- Публикувана: 12 апр. 2007, 11:35 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2007, 02:05 ч.
Номинации за Муньо - 2007
Сетих се за нещо, което ми се случи миналото лято ...
Със сестра ми отидохме на караоке бар да видим малко свят. Приятно местенце, лъскаво, пълно с хора, блъсканица. Паркирахме се на бара и поръчваме, но в бутаницата момичето до нас си изля водката върху мен и съседния стол.
Идва по едно време един тип, около 40 годишен, с брада, къси гащи и джапанки. Тотално неадекватно облекло за заведението. Седна на мокрия стол и си омокри гащите. Скочи, почна да се тюхка и се примъкна до мен. Започна да ми се оправдава, че тъкмо бил правил колата, затова бил облечен така, иначе не ходел с подобни дрехи. Аз се правя на приятно разсеяна, защото знам, че не е много хубаво да им обръщаш внимание на такива
Човека обаче решава да продължи контакта и ми заковава вниманието със следната ключова фраза:
- Жена ми казва, че единственото хубаво нещо в мен е човещината. Аз:
Мълча, но той продължава с изшлайфания подход
- Ти знаеш ли, че имаш голям корем?
Реших да отговоря.
- Знам.
Той помълча и после отбеляза:
- Ти си човекът с най-голямо самочувствие, който съм срещал.
Аз вече не знам накъде да гледам. Той продължава да бъбри някакви неща. Сестра ми видя, че няма да се махне лесно и го дръпна. После разбрах как е протекъл разговора:
- Остави сестра ми на мира!
- Тя е много слаба.
- Добре си е.
- Да, да, идеална е за мене ...
Тук сестра ми му теглила една, дойде и ме дръпна да си ходим.
Приятелите ми умряха от цвилеж като разказах на какъв Дон Жуан съм попаднала.
Със сестра ми отидохме на караоке бар да видим малко свят. Приятно местенце, лъскаво, пълно с хора, блъсканица. Паркирахме се на бара и поръчваме, но в бутаницата момичето до нас си изля водката върху мен и съседния стол.
Идва по едно време един тип, около 40 годишен, с брада, къси гащи и джапанки. Тотално неадекватно облекло за заведението. Седна на мокрия стол и си омокри гащите. Скочи, почна да се тюхка и се примъкна до мен. Започна да ми се оправдава, че тъкмо бил правил колата, затова бил облечен така, иначе не ходел с подобни дрехи. Аз се правя на приятно разсеяна, защото знам, че не е много хубаво да им обръщаш внимание на такива
Човека обаче решава да продължи контакта и ми заковава вниманието със следната ключова фраза:
- Жена ми казва, че единственото хубаво нещо в мен е човещината. Аз:
Мълча, но той продължава с изшлайфания подход
- Ти знаеш ли, че имаш голям корем?
Реших да отговоря.
- Знам.
Той помълча и после отбеляза:
- Ти си човекът с най-голямо самочувствие, който съм срещал.
Аз вече не знам накъде да гледам. Той продължава да бъбри някакви неща. Сестра ми видя, че няма да се махне лесно и го дръпна. После разбрах как е протекъл разговора:
- Остави сестра ми на мира!
- Тя е много слаба.
- Добре си е.
- Да, да, идеална е за мене ...
Тук сестра ми му теглила една, дойде и ме дръпна да си ходим.
Приятелите ми умряха от цвилеж като разказах на какъв Дон Жуан съм попаднала.
голям смях.Сетих се и аз за двама муньовци.Номер 1 - С него сме гаджета разликата в годините ни е 9 години като уж това няма никакво значение нито за мен нито за него камо ли пък за моите родители ( аз съм по малката).Аз за нова година му копувам скъп подарък подарявам го а тои нищо даже и 1 благодаря.След време разбирам че мама му казала да не ми подарява подарък да не се харчи заради мен трябвало да спестява. Дни след това спим си у тях и тои ме буди рано сутринта майка му щяла да идва аз го питам защо а отговора беше ами тя смята че с теб секс не правим пита ме дали на кукли си играем та аз да и покажа че не е така.Тая негова мама беше......Ясно е че се разделихме скоро след това за моя радост.
номер 2 - за щастие нищо общо с него само познати.Отиваме на екскурзия голяма компания.Ще влизаме в един музеи и муньо казва аз ще чакам от вън нямам пари за вход.Съжаляваме го ние и плащаме и за него.В музея нещо като фонтанче кадето хората пускат по някоя стотинка и си намислят желание.Въпросния господин застава пред фонтана навежда се и събира сичките стотинки.Ние всички
Голям срам излизаме и човека с усмивка започва да брои стотинките и казва ей добре че ми платихте входа сега сум 6 лева напред. 
