Първи ден на детска - аз ли да го заведа? - Нашите деца от 1 до 6 години - Страница 2

# 15 13 апр. 2007, 16:46 ч.

София
Мнения: 7 242

Tsv, детето може и да се ядоса на майка си, но след време ще оцени, че именно тя е била до него. Аз и сега си спомням много случки от детството си и ги тълкувам по различно, отколкото тогава. В трудни моменти мястото на майката е до детето, пък дори и с риск то да я обвини, че тя е "виновна".
А за градината разбира се е хубаво да се говори предварително, но поне аз не смятам, че трябва да се идеализира, за да не се разочарова детето и да не загуби вяра в преценката на родителя. На дъщеря ми не съм обяснявала колко хубаво е там, а по-скоро как всички деца трябва да ходят там, така както майките и таковците трябва да работят. Детето трябва да знае защо отива там /защото родителите работят, защото трябва да учи с другите и т.н./, за да не се почувства изоставено и нежелано и как е там /обстановка, организация/, а дали ще му хареса или не, то само ще прецени независимо от това какво ние твърдим.

Moon Walk, права си, че няма да го пращаш на война Grinning

От твоето спокойствие и увереност зависи и той да преме тръгването на градина без стрес.

# 16 13 апр. 2007, 16:48 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

Цитат на: ДЕ ВАня в пт, 13 апр 2007, 16:27

Не ме разбра. Може би, защото ти е още малко детето.
.... В смисъл - то не бива да мисли "тя ме заряза на баба, а сега баба ме оставя тук".

Да, ама може и да си помисли - защо ме махаш от моята баба и ме оставяш при непознати, не ме ли обичаш вече? Просто вариянти. От друга страна си права - майката много добре знае със сърцето си кое е добро именно за нейното дете. Това е една необяснима връзка, която я има не само когато е малко. Имаше един перод по време на яслата през който изкара пневмония и след като ни изписаха от болницата педиатърката ми препоръча известно време да не ходи на ясла. Нямаше как и - при баба на село, но ние не можехме всяка вечер и сутрин да пътуваме така че изкарваше по 2-3 нощи в седмицата без мама и тати. Когато аз се събуждах със свито сърце през нощта точно тогава малката е плакала за мама.

Така че - нека слуша сърцето си - то знае най-добре.

# 17 13 апр. 2007, 16:53 ч.

Мнения: 4 195

Кофтито е, че дребното ме затапва винаги, 5 месеца му обяснявам, защо мама ходи на работа - мама ходи, за да има парички за хапване и за бонбонки, той ми казва - тате ходи на работа, той ще ми купува. забраних на баша му да купува бонбони, Виктор каза, че не иска бонбони и парички, иска мама..абе винаги ми намира отговор, изгоден за него така, че аз почти оставам без доводи. Можех да го пусна още тогава на детска градина, и сега си мисля, дали не сгреших, че го оставих 5 месеца у дома с баба му, защото аз така или иначе съм противник на бабиното отглеждане по принцип и дори и сега мога да не го пускам на детска, свекървами си еу дома,но за мен бабите не са добър варинт за отглеждане, поне в нашия случай Rolling Eyes

# 18 13 апр. 2007, 17:53 ч.

Мнения: 2 108

Моя също е залепен за мен.
Ходи вече 1 месец на градина. Винаги го водя само аз-друг и не е изявил желание. Плаче сутрин много, но ходих често на обяд и го виждам как седи до децата и си яде, и се смее. В16ч. ,к огато го взимам си играе. Казват,че по цял ден е спокоен.
Няма да те лъжа-трудно е и за двамата. Този рев сутрин ми скъсва сърцето,но съм безкомпромисна и не му давам място за отстъпление. Лъже ме,че е болен, че му е лошо, че му се пишка,че му се спи, че го боли корем,че му се ака, че........ абе не знаеш каква хитрост изваждат ooooh!

Нарежда колко ме обича, как иска да ме гали и целува Heart Eyes

Надявам се все пак да спре да плаче скоро.
Моето мнение е да го заведеш ти.

# 19 13 апр. 2007, 18:10 ч.

Мнения: X

Заведи го ти!
Много, ама изключително много важне е детето да вижда реакцията на майката в моменти, които за него са плашещи или важни - така то преценява дали и до колко действително е страшно случващото се.
Действително това е много труден момент, но поне при нас нещата се развиха добре, благодарение на това, че всяк сутрин аз отивах уверена, че детето ми е в добри ръце, показвах и, че не съм се притеснявала и тя се успокояваше. Не, че не ми се пукаше сърцето от зор в началото, но така е - детето може да понесе всичко от мама и не е предателство да го оставиш ти, предателство е да накараш друг да го остави.

# 20 13 апр. 2007, 18:22 ч.

София
Мнения: 790

Ох, и на нас ни предстои тръгване на ясла съвсем скоро и съм се чудила как да постъпя. Ние също сме дупе и гащи, по цял ден заедно. Мисля все пак да я заведа аз. Пандора много добре го е написала Peace

Наистина ще ми е ужасно да я слушам и гледам как пищи и плаче за мен, но ако я води друг ще се стресира още повече. Все пак тя ми има доверие и се надявам да проумее, че не я водя на лошо място и т.н. От сега и говоря и се опитвам да я настройвам положително, но ще видим, след 3 седмици.
Успех Hug

# 21 15 апр. 2007, 00:11 ч.

Мнения: 1 640

Бъди с детето си и си поплачете двамата там,ако се наложи.И през сълзи си обяснете ситуацията-на теб ти се налага да работиш,за да носиш парички, а на него -да играе с нови деца,в нова среда , с нови играчки и т.н.Успех!Може би и аз ще съм като теб септември.

Причина:

Причина: