Как може умен и работлив човек от бедно семейство да успее в България?

Как кога учиш? Вечер, събота, неделя. Време бол. Плюс това за специалности тип икономики, маркетинг, IT - да намериш работа, колкото се може по-рано, е много важно, защото на 23 без 1 ден трудов стаж в такава сфера е нереално.

Буболина, задочно и дистанционно. Хората са го измислили.

Това беше някога. Сега пълните стипендии в топ университетите са изключение.

Той задочното е едно учене. Аз на дърти години изкарах една магистратура задочно, ми то по-добре да бяха казали да си платим семестрите и учебниците и да дадат дипломата.

На твоите години някои имат студенти за издържане, та не знам какво се оплакваш. Ако си в Германия, все има някой университет по-наблизо, ако въобще имаш идея какво висше ти трябва, има опции и за по-възрастни работещи студенти. Хич не ми изглежда непосилно да пътуваш до близък университет или да наемеш някаква скромна квартира.

Ти пък. Там живеят милиардери.

Всеки учи, колкото му е капацитета и колкото има желание. Това не е училище, че някой да те държи за ръка, ако те мързи и си избутал колкото да има - едва ли ще се реализираш и на пазара на труда с тоя мързел.

Някои хора запомнят урока още по време на часа,когато учителя го преподава и затова после не им се налага да го преговарят вкъщи.

Скъпи мами,

Благодаря Ви на всички за споделените мнения дотук, чета ги с огромен интерес и обожавам дискусията, която се завърта (с изключения на някои прекомерни фиксации върху битието на един-двама пишещи ).

Само да уточня, стартирах темата не защото търся рецепта за успех за себе си, а понеже заради много явления - от твърде високите наеми в София до липсата на кариерни съветници в гимназиите, особено в малките градове - ми се струва, че човек от семейство без възможности и връзки не може да успее.

Тъй като в този форум пишат по-зрели от мен хора с вече изградени кариери (аз съм едва в началото на своя професионален път), ми беше интересно да чуя перспективи.

Някой спомена, че дете от бедно семейство трябва да избере специалност не според това колко е търсена, а според това какво му се отдава. Да, със сигурност второто е значимо, но когато буквално вкъщи едва има храна, по-логично е насочване към нещо хем с търсене, хем в унисон с наклонностите на човека.

И само още две вметки - ако смятате, че изразът на негодуванието ми относно трудната реализация у нас е пързалка, така да бъде. Според мен няма нищо пързалящо в това един млад човек да провокира дискусии относно социалните проблеми на държавата, в която живее, независимо дали го касаят лично, или не.

А колкото до мен, нямам нищо против интелигентни, трудолюбиви и упорити хора от Хасково да ми бъдат съседи в София. Не мисля, че биха разстроили културата на квартала, даже напротив - ще се радвам да се уча от тях на дисциплина, нюх и гъвкавост.

Кога учиш? Аз съм учила и в метрото, като съм пътувала вечер по никое време след работа.

Учила съм редовно бакалавър. След години си причиних 2 г (4 семестъра) редовно магистратура. Поне лекциите бяха вечер от 18 до 22. И събота и неделя от 9 до 16. Нямах свободни дни, от работа тичах на лекции.

Карала съм програмата на Софтуни за дигитален маркетинг, която е година и малко. Работех на тегава работа тогава, всеки ден бях в офис. Прибирах се, тренирах, слагах кутия храна за другия ден и гледах лекциите.
Като учех бакалавъра работех на половин ден 2 години, последната вече ми писна от медиите в БГ и намерих друга работа. Карах късни смени, когато можеше, свършвах работа в 23 ч и ходех на лекции до 13-14. От там хващах метро и към Бизнес парка.

Има нестандартно работно време и съчетава хоум офис с онлайн лекции. Когато не може онлайн, ходи в университета.
Но е факт, че на мен не ми струва нищо, финансово, нейното висше образование. А таксите никак не са малки, наемите в София също. Пета година плаща квартира. И дори си е спестила сериозна сума за това време.

Брей, това в София 20 000 лева ли са станали заплатите?