Препоръчайте ми представление за неделя
- Публикувана: 3 септ. 2025, 20:56 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2025, 22:57 ч.
Хайде на театър - 17
Добре,че имах късмета да гледам “Цветът на дълбоките води” с Павел Иванов два пъти ❤ Представлението няма да е същото без него. Допринасяше специалност магия и харизма в ролята си на злодей, прекрасен беше. Дано да му дадат някой ден роля в ново представление.
Даниел Върбанов е готин и симпатичен (все още не съм го гледала на сцената) ама някакси аз не го виждам в ролята на злодей, надявам се да се справи добре там. По скоро повече му отива да играе някакъв смел романтичен герой ей такива отива му.
Даниел Върбанов е готин и симпатичен (все още не съм го гледала на сцената) ама някакси аз не го виждам в ролята на злодей, надявам се да се справи добре там. По скоро повече му отива да играе някакъв смел романтичен герой ей такива отива му.
Него гледах 2 пъти вече. Може би ще се насоча към “Перфектни непознати”
Не съм го гледала още, но имам интерес към "Животът пред теб", харесвам книгите на Ромен Гари, а за постановката чух добри отзиви.
Йоан е на библейска тематика, тип църкви правят агитация чрез песни и танци.
Не точно, без да искам да влизам в спор (религиозни теми не ме интересуват и точно на такъв мюзикъл не бих отишла аз поне, защото темата не ме вълнува), но поне AI го определя по следния начин, на въпрос дали е свързан с някоя църква:
"Да, мюзикълът „ЙОАН – СИНЪТ НА ГЪРМА“ има връзка с християнската тематика, но не е официално свързан с конкретна църква. Той е създаден от Сдружение за християнско изкуство „Мюзикълът“ и представя духовен път, вдъхновен от живота на апостол Йоан, наричан „синът на гърма“, и неговото духовно преобразяване от бунтовник в апостол на любовта. Сценарият и музиката са авторски, дело на Антон Радославов, и са вдъхновени от библейски събития – включително заточението на Йоан на остров Патмос, където според традицията е написал Откровението."
Относно сдружението:
Цел и дейност
Сдружението има за цел да популяризира християнски ценности чрез сценично изкуство, особено чрез мюзикъли, концерти и театрални постановки.
То не е религиозна организация, а културна – не извършва богослужения, не проповядва конкретна доктрина и не е част от официална църковна структура.
Най-известният му проект е мюзикълът „Йоан – Синът на гърма“, който представя духовния път на апостол Йоан чрез музика, хореография и театър."
Т.е. - тематиката е библейска, но не агитационна, поне според мен.
Ringol Какво Ви се гледа? Доста различни са предложенията.
Аз бих избирала между "ЙОАН - СИНЪТ НА ГЪРМА" - мюзикъл
и "Стъпка по стъпка"
Аз бих избирала между "ЙОАН - СИНЪТ НА ГЪРМА" - мюзикъл
и "Стъпка по стъпка"
Има ли смисъл да се прочете (изслуша)? Мерак ми е най вече заради госпъл ансамбъла, но то път няма да е в амфитеатралната зала, а в по-стандартна (зала 11, кино Люмиер). Има и втора дата
"Съблечи се за вечеря" е приятна комедия и на мен ми хареса.
"Перфектни непознати" също ми хареса доста, същото е като филма, ако сте го гледали.
"Стъпка по стъпка" е приятна комедия също, но "Съблечи се за вечеря" ми хареса повече.
"Чест" бива, но до болка позната тематика вече, не се отличава с нищо.
"Защото на мама така и харесва" ми беше средна работа, но по-скоро не ми хареса.
"Перфектни непознати" също ми хареса доста, същото е като филма, ако сте го гледали.
"Стъпка по стъпка" е приятна комедия също, но "Съблечи се за вечеря" ми хареса повече.
"Чест" бива, но до болка позната тематика вече, не се отличава с нищо.
"Защото на мама така и харесва" ми беше средна работа, но по-скоро не ми хареса.
Здравейте,
Днес бях на премиерата на „Деветдесет“ в Младежки театър.
Като цяло, постановката много ми хареса. Представя срещата на бивши партньори, които имат само 90 минути, за да се сбогуват и да преосмислят живота си заедно и поотделно.
Разговорът им е едновременно смешен и болезнен, което предизвиква много лични размисли.
Истинският акцент за мен беше играта на Владо Карамазов - едновременно чаровен, сложен и объркан образ. Супер завладяващ като енергия и присъствие на сцената (поне за дамската аудитория)
От друга страна маниерът на Кристина Янева не ми допадна. Нейният образ ми се стори на места прекалено... студен може би. Липсваше ми нещо и в химията между двамата.
Личното ми мнение е, че за да бъде истински оценена, пиесата изисква определен житейски/семеен опит от зрителя. Хората с дълъг съвместен живот или преживели раздяла със сигурност ще се припознаят в ситуациите.
Бих препоръчала „Деветдесет“ заради прекрасната игра на Владо Карамазов и заради дълбокия, провокативен текст.
Между другото, цялото преживяване много ми напомни на "Дишай".
Днес бях на премиерата на „Деветдесет“ в Младежки театър.
Като цяло, постановката много ми хареса. Представя срещата на бивши партньори, които имат само 90 минути, за да се сбогуват и да преосмислят живота си заедно и поотделно.
Разговорът им е едновременно смешен и болезнен, което предизвиква много лични размисли.
Истинският акцент за мен беше играта на Владо Карамазов - едновременно чаровен, сложен и объркан образ. Супер завладяващ като енергия и присъствие на сцената (поне за дамската аудитория)
От друга страна маниерът на Кристина Янева не ми допадна. Нейният образ ми се стори на места прекалено... студен може би. Липсваше ми нещо и в химията между двамата.
Личното ми мнение е, че за да бъде истински оценена, пиесата изисква определен житейски/семеен опит от зрителя. Хората с дълъг съвместен живот или преживели раздяла със сигурност ще се припознаят в ситуациите.
Бих препоръчала „Деветдесет“ заради прекрасната игра на Владо Карамазов и заради дълбокия, провокативен текст.
Между другото, цялото преживяване много ми напомни на "Дишай".