Родители, дали болните си деца за отглеждане

Мила meyz, моите съболезнования!

Миличката Вяра, вече е в по-добър свят без болка! Малко ангелче!

Мила майчице,много съжалявам за случилото се!Ти си много смела и силна жена!Прегръщам те!

Mila Meiz vlizam samo da kaja 4e te pregru6tam. A Viara tia e na po-hubavo miasto - viarvam go 

Мила Мейз,
мога само да ти кажа, че ти си една невероятно силна и смела жена! Възхищавам ти се от цялото си сърце! Вярвай, че Вяра е добре и нищо вече не я боли.
Шо се отнася до писмата, които си писала и са останали без отговор и последствия-има начини да потърсиш правата си другаде, където не се отнасят безотговорно към човешкия живот!
Мога да ти помогна-юрист съм и знам. Ако имаш нужда от помощ, пиши ми на лични.
Прегръщам те и ти пожелавам спокойно лято, заслужаваш го.

Вяра, малко ангелче, почивай в мир. 
Дано вече си в рая след ада на земния си кратък живот. 
Мейз,  . Прекланям се пред теб!
Когато имаш нужда да споделиш, да поплачеш или просто се нуждаеш от кошче за емоциите си, аз ще бъда насреща.
А когато търсиш точните думи да това, което искаш и изпитваш, КатНадийн ще бъде твоите изречени на глас мисли.
С нейна помощ аз стъпих отново на краката си.   

as neznam koga e stanalo tova s malkata viara mnogo plakah kato nauchih novinata.kolko li  se e machila malkata dushichka i moeto bebe ne beshe dobre, s dupki v sarzeto i to mnogo,tolkova tejko dishahse che napravo beshe strashno i sam se chudela kolko li go e bolialo.sega veche e dobre samo kadeto ima srasvane na  traheiata ot operziiata i s malko uprajneniia shte se opravi mnogo kashliashe no sega veche e dobre blagodrenie na gospod.pojelavam vi veselo liato na vsichki maichizi i dechiza pisha vi tuk zashtoto na stranizata deza s porok na sarzeto nikoi ne pishe.

Всички мами мили
къде ли са се скрили?!

Ела, как е Анди? Ти как си?
Мейз, с теб съм!
Прегръдка за всички мами!

Мейз, съжалявам за това, което ти се е случило.
Бъди силна!

Момичета, тези които пишехте тука. Не се затваряйте в себе си, моля ви. Пишете и споделяйте. Това е вашата тема. Тя беше създадена  и закована заради вас.
Ела пиши как е Анди.
Atyla как е твоето момченце /не помня дали си споменавала как се казва/.
Milena.b -  ти се появи за малко, сподели и пак ..... изчезна.

Момичета, това е вашата тема.

Здравейте момичета! От няколко седмици чета темата ви  и се опитвам да намеря сили да  драсна 2-3 реда, но все се разстройвам и отлагам. Защо има толкова мъка по света? Темата ми е близка защото преди 2 години бях във вашата ситуация. Родих момченце със Синдром на Даун и лекарите ми обясниха, че такова дете няма смисъл да се гледа, никога няма да се излекува, ще има много здравословни проблеми и по-добре да е под лекарско наблюдение,аз съм млада, няма смисъл да се почерням, по-добре да си родя друго, здраво дете...Бащата и повечето роднини приеха, че най-нормалното нещо е да се даде това дете за отглеждане в Дом за медико-социални грижи и след изписването му от болница (имаше усложнения и лежа повече от месец след раждането по болници) беше настанено в един от тези домове в София. С майка ми се редувахме и ходехме всеки ден да го виждаме затова разбирам вълненията ви при всяка среща с малките душици.Нямаше по-омразен момент за мен от този, в който ме подканваха да си тръгна ...Междувременно с майка ми видяхме, че състоянието на детето не е толкова страшно, всъщност това е едно обикновено бебе, което има нужда от много любов. Два месеца ми бяха достатъчни да се убедя, че не мога да живея без детето си и предпочетох да се разделя с баща му, който не искаше и да чуе за опит да си го гледаме. Така и направих и сега имам един сладък малък мъж в къщи http://irikar.shutterfly.com  и ясната представа, че никога няма да имам други, здрави деца.Но през тези два месеца, в които детето ми беше в дома изпитвах същите терзания и угризения на съвестта като вас и много, много страдах.Не смятам, че съм постъпила безотговорно и не мисля, че вие сте лоши майки!Вие не сте изоставили децата си, просто съдбата ви е отредила тъжната роля да нямате нужната квалификация и условие да се грижите за болните си дечица.Хубаво е, че има този форум, където да се срещат сродни души  Подкрепяйте се и запазете душевния си мир защото дечицата ви, макар и не всеки ден с вас, имат нужда от спокойни и мили мами. Бъдете максимално близо до тях, дано това да намали страданието им!А какво мислят околните за вашия избор не трябва да ви притеснява.Хората в общия случай са медицински слабо информирани и не могат да дадът адекватен съвет.Вие сте майките, вие трябва да решите, за съжаление не само със сърцето си, но и с разума си!

Мисля ,че допуснах грешка,когато се отказах от тази тема.Тогава много се ядосах и нали съм си инат.Но всеки ден влизах тук,за да бъда  близо до вас.И понеже питате за мен...Ето ме.
Анди е добре.Малко беше болен-нищо сериозно.Вече хапва по-сериозни количества пюренца и се радвам,защото преди храненето беше голям проблем и много трудно се хранеше.Сега откакто се храни с лъжичка се справя много по-добре.А и обича сладко като баща си.Май преди не му харесваше вкуса на АМ,че и кисело му даваха.Има вече 4 зъбчета.Мисля,че вече не го болят толкова.Ами това е засега.
А на Irikar искам да кажа,че се възхищавам на смелостта и да отгледа детенцето си сама.Мисля,че е много сладък.Голям красавец.

Добре дошла Ела! 

Здравей, Ела! Радвам се, че се върна 
Сложи някоя снимчица на малкия сладур, да го видим колко е пораснал 

Здравей,Ела и добре дошла пак!
Браво на Анди,все така да хапва!

Здравей Ирикар. Добре дошла. 
Толкова малко хора оценяват потенциала за развитие на децата с Даун. Дори в Домовете са много подценявани и с тях не се работи, а те наистина имат потенциал и нужда единствено от много любов-като всяко друго дете.