Айде, стига реклама 
- Публикувана: 10 апр. 2007, 23:55 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2024, 22:32 ч.
Адреси на хосписи
Здравейте, искам да споделя личния си опит и ако мога да бъда полезна. Баща ми - на 83 г. с остеопороза, вследствие на която има 2 счупени прешлена (спонтанни фактури), ревматоиден артрит и мн. др. заболявания в последните месец и половина се влоши много. Характера му се промени неимоверно, започна да намалява храната, теглото му спадна на 40кг и т.н. Започнах да търся жена за помощ, както и да се оглеждам за хоспис или подобно място, на което да го оставя поне за седмица, за да смени обстановката и аз да поработя, тъй като баща ми беше на памперси и изключително нестабилен при придвижване от спалнята до банята, се нуждаеше от непрекъснато наблюдение и грижа. В проучването ми стигнах до извода, че в хосписите повечето хора са лежащо болни и в по тежко състояние от неговото, и че може би по подходящото място за него е дом за възрастни хора с медицинско присъствие и наблюдение. Така попаднах в нета на информация за един дом, която ми допадна, както и снимките, които видях в сайта. Функционира 3-ти месец, всичко е ново и много чисто, заведохме баща ми на 6 юни, за 10 дена пробно. Цената на ден е 35лв, направиха ни отстъпка - 30лв, месечно е 800лв. 5 хранения на ден, прекрасна градина с шатра и високи пейки, за да са удобни за сядане. Баща ми е сам в стая, телевизор, хладилник, самостоятелна баня и тоалетна, паник бутон до леглото. Всеки ден звъня в дома, един-два пъти и веднага ми дават да говоря с баща ми - доволен и щастлив, махнал памперсите, всеки ден излиза за час, два в градината...поискал да му сменят стаята - да бъде с южно изложение, на следващия ден му я сменили...Утре ще го посетим с мъжа ми, домът е на 50км от София, няма да публикувам линк, освен ако не проявите интерес, за да не бъда обвнена в реклама. Аз самата се надявам при посещението ни утре да заваря баща ми в добро състояние и да ви пиша отново. Ако някой иска повече информация оставям личния си тел. номер. 0888 674227 - Стела
Още веднъж, бих се радвала споделените впечатления от дома да помогнат на някой.
Още веднъж, бих се радвала споделените впечатления от дома да помогнат на някой.
Привет отново, в отговор на Сиси...писах, че цената за ден, когато не става дума за цял месец, а за седмица или 10 дена, както е в нашия случай: 35лв, като ни я свалиха на 30. Когато човекът е настанен за цял месец - тогава е 800лв. А иначе, вчера посетихме татко, присъствахме на следобедна закуска - филия с пастет и айрян, баща ми си изяде всичко за 10 минути, докато у дома за цял ден не изяждаше една филия хляб. Да не изпадам в многословие...разбрахме се да остане още и ако другата неделя не пожелае да го приберем, ще го оставим направо до края на месеца. Баща ми е доволен и то най-вече от отношението на екипа там, което обикновено е дефицит на подобни места...
Не плащаме за памперси, но не влизат в цената, ние си отидохме с 30 памперса, но баща ми на 3-ти ден е спрял да ги ползва. Медикаментите също ние си ги купуваме, прането на дрехите му там влиза в цената, разбира се, ако поиска консултация с друг лекар (там лекарката е невролог), ще трябва да я заплати. Не се сещам за друго. Къпят го и го бръснат.
Здравейте, момичета.
Бих искала да споделя с вас впечатленията си от хосписи "Св. Лазар" гр. Славяново и гр. Левски. Дядо ми беше на 77години и от поне 6 години страдаше от старческа деменция. До началото на тази година се справяше чудесно сам (баба ми почина преди 5 години) - готвеше си, живееше самостоятелно, пътуваше. Но нещата особено бързо прогресираха през послендите месеци - вече се губеше и не можехме да го оставим без наблюдение. Отначало наехме бавачка за през деня, а след работа майка ми отиваше и спеше при него, но това беше крайно изтощително за нея, а и той се чувстваше като затворник. За наш най-голям късмет попаднах в нет-а на координатите на хосписте "Св. Лазар" и в началото на миналия месец го настанихме там. Ходихме му редовно на гости (всеки път без предупреждение) и трябва да ви кажа, че останахме очаровани от внимателното и загрижено отношение на персонала, безупречният външен вид на дядо, бодрия му дух (бях много обезпокоена да не го държат упоен, но това се оказа безкрайно далеч от истината) и условията в самия дом (огромна градина, чисто и поддържано, навсякъде ухаеше на ароматизатор, а не на урина както очаквах). Цените в този дом варират според състоянието на човека от 25лв до 35лв. на ден. Ние плащахме 750лв. на месец. За съжаление дядо не можа дълго да се радва на тази почивка и преди 3 дни почина. Влоши се внезапно и изпадна в кома, но грижите, които се полагаха за него надминаха всичките ми очаквания - както професионално медицинки, така и чисто хуманни.
