Публикувана: 11 апр. 2007, 19:34 ч.
Последно мнение: 15 апр. 2007, 19:03 ч.

Малко трудна тема за родителите

4 272
107
1

# 15 11 апр. 2007, 23:49 ч.

Canada
Мнения: 272

Цитат на: Juturna в ср, 11 апр 2007, 20:16

За финансовата част не се страхувам. Страхувам се, че ще се случи нещо сериозно и няма да ми кажат, от криворазбрано желание да не ме притеснят. Преди време баба ми беше в болница със съмнение за Алцхаймер, а аз не знаех. Не искали да ме притеснят, защото и без това нищо не съм можела да направя ooooh!

Ето от това ме е най-страх. Сигурна съм, че ако нещо се случи, аз ще съм последната разбрала Sad

Иначе много се страхувам и не знам с какво бих могла да помогна. Нашите са сами от 7 години, сестра ми е също в чужбина и тази година и двете ще сме с бебета. Направо не ми се мисли.

# 16 12 апр. 2007, 00:06 ч.

Мнения: 2 427

Ами и нашите са разведени и моята майка,както тази на Талиданче е на 50.До сега много пъти сме мислили да уредим въпроса с оставането и тук,само че в БГ имам баба,с която майка ми живэ и за която се грижи непрекъснато,въпреки че баба ми е с добро здраве-горе долу.Все пак е с прекаран инсулт и пие хапчета и пр.,а и сама за себе си откакто майка ми я научи така ,не е способна да се грижи.Докато майка ми беше при мен,изгорила всички дърва с парното,похарчила един куп пари за нищо в крайна сметка,а мама като се прибра и трябваха две седмици за да почисти къщата.Но не и се сърдим,защото е невъзможно да се сърдиш на най-добрият човек на света,това е тя.Може би един ден,деня за който не искам дори да си помислям,майка ми ще дойде да живэ тук,близо до нас.Но всичко е безкрайно сложно.Да живэ с нас няма да е удобно нито за нея,нито за нас.През месеците които беше тук всички се изнервиха максимално,тя самата най-много.Така че трябва да се обмисли добре вариант тя да живэ самостоятелно.Знам че ще и бъде много трудно да се адаптира към тукашният начин на живот.Определено много неща я дразнеха докато ни беше на гости.
Но никога не бих я оставила сама в България.Не бих могла да понеса да мисля за нея непрекъснато и да ме депресира до смърт идеята за нейната самота.

# 17 12 апр. 2007, 00:28 ч.

Мнения: 3 423

Родителите ми са младежи по дух.
Иначе гонят седемдесет. Хич не се
и притеснявам за финансите им, но
за здравето им винаги съм нащрек.
Понеже ги виждам само веднъж-два
пъти годишно, все се изненадвам, че
остаряват. С това не мога да свикна.
И ми става някак тъжно. Кръговрат.

# 18 12 апр. 2007, 00:54 ч.

Мнения: 1 128

Тандори,разплака ме с тази тема Cry

Ще използвам и тук да попла4а на не4ие рамо.
Снощи късно леля ми се обади,4е баба е зле(на 85 години е и живее сама).Майка ми също е тук.Там е леля ми,но е все едно,4е я няма.По4ти не ходи да я вижда,а са на две кра4ки,нито пък и помага.Баба стоя тук две години,но носталгията и надделя.Колкото и да се опитвахме да я разубедим,не успяхме Cry

В4ера съседите на баба се обадили на леля ми,4е падала,но те и помогнали и така.Леля ми отишла следобеда и я намерила в тоалетната паднала на земята отново,без да може да стане.Помогнала и и си тръгнала Shocked

.Как може да има такива хора Cry

.Винаги е била ненадминат егойст във вси4ки отношения,но това надминава допустимото..Баба и дядо докато беше жив много страдаха,4е не им обръща достатъ4но внимание,за вси4ко са и помагали,детето и са гледали докато е била в 4ужбина...Абе оби4ащи родители.Майка ми е тук и ми гледа детето всяка сутрин,защото аз у4а,следобед помага на брат ми в офиса му,сърцето и е разкъсано и иска и на тримата да помогне,но физи4ески не може да е на двете места едновременно.Не съм спала тази нощ да мисля оби4аното ми баб4е.

# 19 12 апр. 2007, 06:20 ч.

Мнения: 198

емоционална и дълбока тема!
и друг път съм го казвала и ще се повторя:ТАндоури ти си ненадмината!винаги темата е право в целта-там,където колкото и да мислиш..не можеш да го измислиш!
bouquet

и нека ти отговоря-имам брат,майка и татко(млади на години и по дух!);живи и здрави(слава Богу);финансово са ок...
но другото е .. не знам..
късмет ..
а..може би съдба!
на вси4ки ни е еднакво трудно!

а решение-ще ги спонсорирам(а дали въобще някога ще дойдат .. е друга тема)
целувки

# 20 12 апр. 2007, 08:28 ч.

Мнения: 7 091

Мерси за добрите думи...
Тежко и трудно ми е и на мен да мисля за тези неща, защото няма много какво да направя по въпроса. Както сте казали самите вие, не всичко опира до парите. Страх ме е, че няма кой една чаша вода да даде на родителите ни, като останат сами.
Тук няма да дойдат, това от сега го знам и ми е тъжно, но най-вече страшно, защото аз самата не знам как ще живея с мисълта, ако нещо такова се случи, да не дава Господ. Praynig

# 21 12 апр. 2007, 09:16 ч.

Мнения: 907

Цитат на: Tandoori в чт, 12 апр 2007, 08:28

Тук няма да дойдат, това от сега го знам и ми е тъжно, но най-вече страшно, защото аз самата не знам как ще живея с мисълта, ако нещо такова се случи, да не дава Господ. Praynig

А защо? Нали ако си резидент можеш да ги вземеш, дори братя и сестри (без семейство, мисля). Тук за съжаление няма такова нещо, иначе нямаше толкова да се притеснявам.

Последна редакция: чт, 12 апр 2007, 18:33 от MegiX

# 22 12 апр. 2007, 10:05 ч.

Мнения: 7 914

Цитат на: Tandoori в чт, 12 апр 2007, 08:28

защото аз самата не знам как ще живея с мисълта, ако нещо такова се случи, да не дава Господ. Praynig

Tandoori
надявам се да не прозвучи грубо... но живота е най жестокия учител.....много неща независят от нас и не могат да се променят...и против волята си трябва да се научим да живеем с тях...
Избрали сме да живее извън Родината и вече ние трудно да кажем къде де факто ни е Домът...с това сме се обрекли и да се разкъсваме постоянно от мисли за семейството си тук и там... Hug

Само да си стискаме палци да са здрави.. другото е много по-лесно за преживяване Peace

# 23 12 апр. 2007, 10:16 ч.

Мнения: 1 630

Цитат на: звездичка в чт, 12 апр 2007, 10:05

Само да си стискаме палци да са здрави.. другото е много по-лесно за преживяване Peace

Ние хубаво ще стискаме палци, ама живота е такъв, че хората не винаги си отиват в добро здраве. Cry

Това със взимането на възрастни роднини при вас, не ми е ясно как го постигате???
Като дойдат при вас, какво правят хората по цял ден, като нямат една приятелка и с никой дума не могат де обменят?

# 24 12 апр. 2007, 10:25 ч.

Мнения: 7 914

raly
именно това най- много ме ядосва.... като започнат хората(от БГ) да подмятат:"що не вземеш майка си?" и тн

Ама никой не мисли че тук освен с нас с кой друг ще общува????Особено като работа( като мама).. и какво тук по цял ден от стола на канапето някоя разхорка и това ще е....А пък ако и самата аз работя... след работа ще се чудя на кого да обърна внимание на мъжО, на децата ,на мама... ooooh!

Аз съм го обсъждала с моята майка и това е вариант евентуално като се пенсионира ...но аз все пак съм на мнение лятото да си е в БГ- да си ходи на плаж да си играе карти с приятелки и тн....

# 25 12 апр. 2007, 10:46 ч.

и аз като някои от вас доста неща ги разбирам късно, така че като краен ефект никога не ми е спокойно, защото не знам какво крият, какво не крият ...

иначе мисли всякакви ми минават през главата, но гледам да не задълбочавам в умуването ... кофти е да си далеч, кофти е да ги видиш, че остаряват на всяка среща (Лиска), но моят живот е тук, мога да им помoгна по-добре от тук, а и те за мен грижи нямат

# 26 12 апр. 2007, 11:32 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

много болна тема и за мен. майка ми е сама, пенсионер и инвалид Confused

за парите се оправяме, както вси4ки, но я мисля постоянно. идва тук да зимува, направила съм и резиденца и вси4ки документи, но тя ску4ае... пове4е от 3 месеца не мога да я накарам да остане. при това, апартаментът ми не е огромен, няма много прайвъси и това не улеснява неЩата. за разлика от останалите, на мен не ми се спестява ниЩо... даже напротив Confused

при все това продължавам да мисля, 4е едва ли ЩеШе да е по_добре, ако си бях в България. newsm78

# 27 12 апр. 2007, 12:28 ч.

Мнения: 11 315

За мен изключително деликатна тема.
Заради затегнатите ни отношения.
Родителите ми са разведени отдавна. Баща ми е инвалид, живее в старчески дом.
Майка ми живее с брат ми, виждам, че се оправят сами.
Не съм от камък, колкото и да сме се отдалечили по една или друга причина.
Но пък не обичам да ми играят игрички на дребно, както стана преди време.
Да не дава Господ, да стане наистина, че тогава пък няма да повярвам. Naughty

# 28 12 апр. 2007, 12:45 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Болната ми тема Confused

Ужасно се страхувам. Чак към параноя отива вече. Ако нямам никаква вест от родителите ни (и моите, и на съпруга ми) започва да ми избива студена пот, да не ме свърта на едно място, да ми се ускорява пулса..... и докато не звънна на нечий мобилен, и не чуя, че всичко е наред, не съм човек Twisted Evil

Не знам.. сложно е. Може би след 2 неочаквани смъртни случая на мои близки преди време, страхът да не загубя близък отново е оргомен Tired

и неконтролируем.
Иначе не биха ми спестили нещо (смърт, недай си Боже Praynig

, или нещо неприятно - знаят, че все някой ден ще науча и по-добре да го науча веднага)
Добре, че за момента родителите ми са заедно; слава Богу, добре здравословно, въпреки, че гонят 60 години и въпреки някои болежки на възрастта. Успокоява ме и това, че сестра ми е там, и винаги ще помогне. Hug

# 29 12 апр. 2007, 12:54 ч.

Мнения: 907

Цитат на: raly в чт, 12 апр 2007, 10:16

Моите родители въпреки и на възрастта на нечии баби и дядовци тук са все още много активни в БГ (да чукна много яко на дърво). Не са разбира се в цветущо здраве, но не са и на легло в никакъв случай. Аз имах в предвид да се вземат, когато не могат да се оправят вече сами. Иначе те тук прекарват баща ми по месец на година/2, майка ми по 2-3 месеца в година. Имат си ангажименти в БГ и засега не е вариант да са тук постоянно. Когато са тук, се занимават с децата, но съм им оставяла време и сами да пътуват, а и с нас. Те нямат проблем с езика и общуването, така че въобще не скучаят. В крайна сметка тук има и българи, но на тях им е интересно и със самите швейцарци да общуват - запознават си се сами на детска площадка, в магазина, където ти хрумне. Майка ми напр. ходи по музеи, в някои от които аз не съм влизала - напр. този местния до нас и там даже се сприятели със собственика Shocked

. Само за половин неделя.. Познавам и други такива родители, главно по-млади, но разбира се има и много, които не се чувстват добре в чужбина и бързат да си отидат.

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Преместване в Шотландия

Живот и учене на език в Нидерландия

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Причина:

Причина: