Темата за българските затвори и психиатрии, напоследък стана актуална.
Започна да се показва, макар и с не особена голямо чувство на емпатия от
старана на българските медии за скандали,тормоз,недоразумения,
злоупотреба с власт,корупция,мизерия и дори
смъртни случаи в българските затвори и психиатрии.
И общо взето всяко чудо за три дни.
Само 2-3 години след някои инцидент, нищо нашите медии ама нищо.
Аз искам да говоря за българските психиатрии.
Винаги назовавам най-основната и гадната част на проблема.
А не трябва да имате съмнение, че българската психиатрия е адът на обществото.
През 2009-та когато за първи път бях вкаран в местната психиатрия,
тогава това беше почти тема табу.
Ако някой влезеше директно обществото го
отписваше.Подмятания от сорта на"А той/тя еди кой си полудял/а и го/я вкарали"
Никой не иска да говори с теб.Никой не те взима на работа.
Ако и да кажеш нещо - никой не ти вярва.
Никой не тръгва да проверява истина ли е или не.
Дори и да си постигнал нещо в живота.
Примерно бил си най-добрия футболист (както аз)
,стругар,дърводелец и т.н.Щом един път влезеш
това директно се забравя.
В моето първо влизане там след семеен скандал
едва 18 годишен, аз бях попаднал на странно място.
Аз не казвам, че пациентите които лежаха там
бяха Ричърд Гиър, но имаше и готини.
И до ден днешен вече почти 20 години по късно
имам живописни случки и с усмивка си спомням
някои неща.
Тогава главен доктор на отделението за остри психози
беше д-р Донка Господинова.
Една година преди да влезя там след вътрешни
духовни лутания,търсения,проблеми и въпроси
които си задавах вътре в мен малко започнах да
имам психически или при мен по-скоро
психологически проблеми.
И баща ми ме водеше в кабинета на д-р Господинова
в родния и Габрово.
Почти перфектно си спомням нашите срещи.
Всъщност никой в града не искаше да говори с мен.
Според мен те нямаха интелектуален потенциал
и смелост да водят диалог с някого.
И в психо-терапевтичните ни срещи с д-р Господинова
сме говорили за най-различни неща.
Аз я помня така.Добронамерена,усмихната,духовна,лъчезарна,
любопитна,сантиментална,на моменти по женски луда,
на моменти и беше интерсно какви тези развивам,
понякога се усмихваше,друг път по погледа и
сякаш ми се кефеше и ме въприемаше за човек, който
има някакви качеста на гуру.
Имали сме и "диспути" на разни теми.Веднъж ми каза
"Винаги съм казвала, че имаш много потенциал."
Ходил съм 6-7 пъти при нея.Помня я като млада и
красива психиатърка.
През 2013-та стана чутовен скандал и се сбих със
баща ми.Това е 2013-та.Тогава времето беше
такова, че всички по нормални искаха да си докажат,че
могат.В България имаше бунтове.
И аз не съм по-различен от всички останали.
Признавам си, че и аз съм го правил за слава,
лични интереси и за каузата която имах.Обаче и
другото е вярното,че обстоятелствата бяха такива,че
беше по-добре "да ударя с юмрук по масата".
Баща ми не искаше да говори с мен.Рядко си идваше
вкъщи.Когато си идваше беше винаги пиян (или по-скоро
употребявал алкохол).За тези 12 години той - няма и
какпа промяна в него.Пак си сърба с пари които
могат да ми бъдат дадени.
Така една вечер баща ми си дойде пиян
и аз имах неблагоразумието "да му падна на мерника"
Тъй като той почти го нямаше, аз забравих
за поговорката,че "и лудия бяга от пияния"
Той с месеци наред се подиграваше с тогавашните ми
искания и реших тази вечер да говоря с него.
Обаче имаше прекъсвания,лъжеше,изкарваше думите си
извън контекста, какво ли не.
И му ударих 15-тина юмрука и той
му се разкървавиха джуките.
Той извика полицията.По едно време баща ми
крещейки, единия от полицаите,на който майка му
е украинка каза "Той е по луд и от него(скобите са от мен-визирайки мен)"
Бях хоспитализиран.
Тогава главен доктор беше същата Господинова.
Тогава имах уникални перипетии и преживявания, някой
от които не много хубави за припомняне.
Санитарите ме пребиваха,връзваха,заплашваха,събличаха,лъжеха,
манипулираха,крадеха
и какво ли не беше.
През 2015-та поради вътрешни скандали Господинова
напусна обидена.Не знам подробности какво
точно се е случило защото имах страх да наближавам тази зловеща сграда
и да срещам хората които са свързани с нея.
Напуснах родината и обиколих 15 държави в Европа.
Нямаше ме в България почти цяла година.
Преоткрих себе си и другите.
Разбрах множество истини.
Попаднах в някакъв затвор в Сараево,Босна и Херцеговина.
Лежах там 1 месец.
Оттам ме върнаха на Калотина.Аз няма да кажа
екстрадираха защото тези хора ме уважаваха.
Тамошната държава, половината са сърби ,а другите бошняци-мюсюлмани.
Те не се разбират много-много помежду си.
И в затвора беше такава, имаше сърби,бошняци,хървати
полицаи.Аз към всичките тях гледах както
един мъдър улегнал цар, който има деца поданици
,които си съперничат помежду си.А пък малко или
много това са хора ,пред които дори и нашите
мутри са като прилежни ученици.
Та.Върнаха ме в България.
И отново попаднах в местното(то всъщност е със статут на
национална психиатрия) психо.
И отново беше назначена, този път вече за
директор на цялата ДПБ Севлиево д-р Донка Господинова.
Санитарите които ме мулатеха и изтезаваха през
2013-та двама от тях тя ги назначи отново на работа.
С единия от тях дълги години след 2013-та
сме се спирали да говорим.Дори ни стана
смешно от някои моменти от 2013-та.
Видях го в един крайградски парк да кара колело с някои.
Поздрави ме.
Обаче с това последното ми влизане отново
за мое учудване отново започна да ме връзва,заплашва, заключва
понеже бях в изолатора.
След 7-8 дена престой ми казаха, че днес ще мине
д-р Господинова.Казаха ми, че до половин час
(значи трябваше в 10:00-10:30) ще дойде.
Изневиделица към 11:00 Господинова
влезе в стаята изолатор, придружена от санитар и медсестра.
В първия момент аз се разплаках от радост виждайки я.
Видях в нея и себе си през 2013-та.
Онова 22-годишно момче, което се бореше против всички
и против себе си.
Вече беше започнала да поостарява.
Имаше някакъв синджир ли, лалнец ли, гривни,пръстени и т.н.
Аз тръгнах да я прегърна, но за момент
спрях защото все пак да уважа свободната и воля.
Може и да не иска да се прегръща с мен.
Първото нещо което каза без да каже "Здравей Марински"
или нещо от сорта беше
"О не благодаря, аз мъж си имам" ама без никаква
усмивка.
Целия разговор трая 2-3 минути.
Нямаше сантиментална атмосфера в разговора.
Нито ме пита някакви въпроси,нито нищо.
Това което говорих, тя мислеше какво да отговори.
Другите неща които ги казвах, тя мълчеше.
Мълчеше защото каквото и да каже ще бъде използвано против нея.
Казах и, че вече съм нов човек и т.н.
По стара 2013-инска традиция и споменах и Шефа.
Вярно е ,че в тези места повечето пациенти
също го споменават ама Господинова и на
това мълчеше.
Не си спомням точно всички глупости които
Господинова дрънкаше ама ми зададе
въпрос "Ти защо не искаш да пиеш лекарства?"
През 2013-та пак не исках ама ми казаха, че или
ги пия или ще ме пребият от бой.Същия санитар за
който по-горе говорех.
Сега ми уважиха това право и
бях само на инжекции.Имам цяла тениска
удома ,която е в кръв.
Попитах я "Може ли да се срещнем на 4 очи?"
Отвърна "Може и на четири и на осем."
После разговора не беше свършил,но тя тръгна
аз тръгнах след нея да я питам нещо важно и
казах "Донке" и тя изведнъж се обърна
и ми каза "За тебе съм д-р Господинова"
и ми обърна гръб с властната си и надменна походка.
"Колкото повече питаш - толкова повече няма да стане" ми каза
за това което питах.
И така и после я видях само още един път да
идва с някакви други да гледа тръбите в
изолатора дали са добре.
До 2018-та всичко може да се интерпретира
"Било какво било, всичко било детска работа."
Но след като го хвърлиха от 6-7 етаж на един блок с
главата надолу най-добрия ми приятел Пламен
съм готов да стана "новия Путин" и да "си сложа
главата в торбата".Разследване за Пламен нямаше.
Пламен малко преди да го убият лежа там.
Така да ми важничи и да ми се прави на
интересна - тая няма да я бъде вече.
Вярно е ,че съм нов човек, но нищо
чудно така ако продължава да се върне
в мен революционера от трагичната и героична
2013-та.
И после ако напрая нещо и ме намери полицията
какво следва.Трябва да лежа до живот.
Щото ако излезя тряба да им "взривя кошера"
и на българскто МВР както съм правил в предишни години.
Този път обаче и те и аз ще си заминем.
Разбирам, че добри и умни те не са ама не е
хубаво така българи против българи.
Там храната е отвратител буламач.Един-два пъти седмично
дадат по един кренвирш и едно яйце и това е.
Цигари дават по 5 само в 6,10,15 и 19 часа.
И примерно се чака по 10 минути пред решетките.
Запалки не се дават.
Не може да иде някой да ти напазарува до магазина.
Дават да се телефонира един път седмично.
А там нужда да се телефонира има често.
Отделно ако има нужда от някакви медикаменти
или операция или правене на зъб,те
изобщо няма да го пуснат човека.
Под "царуването" на Господинова в
предишния и мандат макар, че тя беше само главен лекар на отделение,
там имаше смъртни случаи.
Спомням си един човек на име Пламен Баевски
който умря на 50 и нещо.
Там няма библиотека.Не, че от тези химии
може нещо да се разбере ама там няма.
Даже преди 15-тина години имаше
някакви вярващи ама д-р Апостолова
забраняваше да внасят вътре Библията.
Телевизора се пуска от пациентите тартори и
се гледа само филми дето се гърмят.Даже
и новини често не се пускат.
Тъй като "рибата се вмирисва откъм главата"
настоявам Донка Господинова да бъде отстранена
от длъжност.
Той народа го е казал "Насила хубост не става".
Не може да се накара насила някой да те харесва.
Ама аз пък не искам да ме правят на глупак.
Правила ни е всички дълги години.
Аз през 2013-та предсказах, че Донка Господинова
ще умре в локва от урината на собствената си злоба.
И друго има,че рядко стар враг става нов приятел.
Тук в този форум пишат и четат основно жени.
Това което ви го пиша го кажете на определени места вие
знаете къде.Ако пък евентуално имате телефони няма да е
лошо да звъннете някъде.
Благодаря ви, че ми отделихте време, драснете и
по някои коментар.
Започна да се показва, макар и с не особена голямо чувство на емпатия от
старана на българските медии за скандали,тормоз,недоразумения,
злоупотреба с власт,корупция,мизерия и дори
смъртни случаи в българските затвори и психиатрии.
И общо взето всяко чудо за три дни.
Само 2-3 години след някои инцидент, нищо нашите медии ама нищо.
Аз искам да говоря за българските психиатрии.
Винаги назовавам най-основната и гадната част на проблема.
А не трябва да имате съмнение, че българската психиатрия е адът на обществото.
През 2009-та когато за първи път бях вкаран в местната психиатрия,
тогава това беше почти тема табу.
Ако някой влезеше директно обществото го
отписваше.Подмятания от сорта на"А той/тя еди кой си полудял/а и го/я вкарали"
Никой не иска да говори с теб.Никой не те взима на работа.
Ако и да кажеш нещо - никой не ти вярва.
Никой не тръгва да проверява истина ли е или не.
Дори и да си постигнал нещо в живота.
Примерно бил си най-добрия футболист (както аз)
,стругар,дърводелец и т.н.Щом един път влезеш
това директно се забравя.
В моето първо влизане там след семеен скандал
едва 18 годишен, аз бях попаднал на странно място.
Аз не казвам, че пациентите които лежаха там
бяха Ричърд Гиър, но имаше и готини.
И до ден днешен вече почти 20 години по късно
имам живописни случки и с усмивка си спомням
някои неща.
Тогава главен доктор на отделението за остри психози
беше д-р Донка Господинова.
Една година преди да влезя там след вътрешни
духовни лутания,търсения,проблеми и въпроси
които си задавах вътре в мен малко започнах да
имам психически или при мен по-скоро
психологически проблеми.
И баща ми ме водеше в кабинета на д-р Господинова
в родния и Габрово.
Почти перфектно си спомням нашите срещи.
Всъщност никой в града не искаше да говори с мен.
Според мен те нямаха интелектуален потенциал
и смелост да водят диалог с някого.
И в психо-терапевтичните ни срещи с д-р Господинова
сме говорили за най-различни неща.
Аз я помня така.Добронамерена,усмихната,духовна,лъчезарна,
любопитна,сантиментална,на моменти по женски луда,
на моменти и беше интерсно какви тези развивам,
понякога се усмихваше,друг път по погледа и
сякаш ми се кефеше и ме въприемаше за човек, който
има някакви качеста на гуру.
Имали сме и "диспути" на разни теми.Веднъж ми каза
"Винаги съм казвала, че имаш много потенциал."
Ходил съм 6-7 пъти при нея.Помня я като млада и
красива психиатърка.
През 2013-та стана чутовен скандал и се сбих със
баща ми.Това е 2013-та.Тогава времето беше
такова, че всички по нормални искаха да си докажат,че
могат.В България имаше бунтове.
И аз не съм по-различен от всички останали.
Признавам си, че и аз съм го правил за слава,
лични интереси и за каузата която имах.Обаче и
другото е вярното,че обстоятелствата бяха такива,че
беше по-добре "да ударя с юмрук по масата".
Баща ми не искаше да говори с мен.Рядко си идваше
вкъщи.Когато си идваше беше винаги пиян (или по-скоро
употребявал алкохол).За тези 12 години той - няма и
какпа промяна в него.Пак си сърба с пари които
могат да ми бъдат дадени.
Така една вечер баща ми си дойде пиян
и аз имах неблагоразумието "да му падна на мерника"
Тъй като той почти го нямаше, аз забравих
за поговорката,че "и лудия бяга от пияния"
Той с месеци наред се подиграваше с тогавашните ми
искания и реших тази вечер да говоря с него.
Обаче имаше прекъсвания,лъжеше,изкарваше думите си
извън контекста, какво ли не.
И му ударих 15-тина юмрука и той
му се разкървавиха джуките.
Той извика полицията.По едно време баща ми
крещейки, единия от полицаите,на който майка му
е украинка каза "Той е по луд и от него(скобите са от мен-визирайки мен)"
Бях хоспитализиран.
Тогава главен доктор беше същата Господинова.
Тогава имах уникални перипетии и преживявания, някой
от които не много хубави за припомняне.
Санитарите ме пребиваха,връзваха,заплашваха,събличаха,лъжеха,
манипулираха,крадеха
и какво ли не беше.
През 2015-та поради вътрешни скандали Господинова
напусна обидена.Не знам подробности какво
точно се е случило защото имах страх да наближавам тази зловеща сграда
и да срещам хората които са свързани с нея.
Напуснах родината и обиколих 15 държави в Европа.
Нямаше ме в България почти цяла година.
Преоткрих себе си и другите.
Разбрах множество истини.
Попаднах в някакъв затвор в Сараево,Босна и Херцеговина.
Лежах там 1 месец.
Оттам ме върнаха на Калотина.Аз няма да кажа
екстрадираха защото тези хора ме уважаваха.
Тамошната държава, половината са сърби ,а другите бошняци-мюсюлмани.
Те не се разбират много-много помежду си.
И в затвора беше такава, имаше сърби,бошняци,хървати
полицаи.Аз към всичките тях гледах както
един мъдър улегнал цар, който има деца поданици
,които си съперничат помежду си.А пък малко или
много това са хора ,пред които дори и нашите
мутри са като прилежни ученици.
Та.Върнаха ме в България.
И отново попаднах в местното(то всъщност е със статут на
национална психиатрия) психо.
И отново беше назначена, този път вече за
директор на цялата ДПБ Севлиево д-р Донка Господинова.
Санитарите които ме мулатеха и изтезаваха през
2013-та двама от тях тя ги назначи отново на работа.
С единия от тях дълги години след 2013-та
сме се спирали да говорим.Дори ни стана
смешно от някои моменти от 2013-та.
Видях го в един крайградски парк да кара колело с някои.
Поздрави ме.
Обаче с това последното ми влизане отново
за мое учудване отново започна да ме връзва,заплашва, заключва
понеже бях в изолатора.
След 7-8 дена престой ми казаха, че днес ще мине
д-р Господинова.Казаха ми, че до половин час
(значи трябваше в 10:00-10:30) ще дойде.
Изневиделица към 11:00 Господинова
влезе в стаята изолатор, придружена от санитар и медсестра.
В първия момент аз се разплаках от радост виждайки я.
Видях в нея и себе си през 2013-та.
Онова 22-годишно момче, което се бореше против всички
и против себе си.
Вече беше започнала да поостарява.
Имаше някакъв синджир ли, лалнец ли, гривни,пръстени и т.н.
Аз тръгнах да я прегърна, но за момент
спрях защото все пак да уважа свободната и воля.
Може и да не иска да се прегръща с мен.
Първото нещо което каза без да каже "Здравей Марински"
или нещо от сорта беше
"О не благодаря, аз мъж си имам" ама без никаква
усмивка.
Целия разговор трая 2-3 минути.
Нямаше сантиментална атмосфера в разговора.
Нито ме пита някакви въпроси,нито нищо.
Това което говорих, тя мислеше какво да отговори.
Другите неща които ги казвах, тя мълчеше.
Мълчеше защото каквото и да каже ще бъде използвано против нея.
Казах и, че вече съм нов човек и т.н.
По стара 2013-инска традиция и споменах и Шефа.
Вярно е ,че в тези места повечето пациенти
също го споменават ама Господинова и на
това мълчеше.
Не си спомням точно всички глупости които
Господинова дрънкаше ама ми зададе
въпрос "Ти защо не искаш да пиеш лекарства?"
През 2013-та пак не исках ама ми казаха, че или
ги пия или ще ме пребият от бой.Същия санитар за
който по-горе говорех.
Сега ми уважиха това право и
бях само на инжекции.Имам цяла тениска
удома ,която е в кръв.
Попитах я "Може ли да се срещнем на 4 очи?"
Отвърна "Може и на четири и на осем."
После разговора не беше свършил,но тя тръгна
аз тръгнах след нея да я питам нещо важно и
казах "Донке" и тя изведнъж се обърна
и ми каза "За тебе съм д-р Господинова"
и ми обърна гръб с властната си и надменна походка.
"Колкото повече питаш - толкова повече няма да стане" ми каза
за това което питах.
И така и после я видях само още един път да
идва с някакви други да гледа тръбите в
изолатора дали са добре.
До 2018-та всичко може да се интерпретира
"Било какво било, всичко било детска работа."
Но след като го хвърлиха от 6-7 етаж на един блок с
главата надолу най-добрия ми приятел Пламен
съм готов да стана "новия Путин" и да "си сложа
главата в торбата".Разследване за Пламен нямаше.
Пламен малко преди да го убият лежа там.
Така да ми важничи и да ми се прави на
интересна - тая няма да я бъде вече.
Вярно е ,че съм нов човек, но нищо
чудно така ако продължава да се върне
в мен революционера от трагичната и героична
2013-та.
И после ако напрая нещо и ме намери полицията
какво следва.Трябва да лежа до живот.
Щото ако излезя тряба да им "взривя кошера"
и на българскто МВР както съм правил в предишни години.
Този път обаче и те и аз ще си заминем.
Разбирам, че добри и умни те не са ама не е
хубаво така българи против българи.
Там храната е отвратител буламач.Един-два пъти седмично
дадат по един кренвирш и едно яйце и това е.
Цигари дават по 5 само в 6,10,15 и 19 часа.
И примерно се чака по 10 минути пред решетките.
Запалки не се дават.
Не може да иде някой да ти напазарува до магазина.
Дават да се телефонира един път седмично.
А там нужда да се телефонира има често.
Отделно ако има нужда от някакви медикаменти
или операция или правене на зъб,те
изобщо няма да го пуснат човека.
Под "царуването" на Господинова в
предишния и мандат макар, че тя беше само главен лекар на отделение,
там имаше смъртни случаи.
Спомням си един човек на име Пламен Баевски
който умря на 50 и нещо.
Там няма библиотека.Не, че от тези химии
може нещо да се разбере ама там няма.
Даже преди 15-тина години имаше
някакви вярващи ама д-р Апостолова
забраняваше да внасят вътре Библията.
Телевизора се пуска от пациентите тартори и
се гледа само филми дето се гърмят.Даже
и новини често не се пускат.
Тъй като "рибата се вмирисва откъм главата"
настоявам Донка Господинова да бъде отстранена
от длъжност.
Той народа го е казал "Насила хубост не става".
Не може да се накара насила някой да те харесва.
Ама аз пък не искам да ме правят на глупак.
Правила ни е всички дълги години.
Аз през 2013-та предсказах, че Донка Господинова
ще умре в локва от урината на собствената си злоба.
И друго има,че рядко стар враг става нов приятел.
Тук в този форум пишат и четат основно жени.
Това което ви го пиша го кажете на определени места вие
знаете къде.Ако пък евентуално имате телефони няма да е
лошо да звъннете някъде.
Благодаря ви, че ми отделихте време, драснете и
по някои коментар.
