Първият път като отидох й се представих, разказах й, че съм била неин пациент и бих искала да запиша моята дъщеря при нея, тя обаче ме насочи към друг лекар, защото тя нямала повече места за записване на нови пациенти. Все пак ми остави искрица надежда и се разбархме да й звънна, ако другият лекар също откаже по някаква причина.
Аз реших да съм честна и отидох при другия лекар да го питам (все пак можеше да се направя, че съм го питала, но той е отказал) и за мое щастие (или нещастие) той каза, че абсолютно няма никакви места за нови пациенти, още повече за бебета.
И така аз отново се върнах при прекрасната мила докторка, която съм си избрала и една сутрин закачах пред кабинета й. И чаках... и чаках... И виждах как идват хора и влизат преди мен и аз продължавах да чакам. Мисля, че това беше моят джихад, моето изпитание, което аз издържах!
След над час чакане успях! Влязох при нея и се разбрахме и вече мога да се похваля, че имаме личен лекар. Юпииииии