Гаджета мухьовци май не мога да си спомня да съм имала, но мъжът ми има един приятел тук във Виена, българин, който е направо уникален. Значи мъжът ми е от Русе . Въпросният Муньо и приятелката му - също. Едно лято ние се прибираме от Виена през Румъния до Русе с колата и горе- долу по същото време се прибира Муньо, също с колата и с жената. Засичаме се случайно на центъра на Русе и решаваме да седнем на Хепито. Ние бяхме отвратени от гадното пътуване през Румъния и бяхме решили никога вече да не минаваме с кола от там. Бяха ни останали, обаче някакви румънски леи- около 5-6 евро и решаваме да ги дадем на Муньо, защото той е хардлайнер и винаги минава Румъния за 5-6 часа !!! (поне така разправя). Та значи, сядаме на хепито, аз му връчвам румънските пари, той пресмята колко горе долу му даваме, после ядем, пием и му слушаме хвалбите. Идва момента да плащаме. Сметката- някъде около 10 лева за нас, неговата също някъде толкова. Ние даваме малко повече ( откакто разбрах какво е да работиш като келнер, оставям винаги бакшиш), Муньо вижда, какво даваме ние, и прави бърза сметка, така че за келнерката да не остане нищо, и дава по-малко пари, отколкото реално му е сметката, като оставя на келнерката 20-30 стотинки бакшиш. Примерно ако цялата сметка е била 20 лв. и на всеки дела е бил 10 лв. ние даваме 12, Муньо взема нашите 12, вади една двайсетачка и още 2 лв и казва на келнерката 20лв.и 30 ст. Ние с мъжът ми го гледаме недоумяващо. През това време келнерката връща рестото на Муньо. И Муньо, усетил, че леко се е поосрал пита: " Вие сметнахте ли си точно колко ви е сметката? Някакви стотинки трябва ли да ви дам?" Ние отвратени и особено аз, горчиво разкайваща се че съм му дала румънските леи се разделихме с него и от тогава гледаме много да не сядаме на маса с такъв идиот.
И ние имаме такъв познат - изчаква всички да дадат за сметката си, с допълнително пари за бакшиш и накрая той дава колкото има до точната сметка. 
To такъв муньо явно има във всяка една компания
, включително и в нашата 
Ех ,какъв Муньо познавам-брата на мъжа ми.Живееше със сестра си заедно на квартира и всеки от тях засичаше електромера преди да включи бойлера и после се записваха данните на един лист,на края на месеца изчисляваха .Този същия Муньо беше готов до върви с часове до друго барче ,ако сока е по-скъп с 20ст. от това на което сме решили да седнем.Винаги като седнем на кръчма ние с мъжа ми плащаме сметката,той винаги няма.Даже мъжа ми му плаща често и сметката на мобилния телефон,въпреки че въпросния Муньо му звънва и казва ти ми се обади.За 10 години не съм го видяла на никого да подари нищо ни за рожден ден ,ни за нова година или по друг повод.Отделно ,че мама му купува бельото,чорапите и блузите.Момченцето е на 33години и живее в друг град от 10 години.
...Живееше със сестра си заедно на квартира и всеки от тях засичаше електромера преди да включи бойлера и после се записваха данните на един лист,на края на месеца изчисляваха ....
Все гледам да не спамя темата с коментари, обаче това ме съсипА...
Как са се сетили?! Направо "гениални"... А сигурно и листчето, на което записват показанията, единия месец го "подсигурява братът, а другия месец - сестрата 
...Живееше със сестра си заедно на квартира и всеки от тях засичаше електромера преди да включи бойлера и после се записваха данните на един лист,на края на месеца изчисляваха ....
Все гледам да не спамя темата с коментари, обаче това ме съсипА...
Как са се сетили?! Направо "гениални"... А сигурно и листчето, на което записват показанията, единия месец го "подсигурява братът, а другия месец - сестрата Мили Боже ...
Отиваме семейно на гости.Бебка беше на няколко седмици и домакинята беше приготвила подарък за бебка/ тя също беше бременна/! Много се зарадвах , защото не бях очаквала подобен жест. Видях ,че са дрешки. Прибираме се в къщи и като всяка нова дреха трябва да мине през пералнята и да изрежа гадните етикетчета . / Винаги се питам как може на бебешки дрешки тия етикетчета да ги шият точно на мястото където вратлето има контакт/Какво беше учудването ми като видях че едното комплектче е изпрано и са му изрязани етикетите .Историята продължава.....същата мама ражда след 2 седмици и ние отидохме да я видим в болницата. Аз вместо да преровя дрешките и играчките на малката отивам и купувам нови играчки. А , кажете ми сега коя е по голяма Муня!? 
Май трябваше ....." Каквото почукало...такова се обадило"
.Историята продължава.....същата мама ражда след 2 седмици и ние отидохме да я видим в болницата. Аз вместо да преровя дрешките и играчките на малката отивам и купувам нови играчки. А , кажете ми сега коя е по голяма Муня!? Май трябваше ....." Каквото почукало...такова се обадило"
Не съм излизала с такъв мъж.
А вкъщи аз съм скъперница за едни неща, за други разхищавам. Много мразя да давам пари за храна. За книги, пътуване, понякога и дрехи и разни културни мероприятия, са ми широки пръстите. Но за храна съм адски стисната, направо досаждам на хората около мен. По кафета също гледам да не правя огромни разходи, особено, ако знам, че ще ме черпят.
А вкъщи аз съм скъперница за едни неща, за други разхищавам. Много мразя да давам пари за храна. За книги, пътуване, понякога и дрехи и разни културни мероприятия, са ми широки пръстите. Но за храна съм адски стисната, направо досаждам на хората около мен. По кафета също гледам да не правя огромни разходи, особено, ако знам, че ще ме черпят.
Е, как можах да забравя първото си гадже!!?!?!? 19-годишен левент след казарма. Бях влюбена в него заради загадъчността му, 
, нежен, тих и малко див (на моменти ме плашеше, което май беше причината да го харесвам). Та фрапиращото за моя муньо беше лиспсата на всякаква комуникация с него. Излизахме всяка вечер в продължение на малко повече от година, а общуването ни се състоеше единствено в целуване и опипване... без говорене... почти, разбира се,... нали трябваше да се уговорим все пак, къде ще се опипваме. Та първата целувка беше от мен 
уж съм новобранка, но то ми писна - месец и половино го чаках 
, то бива, то може, но да вземе да се осъзнае поне... ДА ама не! Цлеувах го само аз (имам предвид с език) а той стоеше с часове и вероятно блееше някъде по тавана (понеже действието се развиваше най-вече във входа). След 8-9 месеца осъзнавам, че той изобщо не ми пуска език (то нали съм неопитно и ми е трябвало повече време за да ми прищрака). Питам го "Абе ти май не обичаш да се целуваш?" - "Ми, по принцип да, но с теб обичам" 
. ЛЕле като ми кипна... Единственият му опит да си легне с мен беше около седмица преди да скъсаме (сиреч след повече от година връзка) като ми показа един презерватив и ми казва, че наш познат му го е дал. Аз само се врътнах с думите:"Ми добре, аз к'во да направя" и си тръгнах.
, нежен, тих и малко див (на моменти ме плашеше, което май беше причината да го харесвам). Та фрапиращото за моя муньо беше лиспсата на всякаква комуникация с него. Излизахме всяка вечер в продължение на малко повече от година, а общуването ни се състоеше единствено в целуване и опипване... без говорене... почти, разбира се,... нали трябваше да се уговорим все пак, къде ще се опипваме. Та първата целувка беше от мен уж съм новобранка, но то ми писна - месец и половино го чаках , то бива, то може, но да вземе да се осъзнае поне... ДА ама не! Цлеувах го само аз (имам предвид с език) а той стоеше с часове и вероятно блееше някъде по тавана (понеже действието се развиваше най-вече във входа). След 8-9 месеца осъзнавам, че той изобщо не ми пуска език (то нали съм неопитно и ми е трябвало повече време за да ми прищрака). Питам го "Абе ти май не обичаш да се целуваш?" - "Ми, по принцип да, но с теб обичам" . ЛЕле като ми кипна... Единственият му опит да си легне с мен беше около седмица преди да скъсаме (сиреч след повече от година връзка) като ми показа един презерватив и ми казва, че наш познат му го е дал. Аз само се врътнах с думите:"Ми добре, аз к'во да направя" и си тръгнах.
Хм...убави историйки ..... 
Някои са много свежи !
Че точен е бил пича к'во? !!!
.... както го е обещал е сторил : нещо като купонче е спретнал
Някои са много свежи !
Хайде пак аз...
Дойде един красавец в работата - мургав, синеок, ситно къдрав. Гадже и половина. След две-три седмици ме заговаря в коридора, разправя ми как отскоро е в България, старите му приятели се били разбягали, тинтири-минтири. И ме кани в събота в шест вечерта у тях. На нещо като купонче......
........
Подразнихме се, ама нали сме всички вкупом - се и посмяхме, пък седнахме на края на улицата в едно кафе, хем да не си тръгваме обратно по домовете, хем една от нас липсваше, та ако я е поканил и нея да я изчакаме, хем, ако е отишъл да напазарува за купона, примерно, и се е забавил, да не го изпуснем.
.........
Дойде един красавец в работата - мургав, синеок, ситно къдрав. Гадже и половина. След две-три седмици ме заговаря в коридора, разправя ми как отскоро е в България, старите му приятели се били разбягали, тинтири-минтири. И ме кани в събота в шест вечерта у тях. На нещо като купонче......
........
Подразнихме се, ама нали сме всички вкупом - се и посмяхме, пък седнахме на края на улицата в едно кафе, хем да не си тръгваме обратно по домовете, хем една от нас липсваше, та ако я е поканил и нея да я изчакаме, хем, ако е отишъл да напазарува за купона, примерно, и се е забавил, да не го изпуснем.
.........
Че точен е бил пича к'во? !!!
.... както го е обещал е сторил : нещо като купонче е спретнал