Какво бихте предпочели и защо?

Добре, че мъжът ми не чете този форум, хич не ща да го чува това. 

32 1аса извън дома;20 1аса парт-тайм ми е много малко,и на 35 кандисвам ако падне

и на мен не ми се ще моят да е наясно, ама той води семейното счетоводство и вече е изчислил, че през юни, когато увеличават таксата за детската градина, ако не ми увеличат и заплатата или поне не започна пак да готвя, ще станем на загуба от мероприятието "работеща майка"...

Аз затова на моя му хваля непрекъснато кулинарните способности, че и децата знаят как да ми пригласят, че иначе от много сметки - лоша работа.

и аз бих ги хвалила, ама като не ги демонстрира и не ми дава възможност как??? айде, отивам да сложа една супа да се вари, че ще ми подаде оставката без дори да ме информира    ...

... но в обратния ред е моето предпочитание. Чакам с нетърпение синът ми да порасне малко и да си намеря нещо такова 

Парт тайм извън дома, за да удовлетворя другите си потребности, които не са свързани с дома, да дам на домочадието повивка от мен и аз да релаксирам без тях и в същото време да не пропускам много мигове с децата.

Парт тайм извън дома, като се абстрахираме от финансовата част, която не е маловажна. Така бих балансирала по-добре между желанието ми за професионално развитие и кариера от една страна и личния живот от друга страна.

Може и фул-тайм извън дома, но с работно време до 5 часа. Ако не става - непълно време извън дома. Ама всичко това след първата годинка на бебето. Иска ми се на децата да им осигуряваме освен родителска грижа и някои други екстри - като пътувания, качествени детски лагери, кръжоци и т. н., а за това се иска повечко пари, съответно повече работни часове.

При нас парт тайм въобще не е изгодно.
Заради всичко изброено от Миз. И заради данъчните необлекчения, когато и двамата работят.
Не ми се работи фултайм.
Искам да си седя  удома и да се отдам на хобитата си.

А какво смятате за следното мнение (хипотетично):

Майките ни са работели на пълен раб. ден и са успели да ни отгледат, защо ние да не можем?  "Честно" ли е цялата отговорност по финансовото осигуряване на семейството да е прехвърлена на мъжа?

По хипотетичния въпрос. Не, не е честно, според мен. Не е честно да прехвърляш отговорността за нещо, в което сте равно отговорни. Да не коментирам, че създава много допълнителни проблеми като чувство на зависимост, неспособност или нежелание за взимане на финансови решения и т.н. Особено в страна, в която успеха, се мери по материалните стойности.
Втори въпрос, че въпроса не е само в отглеждането, нали? В смисъл, отглеждането е едно, а отделнянето на време, внимание, развитие на детето, поощряване и развитие на индивидуалността, и т.н. са неща, за които трябва време.
А по основния въпрос, в идеален свят (където парите не са проблем) бих предпочела да работя парт тайм (5-6 часа) извън дома. Не мога да си представя да не работя. А този вариант създава баланс между кариера, индивидулните ми потребности, личния и семейния ми живот. Едва ли ще стане скоро, в момента не можем да си позволим единият от нас да не работи.

да работя фул тайм от дома

пробвала съм ги всички варианти от анкетата. ( без парт тайм навън).
моя извод е 100% навън. просто не ставам за другите опции.
една жена трябва да има свои пари,  да й е интересно в това, което прави,
сутрин да си слага червило и да излиза за работа.
само че живота минава през различни етапи, в които има различни приоритети.

Най-много усещах тази "нечестност", когато бях на неработна виза, този период се проточи около 4 години. Макар че от неоползотворено време не мога да се оплача - родих и гледах за тези 4 години 2 деца и изкарах едно магистърско образование на фул-тайм програма.
Но пък, ако човек си е съвестен по природа, все отнякъде ще го сърби и боли, няма оправия. 
Миналата година работех на 2 места парт-тайм, и се усещах много "нечестно" спрямо децата, защото ги усещах, че имат нужда да прекарват повече време у дома. Финансовият смисъл от моята целодневна заетост беше съмнителен, като се има предвид, че и двете деца имаха нужда тогава да им се плаща целодневно всеки делничен ден за отглеждане извън дома.
В един момент ми се стори, че моментът е благоприятен да зарежа едната парт-тайм работа, но не само заради децата, и без това не я харесвах особено.
Което не изключва вероятността да приема фул-тайм работа, ако моментът е благоприятен е в сферата ми. Утре да ми предложат - приемам, но на този етап сама не се натискам.
За майките ни: ами моята със задна дата счита, че е било "нечестно" да ме е гледала баба ми на другия край на България, и затова приема моето решение да не й пращам децата на отглеждане с абсолютно разбиране.
Свекърва ми пък се жалва отвреме-навреме, че е тръгнала прекалено рано на работа, когато децата й са били бебета, и не е могла да им се радва. Определено не ми е спестявала завистта си. 
Така че, както и да го гледаш, абсолютна угодия няма. Важното е все пак всеки да си приеме конкретната ситуация като вариант, който работи за неговото семейство, и който все пак не е окончателен.