Ааа, ние си бяхме направили табло с компроматни снимки и много се смяхме. Всеки беше донесъл някоя смешна снимка от бригада или военното, или от някоя екскурзия. Наистина много се смяхме. И ни беше малко тъжно, защото това беше първата среща без класната ни. Бог да я прости!
- Публикувана: 9 апр. 2007, 16:27 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2007, 21:51 ч.
Пак ще се срещнем след десет години...
Ама разбира се!
Аз съм завършила преди 17 години.Първите 10 се събирахме всяка година.Кога повече,кога по-малко присъстващи.Бяхме задружен клас.Но се събирахме целия набор-всички паралелки(малък град-единствена гимназия).
Сега повечето хора са в чужбина и ми е мъчно ,че няма да можем да се съберем всички за 20 годишнината.Все по-малко оставаме...
Най-интересното е,че когато се събирахме за 15 годишнината-на същото място където беше балът ни,ги гледах всички с умиление и си казвах" Боже,същите деца са си.Изобщо не са се променили."С изключение на повечкото килограми...
Аз съм завършила преди 17 години.Първите 10 се събирахме всяка година.Кога повече,кога по-малко присъстващи.Бяхме задружен клас.Но се събирахме целия набор-всички паралелки(малък град-единствена гимназия).
Сега повечето хора са в чужбина и ми е мъчно ,че няма да можем да се съберем всички за 20 годишнината.Все по-малко оставаме...
Най-интересното е,че когато се събирахме за 15 годишнината-на същото място където беше балът ни,ги гледах всички с умиление и си казвах" Боже,същите деца са си.Изобщо не са се променили."С изключение на повечкото килограми...
Ааа, ние си бяхме направили табло с компроматни снимки и много се смяхме. Всеки беше донесъл някоя смешна снимка от бригада или военното, или от някоя екскурзия. Много се смяхме. И ни беше малко тъжно, защото това беше първата среща без класната ни. Бог да я прости!
Ама само една снимка си спомням. И все пак, и една ставаше за отприщване на духовете. Ама разбира се!
Най-интересното е,че когато се събирахме за 15 годишнината-на същото място където беше балът ни,ги гледах всички с умиление и си казвах" Боже,същите деца са си.Изобщо не са се променили."С изключение на повечкото килограми...
Най-интересното е,че когато се събирахме за 15 годишнината-на същото място където беше балът ни,ги гледах всички с умиление и си казвах" Боже,същите деца са си.Изобщо не са се променили."С изключение на повечкото килограми...
(Даже и килограми не сме споменавали). Че сега да облечем престилките, можем спокойно да влезем в клас и никой да не забележи, че не сме вече за там. Може и само ние да сме си го вярвали.
Ама и супер класна имахме, и тя твърдеше, че сме си все същите.
Аз също съм учила в хуманитарна гимназия. В класа имаше 6 момчета. С единия се обичахме още от 9-ти клас, та чак до абитуриентския бал. Скарахме се седмица преди бала и той отиде с една девойка, дето хич не я обичах, за да ми направи мръсно. Не го бях виждала оттогава. Много се засегнах. На 10-тата година от завършването /няма да казвам преди колко години беше 
/, се видяхме за първи път. Е, трепна ми отвътре, признавам си. 
Поговорихме си, разказахме си кой - какво. Изпрати ме до вкъщи и взе да ми обяснява, че още ме бил обичал. 
За малко да се вържа 
ама само за малко. Не съм го виждала от тогава. Сигурно ще го видя съвсем скоро, когато станат 15 години от завършването. Само с 1 от съученичките поддържам отношения, точто по причина, че всички бяха болезнено амбициозни и имаше съревнование.
/, се видяхме за първи път. Е, трепна ми отвътре, признавам си. Поговорихме си, разказахме си кой - какво. Изпрати ме до вкъщи и взе да ми обяснява, че още ме бил обичал. За малко да се вържа ама само за малко. Не съм го виждала от тогава. Сигурно ще го видя съвсем скоро, когато станат 15 години от завършването. Само с 1 от съученичките поддържам отношения, точто по причина, че всички бяха болезнено амбициозни и имаше съревнование. 
На 10-тата година от завършването /няма да казвам преди колко години беше /
/Сигурно ще го видя съвсем скоро, когато станат 15 години от завършването.
ние още не сме навършили 10 години, но аз си знам, че 24 май ми е ангажиран ден - срещам се с класа си, всяка година, винаги на тази дата. С този клас преживях най - тежкото в живота ми - баща ми почина, те бяха до мен, особенно една от тях - настояща мама от форума, която обичам като сестра. Много от тях са вече майки, съпруги, дори жени със завидни кариери, но когато се видим, винаги ни е хубаво. Е, има ги някои - вижте ме колко постигнах, а вие кви шушумиги сте, но те си бяха така и в училище. Били сме си на сватбите, абе на всичко, Някои от тях са ми наистина скъпи приятели и тази година очаквам с нетърпение пак да ги видя. 
На 10-тата година от завършването /няма да казвам преди колко години беше /
/Сигурно ще го видя съвсем скоро, когато станат 15 години от завършването.
Не съм уточнила колко скоро... можем да имаме различни критерии за време
Честно казано - аз не държа да ги виждам.
Ние също не бяхме задружен глас. Бяхме разделени на 7-8 групички по 3-4 човека. Повечето групички не се търпяха много по между си, а заедно всички групички недолюбваха моята Май защото не пиехме, не пушехме, не ходехме по дискотеки, не се интересувахме от момчета...и общо взето нямахме особен интерес да ходим с тях където и да е било. А, бе от малка съм си асоциален тип
И сега като се събират, на нас не се обаждат. Не съм сигурна, че ако се обадят или се чуе нещо за догодина (догодина правим 5 год. от завършването), въобще ще отида.
Аз лично искам да виждам момичетата, с които тогава бях близка. Най-странното е, че поддържам най-близки отношения с тази, която замина да учи в чужбина.
Ние също не бяхме задружен глас. Бяхме разделени на 7-8 групички по 3-4 човека. Повечето групички не се търпяха много по между си, а заедно всички групички недолюбваха моята
Май защото не пиехме, не пушехме, не ходехме по дискотеки, не се интересувахме от момчета...и общо взето нямахме особен интерес да ходим с тях където и да е било. А, бе от малка съм си асоциален тип И сега като се събират, на нас не се обаждат. Не съм сигурна, че ако се обадят или се чуе нещо за догодина (догодина правим 5 год. от завършването), въобще ще отида.
Аз лично искам да виждам момичетата, с които тогава бях близка. Най-странното е, че поддържам най-близки отношения с тази, която замина да учи в чужбина.
Тая година правим 10 години, моите съученици лежат на Атол, щото миналия випуск оттам им организирали, ама нещо няма
Преди ходех на срещите против носталгия. Сега, би ми било интересно, последната среща като да беше преди 4-5 години и му казвам среща, щото се събираме 5 човека. Сложно е, чужбина, София, няма желание, може би. Иначе, аз съм редовна.
Срещите на мъжа ми са по-чести и ми е приятно после да дойдат вкъщи и да осъмнем.
А майка ми се събират редовно и ми е кеф да ги гледам.
А от университета, за срамотиите, не само не сме се събирали (или не съм разбирала), ами и почти никой не съм виждала
Преди ходех на срещите против носталгия. Сега, би ми било интересно, последната среща като да беше преди 4-5 години и му казвам среща, щото се събираме 5 човека. Сложно е, чужбина, София, няма желание, може би. Иначе, аз съм редовна.
Срещите на мъжа ми са по-чести и ми е приятно после да дойдат вкъщи и да осъмнем.
А майка ми се събират редовно и ми е кеф да ги гледам.
А от университета, за срамотиите, не само не сме се събирали (или не съм разбирала), ами и почти никой не съм виждала
Ние ще си правим 10-годишнина на 2 юни. Само тези съученици, които не могат да си дойдат от чужбина няма да присъстват. Бяхме много задружен клас и аз с нетърпение очаквам срещата . Толкова спомени имаме заедно...
На 5-годишнината и мъжа ми присъства и му беше страшно интересно и забавно. Те нямат такива срещи при тях.
. Толкова спомени имаме заедно... На 5-годишнината и мъжа ми присъства и му беше страшно интересно и забавно. Те нямат такива срещи при тях.