетна тема!
А пък аз като по-бавноразвиваща се чух
ламбадата за първи път в университета.
Видяхте ли, че можем да обърнем темата
от псуването към четенето. Соцшкола му
се вика на това. Читай собака, если читаеш,
станеш писателем. Знаете го вица, нали.
Если не читаеш, станеш полковником.
Пушкин в парка с кучето си и минаващ
покрай тях полковник. Даааа. Доне, и аз
четях "Отечествен фронт" и се чудех как
така курсът на долара там беше 98 стотинки,
пък иначе трябваше да даваме по 3 лева.
Дядо ми ми казваше да не си блъскам главата
с глупости. Що ли се научих да чета рано.
В тоз момент по-добре беше да можех да псувам.
Като хамалин. Като каруцар. Като сърбин поне.
ламбадата за първи път в университета.
Видяхте ли, че можем да обърнем темата
от псуването към четенето. Соцшкола му
се вика на това. Читай собака, если читаеш,
станеш писателем. Знаете го вица, нали.
Если не читаеш, станеш полковником.
Пушкин в парка с кучето си и минаващ
покрай тях полковник. Даааа. Доне, и аз
четях "Отечествен фронт" и се чудех как
така курсът на долара там беше 98 стотинки,
пък иначе трябваше да даваме по 3 лева.
Дядо ми ми казваше да не си блъскам главата
с глупости. Що ли се научих да чета рано.
В тоз момент по-добре беше да можех да псувам.
Като хамалин. Като каруцар. Като сърбин поне.
Е, да, и аз се научих вкъщи, а в детската четях на столче книжка на децата. 
по тъпото беше като ме оставяха госпожите да разказвам приказки на по-малката група, обаче аз като забравях края и...си ги измислях. Нямате идеи просто колко много видове среда и край може да има Аладин
Ходила съм на ДГ, но съм била с ужасно трудна адаптация и на майка ми й е било много тежко да ме оставя. Не съм ревяла и не съм се оплаквала, просто не съм говорела изобщо... не съм играела, не съм се хранела, само съм стояла на едно столче по цял ден. Добре, че моите деца не са такива (само малката отчасти)!
От 8 месечна съм отгледана от прабаба ми. Майка ми е работела тогава като детска учителка в съседен град. Не е позволила да тръгна нито на ясла, нито на градина, когато съм била малка.
Ходила съм 1 година на ДГ и 1 година на предучилищна, която беше в сградата на училището ми.
Нищо не научих, отдавна знаех да чета, пиша и смятам, за песни и стихчета, биех всички по бройка.
Мразех спането на обяд, лягах и гледах в една точка
спрях да ям, само като ме лъхне мириса на кухнята на ДГ и ми се обръща стомаха. И до сега е така, ям само няколко неща 
Ходила съм 1 година на ДГ и 1 година на предучилищна, която беше в сградата на училището ми.
Нищо не научих, отдавна знаех да чета, пиша и смятам, за песни и стихчета, биех всички по бройка.
Мразех спането на обяд, лягах и гледах в една точка
спрях да ям, само като ме лъхне мириса на кухнята на ДГ и ми се обръща стомаха. И до сега е така, ям само няколко неща
Много неща ми се изясниха в тази тема... Както си и мислех, нагласата е много важна. Те усещат, нашите уж неразбиращи хайвани. Усещат отвращението, което пазим някъде в подкорието , усещат страха и самотата, които сме изпитвали. И, безрезервно доверявайки ни се, отиват в градината като на заколение.
. До тръгването ми на ДГ - баба ми 
Много неща ми се изясниха в тази тема... Както си и мислех, нагласата е много важна. Те усещат, нашите уж неразбиращи хайвани. Усещат отвращението, което пазим някъде в подкорието , усещат страха и самотата, които сме изпитвали. И, безрезервно доверявайки ни се, отиват в градината като на заколение.
Просто си зависи. Аз не знам как съм тръгнала - на ясла малко съм ходила, че много съм боледувала, основно у дома са ме гледали. На детска - до предучилищна съм ходила и не пазя лоши спомени (освен за яденето - аз злояда, лелите настойчиви). Даже умилителни възпоминания имам.
Но детето на ясла се адаптира ужасно, покъртително трудно (и следващото някой ден за нищо на света няма да пратя на ясла) - дали не случих на лели и група или късмет, не знам... аз мисля, че по-скоро първото. А на градина - тръгна и за три дена свикна и ходеше с удоволствие. Три дена - сравнено с двата месеца ужасна адаптация в яслата...
На детска, ама много мразех. Там ме учиха да псувам и винаги да си нося кърпичка (по онова време бяха още от плат), поради което сега без 2 пакета влажни и 2 сухи не излизам от вкъщи. Все пак имаше и добри страни - следяха ежедневно маникюра ми и си играеха с косата ми (особено като тръгнат въшки из групата 
).
). На ясла от 11 месеца и след това на градина...без прекъсване. Не се оплаквам 
.
.
Само хубави спомени имам. 
Много неща ми се изясниха в тази тема... Както си и мислех, нагласата е много важна. Те усещат, нашите уж неразбиращи хайвани. Усещат отвращението, което пазим някъде в подкорието , усещат страха и самотата, които сме изпитвали. И, безрезервно доверявайки ни се, отиват в градината като на заколение.