Какво мислите за самотата?

Също 
Единствено съм го искала за по няколко часа, но за дълго - не. Има хора, саможиви, добре се чувстват сами. Въпрос на вътрешно усещане.

Вси4ки ние сме самотници,раждаме се,живеем и умирама сами,самозалъгвайки се оба4е през цялото това време,4е всъщност нещата нестоят така!
Нау4иш ли се веднуж да оценяваш ка4ествата на самотата,веднъж за винаги преставаш да си сам!Тогава запо4ваш да се наслаждаваш на собственната си компания и откриваш съваршенно разли4ни страни на живота!Единственно когато оцениш себе си и усетиш удоволствието от собстванната си компания,можеш да оцениш но и да будеш оценен в компанията на други хора!
Доказано е 4е,самотата е временно състояние-тя идва неусетно и рано или късно си отива!И затова непропускай то4но тези мигове,и се нау4и да им се наслаждаваш истински!
Съществува реална възможност самотата да те разруши!Но само при условие,4е ти самата я оставиш да го стори!В противен слу4ай,единствената възможност която и даваш е да те изгради!
Психологи4ески погледнато....самотата е 4увство!И като такова или пресъства или отсъства от твоето съзнание!Затова мисля,4е е добре да гледаш на нея не като липсата на нещо или на някой,а по скоро като на съществуващо нали4ие!
Аз оби4ам самотата,тя е 4аст от мен,от моя живот...понякога наистина имам нужда от нея и запо4вам сама да си я налагам от вътре,защото с времето разумът ми ме накара да ,,я'' обикна!

Аз обичам да съм сама, но не се чувствам самотна.
Понякога, в неподходяща компания съм усещала самотата.

Понякога самотата е необходима за всеки един от нас, за да се освободим от напрежението и стреса. Аз все по често я търся. Имам нужда да бъда поне за 1 час съвсем сама. Самотата е вид почивка. Абстрахирам се от наистина истинската самота, тя е страшна и грозна, дано на никой не му се налага да я изпита.

Най-трудно и тъжно ми е, когато съм самотна и сред хора едновременно. Когато съм сама ми е добре (защото не съм сама всъщност), стига да не е твърде дълго, защото съм човек, а ние имаме нужда от стадо...общество...общност...(макар дълги години да отричах тази нужда)

Самотата е необходимост. Самотността е болест.
Така го разбирам аз.

Никога не съм се чувствала самотна, не искам и нямам нужда да оставам сама, дори да е от време на време. А сега с детето е и невъзможно.
Обичам да съм сред много хора, животът ми е динамичен, самата аз съм такава - самотата не ми се нрави.

разбирам те.



и аз така... 

Чат-пат съм сама..., но самотна се чувствам изклюително рядко.

 Рядко съм се чувствала самотна, но него обичам това състояние, защото съм забелязала, че ако продължи по-дълго така ме обзема, че започвам да не искам да изляза от него - не мога да го обясня добре, но не ми харесва.
 

Чувстваш се самотен, ако по някаква причина се чувстваш изоставен. Точно едното следва другото. Ако не се чувстваш изоставен, и на необитаем остров няма да си самотен, но ако се почувстваш изоставен, и на най-щурия купон, направен в твоя чест, ще си абсолютно самотен.

Мразя самотата,
преди да се събера с мъжо ми си живеех сама и честно казано
вечер не ми се прибираше сама в празния апартамент,само с котката.
Чувствах се като старите моми от филмите и често изпадах в едни
меланхолични състояния 
Но сега вече нещата са много различни и наистина не желая да оставам пак сама,
последния път когато ходихме до апартамента ми,направо буца ми заседна на гърлото,
като го гледах празен и тих,с непипнати мебели,суха баня и без нещо сготвено на печката,
само тишина и брррррррр тръпки ме побиват.
Признавам си страх ме е и не искам да съм сама.

Самотата като чувство не я обичам. Но понякога ми е добре да съм сама - да си почета, да си поиграя на някоя игричка в кефчето или просто да помързелувам...

В последно време самотата е нещо доста модно, така да го кажем.
Не че преди не е било така. Сега обаче е изразено в много по-голяма степен.
Човек е оставен да се блъска в нещо, повече прилично на полуразрушена обществена постройка (панелена), отколкото
на стройна система. Без религии, големи морали и идеали - да се справя сам. В същото време хората, които са подсигурени
материално, започват да изпитват удоволствие от намирането на все по-голяма лична меланхолия, в която да потъват
и да се чувстват защитени и, може би - в крак с времето си.
Екзистенциалната самота винаги е била заедно с човека. Поне така си го представям аз...човек е сам в субективността си,
в светогледа си, във факта на случването си. Така или иначе - досега не е измислено как да разменяме очите си с нечии други,
да заменяме биографиите си с тези на чужди лица, за да усетим какво им е на тях. Сигурно не е нужно.
Аз обичам да съм сама, да работя сама - така се справям най-добре. Всъщност аз по този начин съм изградена - дали от обстоятелствата на съвремието си, които безцеремонно диктуват едно малко по-хленчещо отношение към социалния живот, дали поради собствения си характер - това вече не мога да кажа. Не съм била пеперуда, прескачаща от цвят на цвят, нито пък съм се опитвала да се приспособя към средата си(според някои тук ми е грешката). За мен общуването е въпрос на човек срещу човека, единица срещу единицата - поради тази причина не съм членувала в клубове, групички, подразделения и класи. "Не бих приел да съм член на всеки клуб, в който ме приемат да членувам", хаха...

Много обичам да оставам сама и никога не съм се чувствала самотна- явно съм си самодостатъчна. не обичам да съм зависима и понеже невинаги мога да не завися от обстоятелствата, то се старая да не завися от субекти. Прекалено много са социалните ми контакти и в последно време започнаха все повече да ми тежат и все повече да предпочитам да оставам сама винаги,когато е възможно.Затова и гледам да бягам през уикенда от Варна-така си почивам емоционално.

Никога не съм сама. Не ми е тъпо. Винаги мога да се забавлявам.
Вече беше казано, ама да повторя: понякога, с много хора около себе си, се чувствам самотна.
Когато разкажа виц, който след това обяснявам, ей там съм съвсем сама.
Иначе обичам самотата.
рр/ само колко съдържателно се изказах ( 20 пъти изписах думата "самота" и то стана  )