Публикувана: 11 апр. 2007, 13:58 ч.
Последно мнение: 21 юни 2007, 18:05 ч.

Детето ми има халюцинации през деня

8 335
40
1

Гост

# 15 12 апр. 2007, 15:40 ч.

Аз съм напълно съгласна с catnadeen и Zara.
Затова бях написала "печален проблем", въпреки привидно изглеждащия благоприятен резултат в момента, но аз правих консулти с психолози и психиатри и продължавам да правя. НАЛОЖИТЕЛНО Е !
Изключително съм доволна, защото те ми помагат, като ми дават съвети как да трансформираме проблема и как да го преориентираме в положителна насока. Но се изисква много търпение, последователност и упоритост.
Успех!

# 16 12 апр. 2007, 20:04 ч.

Здравейте,благодаря на всички които са ми отговорили, аз съм от Варна и ако някой има добър психолог или психиатър може да ми дадете координати.Благодаря Ви

# 17 12 апр. 2007, 20:53 ч.

Мнения: 4 585

Изпратих. Поздравления за смелоста да споделиш. Това е по-добрия вариант. Навярно и други родители
има деца с такъв проблем. Затварянето в черупка не е решение. Бягството от проблема не го решава.

Последна редакция: чт, 12 апр 2007, 21:34 от Wolf

# 18 12 апр. 2007, 21:03 ч.

в полите на Балкана
Мнения: 3 462

Цитат на: Wolf в чт, 12 апр 2007, 20:53

Изпратих. Поздравления за смелоста да споделиш. Това е по-добрия вариант. Навярно и други родители
има с деца с такъв проблем. Затварянето в черупка не е решение. Бягството от проблема не го решава.

Бягството само задълбочава проблема.Когато човек говори за праблемите дори да са нерешими поне му олеква като вижда ,че не е сам.

# 19 12 апр. 2007, 21:18 ч.

Мнения: 3 591

Аз като дете имах такъв въображаем приятел. Хич не бях от тея дето скучаят - обичах и да чета и да играя с други деца, ама понякога сама си се завирах сама в стаята за да "играя" с приятелчето от фантазиите си. Толкова беше реално - незнам как ми е работил тогава мозъка - майак ми все се чудеше защо слагам по 2 стола до масата и защо се сърдя да не сяда никой на празния Joy

- е как ще седнат- нали ще го смачкат Laughing

Появи се още като бях в детската градина, а до кога не помня - Била съм голяма, защото си спомням че веднъж му обеснавах, че немога сега да играя, понеже имам читателски списък и трябва да изчета лятото книжките /които ми бяха доста интересни де Simple Smile

/...и тогава книжките ми станаха приятел и въображаемото приятелче изчезна. Сигурно съм била на 8-9 години предполагам.

Не съм била нито самотно дете, нито затворена, нито подтисната ... страх ме беше от тъмното и баба Яга и дядо Торбалан, ама кое дете не се е страхувало от нещо ...

# 20 12 апр. 2007, 22:05 ч.

Така е наистина,когато човек споделя с други хора е някакси по-лесно.Аз като цяло съм оптимист човек и вярвам ,че отвсяка ситуация има някакъв изход.Знам ,че надеждата умира последна. Simple Smile

# 21 12 апр. 2007, 22:11 ч.

Мнения: 485

Цитат на: Wolf в чт, 12 апр 2007, 20:53

Изпратих.

Хайде огласи го този добър психолог от Варна, знаеш ли откога търся такъв!? И не само аз.

# 22 12 апр. 2007, 22:31 ч.

Мнения: 4 585

Не съм изпращал координати на добър психолог във Варна. Shocked

# 23 12 апр. 2007, 22:53 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: [desi] в чт, 12 апр 2007, 21:18

- е как ще седнат- нали ще го смачкат Laughing

А знаела ли си, че е въображаем приятеля ти или си мислела, че наистина съществува - това е много важно. Моите познати са сигурни, че това, което виждат не е въображаемо, а реално. И не са никакви приятели, а хора различни от нас, но живеещи сред нас, които ние другите обаче не виждаме, Да не разправям за всеки конкретен случай. Но едното момиче го вкараха в лудница поради това. Тя си е съвсем нормална, каза, че по едно време в лудницата странните хора дошли да и кажат, че повече няма да и се явяват. Сега тя си е нормален човек и не говори с никой за нещата които е виждала защото я е страх от хорските реакции. Но на мен ми сподели че всичко си е било реално и тя до ден днешен си вярва в него. Мисли, че са извънземни. Много е умна и никога няма да кажеш че е луда. Другата също е много умна. Имаше проблем с полтъргаисти. Познаваше на карти и виждаше хората като на скенер с всичките им проблеми. Оправи се след дълги години постове, молитви и освещаване на къщата. Каза, че това е единствения начин за спасение и е силно вярваща. Др случаи няма да коментирам, но определено не ми липса опит с такива хора. Една от тях ми каза, че ги привличам

