Много хубава дума - вечерям. Пак огладнях!
По темата - не винаги.
По темата - не винаги.
- Публикувана: 11 апр. 2007, 23:46 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2007, 01:16 ч.
Сядате ли на масата заедно за вечеря?
Не винаги, но напоследък започнахме да се стараем да го правим. Големият син се очертава със склонност към спазване на традиции, и понеже е чувал за социалното събитие "семейна вечеря", се трогва, когато тази традиция се спазва. Неотдавна се случи да хапнем нещо набързо, кой когато свари, за мене и баща му това няма значение, но синът каза в един момент "ей, пропуснахме нещо: семейната вечеря". А вече беше време за сън.
Та заради него се стараем, светват му очичките, като чуе "семейна вечеря". За разлика от него брат му пет пари не дава, и дори да е поканен, не винаги благоволява да седне с нас. Големият син обаче не само, че е централна фигура по време на вечерята, ами и държи тя да е прилична, брои дали всички съставки на хранителната пирамида са налице, изобщо, всичко трябва да е по правилата и традициите.
Та заради него се стараем, светват му очичките, като чуе "семейна вечеря". За разлика от него брат му пет пари не дава, и дори да е поканен, не винаги благоволява да седне с нас. Големият син обаче не само, че е централна фигура по време на вечерята, ами и държи тя да е прилична, брои дали всички съставки на хранителната пирамида са налице, изобщо, всичко трябва да е по правилата и традициите.
Големият син обаче не само, че е централна фигура по време ба вечерята, ами и държи тя да е прилична, брои дали всички съставки на хранителната пирамида са налице, изобщо, всичко трябва да е по правилата и традициите.
Браво! Ще ви вкара в пътя! ... Че и мен, покрай вас.
Големият син обаче не само, че е централна фигура по време на вечерята, ами и държи тя да е прилична, брои дали всички съставки на хранителната пирамида са налице, изобщо, всичко трябва да е по правилата и традициите.
Браво! Ще ви вкара в пътя! ... Че и мен, покрай вас.
Ама пуста майчина любов - мога ли да му скърша мерака на детето.
Не, нямаме такава традиция.
Аз обикновено вечерям с децата или поне съм на масата с тях, баща им яде в по-късни часове, дори и да е в къщи посмъртно не мога да го накарам да седне да вечеря в 19-20 ч., а и не държа, което не означава, че не се мота някъде около нас и не общуваме. При празнични поводи се прави специална подредба, дори на запалена свещ седим задължително, защото според Момчил и Димана така трябва
Аз обикновено вечерям с децата или поне съм на масата с тях, баща им яде в по-късни часове, дори и да е в къщи посмъртно не мога да го накарам да седне да вечеря в 19-20 ч., а и не държа, което не означава, че не се мота някъде около нас и не общуваме. При празнични поводи се прави специална подредба, дори на запалена свещ седим задължително, защото според Момчил и Димана така трябва
Когато бях малка, адски страдах от това, че с нашите никога не сядаме заедно да вечеряме. Оттогава ми е просто фикс идея това и винаги, когато е възможно, сядаме тримата (например, мъжът ми като беше все нощна смяна, беше невъзможно). Все сме си тримата напоследък, въпреки че малкият използва това, за да ме кара да му давам накрая в устата яденето. 
Много хубава тема!Семейните събирания около масата,на обяд и най-вече на вечеря са особено важно нещо за едно семейство!Една от гаранцийте за успех във възпитанието на децата и близостта в семейството като цяло.
В края на дългия ден едно събиране покрай масата, около вкусните манджи на мама и несравнимото присъствие на татко,вдъхва на децата чувство за сигурност и семеен уют ,което остава дълбоко в тях завинаги.Даже четох,че не трябва всички да мълчат и да се хранят и постоянно да им казваме ''Яж и не говори,че ще се задавиш'' ,а трябва атмосверата да е приятна и разпускаща,всеки да разказва как е минал денят му,да се посмеем и между другото да се храним.Така децата покрай нас ще се научат да споделят какво им е на малката душичка,какво е станало днес в училище,в градината,ако са две от закачките по между им може да разберем,че вече батко има ново гадже,или че малкия пак е направил някоя беля и е потулил работата....и ей такива неща.
Много ни хареса тази идея и я прилагаме отскоро.Е ми много по-добре се получава.Така хубаво се забавляваме,децата са щастливи ,ние също и накрая и яденето си изяждат,без постоянно да ги подканваме.
Съгласна съм,че не винаги децата могат да чакат времето за вечеря,но винаги когато е възможно го правим!Страхотно е!
Иначе с тате винаги вечеряме заедно.Това е неписан закон в нашето семейство.
В края на дългия ден едно събиране покрай масата, около вкусните манджи на мама и несравнимото присъствие на татко,вдъхва на децата чувство за сигурност и семеен уют ,което остава дълбоко в тях завинаги.Даже четох,че не трябва всички да мълчат и да се хранят и постоянно да им казваме ''Яж и не говори,че ще се задавиш'' ,а трябва атмосверата да е приятна и разпускаща,всеки да разказва как е минал денят му,да се посмеем и между другото да се храним.Така децата покрай нас ще се научат да споделят какво им е на малката душичка,какво е станало днес в училище,в градината,ако са две от закачките по между им може да разберем,че вече батко има ново гадже,или че малкия пак е направил някоя беля и е потулил работата....и ей такива неща.
Много ни хареса тази идея и я прилагаме отскоро.Е ми много по-добре се получава.Така хубаво се забавляваме,децата са щастливи ,ние също и накрая и яденето си изяждат,без постоянно да ги подканваме.
Съгласна съм,че не винаги децата могат да чакат времето за вечеря,но винаги когато е възможно го правим!Страхотно е!
Иначе с тате винаги вечеряме заедно.Това е неписан закон в нашето семейство.
С триста зора успях да науча един дългогодишен ерген (сега мой съпруг) да не яде на крак. С още толкова зор успявам и да закова дребния "ерген" на семейна вечеря.
Сега вече им е приятно даже.
П.П. Аз съм един диктатор в пола.
Сега вече им е приятно даже.
П.П. Аз съм един диктатор в пола.
Как само ще ти задиктуват съвсем скоро...
Да видим как ще ви строява малкият диктатор Амалиус Василиевич Умний.Стараем се да сядаме заедно около масата всяка вечер- гладни или не. Когато сме у дома през деня, задължително обядваме заедно. При специални поводи - Рождество и Великден - дори се опитваме да закусваме заедно.
За жалост ние не сме постигнали още никакъв успех, макар че много се опитвах: хлапетата са на по 2г. и 3г. и е невъзможно просто да ги убедим дори за 5 минути да постоят на масата с нас.
Та имам един въпрос към семействата, които сядат заедно да вечерят: колко големи са децата ви? Дано и за нас има надежда, като пораснат децата!
Та имам един въпрос към семействата, които сядат заедно да вечерят: колко големи са децата ви? Дано и за нас има надежда, като пораснат децата!