Ако имате нужда от подобен дом, трябва да ви кажа, че едва ли ще намерите по-сърдечни и внимателни хора и по-благоприятни условия. Безкрайно съм им благодарна, че се погрижиха последните дни на дядо да бъдат изживени в спокойствие и с достойнство.
Бих искала да споделя с вас впечатленията си от хосписи "Св. Лазар" гр. Славяново и гр. Левски. Дядо ми беше на 77години и от поне 6 години страдаше от старческа деменция. До началото на тази година се справяше чудесно сам (баба ми почина преди 5 години) - готвеше си, живееше самостоятелно, пътуваше. Но нещата особено бързо прогресираха през послендите месеци - вече се губеше и не можехме да го оставим без наблюдение. Отначало наехме бавачка за през деня, а след работа майка ми отиваше и спеше при него, но това беше крайно изтощително за нея, а и той се чувстваше като затворник. За наш най-голям късмет попаднах в нет-а на координатите на хосписте "Св. Лазар" и в началото на миналия месец го настанихме там. Ходихме му редовно на гости (всеки път без предупреждение) и трябва да ви кажа, че останахме очаровани от внимателното и загрижено отношение на персонала, безупречният външен вид на дядо, бодрия му дух (бях много обезпокоена да не го държат упоен, но това се оказа безкрайно далеч от истината) и условията в самия дом (огромна градина, чисто и поддържано, навсякъде ухаеше на ароматизатор, а не на урина както очаквах). Цените в този дом варират според състоянието на човека от 25лв до 35лв. на ден. Ние плащахме 750лв. на месец. За съжаление дядо не можа дълго да се радва на тази почивка и преди 3 дни почина. Влоши се внезапно и изпадна в кома, но грижите, които се полагаха за него надминаха всичките ми очаквания - както професионално медицинки, така и чисто хуманни.
Ако имате нужда от подобен дом, трябва да ви кажа, че едва ли ще намерите по-сърдечни и внимателни хора и по-благоприятни условия. Безкрайно съм им благодарна, че се погрижиха последните дни на дядо да бъдат изживени в спокойствие и с достойнство.
Моята баба беше в Левски, но в хосписа Меди хелп - и двата са в сградата на болницата. Доколкото знам Св. Лазар е по-скъп, но конкретно за него нищо не мога да кажа, освен твърдението на една сестра, че там повечето били психично болни (това обаче са нейни думи, аз не знам как е).
Ако те интересува, мога за Меди хелп да дам инфо.
Ако те интересува, мога за Меди хелп да дам инфо.
Преди два месеца изчетох коментарите в тази тема в момент на мъка и безизходица. Живея в чужбина и информацията в интернет беше единственото, на което можех да се уповавам, затова съм благодарна на всички, писали в темата. Пиша сега и аз не само от благодарност към персонала на хоспис Св. Лазар, но и с надеждата, че написанато от мен ще облекчи мъката на други семейства.
Клиничната пътека на баща ми изтичаше в онкологията в Плевен и се опасявах, че ще са ни нужни грижи в хоспис. Така се и получи. Беше постъпил със силни болки и увеличен черен дроб след 4 цикъла химиотерапия за рак на стомаха с чернодробни метастази; 5 дни по късно беше изписан по документи "с подобрение" в състояние на полусъзнание след ударни вливания на кортикосероиди. Майка ми не беше на себе си от отчаяние.
В хосписа в Тръстеник отказаха да го приемат, защото нямаха свободни места. Рилка Атанасова от хоспис Св. Лазар ми отговори незабавно, че могат да приемат татко и дори могат да изпратят линейка до Плевен, за да го превозят. Татко живя пет дни и почина. Но тези дни бяха възможно най-добре уредени така, че семейството ни да се посвети на татко изцяло в условия на компетентни медицински грижи и съпричастност. Медицинските сестри и санитарките денонощно и редовно проверяваха дали приема храна и вода, дали отделя течности, и дали вливанията на обезболяващи и други лекарства протичат по предписание. Обясниха ни как да си набавим морфина, който се полагаше по закон. Когато състоянието на татко се влоши, извикаха реаниматор, главен лекар в болницата в същата сграда, който предписа лекарства за облекчаване на сърдечната дейност, дишането и уринирането.
Не се отделихме от татко тези пет дни, и макар че със същия резултат можехме да сме в къщи, хората в хоспис Св. Лазар ни спестиха чувството на безизходица и безсилие. Не мога да си представя как щяхме да преживеем тези дни у дома, без лекарства, медицинска грижа и апаратура. Колкото и пъти да се опитвахме да наместим татко, за да облекчим болката му, все не успявахме. Санитарките като на шега за секунди съумяваха да го повдигнат, без да го мъчат. Изкъпаха го, избръснаха го два пъти.
В хосписа цари чистота, в стаите уют. На масата имаше саксийка с циклами. При все че четирима души влизахме и излизахме постоянно, винаги ни посрещаха с усмивка, услужливо предлагаха кафе, дори позволиха да прекараме нощите там. Общуваха и с татко, и със семейството по възможно най-уместния начин. Някой плакаха, когато татко издъхна.
Направихме дарение на хосписа, направихме и малък подарък на персонала, но това не стига да се отблагодарим на тези хора - Рилка, д-р Пламен Атанасов, сестра Наси, и всички останали - за помощта, която ни оказаха. Ще ги помня винаги с огромна признателност. Някой ще каже, че с доход от чужбина сме си позволили грижи, непосилни за повечето хора в България, и съм съгласна. Но това не променя факта, че хосписа се управлява умело и с желязна дисциплина, че хората са подбрани грижливо (не всеки умее да върши такава работа), и че професионализмът им е на високо ниво.
Държавата трябва да подсигури такава грижа за терминални пациенти, за да могат места като хоспис Св. Лазар да станат нормата, а не изключението, и за да са достъпни за всеки. И най-вече, за да може краят на живота на всеки болен в такова положение да съхрани човешкото достойнство и утехата, че всичко възможно е направено.
Клиничната пътека на баща ми изтичаше в онкологията в Плевен и се опасявах, че ще са ни нужни грижи в хоспис. Така се и получи. Беше постъпил със силни болки и увеличен черен дроб след 4 цикъла химиотерапия за рак на стомаха с чернодробни метастази; 5 дни по късно беше изписан по документи "с подобрение" в състояние на полусъзнание след ударни вливания на кортикосероиди. Майка ми не беше на себе си от отчаяние.
В хосписа в Тръстеник отказаха да го приемат, защото нямаха свободни места. Рилка Атанасова от хоспис Св. Лазар ми отговори незабавно, че могат да приемат татко и дори могат да изпратят линейка до Плевен, за да го превозят. Татко живя пет дни и почина. Но тези дни бяха възможно най-добре уредени така, че семейството ни да се посвети на татко изцяло в условия на компетентни медицински грижи и съпричастност. Медицинските сестри и санитарките денонощно и редовно проверяваха дали приема храна и вода, дали отделя течности, и дали вливанията на обезболяващи и други лекарства протичат по предписание. Обясниха ни как да си набавим морфина, който се полагаше по закон. Когато състоянието на татко се влоши, извикаха реаниматор, главен лекар в болницата в същата сграда, който предписа лекарства за облекчаване на сърдечната дейност, дишането и уринирането.
Не се отделихме от татко тези пет дни, и макар че със същия резултат можехме да сме в къщи, хората в хоспис Св. Лазар ни спестиха чувството на безизходица и безсилие. Не мога да си представя как щяхме да преживеем тези дни у дома, без лекарства, медицинска грижа и апаратура. Колкото и пъти да се опитвахме да наместим татко, за да облекчим болката му, все не успявахме. Санитарките като на шега за секунди съумяваха да го повдигнат, без да го мъчат. Изкъпаха го, избръснаха го два пъти.
В хосписа цари чистота, в стаите уют. На масата имаше саксийка с циклами. При все че четирима души влизахме и излизахме постоянно, винаги ни посрещаха с усмивка, услужливо предлагаха кафе, дори позволиха да прекараме нощите там. Общуваха и с татко, и със семейството по възможно най-уместния начин. Някой плакаха, когато татко издъхна.
Направихме дарение на хосписа, направихме и малък подарък на персонала, но това не стига да се отблагодарим на тези хора - Рилка, д-р Пламен Атанасов, сестра Наси, и всички останали - за помощта, която ни оказаха. Ще ги помня винаги с огромна признателност. Някой ще каже, че с доход от чужбина сме си позволили грижи, непосилни за повечето хора в България, и съм съгласна. Но това не променя факта, че хосписа се управлява умело и с желязна дисциплина, че хората са подбрани грижливо (не всеки умее да върши такава работа), и че професионализмът им е на високо ниво.
Държавата трябва да подсигури такава грижа за терминални пациенти, за да могат места като хоспис Св. Лазар да станат нормата, а не изключението, и за да са достъпни за всеки. И най-вече, за да може краят на живота на всеки болен в такова положение да съхрани човешкото достойнство и утехата, че всичко възможно е направено.
ей хора какви хосписи какви 5 лева? ако искате близките ви да са живи и здрави не ги пращайте там. минах през това изтъпление с майка ми. лъскави на вид хосписи примамващи с неработещи екстри бълъците и умрели от умора сестри ,работещи денонощно в някоя държавна болница и в във съответния хоспис. има и свестни хора,но има и изроди,които биха били като истински персонаж за филм на ужасите.майка ми и до днес вижда в кошмарите си една от санитарките в хоспис "безден"-нуша
хубаво име ,залепено по погрешка на това дяволско изчадие.къде са службите отговарящи за тази дейност,затънали са в бумащина,жалко! там има хора ,живи хора като нас, а ние изпадналите в безпомощност близки им ги даваме и се надяваме,но на кого ? ако искате да спите всяка нощ спокойно ,просто не гледайте този страшен филм.
хубаво име ,залепено по погрешка на това дяволско изчадие.къде са службите отговарящи за тази дейност,затънали са в бумащина,жалко! там има хора ,живи хора като нас, а ние изпадналите в безпомощност близки им ги даваме и се надяваме,но на кого ? ако искате да спите всяка нощ спокойно ,просто не гледайте този страшен филм.
Ха ха!Стил на ,,,,,, ...неработещи екстри,работещи сестри....Защо чак сега се жалваш,Ванче?Нещо не ми се връзва!Не мога да напиша и аз нито добро,нито лошо за хоспис Безден.Когато свекър ми получи исхемичен инсулт знаех какво ни чака.Благодаря се на факта,че имае добра финансова вузможност и много влиятелни приятели.Бързо преустроихме първия етаж на къщата в малка реанимация-доставиха ми даже и лкебедка за повдигане на болния при хигиенизиране.В общи линии-да не ви занимавам с подробности.но ние си гледахме Коко у дома.Ден след ден,минах през ада на сондовото хранене,на 5кратното сменяване на памперси и си плащахме на 2ма рехабилитатори да се занимават ежедневно с ъс свекъра.Икономисала съм само от сесрински и болногледачески грижи,защото работя това-неврология и неврохирургия.Излизаше ми по 1200 лв на месец. Коко се въстановяваше бавно и упорито,за наше щастие,след близо2 години вече ходи сам,храни се инай-важното-бързо въстановява интелект.Иначе фазата на инфантилността за никого не е приятна.Преди 6 месеца ни се роди и внуче в Париж.Като Видна баба не можах да замина веднага-на кого да оставя Коко?,след дълги проучвания,семейни сондажи и планиране дадохме Коко в хоспис.Заминах........друга тема е красотата на внучето....да са живи и здрави всички!Та...платихме за 30 дена,върнах се на 15-тия и от летището си взех Коко у дома.Пълен регрес,даже беше бит.Въстанових го.пак грижи,пак рехабилитация...и цялия ад.Преборихме се,но пак исках да замина да си гледам внучето.Даже Коко сам предложи хоспис и стигнахме в Безден.15 дни отлагах заминаванетда видя как ще е.Убедих се,4е нищо лошо няма де се случи и заминах.Коко си се отглежда много добре,храни се,раздвижва се познава всички-и персонал и пациенти,има си приятел....добре е.Съвестно ми е че не си е у дома,но от септември се прибираме всички.Та защо не мога да кажа добро- защото никий не може да ми испере съвестта,че дадох Коко в хоспис,а не се грижа за него.И защо не мога да кажа нищо лошо-защото сегрижат хората много добре за него-чете,наддал е 3 кг,добре си е,а таксата е 30лв на ден,консумативите за2 месеца са ми 456.84лв,да не говоря за дребни неща като сладкиши,безалкохолни,хубави млека,които не влизат в сметката.А с нищо и никога не съм почерпила персонала,който ме отмени достойно и е побъркван от изисквания от моя страна и ги изпълняват....Но хората сме различни,ама не бива да плюеш,когато не си наясно със състоянието на близкия си и със финансовите си възможности.
Ей - zaqwsx - дай имената на КОКО да се обадя в този хоспис Безден като негов приятел и да питам как е- сигурен съм че няма такъв човек там. Мирише на реклама за хоспис където, както се казва по-горе работят безотговорни,безочливи, алчни хора. То и името му си говори само по себе си- БЕЗ ДНИ ОСТАВАШ.....