Последна редакция: чт, 12 апр 2007, 23:02 от NikiFin

# 24 12 апр. 2007, 23:13 ч.

Мнения: 4 585

Цитат на: NikiFin в чт, 12 апр 2007, 22:53

Много е умна и никога няма да кажеш че е луда. Другата също е много умна. Имаше проблем с полтъргаисти.

Няма да се правя на психоаналитик, психолог или психиатър.
Няма никаква връзка между ум, интелект, интелигентност, начетеност,
информираност от една страна и психично здраве от друга.

# 25 13 апр. 2007, 00:30 ч.

Мнения: 572

Здравейте, Не знам за вас но аз имам ясни спомени за това как сама си бях измислила приятели за да не ме гонят и обиждат в училище! Само като си помисля и ми става лошо, то не бяха хора, то не бяха купони и излети..... Само че по този начин никои от училище не ме закачаше заради очилата или за други различни неща,
Мисля си че трябва да си поговорите с децата и ако не сега то някои ден ще стане ясно кой какво кога и как Simple Smile

# 26 13 апр. 2007, 10:22 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: quietness в чт, 12 апр 2007, 15:40

извинявай, не искам да разпитвам лично, но все пак - открихте ли някакъв проблем или по-скоро нещата са комплексни и дали детенцето ти е по-специално?
надявам се няма да се обидиш на въпросите ми - просто ми е не толкова интересно корлкото важно дали такова решетие на пробмеа за детето е в резултата на някакъв силен стрес и голям инцидент или се натрупват негативи и изведнъж се отключват?
както и дали детенцето ти има някакви проблеми или не
благодаря ти

# 27 13 апр. 2007, 12:16 ч.

Мнения: 485

Цитат на: Wolf в чт, 12 апр 2007, 22:31

Не съм изпращал координати на добър психолог във Варна. Shocked

Извинявай, явно съм се разсеяла и съм разбрала погрешно Sad

# 28 13 апр. 2007, 12:30 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: Wolf в чт, 12 апр 2007, 23:13

Цитат на: NikiFin в чт, 12 апр 2007, 22:53

Много е умна и никога няма да кажеш че е луда. Другата също е много умна. Имаше проблем с полтъргаисти.

Под умен нямах предвид, че може да решава задачи или да играе шах, а че се държи съвсем нормално, адекватно, говори и мисли като нормален човек. Не съм специалист по психични болести и нямам близък с контакт с психично болни. Но нормални хора, които виждатг неща, които другите не виждат познавам. Наистина някои от тях поради страшилищата, които виждат вече се държат странно. Но в интерес на истината не съм чула за случай на психично болен да е бил излекуван. Поддържат им състоянието да не буйстват примерно с успокоителни, но никой не е излекуван. Приятелката ми, която се е оправила с църковни методи е наистина излекувана и от полтъргайстите и от способностите си на врачка. Въпреки че е била много добра и е имала шанса да стане много популярна и богата. Забелязала е способностите си като дете, като са си гледали децата на карти наужким, но тя наистина познавала. Обаче човек, който не се е сблъсквал с подобни неща е нормално да не им повярва.

# 29 13 апр. 2007, 14:22 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

НикиФин зависи какво е нивото на психичното разстройство, на какво се дължи, от колко време е и какъв специалист работи с човека
психичното разстройство ако не е съпроводено с увреждане на мозъка - обикновено е причинено от външен фактор
вече е въпрос колко време е бил подложен мозъка на атаки и какви са уврежданията причинени от това страдание на чмовека
има обратими процеси
когато един проблем предизвика такива неща у детето - и ако се обърне внимание детето се следи и се работи с родителите и детето - може да се избегне всякакви лоши последици

Препоръчани теми

Страх от непознатото при 3-4-годишно дете

Колко трябва да е пулса на 5 годишно дете?

приятно въпросче

Добър невролог - София

Причина:

Причина: