Пациентки на ЦРЗ "Надежда" - тема 94

С теб сме си писали, но за другите - при мен в Токуда извадиха само 2 зрели, макар че антралните бяха приличен брой. Просто тръгнаха неравни. Обяснението на Шефкетова беше, че “нещо било тръгнало в яйчниците” и вероятно било ранна менопауза, при все 10+ антрални, редовен цикъл и овулация, хубава лигавица, добре изглеждащи яйчници и хубави хормони 😂 Тоест, понеже ТЯ толкова е успяла, значи трябва да съм в менопауза почти - сравни ме между другото с онкоболна пациентка, толкова бързо ми изтичало времето според нея, и трябвало да ме стимулира на всеки цикъл!!! Като я попитах ако ще е така защо изобщо стимулация, може да се прави и на естествен ако толкова мисли, че ще извади, почна да мънка…

Мнението ми като цяло е, че повечето лекари са некадърни. Просто са много малка бройка в България и всичките са “известни” и “светила.” Един ако има истински добър ще сме късметлии…

И аз бих желала да изразя мнение. За Калчев аз мога до кажа, че е машина за пари. Това не е само мое мнение. Опитът ми с него това показва. За ембриологията може да е прав. И не мисля, че е толкова лоша в България, просто на хора с по-сериозни проблеми може и да не помогне. Относно стимулации мога да кажа, че всеки месец е различен. И по принцип от немалкият ми опит със стимулации, мога да кажа, че ако една жена има редовна и нормална овулация, е прецакана. Или по-ранна. Имах такъв проблем при втората стимулация. Имах 10мм фоликул на ден три и останалите антрални намаляха с всеки изминат ден. Относно коментарите, които изискваме от лекарите си относно неуспешните опити, ми звучи малко все едно ние сме работодателя и държим сметка на работника защо не си е свършил работата. В крайна сметка проблемът е в нас и ако всичко беше наред нямаше да стигнем до ин витро. Репродуктивните търсят проблема и този проблем се открива на принципа проба-грешка. Според мен е изключително важно да имаме доверие на доктора си. Нещата, които ги питаме, трябва да служат за наше успокоение, а не да ги държим отговорни за неуспехите ни.И аз се питам защо се случи извънматочна след ин витро. И то в тръбата, от която имах бременност година и половина по-рано. Ембрионът си стигна до матката и се имплантира в нея. 2 месеца преди извънматочната ми махнаха три полипа. След извънматочната ми правеха ЦС, хистероскопия, Имунологична, ИМПО+, вирусология и микробиология. Единственото, което откриха беше единични плазматични клетки от - лек хроничен ендометрит ( може в резултата от извънматочната), за който казаха, че няма нужда от лечение. Също имах и леко отклонение в ИМПО+. Проф. Михайлова коментира резултатите ми като “твърде, твърде прилични ” и направи коментар, че ако не беше в тръбата, сега щях да съм бременна. И знаете ли какво? Отговорът на въпроса ми защо това се е случило няма… Така че има неща, които не зависят от нас. Дори, когато са перфектни условията, нещата могат много да се объркат. Такава бяха условията и при моята извънматочна. С ембрион и пулс в тръбата.

Stefaniya, можете ли да споделите за опита си с Калчев ?

Ми при мен проблем не е имало, че да е в мен. Имаше преодолим проблем с МФ, който обаче ембриологията на Надежда не преодоля, ама няма как да си го признаят. Плюс други претупвания в стимулацията и проследяването. Личната ми статистика на % оплождане и оцеляване тук и там за мен си е достатъчно доказателство за моя случай. Не игнорирам фактор късмет, но в моя случай не беше това. Така че да, за неуспехите ми тук обвинявам и държа сметка на клиниката на Стаменов.

Все едно, ставам малко като развалена плоча. Наистина всеки си преценява неговото място, с какво се примирява и какво би опитал. И желая успех на всички в Надежда, не искам да обезкуражавам никого.

Ама какво значи да държим някой лекар отговорен за неуспехите и че НИЕ, пациентите, СМЕ ВИНОВНИ?! Никой не ни гарантира бебе и това на всички ни е ясно.

Но лекарите ПО ЗАКОН са длъжни да дадат медицинско обяснение и обосновка за проведеното лечение. Ако не могат да свършат това, да, компетентността им за мен е под въпрос.

Самата ти казваш, че Калчев е машина за пари. Не съм била при него, може и така да е. Обаче ако лекар се държи с мен като с клиент, не като с пациент, тогава и аз ще изисквам като такъв. Просто е.

Да не говорим извън фактора пациент колко човешки грешки се случват по пътя, естествено, че в много случаи не става точно заради тяхната некомпетентност, или поне отчасти заради това. Аз и без медицинско образование мога да си предпиша дози някакви с медикамент някакъв на случаен принцип и да гледам какво ще стане. Ако така ще работят - както Станулов примерно си каза - мерси съм.

Момичета , какво мислите за тази статистика ?
📊Статистика за успеваемост при инвитро процедурите
❓Какво представлява, как е правилно да се измерва, за какви данни трябва да се следи или пита при избора на дадена клиника...
👩‍🔬Четете в интервюто на Стефка Николова - ръководител на Ембриологична лаборатория в болница "Надежда":
❗"Терминът „обща успеваемост“ не е коректен за сравнение между клиниките, защото под общ знаменател се слагат всички пациенти – независимо от възрастта и характера и тежестта на проблема. За да направим правилни изводи, е важно как групираме и анализираме данните."
❗"Няма обща методика за определяне на успеваемостта, така че да бъдат съпоставими данните. Може да се изчисли по различни начини..."
❗"Също така не е достатъчно да се съберат за една календарна година всички пациентки, които са преминали пункция, и да се отчете колко от тях са забременели и родили, защото трансферът, постигането на бременност и раждане при част от тях не се случва веднага, в рамките на същата тази година (има спонтанни цикли, при които се събират яйцеклетки месеци наред, замразени трансфери и т.н.)."
❗"Обикновено пациентите се информират от отчетите на ЦАР, но статистиката на ЦАР има по-различен подход. Всъщност се отчита колко процедури са били финансирани за годината на клиниките, и колко са регистрирани бременности и родили пациенти през календарната година от процедури по ЦАР, които може да са финансирани 4 години назад. Ако има повече финансирани пациенти през годината, но по-малко достигнали до трансфер, процентът ще намалее, което не отразява качеството на работата.  Смятам, че за да има съпоставимост между клиниките, трябва да се сравни успеваемост по трансфер или по пациент на сходни групи пациенти. "
🎤https://nadezhdahospital.com/statii/art/statistika-za-usevaemost-v-invitroto/
#инвитро #УспеваемостПриИнвитро #ИнвитроУспеваемост #МБАЛНадежда #БолницаНадежда

Така е, права си. Идеята ми беше, че никой няма как да каже защо един трансфер е бил неуспешен или защо нещо лошо се е случило. Затова трябва да имаш доверие на лекаря си. Ако не - по-добре го смени.

Стефи, до голяма степен съм съгласна с нещата, които казваш, но нали затова са и лекари. Трябва да знаят елементарни неща и да предположат във резултат на какво се е случило това нещо. Нали трябва да се вземе адекватно решение какво да се прави занапред. Според мен не е адекватно да ми кажат 'Ами ще ти кача дозите.' без дори да назначи някакво изследване. На първо място трябва да се разбере от къде идва проблема за да се знае как да се подходи. Ако не попиташ как ще знаеш? То най-лесно да ми изпише 300 + единици на ден някакъв FSH,  ама резултата ако ще е същият какво правим...то така до безкрай... Да не кажа, че по дефолт предната ми стимулация беше с високи дози (250 - 300 на ден). Затова и я смених. Като пациент смятам, че имам право да знам какво се прави с тялото ми и да имам елементарно обяснение от лекар, човек който се смята, че ги разбира тези неща защо се е случило така и какво може да се направи за да се подобри. В никакъв случай не съм й говорила обвинително, няма и за какво да обвинявам - идеята ми е била изцяло информативни да знам какво се случва с тялото ми за да имам по-добри шансове за следващ опит. Да знам какво да подобрим и променим. Според мен е идиотско да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.

Аз по-скоро имах предвид, че лекарят няма как да знае защо трансферът е бил неуспешен, особено ако има установен проблем. Затова и дадох пример за себе си, защото условията бяха перфектни и стана нещо ужасно, за което никой няма как да ми каже със сигурност коя е причината. Разбира се, че лекарят трябва да прави и нови неща, да променя схемата, защото принципът на работа е проба-грешка. Трябва и да ти дава информация какво и защо прави. Но и ние не сме лекари, че да решаваме кое е правилно и кое грешно. Затова и казвам, че трябва да се има доверие на лекаря.

Проба-грешка е, но решенията защо се избира едно лекарство или едни дози трябва да стъпват на някаква основа, а не да са взети на случаен принцип. Има ужасно много научни публикации по темата - за различни схеми, случаи, състояния - съотношение ЛХ/ФСХ в препаратите, малки вариации в дозите спрямо различни фактори - говорим за нещо от типа 25 единици, step up и step down протоколи, както има и ужасно много информация за методите за селекция в ембриологията, как различни методи адресират различни проблеми и са различно подходящи за различните видове ДНК фагментации, в какъв ред и защо да се прилагат повече от един методите, кога да не се прави, при ембрионите - статистически колко е вероятно ембрион да е еуплоиден спрямо някои белези при оплодането и какво ли още не. Аз се обзалагам с теб, че рутинно лекарите масово не обмислят тези неща! Това ги прави некомпетентни в полето им на работа.

Аз чак толкова задълбочено не разсъждавам. Предпочитам да се доверя на доктора. Без да искам да се повтарям, животът ми показа, че и нещата дори да са перфектни - пак могат да се объркат.

Това казвам, че често и лекарите не мислят толкова задълбочено, вместо това - дали от мързел, от его, от некомпетентност, или от повече от един фактор - стрелят на сляпо. Понеже съм го изпитала на собствен гръб, аз мога да се доверя само на лекар, който е в състояние да отговори на моите лаишки въпроси. Станулов и Шефкетова не бяха такива. Надявам се Чапанова да е. Засега имам добро впечатление. Иначе разбира се, редното би било ние да не се налага да се интересувала, защото е тяхна работа, не наша, но аз съм хващала такива зловещи грешки, че няма как поне в рамките на скромните ми знания по темата да не задавам въпроси.

Не казвам, че ако всичко е направено перфектно, което така или иначе няма как да се знае дали е така, нещата ще станат; казвам, че е редно лекарите да ти дадат максималния шанс да успееш като обмислят всички тези неща. Аз съм им задавала тези въпроси и те не могат да ми отговорят или в прав текст казват, че ще пробват нещо друго “като психологическа помощ за пациента”, а не на някаква смислена научна база. Ами наглост е.

Пожелавам ти тя да е твоят доктор. Самите ние сме различни и имаме нужда от различни неща. Аз Станулов въобще не съм го разглеждала като вариант. Първо, защото си мисля, че ембриологията не е на високо ниво ( да замениш ембриологията в Афродита с тази от Доверие…)и второ, защото е от школата на първата ми докторка. Много ми беше мила , караше ме да се чувствам добре, но не признаваше дългия протокол, а при мен той даде по-добри резултати. И беше на принципа давай пък ще видим. 😀

Аз се подведох по многото позитивни мнения, за които вече подозирам, че поне отчасти са платени. Оказа се, че има доста повече недоволни отколкото предполага човек. Ембриологията със сигурност не е на високо ниво - главният ембриолог има 7-8 години професионален стаж, това е смехотворно. Беше ми притеснение още преди опита, но… дали той не нацели стимулацията или ембриоложките толкова си могат, няма как да знам. Но със сигурност омазванията е при тях. А наглостта като поисках мнение защо е било каквото било беше безгранична.

Не знам, чета ви и се чудя- това май е повсеместен проблем с проблемната комуникация. Аз всеки път, когато попитам нещо след поредния неуспех ми се отговаря в стил - "Аз направих каквото можах, не ме занимавай. Оправяй се!". И това поведение е независимо от моя подход, който гледам да е винаги внимателен и никога да не излиза, че обвинявам. И накрая аз си излизам от кабинета с усещане, че нещо аз съм виновна и съм поискала повече от възможното.